Тема 6. Кейнс и еволюцията на кейнсианството
24
Мински има следното значение: теорията изхожда от обстоятелството, че поведението на
системата като цяло, както и на отделните й елементи (относителни цени, отделни производства), зависят от финансовата структура. Признаването на този тезис означава в действителност много съществено различие между кейнсианците и неокласическия подход. То засяга предмета на анализа.
За неокласическата теория въпросът е как пазарът чрез своите механизми разпределя наличните ресурси между различните сфери на тяхното най- ефективно използване. Главен проблем на тезата за не-неутралността на парите е формирането на тези ресурси. От тук и значението на финансовата система и изследването на съвършено нови въпроси като например икономиката на задлъжнялостта, включваща в себе си въпросите за мащабите и структурата на задлъжнялостта на населението, фирмите, банките, държавата и международните финансови институции. В този контекст голямо внимание се отделя на влиянието на инфлацията и лихвения процент върху отношенията длъжници - кредитори. Изследват се въпросите на нормална задлъжнялост и се правят опити за определяне на нейното равнище, зад което може да настъпи дестабилизация на процеса на натрупване и икономически растеж. Следователно съвременните кейнсианци пренасят акцента за причините за нестабилността на ефективното
търсене във финансовата сфера, за разлика от ортодоксалната теория, която ги търси в реални фактори.
Решаваща роля за нестабилността се отделя на растящата задлъжнялост и на очакванията в условията на неопределеност, които оказват съществено влияние върху лихвения процент, оценката за бъдещата печалба и котировките на ценните книжа.
Сподели с приятели: