Тема 7. Неолиберализъм: отново за минимум държава
12
Посоченият модел за предлагането на пари се допълва и усложнява от изследователи като Ф. Кейгън, К. Бранер, А. Мелцер и др.. Днес икономистите много по-добре разбират закономерностите в движението на паричната маса. Но
важни въпроси, свързани с възможностите за регулиране на елементите на паричната маса, остават спорни.
Монетаристите настояват, че централните банки разполагат с
достатъчно средства, за да могат за кратък период (2 - 3 месеца) да осигурят желаното поведение на М-1, М-2 или който и да е друг статистически „агрегат" за паричната маса. От друга страна техните опоненти считат, че въпросът не се свежда до формалните възможности от подобно регулиране, а доколко е разумна
самата постановка на въпроса, предполагаща целенасочено регулиране на паричната маса в краткосрочни периоди. Поставят се под съмнение не „техническите" възможности за регулиране на М, а доколко са желателни и необходими такива действия, понеже последните предполагат крайно неустойчиво поведение на
лихвените проценти, а също и други нежелани последствия в икономиката.
12
Сподели с приятели: