Още за загубите, причинени от мултивалутната система

Класически пример, доказващ необходимостта от единна валута, е непрекъснатото разхищение на средства от страна на националните правителства. Под натиска на политически водачи, групи за натиск, мултинационални компании и други правителствата във всяка страна се пилеят средства от страх, че финансова криза в друга част на света може да се разрасне и да ги засегне.

Възникват парадоксални противоречия в политиките и целите на страните от един регион, като например разногласията на страните от Г7 по отношение на еврото. През третата седмица на септември 2000г лидери като главния икономист на МВФ в публикация в Дейли мейл от 21 септември 2000 се обяви против еврото и срина курса му. След това Г7 се втурна да го спасява, защото те с право се страхуваха, че една спекулативна девалвация на еврото ще засегне техните собствени валути и стабилността на световната търговия. Тези извън съюза, протестираха срещу рязкото обезценяване на еврото, докато страни от съюза като Италия и Португалия благославяха шефа на МВФ, защото благодарение на скандалното поевтиняване на еврото, бизнесът им процъфтяваше.

На 19 септември 2000г, вторник,главният икономист на МВФ Майкъл Менса каза, че слабостта на еврото е проблем, не просто пречка. След това, той обяви, че е настъпило време за намеса, която да предотврати по-нататъшно падане на еврото. В отговор на това лидерите на Италия и Португалия се обявиха против всякаква намеса за подсилване стойността на еврото /само защото ситуацията беше изгодна за експортния им бизнес/. Те обвиниха високите лихвени проценти в САЩ за подценяването на еврото спрямо долара и останалите валути. Противоречиви твърдения, обслужващи различни интереси.

Предупрежденията на Майкъл Менса отключиха бурна враждебна реакция. Управителят на португалската централна банка Вито Констанцио обяви, че коментарите на г-н Менса са неуместни, и че никой друг на неговата позиция не би ги направил. Италианският премиер Джулиано Армадо сподели, че слабото евро помага на фирмите от страната, защото прави евтин износа им. Още противоречия между лидери и професионалисти.

Ханс Питър Щил обяви, че силата на щатската икономика и високите лихвени проценти в САЩ са главна причина за слабото евро. Той добави, че сегашното състояние на еврото е добро за растежа на европейския износ. Но въпреки позицията на страните вътре в съюза, намесите продължиха.

Страните от Г7 се договориха да използват валутния пазар и да закупят големи количества евро с надежда да покачат по този начин цената му. Закупуването се извърши на три вълни рано в петък на 22 септември. Противоречащи си желания и действия. Европейците желаят да запазят ниската стойност на еврото, а останалите технически повишават стойността му чрез изкуствено изкупуване.

Когато новината за изкупуването се разчу, еврото се покачи от 80 до над 90 цента за евро, а после се стабилизира на 88.30. Съвместната интервенция на страните от Г7 – САЩ, Япония, Великобритания, Германия, Франция, Канада и Италия е по принцип неуместна. Последният път, когато те действаха съвместно, беше при опитът им да спасят японската йена през 1995г. Тогава отново имаше съмнения, че Япония изпада в Депресия, която може да обхване Азия и останалия свят. Успяха ли те да предотвратят депресията? Разбира се, че не. Само регисрираха една голяма загуба.

Това, което се случва е създаването или заличаването на огромно богатство в резултат на чиста спекулация. И все пак ефектът от тези валутни движения е едновременно сладък и горчив. Сладък за малцината, които извличат полза. Много горчив за всички останали – страни, отделни индивиди, малки или по-големи бизнес организации, които страдат от подобни пазарни флуктуации. Неоправдано. Неоснователно. Нещо, което може да бъде избегнато в системата на единна глобална валута.

Дори могъщите световни институции днес са безсилни да обуздаят огромните загуби. Във време, когато милиони долари минават през валутния пазар всеки ден, финансовите министри и централните банки са безсилни да обърнат вълната сами. За да бъдат успешни действията им, те трябва да привлекат на своя страна валутните дилъри.

Въпреки сериозната намеса на страните от Г7 в подкрепа на еврото, напоследък се наблюдават симптоми, че големите инвестиционни фондове по света все по-неуверено залагат срещу еврото. Британският финансов министър Гордън Браун замени на търг златните резерви с евро. Защо? Особено след като Гордън Браун не е готов да се присъедини към еврото. Защото растежът на експорта в резултат на подцененото евро може да означава, че в скоро време евро-икономиките могат да надминат Америка по показателя икономически растеж. Също така, защото финансовият министър трябва да печели. Въпреки това обаче, играта на валутния пазар с парите на британския народ може да бъде опасно! /До края на 2002 инвестициите в злато бяха на първо място!/ с появяването на първите знаци за забавяне на американската икономика след десетгодишен растеж, някои хора изпаднаха в паника и предприеха отчаяни действия, неводещи до никакъв резултат.

Понякога е трудно действията на Г7 да бъдат оправдани. Парадоксално и в разрез с всички показатели, че еврото е силно подценено, дори въпреки намесата на Г7. Трябва да си зададем въпроса защо. Защо тази загуба? Защо такива големи интервенции, които не водят до желан резултат.

В крайна сметка в края на 2002 със задаващата се американска атака над Ирак и огромния спад на стойността на акциите, особено в Англия и Америка, еврото печели позиции и достига $1.04.

Коя е причината – провежданата политика или националните интереси? Свързано ли е с огромния натиск от американските мултинационални компании, чиято печалба се отчита в долари? Защото тези компании оперират в евро, печалбата им е в евро и впоследствие се обръща в долари. Този процес на обръщане от евро в долари донеся загуби за милиарди. На свой ред загубите причиняват колебания в стойността на акциите, а те засягат останалата част от борсата и икономиката като цяло; което на свой ред оказва въздействие върху обикновения гражданин.

Не е ли това чиста загуба? Не е ли това загуба на капиталова печалба? Каквито и да са американците, не е справедливо да понасят огромни загуби, само защото са търгували извън собствената си страна и трябва да обърщат огромни суми от печалбата в националната си валута.

Почивка 14 септември 2004, 00.18ч София, България

обратно 19 септември 2004, 22:46ч София, България

29. Кой плаща цената?

Американските облигации поевтиняха значително през дванадесетте месеца от август 1999 до август 2000 /и още повече до края на 2002/. Макдоналдс например, въпреки агресивното си международно разрастване, изгуби повече от 24% от стойността си през същия този период от август 1999 до август 2000. Същото се отнася за много други мултинационални компании от Колгейт-Палмолив до Жилет.

Отново, отново и отново подцененото евро причини на най-големите американски компании загуби за милиарди при превръщане на печалбите им от евро в долари. Дори в примамливата ИТ индустрия, която е доминиращ сред мултинационалните американски компании, се случва същото. Пример тук е гигантът производител на микрочипове Интел.

Бих попитал изпълнителните и финансовите директори на тези компании, уловени в капана на огромни загуби, причинени от превръщането на валутата: "Няма ли да е по-добре, ако съществуваше само една валута? Нямаше ли да е по-добре, ако можехте да запазите тази печалба? Ако можехте да покажете тази печалба на акционерите си?"

Бих задал същия въпрос и на акционерите на тези компании: "Не бихте ли предпочели тези огромни загуби от валутни транзакции да се бяха озовали в джобовете ви под формата на дивиденти или по-висока стойност на акциите?". Не е необходимо да си гениален, за да отговориш на този въпрос.

Всички тези кратки примери и въпроси показват необходимостта от единна глобална валута. Тези въпроси разкриват колко неотложно е търсенето на решение на въпроса с единната глобална валута. Ако искаме да стабилизираме пазарите си и да избегнем периоди на растеж и упадък в отделни части на света, въвеждането на единна глобална валута е един много съществен елемент.

Глобалните исократични принципи включват подобряване на услугите като например образованието. Глобалното, национално, регионално и локално образование ще бъде винаги базирано на избора на гражданите, за да им предложи равни възможности, да насърчи развитието и усъвършенстването на талантите на в името на общото добро. Откритията на нашите предци не са служили само на техните създатели. Те са допринесли за цялото човечество.

Човечеството е достигнало днешния си напреднал етап в технологично и поведенческо отношение благодарение на образованието. Образованието е било и ще продължи да бъде пламъкът на развитието, сърцевината и основата за напредъка на нашия свят и нашата цивилизация. Образованието е допринесло за открития, които осигуряват днешния висок стандарт на живот. Тези открития, направени от отделни хора или групи, са донесли ползи на цялото човечество.

Поне в някои части на света образованието винаги е било главният фактор, допринасящ за развитието и напредъка във всички сфери на живота. Казвам в някои части, защото в много други, образованието е недостатъчно и достъпно само за малцината привилегировани. Финансово привилегировани! Все още има такива места, където образованието е привилегия на тези, които притежават финансови средства. И не се заблуждавайте, че това са само неразвити страни от Третия свят. Дори в развитите западни държави университетското образование днес струва цяло състояние. Хиляди брилянтни умове не са в състояние да достигнат до гимназия.

Някои страни като България са пригодили системата на университетското си образование, така че младите хора да продължат образованието си, докато в същото време работят на пълен работен ден. Все пак е по-добро от нищо. Въпреки това, тези студенти, /които са по-голямата част от българските студенти/ са принудени да посветят на образованието си двойно по-дълго време, отколкото техните колеги в Англия например.

Като хора ние сме достигнали само до покрайнините на човешките си способности и таланти. За да култивираме, развием и направим достъпни тези таланти, трябва да ги насърчим. Трябва да ги култивираме. Но на първо място трябва да направим образованието достъпно за всички, а не само за малцина избрани, защото то е богатство на богато-мислещите хора, а не на богатите държави и не на богатите семейства.

Доказано е, че човешките ресурси са най-ценни от всички средства на производство. Приносът на хората е двигател за развитието и напредъка на цивилизацията. Затова образованието трябва да получи приоритет пред всички производства. Инвестицията в човешки ресурси винаги ще бъде жизнената движеща сила на напредъка.

Голяма част от учените са произлезли от народните маси, а не от богатите момчета и момичета, посещавали скъпо платени частни училища. Голяма част от този човешки ресурс е все още "необработен". Голяма част от него бива пропиляна. Той може да бъде култивиран, само ако инвестираме в глобална образователна система. /Чувам някои да казват: '"Той е луд да иска още и още глобални институции и идеи."/

Могат да бъдат създадени институции подобни на медицинските организации, които предлагат услуги в бедни страни с недостатъчно болници и обучен медицински персонал. Можем да започнем с основаването на гимназии и университети по света. Спонсори на подобни дейности могат да бъдат, както държавни правителства, така и частни бизнес организации. Убеден съм, че голям брой преподаватели биха се включили, защото ще им хареса идеята да прекарат на друго място няколко години. Необходимостта от основаването на глобална образователна организация, която да определя политики и да контролира действията в глобален формат, става все по-необходима.

почивка 20 септември 2004 00:33ч София, България
обратно 21 септември 2004 22:53ч София, България
31. Глобални научни открития

Знаем, че цената на научните открития винаги е била препятствие за напредъка и то не само в бедни страни, но дори в напреднали икономики. Неизброими са примерите за изобретения, които са закупени и реализирани от американски институции. В това число попадат и изобретения на напреднали държави като Великобритания и Русия. Американците извличат облагите от тези открития. И с пълно право, след като те са ги извадили на бял свят от рафтовете, на които тези изобретения са събирали прах с години в други страни. Много изобретения, които са подобрили човешкия живот по света. Ето защо американците заслужават да бъдат поздравени за това си дело.

Един глобален исократичен парламент би бил истински защитник на мира. Глобалната Исократия ще сложи край на всички зверства. Тя ще отнеме възможността на централните управления и отделни лидери да подкрепят нечовешки действия в отделни държави заради икономически, политически или други проблеми и влияния.

Изоставащите страниА какво да кажем за изоставащите страни? Някои от тях може изобщо никога да не са били демокрации или да са имали друга свободна система на управление. Някои от тях може да нямат инфраструктурата, необходима за прилагане на Исократия. Възможно е те първо да станат демокрации преди да станат исокрартично управлявани страни.

Възможно е те да се научат как да ходят преди да започнат да бягат. Нормално би било преди Исократия за няколко години страните да свикнат с демокрация. Въпреки това не виждам причина защо тези страни да не възприемат директно и исократичната система. Ако ли пък избирателите предпочитат да имат транзитен период не виждам причина защо да не бъде така. Както вече отбелязах по-скоро бих приел една грешка, допусната от информирани избиратели, отколкото от неколцината, посочени от избирателите. ХХХХХ

36. Глобален пазарен на труда

Разликата между напредналите икономики на развитите страни и изоставащите икономики намира отражение на пазара на труда. Търсенето на по-евтина работна ръка стана причина за създаването и дори за поддържането на икономики с нисък стандарт. Тези икономики с ниско платен пазар на труда се превърнаха в абсолютна необходимост за стабилността на капиталистическата система и на напредналите икономики. В същото време необходимостта от ниско платен труд стана мотив и необходимост за развитието на такива страни със слаба икономическа дейност. Не е ли това сценарий на Параграф 22?

Нормата сега е нормален и приет метод на релокация на индустриите. Ставаме свидетели на преместването на цели индустриални отрасли от един регион в друг, от една страна в друга и дори от един континент в друг. Пример за това е непрекъснатата емиграция на трудоемките отрасли като производството на дрехи и обувки. Други примери включват тежката индустрия като електроника и автомобилопроизводство.

До неотдавна тези индустрии бяха насочвани главно към неразвитите страни от Азия, Далечния Изток и Латинска Америка. Днес основен източник на евтина работна ръка са страните от бившия Съветски Съюз, Румъния, България,Полша и други страни от периферията на Европа като Турция, Мароко и Сирия.

Някои от тези страни буквално ограбват пазара на евтина работна сила като поддържат изкуствено ниски цени. Примери за това страните от бившата Източна Германия и днешен Китай. Дори цените на природните ресурси са изкуствено ниски поддържани с цел задържане на пазарния дял.

Чрез вътрешен контрол тези страни са в състояние да налагат продукцията си в други държави. Дори супер-сили като САЩ се оплакват, че ниските цени на природните ресурси, предлагани на вътрешния пазар от изкуствени филиали, изместват домашната продукция. Днес дори се говори, че администрацията на Буш се готви да предприеми някакви протекционистични мерки, за да спре подбиването на цените на местната стоманена индустрия. /Вярвам, че днес - 2003г те вече го направиха./

В други случаи необходимостта от такова ниско-струващо производство, както по отношение на природните, така и по отношение на човешките ресурси, става причина напредналите икономики да се намесват и насилствено да продължават доставките на евтини материали и работна ръка. Само чрез икономическата си власт и влияние, развитите икономики са причинявали периодични сривове на икономиките с нисък стандарт.

Правейки това, те целят спад на търсенето, което води до висока безработица, девалвация, а оттам и намялване цените на ресурсите и труда, на които разчитат развитите държави. Тези намаления могат да се изразят, както в намалено заплащане на стойността на труда, така и в намаление стойността на националната валута, причинено от насилствена девалвация. Мощните мултинационални компании използват властта си, за да изнудват местните правителства и да прокарват собствените си интереси.

Това неизбежно води до големи разлики в глобалните икономики. Разликите стават балони които непрекъснато се издуват, пълнят се с въздух и в един момент не издържат и се пукат. Можем да класифицираме тези балони като "икономически язви". Като пример за малки балони могат да бъдат дадени страните от азиатския пазар като Малайзия и Корея.

След тях следват по-големите балони, които при спукването си предизвикват експлозии - като този с японското икономическо чудо. Ефектът от спукването на балона на голямата икономика води до спукване на балоните на по-малки икономики. Подобни балони ръстът много бързо и също така бързо се пукат и като някаква зараза ефектът причинява по-нататъшно формиране на балони в отслабналите икономики. Ако една такава ситуация не бъде спряна, тя може да доведе до глобални икономически сблъсъци и нестабилност.

Ако достатъчно голям брой от тези балони се спукат едновременно, те бързо ще засегнат останалата част от глобалните икономики, дори развитите държави. Само бързата намеса на развитите държави спаси Азиатските тигри от катастрофален колапс на финансовата индустрия, който заплашваше цялата им икономика, и който в крайна сметка причини стагнация на японския пазар. Защо държавите се намесиха и предотвратиха катастрофата? Беше ли това акт на самарянство? Или акт на себезащита, защото, ако не я бяха спрели, катастрофата щеше да достигне собствените им страни?

Вярвам, че напредналите икономики се намесиха, само защото те самите се чувстваха застрашени. Някои дори считат, че точно напредналите държави са причинили кризата чрез бързото и масово изтегляне на капиталовите си инвестиции. Целта разбира се е била - поддържане на ниските пазарни цени на природните ресурси и труда. По този начин те биха били в състояние да предизвикат икономически растеж в собствените си държави без инфлационно влияние. Колко вярно е това?

Развитите страни вече от доста време експлоатират пазара на квалифициран труд. Те предлагат атрактивно възнаграждение на специалисти от по-бедни държави. По този начин виждаме как напреднали икономики като САЩ крадат мозъците на изоставащите държави. Отново трябва да поздравим САЩ за новаторската им инвестиция в човешки ресурси. Нещо, чиято стойност много страни все още не са в състояние да оценят и в което не инвестират дори днес.

Търсенето на технически и мениджърски умения в глобален мащаб бързо расте. Знанията и уменията на населението на изостаналите и развиващите се държави или т.нар. икономики на евтин труд, бързо се увеличават. Разликата с напредналите държави се стопява.

В крайна сметка световният запас от човешки ресурси ще позволи на развиващите се икономики да ускорят собственото си икономическо развитие. Мултинационалните хай-тек компютърни компании например, използващи напреднали технологични средства за комуникация, наемат топ-специалисти от целия свят.

Чрез световната компютърна мрежа /www/ екипи от различни страни и континенти могат да формират група и да работят по един и същ проект, без да напускат собствената си държава. С новите технологични средства емиграционната релокация на ресурсите не е вече необходима. Хората могат да бъдат част от международния пазар на труда като остават по родните си места. А това е чудесно. С подобренията и понижаването на цените на комуникациите и транспорта можем да пренесем тази възможност и в други индустрии.

Примерите са многобройни. В моята IT компания аз непрекъснато получавам оферти от малки групи, предлагащи услуги за изработване на програмни продукти със специализиран софтуеърен дизайн, за съвместни проекти или дори само за участие в проекти. Мога да поверя дизайна на уеб страницата си на екип в Индия, а програмата за генериране на информация по същия проект на друг екип в Сибир. След това мога да поискам от моите лондонски дизайнери да съединят отделните парчета и да формират един завършен продукт. Много от британските компании прехвърлят част от дейностите си като например счетоводство на компании от други страни - например Индия. Най-ярък пример тук според мен са Бритиш Еъруейс. Същото се случва и в други страни.

Друг отличен и специфичен пример е този с NAI /Network Associate International/. Американска компютърна компания за софтуеър, специализирана в антивирусни програми и програми за защита, и постепенно разрастнала се до предлагане на пълно мрежово обслужване. Прилагайки т.нар политика "следвай слънцето" те разполагат с шест екипа - по един на всеки континент, обединени под шапката на AVERT /изследователски екип за анти-вирусно спешно реагиране/. Системата "следвай слънцето" означава, че където и по света да не се намират потребителите им, те могат да се свържат с някоя от шестте изследователски лаборатории и работещ в момента екип, дори ако в собствената им страна е нощ.

Специалистите от тези шест екип работят по един и същ проект, независимо дали самостоятелно или по различно време. Един екип стига донякъде, след което друг екип, намиращ се на хиляди километри, поема оттам, откъдето предишният екип е спрял.

Тези изследователски екипи се състоят от местни специалисти. Американска компания наема директно квалифицирани специалисти по целия свят. Това явление не е изключение. Откриваме го в много сектори по света - от финанси до производство. Такива глобални, пазарно-управлявани дейности, създават ноу-хау за местните специалисти, за да започнат собствен бизнес и да станат конкуренти на бившите си работодатели.

Най-голямата инвестиция на всяка глобална компания е инвестицията в хора. Но тази инвестиция не може да бъде защитена от авторско право. Колко от днешните икономически сили ще бъдат надминати и вероятно превърнати в колонии от новите икономически сили? Огромният недостиг на квалифициран персонал в напредналите държави вече се превръща в пречка за по-нататъшното им развитие.

В резултат виждаме, как страни, традиционно недопускащи имигранти, не само се отварят, но започват и да използват високи възнаграждения, с които да привлекат квалифицирани кадри на вътрешния си пазар. През 2000г САЩ издаде над 30 000 визи за IT специалисти, Канада - 20 000, Германия - 20 000, Италия - 15 000, Великобритания - 20 000. Много от квалифицираните специалисти идват от изостанали и развиващи се страни. Националните граници се отвориха и хиляди хора по света се установиха в друга държава. Може ли да определим това като първата крачка към свят без граници. Може ли това да е първата крачка към глобална свобода и право на установяване навсякъде по сфера.

Рязкото отваряне на вратите може да бъде счетено като заплаха, тъй като лишава развиващите се страни от необходимия им квалифициран труд. Това е вярно до известна степен. Не съм сигурен обаче дали трябва да се възприема като заплаха. Напротив - би могло да се възприеме като възможност за още по-бързо развитие на икономическите колонии. Защото търсенето на специалисти навън, ще покачи предлагането в тези страни. Погледнете инвестициите, които Индия прави в областта на високите технологии. Външното търсене на специалисти чрез местни филиали е двигател на вътрешното предлагане.

В допълнение, страните износителки на квалифицирани човешки ресурси получават мощни финансови инжекции, тъй като, работещите навън изпращат в родината си пари. Колкото повече свикнем с движението на труда, толкова по-близо ще се приближим до глобалния пазар на труда. Това може да подпомогне или да бъде първата крачка към истинската глобализация на света, при която ограниченията за влизане ще бъдат премахнати от всички държави.

4 август 2002 12:39ч

5 януари 2003 16:11ч

обратно 18 август 2002 23:14ч и 5 януари 2003 16:11ч
достатъчно за тази вечер 22 септември 04 23:49ч София, България

38. Глобалният потребител, глобалните сливания и поглъщания

Дейностите по сливания и поглъщания достигат безпрецедентни размери с консолидацията на индустриите в глобален мащаб. В много страни тези дейности стават все по-популярни. Преструктурирането на компании се извършва по-бързо, отколкото можем да си представим. Започват да се появяват глобални монополи и олигополи. Примери тук са случаите с Майкрософт и Интел, които са на път да се превърнат в глобални монополи. На национално ниво съществуват правила и практически кодове, които да защитят потребителя от монополи и олигополи. Но каква защита има потребителят извън националните граници?

Никой пазар не е достатъчно отдалечен от глобалния потребител. Технологичният напредък дава свобода на потребителя да купува от национални, регионални и глобални доставчици. Новите технологии позволяват на хората да купуват от всяко място по света. Хората имат възможност да получават медицински и образователни услуги от всяка страна или регион.

Частната индустрия на Великобритания разчиташе много на търсене от съседни страни – страни от Европа и Средния Изток. Сега наблюдаваме обратен поток на британски граждани, търсещи медицинско лечение в извън Обединеното кралство, в страни като Белгия, Германия, Америка, Индия и дори по-малки страни като Кипър, където хирургичните услуги са по-достъпни и няма списък на чакащи.

Възможно ли е в бъдеще да се стигне до обръщане на потока? Също както през Индустриалната революция през 20 век хората напускали малките селски райони и се местили в големите градове, за да намерят по-лесно работа. Обръщането на посоката вече започна. Новите технологии в бъдещето ще позволят на все повече и повече хора да работят от домовете си, като поддържат непрекъснат контакт с офисите си. В началото на 2003г британското правителство опита въпреки жестоката съпротива на съюза на работодателите да узакони правото на английските работници да избират гъвкаво работно време и да работят от домовете си. Ще се случи ли това наистина?

Моят фирмен банков мениджър /Барклис/ работи от дома си вече две години. Тя счита това за много по-продуктивно и по-малко стресиращо. Не се губи време за път по време на натоварените часове и е много по-ефективно за нейния работодател Банка Барклис.-Новите технологии позволяват на пазарните субекти да закупуват и продават продукти и услуги, там където са в състояние да постигнат най-добра цена. Предвиждам обратен на урбанизацията поток, при който хората ще се насочат обратно към селата, някои от които са изцяло изоставени сега. Същото може да се случи и в по-широка рамка в световен мащаб. Хората се местят една страна в друга, от един район в друг. Те ще могат да живеят в една страна и да работят за компания в друга или да живеят и работят на едно място, а след пенсионирането си да се преместят в друга страна или друг регион по света.

Вярвам, че в известна степен това вече е започнало. Ярък пример тук е щатът Флорида. Доколкото знам, 11 милионното население се е увеличило повече от два пъти до 26 милиона /не ме цитирайте относно тези цифри, тъй като те не са потвърдени/. Американците не са единствените, които се местят. Всичко това ще има в крайна сметка глобален ефект.

39. Глобализация на покупателната сила на потребителите

От предишния анализ можем да видим, че вече съществува глобализация на силата на потребителите. Глобалният потребител вече е факт. Глобалната потребителска власт се увеличава с всеки изминал ден. Макар и едва прохождаща, електронната търговия, вече позволява на хората да избегнат ограничението от пазаруване в местния супермаркет. Само с едно кликване на мишката мога да се купуват музика, книги, обувки, вино, дрехи, коли, телевизори, фотоапарати, почивки, застраховки, медицински съвети и други от всяко едно място по света. Вече има и още по напредничави начини за връзка с Интернет посредством телевизор или мобилен телефон. Всичко това допълнително увеличава властта и избора на потребителя, което в крайна сметка създава и изгражда глобална икономика.

Потокът от такива икономически дейности вече започна. И е неудържим. Всяка страна, която се опитва да спре електронната търговия, ще попречи на себе си да бъде част от глобалната търговия. Такива страни ще изостанат спрямо страните, които отварят границите си, за да улеснят търговията онлайн. Аз съм поръчвал по Интернет продукти и услуги, вариращи от книги, почивки, музика, софтуер, хардуер, лекарства и дори индивидуално изработени дрехи от далечни страни като САЩ и Тайланд.

40. Глобален дистрибуционен център

Появяването на новия глобален потребител поражда нови явления и събития. Предвиждам създаването на огромни дистрибуционни центрове в бъдеще. Такива центрове ще бъдат основани от мултинационални компании, които ще опитат да монополизират онлайн търговията на дребно. В допълнение ще нарасне броят на независими компании за съхранение и експорт на стоки.

Такива глобални дистрибуционни центрове ще се създават на стратегически места по света. Чрез тях организациите ще отговорят на търсенето на глобалния потребител. Производството ще се мести от континент на континент и от държава на държава, водено от търсенето на ниски цени, по-ниски тарифи, по-ниски транспортни такси и пазарно проникване.

41. Глобално активни банки, финансови институции и техният ефект

Финансовият капитал с офшорното си разположение натрупа такава преднина, че често големите мултинационални компании нарушават с действията си суверенитета на държавите.

Обединението на банки с други финансови институции им позволява да определят пазарната икономика. Те са в състояние да причинят инфлационни тенденции и рецесии на регионално, национално и глобално ниво. Понякога причините за подобни намеси са политически, друг път икономически, а понякога просто преследват печалба. Банките и финансовите институции са причинявали и продължават да причиняват икономически катаклизми и дори сривове, ако им бъде позволено. Начините да го направят са чрез масово оттегляне на устройства, инвестиционни фондове от малки и средни компании, оттегляне на капитал от малки и уязвими държави.

Напоследък ставаме свидетели на кризи на азиатските пазари и на колапса на валути дори на силни държави като Великобритания, когато спекулациите на Джордж Сорос причиниха кризата на лирата. Това е плашещо, абсолютно плашещо. Фактът, че един човек може да засегне живота на милиони хора, живеещи на хиляди километри. По неговите думи вратата е била отворена. Ако той не е влязъл , някой друг е щял да го направи. И аз съм съгласен. Ако не затворим вратата за такива индивиди и организации, винаги ще бъдем уязвими от тяхната невероятна власт.

Решения на този проблем не липсват, но не трябва да спираме да търсим по-добри. Самият Джордж Сорос посочва някои опасности и предлага разрешения или поне основа, върху които да се развият разрешения. Други също са предложили възможни разрешения.

Всички предложени разрешения изискват глобални политики. Може банките да бъдат принудени да отпускат гратисни периоди преди обратното събиране на дългове, независимо дали дължителите са отделни граждани или суверенни държави. По този начин ще бъде избегнат срива на национални икономики, стотици и малки и средни фирми е избегнат опасността от ликвидация и причиняването на икономически хаос.

Ако инвеститорската организация, независимо дали банка, финансова или друга институция иска да спечели от инвестицията си в дадена държава, тя трябва да зачита правата на потребителите в тази държава. Трябва да им бъде забранено да изтеглят инвестициите си без предупреждение, освен в изключителни случай, когато това е доказуемо оправдано.

Банките и финансовите институции могат да бъдат контролирани, така че да не се допуска рязкото и масово оттегляне от националните пазари, което причинява срива им. Това важи особено за случаите, когато размерът на една национална икономика е по-малък от този на дадена банка или национална институция. Банките с подвеждащите си политики могат да причинят инфлация или девалвация на дадена икономика.

Виждали сме как някои банки не прехвърлят върху клиентите пълното намаление по лихвените проценти. Банките трябва да имат печалба, да бъдат устойчиви и да поддържат, а не да задушават икономическата дейност в една страна. В същото време банките и другите финансови институции трябва да следват определени насоки, които не позволяват действията им да се превърнат в катастрофални за икономиката на една страна.

Същото се случва на по-широка основа на глобалната сцена. МВФ с настоящата си форма и функции служи само като болкоуспокояващо с ограничен ефект. Новите глобални институции спешно трябва да регулират и изгладят ефекта от глобализацията в икономически и политически аспект.

Необходимо е да се създаде организация от нови, действащи органи, които да контролират входящия и изходящия поток на валута в развиващите се страни. В противен случаи тези икономики ще продължат да се мятат от период на възход при прилива на нови инвестиции от фондовете към срив при внезапното оттегляне на тези фондове.

От друга страна, държавите - бенефециентки по тези фондове трябва да предложат стабилност. Политиците трябва да зачитат чуждите инвестиции, а не ежедневно да променят, засягащите ги политики.

Спекулативният капиталов поток е наистина опасен при днешната институционална нестабилност. Отсъствието на глобална координация и съдействие го прави все по-опасен с всеки изминал ден. Според мен подобни нерегулирани и некоординирани капиталови потоци са в състояние да причинят икономически срив с ужасяващи последици за хората. Подобни икономически сривове често са били последвани и от политически такива.

42. Следвайте лидера - глобални формации

След приемането на Китай в клуба на Г7, последният се превърна в Г8 - клубът на осемте световни индустриални сили. От самото си създаване този клуб определя индустриалната политика и останалата част от света няма друг избор освен да я следва. Тази политика на следване на лидера от доста време вече е доказано погрешна.

Освен ако останалите играчи или всички играчи не се включат в процеса на взимане на решения, системата ще продължи да се руши. Всеки път все по-болезнено. Това, което Г7/Г8 не успяват да проумеят, е че всяко разрушение, независимо колко малко и колко отдалечено е, винаги има странични ефекти върху собствените им икономики. Фериботът минава по обяд, но вълната, която формира, достига брега много по-късно. Няколко такива ефекти и Г7/Г8 ще ги усети, независимо колко далеко е произходът им. Понякога дори те могат да бъдат по-болезнени за Г8, отколкото за страната, където са се породили.

Загрижени само за собствената си печалба, страните от Г8 често следват политики, които не предлагат лек за световните икономически заболявания и епидемии. Всеки път обаче микробът доближава т.нар Г8 все повече и повече. Единствено когато тези 8 страни са засегнати, те си спомнятза останалата част от света. Само защото микробът е достигнал до тях.

Много пъти микробът е създаден и разпространен като директен отговор на политиката на Г8 на някой друг мощен клуб. Могъщите клубове имат властта да вилият на глобалната икономическа активност. Когато това явление ни засегне, резултатите обикновено са по-силни и по-катастрофални, отколкото за страните извън клуба.

Някои от вас вероятно си спомнят унищожителния икономически ефект, нанесен на глобалната икономика от отговора на ОПЕК на високите цени, наложени от Г8 на експортните стоки и услуги. Внесената инфлация доведе до огромни цени на петрола.

Внесената инфлация е най-големият кошмар на пазарите. Когато страните от ОПЕК усетиха вкуса на внесената инфлация от в пъти повишените цени от Г8, откъдето ОПЕК внасяха основната част от стоки и услуги, те отговориха със същото и дори по-високо повишение на цените на собствените си стоки и най-вече на петрола. В крайна сметка страните от Г8 станаха жертва на самите себе си и страдаха от заразата на внесената инфлация, която първоначално сами бяха изнесли в страните от ОПЕК.

Внесената инфлация, неподлежаща на никакъв пазарен контрол, поражда неконтролируем инфлационен натиск. Тя постепенно обхваща всички вътрешни сектори на икономиката. Понякога превръща цели индустриални общества в индустриални гробища. Като например малките миньорски общности в Англия, които бяха тотално заличени.