ГЛАВА 14 ДРУГИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВАЖНИ ВЪПРОСИ

Освен водата, солта и минералите, има и други важни неща за нашето здраве и оздравяване. Това са хранителни­те вещества и физическите упражнения. В тази глава ще направя кратък преглед на протеините, мазнините, плодо­вете, зеленчуците, слънчевите лъчи и физическите упраж­нения.

Много експерти са на мнение, че тялото се нуждае от минимум 1,1-1,4 грама качествени протеини на килограм (2,2 паунда) телесно тегло дневно. За поддържане на мус­кулната си маса, един човек, тежащ 200 паунда (около 90 килограма) се нуждае от 4,5 унции (120 грама) протеини дневно. При такъв прием на протеини тялото запазва нор­малния състав на протеиновите си резерви и не посяга към тях. Децата се нуждаят от 1 грам протеини на паунд (0,453 кг) тегло.

Трябва да имате предвид, че съдържанието на протеи­ни е различно в различните богати на протеини храни. Например: едно яйце от около 50 грама съдържа само 6 грама чист протеин; месото съдържа средно 7 гра­ма чист протеин на унция (28,3 грама); твърдите си­рена съдържат около 7 грама чист протеин на унция; Меките сирена съдържат около 3 грама чист протеин на унция; тофуто съдържа около 5 грама чист проте­ин на унция. С други думи има съществена разлика меж­ду теглото на белтъчните храни и теглото на протеина в тях.

В развитите общества, отличаващи се с висока произ­водителност на труда, няма недостиг на храна и консума­цията на протеини може да отговаря на препоръките за оптимален прием. Колкото по-висока е физическата ак­тивност на един човек, от толкова повече протеинсъдържащи храни се нуждае той. Допълнителното количество протеини е необходимо за възстановяване на тъканите и производството на ензими и невротрансмитери. Диетите с голямо съдържание на протеини днес са на мода в програмите за отслабване.

Аз съм публикувал мнението си, че безропотното по­насяне на стреса лишава тялото от някои незаменими ами­нокиселини като триптофан, тирозин, цистеин и особено метионин. За да се изпълняват координирано телесните функции, тези аминокиселини трябва да са в определени пропорции. Координирането на функциите е част от това, което аз наричам регулиране на тялото като интегрална система. Да разгледаме някои аспекти от ролята на тези аминокиселини за тялото. Тогава ще можем да разберем по-добре отражението на стреса и да бъдем нащрек по от­ношение на главните сигнали на тялото.

Преди да пристъпим към разглеждане на отделните аминокиселини, бих искал да ви запозная с някои основни факти. В изграждането на протеините участват двадесет различни аминокиселини. Чрез смесване на различни ами­нокиселини в различни съотношения се произвеждат раз­лични протеини. Протеините са триизмерни структури с различна форма и големина. Те се извиват и въртят посто­янно, излагайки различни свои плоскости, които са атрак­тивни за техните предетерминирани химични партньори. При свързването или взаимодействието на протеините с партьорите им се получава желаният отговор. Сумата от всички желани отговори е в основата на живота и прояви­те на всички живи същества.

С храната ние получаваме не само част от енергията, необходима за нашите функции, но и някои от основните аминокиселини за производството на протеини. Когато протеините и ензимите се намират в по-разредени разтво­ри, те се движат и въртят по-свободно й се свързват по-ефикасно с химичните си партньори. Дехидратацията за­бавя тези естествени движения и води до забавяне на те­лесните реакции и загуба на някои усещания, което е по-изразено при възрастните хора.

Освен това триптофанът играе роля в разпознаването и възстановяването на увредените, неестествени и неточни ДНК структури. ДНК е материалът, който стои в основа­та на възпроизводството на живата материя. Тайните на възпроизводството се съхраняват в ДНК на тялото. Пра­вилният й препис е изключително важен за създаване на новото поколение, независимо от това дали се касае за дъ­щерни клетки на някой орган или за потомството.

Днес се приема, че триптофанът, заедно с две единици лизин (друга аминокиселина), формират един ензим, кой­то действа като качествен контрол на линията за сглобява­не на ДНК. Изглежда че триптофановата проекция на ен­зима е отговорна за отрязването и възстановяването на увредената част от ДНК веригата.

Що се отнася до мозъка, щом триптофанът премине кръвно-мозъчната бариера, той веднага се превръща в различни невротрансмитери. Научни изследвания показ­ват, че повечето проблеми на човешкото тяло настъпват, когато се наруши скоростта на навлизане на триптофана в мозъчните центрове, които използват невротрансмитерни деривати на триптофана.

Моите проучвания показват пряка взаимовръзка меж­ду нивото на водата в тялото и скоростта на преминаване на триптофана през кръвно-мозъчната бариера. Нивото на триптофана, достигащ до мозъка, определя интензивност­та на усещането за болка.

При дехидратация, свързана със стрес, от резервите на тялото се освобождава повече триптофан в свободна фор­ма. Черният дроб притежава мерителна система за сво­бодния триптофан. Когато той достигне определено ниво, черният дроб го разгражда, рециклира и изхвърля от­падъчните продукти. Това е много драстичен начин за ос­вобождаване от излишъка от една незаменима аминокисе­лина. То обаче трябва да се направи, защото в противен случай свободният триптофан се изразходва за почиства­не на токсичните отпадъци, когато не достига отговорната за това вода.

Стрес индуцираното изразходване на триптофана може да доведе до изчерпване на резервите от тази най-важна незаменима аминокиселина. За да предотвратите това, при изпадане под какъвто и да е стрес трябва веднага да започнете да пиете много вода. Дехидратацията на тялото води до стрес, а стресът е в основата на редица болестни състояния. Триптофанът участва във формирането на цвета на ириса на окото. Ирисът изпълня­ва роля на филтър за интензивната светлина и ултравио­летовите лъчи, които могат да увредят ретината.

Друга важна роля на триптофана за поддържане на нормален метаболизъм е свързана с мускулното движе­ние. Големите мускули на тялото демонстрират силен афи­нитет към аминокиселините с разклонена верига — валин, . левцин и изолевцин. Те използват тези аминокиселини ка­то източник на енергия за двигателната си активност. Валинът, левцинът и изолевцинът се конкурират с триптофа­на за минаване през кръвно-мозъчната бариера и достига­не до мозъка. Само когато триптофанът навлезе в мозъч­ната тъкан, там настъпва мир и покой. Затова са толкова важни разходките в продължение на поне един час дневно. По време на физически усилия тези конкуренти на триптофана се изгарят от мускулната тъкан и на трип­тофана се дава възможност да регулира физиологичните функции на тялото.

При стрес се активира прекомерно ензимът, разграж­дащ тирозина. Ако на ензима се позволи да изразходва ре­зерва от тирозин с по-голяма скорост от натрупването му, някои телесни функции ще бъдат увредени сериозно. При дехидратация/стрес настъпва прекомерно разрушаване на тирозина и триптофана.

Не заменяйте балансираната протеинова диета с прие­мане на отделни аминокиселини като хранителни добавки. В по-голяма концентрация някои от тях оказват странич­ни ефекти върху баланса на минералите и витамините в организма. Телесните аминокиселини функционират по-ефикасно, когато са представени пропорционално.

Липидите или мазнините представляват около 10% от състава на яйцето. Липидният състав на жълтъка е уника­лен. Той е богат както на лецитин (прекурсор на невротрансмитера ацетилхолин), така и на докозахексаеноева кисе­лина (ДХК). Тази киселина е изключително важна за под­държане на мозъчните функции. Тя е необходима за пос­тоянното ремонтиране на клетъчните мембрани и на тех­ните междуклетъчни контакти — синаптозомите. Нервни­те структури на окото използват много ДХК за разпозна­ване на цветовете и за доброто качество и острота на зре­нието. Освен в яйцата, ДХК се намира и във водораслите и рибите, обитаващи студени водни басейни.

Все повече се приема, че кръвният холестерол не се влияе от богатата на яйца диета. Имаше една медицинска публикация за стар човек, който в продължение на години е ял по двадесет и четири яйца седмично и е нямал никак­ви данни за наднормен холестерол в кръвта.

Следващият път, когато някой ви заговори за „лошия холестерол" като причина за заболяване на сърцето, го попитайте: „Не е ли вярно, че определяме нивото на хо­лестерола в тялото чрез вземане на венозна кръв?" Ако е истина , че нивото на холестерола е причина за образува­не на плаки и запушване на кръвоносните съдове и че за­бавянето на кръвния ток засилва по-нататъшното отлага­не на холестерол, би трябвало да очакваме и по-голямо за­пушване на вените. Тъй като няма нито едно научно съоб­щение за наличие на холестеролови отлагания, предизвик­ваши запушвания на вените, значи приемането на холесте­рола за „лош" е погрешно и ненаучно.

Ще обясня още веднъж защо има холестеролови отла­гания в артериите на сърцето и мозъка и дори в по-голе­мите артерии. Запомнете, че терминът дехидратация се от­нася за концентрирана кисела кръв. Киселата концентри­рана кръв извлича вода от клетките на артериалната лига­вица. Кръвната вълна, удряща се в деликатните клетки на артериалната лигавица, вече отслабени от загубата на во­да, и повишената токсичност поради концентрираната кръв предизвикват микроскопични абразии.

Една от многото функции на холестерола е да осигуря­ва своего рода непромокаема превръзка на увредените места в артериалната стена до тяхното възстановяване.

Тази превръзка („мазна марля") предпазва лигавицата от разкъсване и обелване. Ако погледнете на холестерола от тази перспектива, ще разберете каква благословия е всъщност той. Това действие на холестерола в действи­телност има предназначението да запазва живота на хора, чийто организъм е тежко увреден в резултат на персисти­раща дехидратация.

Моето мнение е, че всички статистики за нивото на кръвния холестерол при хората, загинали от сърдечни за­болявания отразява степента на убийствената дехидрата­ция, която е причина за покачването на холестерола.

Основавайки се на това ново разбиране за холестеро­ла, аз нямам никакво колебание да препоръчам яйцата ка­то много добър източник за задоволяване на нуждите от храна на човека.
Млечни продукти

За хората, които нямат проблеми съо смилането на млечните продукти, естественото неподсладено кисело мляко е добър източник на висококачествени протеини.

То съдържа и много витамини и добри бактерии. Добрите бактерии в киселото мляко поддържат чревния тракт в добро здраве и предотвратяват растежа на токсични бак­терии и гъбички като например кандида. Разбира се, хора с алергии към млечните продукти, не трябва да консуми­рат кисело мляко.

Сирената са също добър източник на протеини. Пряс­но приготвените сирена се смилат по-лесно и по мое мне­ние са много по-здравословни отколкото зрелите сирена. Соевото мляко е добър заместител на кравето мляко за хо­рата, имащи проблеми със смилането му. Ако не харесва­те вкуса на соевото мляко, смесето го със сок от моркови и се насладете на обогатеното с витамини и други храни­телни вещества мляко. Тази комбинация е вкусна и здра­вословна.
НЕЗАМЕНИМИ МАЗНИНИ
Тялото има нужда от получаване на мазнини с храната. Някои жизненоважни мастни киселини, влизащи в съста­ва на определени мазнини, се използват като основни ма­териали в производството на клетъчните мембрани. Освен това те са основни ингредиенти, от които са изградени много от хормоните.

Производството на половите хормони зависи от нали­чието на някои важни мазнини, Включително зловредния холестерол. Нервните клетки се нуждаят от „добри" маз­нини за производство на техните непрекъснато изразход­ващи се нервни окончания.

Незаменимите мастни компоненти са омега-6 (ненаситена мастна киселина, известна като линолова киселина) и омега-3 (свръхненаситена мастна киселина, известна като алфа-линоленова киселина). Тези мастни киселини са теч­ни. Нашето тяло не може да ги изработва и трябва да ги получава с храната.

Средните дневни нужди на организма от линолова ки­селина са между 6. и 9 грама, а от линоленова киселина (най-важната от всички мастни киселини) — между 2 и 9 грама. Тези мастни киселини са особено необходими на мозъчните клетки и на дългите нерви за изработване на изолационните мембрани, които трябва да бъдат непропу­скливи и да предотвратяват смесването на посоката и ско­ростта на нервните импулси, Нервните окончания в рети­ната, които участват в разпознаването на обектите и ясно­то виждане имат висока оборотна скорост на незаменими­те мастни киселини и особено на ДХК. Докозахексаеноевата киселина, която е изградена от омега-3 мастна кисе­лина, е жизненоважна за състава на мозъчните клетки. Ус­тановено е, че хората е неврологични нарушения имат не­достиг на ДХК.

Както вече бе споменато, яйцата, водораслите и риби­те, обитаващи студени водоеми, са добър източник на ДХК. Друг прекрасен източник на омега-6 и омега-3 маст­ни киселини в идеалното съотношение 3:1 е лененото олио, получено чрез студено пресоване и поставено в тъмни шишета за предпазване от пряка светлина. Подоб­ни качества има олиото, изготвено от гроздови семки. То се предлага в тъмни капсули също с цел предпазване на чувствителните към светлина мастни киселини. Сусамо­вото олио съдържа свръхненаситени мастни киселини. То е предпочитаното олио в кухнята на много древни народи. Олиото е по-добро от маслото, тъй като при нормална те­лесна температура остава течно, докато маслата се втвър­дяват.

За подробна информация върху незаменимите мастни киселини и храните, които са най-добър източник на тези киселини, можете да се обърнете към книгата на д-р Удо Еразмус „Мазнините, които лекуват, мазнините, които убиват." Друга добра, лесна за четене книга на тази тема е „Интелигентните мазнини" от д-р Михаел А.Шмидт. Препоръчвам още една лесна за четене книга, посветена на витамините и минералите, която съдържа много полезна информация. Това е „Пълен илюстрован справочник за витамините и минералите" от Дениз Мортимър.

Тялото се нуждае от ежедневен прием на плодове и зе­лени зеленчуци. Те са идеален източник на естествени ви­тамини и важни минерали. Зелените зеленчуци съдържат също голямо количество бета-каротини и дори някои ДХК мастни киселини, необходими на мозъка. Плодовете и зе­ленчуците са важни за поддържане на баланса на рН в тя­лото. Хлорофилът съдържа много голямо количество магнезий. За хлорофила магнезият е това, което е желя­зото за хемоглобина — носител на кислород.

За астматиците, хората с остеопороза и рак слънчевата светлина е лекарство. Тя въздейства върху холестероловите отлагания в кожата и ги превръща във витамин D. Витамин D стимулира образуването на костна тъкан и задръжката на калций в костите, което подпомага растежа на децата. Освен това витамий D стимулира абсорбцията на калция в червата. Калцият неутрализира киселините и балансира рН на клетките — ефект, който подпомага пре­дотвратяването на усложненията при астма.

Ако приемате ежедневно адекватни количества вода заедно със съответното количество сол и правите дос­татъчно физически упражнения (за предпочитане на чист въздух и на светло място), вашето тяло ще се започне са­мо да приспособява приема си на протеини, въглехидрати и мазнини към енергийните си потребности. Ще нарастне нуждата ви от протеини, ще намалее нуждата от въглехид­рати, а ензимите, изгарящи мазнините ще разграждат по-голямо количество мазнини, отколкото са били приети с храната. Аз намирам схващането, че веднъж отложен, холестеролът не се разгражда, за погрешно. Отлаганията от холестерол в артериите могат да изчезнат по-бавно, от­колкото ни се иска, но това ще стане, тъй като тялото има необходимия химичен „ноу-хау" как да направи това.

Запомнете, че холестеролът е жизненоважен за физио­логията на човека. Как се обяснява свръхпродукцията на холестерола?

Точно както става при малък приток на речна вода в електрогенериращия язовир, при недостиг на вода в тяло­то се произвежда по-малко хидроелектрическа енергия за енергозависещите функции на организма. След време язо­вирът няма да може да задвижва всички генератори. При реални ситуации, когато евтината енергия от хидроелект­рическата станция не е достатъчна, генераторите започват да изгарят нафта или въглища за производството на елект­роенергия.

Алтернативен източник на енергия в организма са кал­циевите отлагания в костите или във вътрешността на клетките. Към два свързани калциеви атома се добавя ед­на единица енергия под формата на АТФ. В телесните клетки на различни места в тялото има много свързани калциеви атоми, чиито връзки се разкъсват и се отделя енергия. Идва време, когато в организма се натрупват много свободни калциеви молекули, подобно на пепелта от изразходваното гориво. За щастие калциевата „пепел" се рециклира лесно и при наличие на енергия калциевите молекули се свързват отново и запазват енергия За бъде­ща употреба така, както се зареждат батерии.

Слънчевата енергия превръща холестерола в кожата във витамин D. Витамин D е отговорен за улесняване зах­ващането на калций и отлагането му в костите й клетките. Витамин D прилепва към калциевите рецептори върху клетъчната мембрана. Едновременно с това една единица калций се прикрепва към „опашката" на витамин D, кой­то в този момент влиза през клетъчната мембрана. Съеди­нените калций и витамин D заедно с техния мембранен ре­цептор изпълняват роля на магнитна пръчка, която прив­лича цяла верига от други незаменими елементи и ги вмъква в клетката. По този начин енергията на слънчева­та светлина, превръщаща холестерола във витамин D, има пряк физиологичен ефект върху храненето на телесните клетки. Влизайки в клетките, калцият води със себе си други незаменими елементи. Така клетките получават су­ровини за възстановяване и енергиен метаболизъм. Свръхенергията, която навлиза в клетките се използва за сли­ване на калциевите молекули и съхраняване на енергия в калциевите връзки за бъдеща употреба.

След като разберете веднъж логиката зад каскадата от химични реакции, протичащи в тялото, ще се убедите във важността на холестерола за клетъчния метаболизъм и доброто здраве на телесните клетки. Трябва да използвате повишеното ниво на холестерол в организма си за произ­водство на повече витамин D, снабдяване на активните клетки с максимално количество енергия и подобряване на функционирането им. Използвайте слънчевите лъчи за намаляване на холестерола и укрепване на костна­та си система. Някои от вас сигурно ще реагират нега­тивно на тази препоръка с аргумента за риска от меланома. Моето становище е, че ракът се дължи на дехидратиране, бездействие и лош подбор на приеманите храни и напитки. В продължение на над двадесет години съм играл тенис под лъчите на слънцето в Техеран. По три часа днев­но в ранните следобеди шест дни от седмицата и не съм развил никакъв рак.

Не можете да си седите зад бюрото в изкуствено осве­тения си офис и да очаквате да имате нормален кръвен хо­лестерол и нормална плътност на костите. Повишеният холестерол ще ви накара да се обърнете към някой лекар, който вероятно няма да разбира как слънчевата светлина се превръща в енергия и ще нарече жизненоважния холес­терол „лош".

Слънчевите лъчи са използвани за лечение за пръв път при деца, боледуващи от рахит (деформирани кости). То­ва лечение е наречено хелиотерапия. Аз разглеждам пос­тепенното покачване на холестерола с възрастта през призмата на моето разбиране за многото роли на холесте­рола. Според мен това се дължи на повишеното му обра­зуване от черния дроб при постепенно намаляване на костната плътност.