Тибетски тайни на младостта и жизнеността (Как да възстановим и запазим здравето си) Петер Келдер Въведение
Изтегляне 0.77 Mb.
|
| ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПОЛКОВНИКА
Минаваха месеци. В бъркотията на ежедневието, полковник Брадфорд и химеричната му надежда малко по малко избледняха от паметта ми, затова бях изненадан, когато един ден в пощата си открих писмо от полковника. Бе жив и здрав и ме известяваше, че въпреки невероятните трудности, е на път да открие манастира, който търсеше. Писмото нямаше адрес. Много месеци минаха, преди отново да чуя нещо за него. Този път, ми съобщаваше добри новини - бе намерил извора на младостта! Казваше, че ще се върне в Съединените Щати след няколко месеца. Бяха изминали близо четири години от последната ни среща. Питах се дали наистина се е променил. Със сигурност бе няколко години по стар, но може би бе успял да спре оплешивяването или да не се бе прегърбил още. Може би този извор на младостта наистина му бе помогнал. Във въображението си можех да си го представя единствено такъв, какъвто бе по време на последната ни среща, може би само още малко поостарял. Една вечер, решил да остана в къщи и да чета, чух да се звъни. Някой, който се представя като полковник Брадфорд, желае да ви види - съобщи прислужницата. "Да дойде веднага" - извиках и хвърляйки книгата настрана, се завтекох към вратата. Стъписах се: човекът, който стоеше пред мен не бе полковник Брадфорд, а някой много по-млад от него. Забелязвайки, изненадата ми, той каза: "Не ме ли очаквахте?". "Не, - признах аз- чаках да ме посети "един стар приятел, полковник Брадфорд". "Дойдох да ви предам новини от полковника" -отгрвори той. "Влезте тогава" - поканих го аз. "Позволете ми да се представя - Каза непознатият, пристъпвайки - името ми е полковник Брадфорд". "О, вие сте син на полковника! - Възкликнах аз - Приличате малко на него". "Не, не съм негов син -отговори той - аз съм просто вашия стар приятел, полковник Брадфорд, старецът, който замина за Хималаите!". Останах изумен, чувайки това. После, малко по малко, установих, че това наистина е полковник Брадфорд, но бе настъпила промяна във външния му вид. Вместо прегърбения, подпиращ се на бастун човек, пред мен стоеше същество в пълна сила, изправен, силен, пълен с жизненост. Той, който бе прошарен преди, сега нямаше нито един бял косъм. Възторгът и изумлението ми нямаха граница и го затрупах с въпроси. "Почакайте малко - запротестира той, смеейки се - нека започна от началото". И той ми разказа своята история. П ристигайки в Индия, той се бе отправил към областта, за която бе чувал да се говори. Бе прекарал там много месеци, сближавайки се с хората от околността и събирайки информация за манастира, който търсеше.Това му отнело доста време, но упорството и убедеността му го отвели накрая до мястото, което вярваше, че съществува. Начинът, по който полковникът бил допуснат в манастира прилича на приказка. Съжалявам, че поради липса на време и място, не мога да разкажа за всичките му преживявания, за упражненията на ламите, за тяхната култура и пълното им безразличие към делата на нашия свят. В този манастир нямало "възрастни хора", както ги наричаме ние. 3а негово огромно изумление, ламите приели полковник Брадфорд като рядък екземпляр, тъй като отдавна не били виждали някой да изглежда толкова стар. Затова го наричали "древния". През време на пъвите две седмици на моя престой, каза полковника, бях като риба на сухо. Удивлявах се на всичко, което видех и най-често, не можех да повярвам на очите си. Много бързо се почувствах по-добре физически, спях добре всяка нощ и не използвах вече бастуна, освен когато се катерех нагоре в планината. Месец след моето пристигане, изпитах най-голямата изненада през живота си - в този ден за първи път влязох в нещо като библиотека, където ламите съхраняват древни ръкописи. В края на тази библиотека имаше голямо огледало, а бяха изминали две години, откакто за последен път се бях виждал в огледало. С голямо любопитство се приближих и бях поразен от промяната, която се бе извършила. Изглеждах подмладен с най-малко петнадесет години. Названието "древния" вече не ми подхождаше и ламите не го използваха повече. "Първото нещо, което научих, влизайки в манастира бе: тялото има седем центрове, които могат да бъдат оприличени на водовъртежи и наречени "енергийни вихри" или на индийски - чакри (колела), нещо като магнитни центрове, които се въртят с голяма скорост в тялото на всеки здрав човек, но които се забавят в случай на лошо здраве или старост. Тези енергийни центрове струят извън кожата при здравите хора, но при възрастни или слаби хора, едва достигат повърхността на тялото. Най-бързият начин да се възстанови здравето, младостта и жизнеността е да се възстанови движението на тези магнитни центрове. Съществуват пет упражнения, позволяващи да се направи това. Всяко от тях, направено отделно, е полезно, но най-добре е да се правят петте заедно. Това не са просто казано упражнения за физическа култура, а по-скоро и според думата, която използват ламите за тях, това са ритуали. Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|