Да се върнем на проекцията... Най-добре да си представим фар, в който са монтирани различно оцветени крушки. Запалим ли фара, цветът на предмета, върху който сме насочили лъчите му, ще се повлияе от цвета на крушката. Така че, ако не сме предупредени, ще видим предмет с цвят, който съвсем не е собственият му, но ще се закълнем, че е истински.
Същото е и е човешките проекции. Проецирам означава: приписвам на хората или нещата характеристики, които те не притежават и които са само проекция на собствените ми неосъзнати усещания. Например: синът никога не е успял да ликвидира страха от баща си. Но не знае това; всичко е изтласкал. Мисли си, че е пълноценен мъж, а всъщност си е останал син. И започва да „проецира" около себе си. Усеща всички мъже като „бащи" -опасни, заплашителни, кастриращи. Без да си дава сметка, се отнася към мъжете като син. Така им приписва качества, които те не са и сънували. Оттук следва, че никога няма да може да установи истинска връзка с мъж, защото винаги ще го вижда през проекцията на собственото си несъзнавано поведение.
Като се замислиш, изглежда доста безумно; защото повечето човешки отношения са пречупени през призмата на огромна мрежа от проекции. Първият проецира върху втория, който на свой ред проецира върху първия. Така двамата изобщо не се познават. Отношенията им са „фантомни", макар да им се струва, че поведението им е истинско. Да си представим група от двайсет пуши, в която всеки проецира върху всеки много неща. Сметнете: сумата от взаимните проекции е главозамайваща. Всеки говори, разсъждава, спори, обича, обожава, презира, мрази,- критикува. Само че от сто вида поведение деветдесет са подчинени на проекции! Така ставаме марионетки на проекциите си и в същото време биваме подложени на истински кръстосан огън от чужди проекции.
Човек може да проецира всичко върху всичко - майка си върху жените, местата, нещата, че и мъжете. Баща си върху мъжете, жените, местата и пр.
Способен е да проецира и Анимата си върху каквото пожелаете. В сънищата Анимата често бива проецирана върху жени, предмети, места, а в дневното съществуване - върху всичко, след като е главният мотор на вътрешния ни живот! Тук трябва да повторим: познаваме живота, хората и нещата само посредством усещането, което имаме за тях. Виждаме колко е необходимо да „изчистим" душата си от проекциите й, И разбираме защо „оттеглянето на проекциите" е толкова важно във психоанализата, като се има предвид каква истинност и свобода носи това.
Сподели с приятели: |