| Сън с къща (на мъж на двайсет и осем години)
- Току-що съм си купил къща. Показват ми я отдалеч. Намира се сред нещо като пейзаж от вълниста ламарина. Виждам децата си да садят борчета от пластмаса...
Най-странното в този сън е „вълнистата ламарина". Тя напомня no-горе цитираната долина, но изпразнена от жизненото й съдържание, от всякакъв чар, от всякаква привлекателност. Изглежда, че Азът на сънуващия (= къщата) се намира в центъра на почти мъртва (или изтласкана) Анима. Като капак на всичко децата му - олицетворение на живота - садят изкуствени борчета... след като борът е символ на вечност. И тук надеждата я няма никаква!
Не ни ли напомня това за Аполинер?
Колко е бавен на живота потока и колко надеждата е жестока.
-градовете; обикновено те са символи на майката или на Анимата. Да повторим, че в града има жители (децата) като в корема на майката. В качеството си на отрицателна Анима градът се усеща като враждебен, покварен, шеметен. В сънищата от моя архив често се появява Лос Вегас, корумпиран от хазарта град.
Сподели с приятели: |
