Сън с град (на петдесетгодишен мъж)
- Присънва му се, че броди из непознат град. Търси къщата на свои приятели. Пита за пътя си жени полицайки. Те го насочват към далечно място. Пред погледа на сънуващия се очертават сградите на Бразилия, които е виждал на филм.
Това не е Лае Вегас, а Бразилия, град, който тук се явява като изгорен от слънцето, разположен сред пустиня, недовършен и замръзнал в" някаква футуристична безнадеждна вечност. И все пак сънуващият търси центъра на своята собствена личност (къщата на приятелите), който ще му донесе сигурност. Жените полицайки представляват „униформената" му и лишена от гъвкавост Анима, скована в Свръхаза.
-градините; таен кът, където човек размишлява, участва във вътрешния си живот; като отрицателна Анима градината е вледенена, изоставена, зимна, мъглива. Тя напомня известния стих:
Сред парка пуст и цял скован от мраз две сенки минаха през този час...
-статуите; символ на вкаменена, неразвита Анима, блокирана още в детството, статуята може да приеме образа на сирена, дяволица, вещица и пр.;
-водата; символ на възможното поглъщане (при отрицателната Анима), водата се появява и във вид на блато, езеро, сняг, мъгла и производните им: лодки, лилии, замръзнали или замърсени водопади, пресъхнали басейни, болни или мъртви риби, женска песен, разнесла се над опасни води или в мъглата....
Възходът на Анимата
Положителната Анима преминава през два стадия - когато все още съществува сама за себе си и когато „се вписва" в личността и става част от нея. Знам, че е много трудно да се разбере това с разума, но Анимата нанася достатъчно поражения и предизвиква твърде много драми (влюбване от пръв поглед, което оставя само горчива утайка, любовни триъгълници, мъже, които се самоуни-щожават в нелепа „любов", безумна и разрушителна връзка и пр.), за да не се спра на нея по-подробно.
Сподели с приятели: |