145 накрая завършват в сълзи.
139
Фигура 8.4. не покрива времето след момента на неизпълнение, в
противен случай щяхме да видим, че държавите често продължават да трупат вътрешен дълг дори и след като достъпът им до международните капиталови пазари е бил отрязан.
Предкомунистически Китай (фигура 8.5.) ни дава интересен и поучителен пример защо вътрешният дълг често пъти се трупа като следствие от външните неизпълнения. Преди двете си големи кризи от 1921 и 1939 г. китайското правителство разчита най-вече на външно финансиране. Но когато достъпът му до международно кредитиране пресъхва, то продължава да бъде изправено пред необходимостта да се финансира, поради което се обръща към вътрешния китайски пазар въпреки неговото слаборазвито състояние.
Затова не е учудващо, че и след двата инцидента размерът на вътрешния дълг нараства експлозивно. Към средата на 40-те Китай вече разчита почти изцяло на вътрешно финансиране.
Фигура 8.5. Салдо по вътрешен държавен дълг: Китай, 1895-1949 г.
Източници: Хуанг (1919); Ченг (2003);
Статистически годишник на Отдела по икономическите въпроси към ООН (различни години, 1948-1984) и изчисления на авторите.
Бележка: Данните за периода 1916-1919 липсват.
139
Разбира се, днешните богати държави са изпитвали аналогични проблеми в по- ранни епохи, когато и те също са изпадали в серийни неизпълнения и са показвали висока процикличност във фискалните си политики.
