56
(4.1)
,
kN,
където K е силата на притискане на
калодката към колелото,
kN;
μk – коефициентът на триене във фрикционния възел.
Видно е, че образуването на спирачната сила –
Bс е аналогично на показаното на фиг. 2.1, т. 2.1. Обясненията дадени там по отношение на теглителната сила, важат в голяма степен и за спирачната. Формула (4.2) изразява зависимостта и от силата на натиск и коефициента на триене.
(4.2)
,
kN.
При спирачни системи с дискови фрикционни възли съществуват разлики в образуването на спирачната сила. Фрикционните дискове са монтирани върху оста на колооста или странично на колелата. Триещите сили създадени от тях не действат
директно по кръга на търкаляне, а създават спирачен момент, зависещ от средния интегрален радиус на диска.
Това е радиусът, по които са приложени триещите сили. Също така те е необходимо да се приведат към кръга на търкаляне, както е показано по-долу.
(4.4)
,
kN, където
B
cd е триещата сила получена в дисковия фрикционен възел.
Изчисляването на спирачната сила се получава чрез привеждането на
Bcd към кръга на търкаляне (4.5):
(4.5)
където
rdе средният
интегрален радиус на диска,
m;
dk– диаметърът на колелото,
m.
Тъй като спирачните системи с калодкови фрикционни
възли са по- разпространени, а и защото и при дисковите се извършва привеждане към кръга на търкаляне, акцентът на следващите обяснени е основно върху първия тип.
4.2. Ограничения на
спирачната сила От формули (4.4) и (4.5) е видно, че с повишаването на натиска на калодката към колелото или на накладката към диска се увеличава и получената спирачна сила. Това на пръв поглед е добре тъй като по този начин се увеличава и мощността, респективно ефективността на спирачната система. В
57 действителност съществуват ограничения на този процес и той не може да продължава до безкрайност.
Първото от тях е възможността на самата спирачна система да
реализира високи стойности на K. Тя зависи от конструктивните и параметри, както и от моментното и техническо състояние.
Друго и най-важно ограничение е това по сцепление на колелата с релсите. То е аналогично на разгледаното в т. 2, но същевременно съществуват редица особености
валидни за режим на спиране, които е необходимо да бъдат пояснени. То се изразява с формула (4.6), аналогична на (2.2).
(4.6)
,
kN; където
μ
s
Сподели с приятели: