в , M л са съответно масата на вагоните и на локомотива, t; i с – наклонът на спрегнатия профил, ‰; s с – дължината на спрегнатия профил, m. съгласно даденото определение за спрегнат профил; i j – наклонът на j -я елемент, участващ в спрягането, ‰; s j – дължината на j -я елемент, участващ в спрягането, ‰; j = 1÷ n – общия брой на елементите включени в спрягането. След преобразуване се получава: (3.26) където е наклонът на спрегнатия профил, ‰. За да не бъде условието, изразено чрез (3.25) нарушено е необходимо да се спазват следните ограничения при извършване на спрягането: Не се спрягат елементите от железопътния профил, които влизат в района нагарите; Спрягат се само съседни елементи; Спрягат се само елементи с еднакви знаци на наклона, на спускане или на изкачване; Не се спрягат т.нар. скоростни и изчислителни (разчетни) наклони. С цел при изчисленията на не се получат големи разлики при изчисляването на скоростта, след спрягане се извършва следната проверка: (3.27) където Δ j е абсолютната разлика между стойността на наклона на спрегнатия участък и на проверявания елемент, т.е. При наличие на крива в някой от елементите, участващи в спрягането, то допълнителното съпротивление от нея се заменя с т.нар. условен наклон – Това ще рече, че то се представя като съпротивление от наклон. Изчисляването му се извършва по (3.28).
53 (3.28) където s кр p е дължина на p - та крива в участъка за спрягане, m;