124
При изпълнението спирачната система е разхлабена, заредена и готова за действие.
Задържане Командният импулс за
задържане е понижаване на PL
със скорост по- голяма от 0,3
bar/min. протичащите процеси се описват аналогично на предишния случай:
↓ PL:1 ↑ ↑ →отв.2: R →отв.2 →С, където ↓ е понижаването на налягането;
↑ ↑ – преместването в посока нагоре;
отв. – отваря или отворен.
Процесът продължава до равенство на наляганията в С и R. Тогава пружината прекратява пълненето на С. При следващо понижаване на P
L
процесът се повтаря но до други стойности на разглежданите налягания.
При повишаване на PL
процесът на разхлабване е идентичен с разгледания.
Показаната на фиг. 12.1 принципна схема показва сърцевината на устройството на този тип вентили. Но към нея в реалните конструкции се добавят най-често следните допълнителни устройства и елементи:
Камера за ускоряване на спирането – представлява камера с обем ≈
0,5
dm3, която в режим спиране се свързва от 1 към L. Целта е да се поддържа висока скорост на сигнала за спиране по дължината на влака.
Много често в литературата тя се среща като U – камера.
Различни по конструкция устройства, предпазващи от препълване R, при извършване на пълнителен удар. Най-често това пружинни буфери, ограничаващи премектванто на 1
при рязкото повишаване на PL
Режим дълъг или къс влак – реализира се с ръчно задвижвано устройство сменяващо различни по големина дюзи за запълването на С.
Ускорители за внезапно спиране – устройства, свързващи L с А при екстрено спиране. Т есе задвижват от буталото 1.
12.3. Функционни вентили със степенно разхлабване
Те са създадени, за да се преодолеят недостатъците на предишния вид и се причисляват към т.нар.
теоретично неизтощаеми спирачни системи. В настоящия момент се прилагат практически при всички вагони и голяма част от локомотивите, както и при различните видове мотриси. Принципната схема на основния чувствителен елемент на този тип ФВ е показана на фиг. 12.2. В чуждестранната литература се нарича вентил с три налягания (
triple pressure valve), докато у нас се нарича орган на три налягания, диференциален пневмоклапан и др.
125
Фиг. 12.2. Принципна схема на диференциален пневмоклапан:
1 и 2 – мембранни бутала; 3 –
двуседалищен клапан; 4 – вентил за запълване на ЗР (R), известен като R – пълнител; 5 – устройство за херметизиране на
А-камерата (А-контролер); 6 – дюза.
Основният елемент на диференциалния пневмоклапан (ДК) са буталата 1 и 2р фиг. 12.2 свързани твърдо към общ кух бутален прът. Освен в устройството му влиза камерата А с обем
V ≈ 5 dm3. Тя представлява своеобразна „оперативна памет”, тъй като предназначението и е да
запомни стандартната стойност PL=5 bar, преди момента на подаване на команден импулс за спиране. В процеса на спиране, сгъстеният въздух, постъпващ в С затваря специален клапан наречен А – контролер, поз. 5. Той от своя страна прекъсва връзката на А – камерата с L.
Запасният
резервоар R е с обем V ≈ 125 dm3, при обем на С със стандартен диаметър
16'' равен на
17 dm3. Той се зарежда през специален еднопосочен клапан, известен като R – пълнител.
Сподели с приятели: