Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.85 Mb.
|
| Глава на църквата няма никакво управ-
ляващо тяло. Всяка църква се управлява пряко от Господа. Защо това е толкова ВаЖно? Най-нап- ред защото то възпира разпространени- ето на грешките. Когато църквите са свързани чрез едно общо управление, си- лите на либерализма, рационализма и от- стъплението могат да завладеят цяла- та територия на църквите просто ка- то завладеят управляващите ги органи и деноминационни школи. Там, където църквите са независими, борбата тряб- ва да се води от противника срещу ог- ромно количество независими единици. На второ място самостоятелността на местното събрание представлява ваЖна защита срещу враЖдебно настро- ените правителства. Когато църквите са обединени във федерация, едно тота- литарно правителство моЖе лесно да ги управлява, като завербува някои от ли- дерите в тяхното ръководство. Когато църквите откаЖат да признаят едно централизирано управление, те много по-лесно могат да минат в нелегалност по време на преследвания. Много правителства днес - както де- мократични, така и диктаторски - се опитват да обединят малките и незави- сими църкви в едно. Те казват, че не Же- лаят да се занимават с голям брой мес- тни събрания и че предпочитат да имат отношения с един централен комитет, който да представлява всички заедно. Свободните правителства се опитват да насърчат това обединяване чрез раз- лични „благоприятни" предлоЖения и отстъпки. Другите правителства се опитват да налоЖат това чрез декрет, както направи това Хитлер по време на третия райх. И при двата случая църк- вите, които се поддават на натиска, за- губват библейския си характер, а така също и способността си да се съпротив- ляват на модернизма и да продълЖат да работят тайно по време на гонения. Ня- кои могат да каЖат, че църквите от Де- янията на апостолите са имали все пак централно ръководство като например събранието в Ерусалим, за което ние то- ку-що говорихме. Но едно по-внимател- но изучаване на пасаЖа ще ни покаЖе, че това не е било официално ръководно тя- ло с регулиращи функции. Това е било просто едно събиране на апостолите и старейшините, чието решение е имало силата на съвет. Събранието не е извикало вярващите от Антиохия; а те са били онези, които са потърсили съвета на вярващите в Ерусалим. Решението на съвета не е би- ло задълЖшпелно за църквите; то прос- то им е било предлоЖено като едно об- що решение на групата. Историята на църквата говори сама за себе си. Навсякъде, където църквите са били обединени под едно централно ръководство, се наблЬдава задълбочава- не на упадъка. Най-чистите свидетелс- тва за Бога са дошли от църкви, които са били независими от човешки контрол вън от тях. 1  6:1,2 Вероятно, когато отново вшк-
да ДЕРВИЯ u ЛИСТРА, спомените нах- луват в главата на Павел като пчелен рояк върху мед. Споменът за боя с камъ- ни сигурно пораЖда доста противоречи- ви чувства във връзка с повторното му отиване там, но апостолът знае, че Бог има Свои хора на това място и никакви съобраЖения за личната му безопасност не могат да го спрат. Както предположихме и по-рано, веро- ятно Тимотей е един от повярвалите по 80 Деяния 16  Време на първото пътуване на апосто-
ла в град Листра (очевидно родния град на Тимотей). Майката на Тимотей, Ев- никия, и баба му Лоида са били вярващи еврейки (2 Тим. 1:5). Баща му е бил грък и моЖе би вече е бил умрял. Новината, която братята... в Лист- ра и Икония съобщават на Павел - че Ти- мотей напредва добре в християнската вяра, му доставя голяма радост. Павел решава да го покани да му бъде спътник по време на мисионерското му пътешес- твие. Обърнете внимание, че ранните апостоли не само работят по двама, но вземат със себе си и по-млади братя (Марко и Тимотей), за да ги обучат на практическите аспекти на християнско- то слуЖение. Каква голяма привилегия за тези млади хора - да бъдат впрегнати в един ярем с ветерани в християнското мисионерско слуЖение с толкова много сол в себе си. 16:3 Преди да тръгнат, Павел обряз- ва Тимотей. Защо той прави това, след като съвсем неотдавна решително се е възпротивил на обрязването на Тит (Гал. 2:1-5)? Отговорът е много прост: в случая с Тшп е ставало въпрос за една основна християнска доктрина, докато тук няма такова нещо. Там лъЖеучшпе- лите настояват, че Тит - един пълен езичник, трябва да се обреЖе, за да се спа- си. За Павел това означава отхвърляне на истината, че примирителното дело на Христос е напълно достатъчно за спасението, и затова той се възпроти- вява срещу него. Тук ситуацията е съв- сем различна. Хората от областта зна- ят, че Тимотей е евреин по майка. Павел, Сила и Тимотей тръгват на мисионерс- ко пътешествие и знаят, че техните първи срещи ще бъдат най-често с евреи. Ако тези евреи разберат, че Тимотей не е обрязан, могат да откаЖат да ги слу- шат; но ако знаят, че е обрязан, няма да има причина за съблазън в това отноше- ние. Тъй като това е въпрос, който няма никакво значение в морално отношение и който не засяга никаква основна докт- рина, Павел се съгласява да обреЖе Тимо- тей: „... на всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина" (1 Кор. 9:19-23). Обяснението, че обрязването на Тимо- тей има за цел да спечели повече слуша- тели на евангелието сред евреите, се потвърЖдава още веднъЖ и от думите: „... затова взе, та го обряза поради loge- ите... понеЖе всички знаеха, че баща му беше грък." 16:4-5 Докато пътуват през ликаонс^ ките градове, тримата мисионери пре- дават на църквите „наредбите, опреде- лени от апостолите и презвитерите в Ерусалим". Тези наредби могат да се обобщят накратко така:
В резултат на слуЖението на тези мъ- Же църквите се утвърждават във вя- рата и се умшмкават числено от ден на ден. 16:6-8 Тези стихове са от особено го- лямо значение, тъй като разкриват над- зирателската роля и водителството на Светия Дух в мисионерската стратегия на апостолите. След като посещават църквите във фРИГИЯ u ГАЛАТИЯ, апостолите възнамеряват да заминат за провинция Азия, в западната част на Мала Азия, но Светият Дух им забраня- 81 Деяния 16  Ва. Тук не се казва защо, макар че някои
изследователи предполагат, че това е защото според БоЖието намерение, та- зи област е била определена за евангели- зиране от Петър (ВЖ. 1 Петр. 1:1). Във всеки случай те тръгват на северозапад към областта МИЗИЯ. Това всъщност е част от провинция Азия, но те не про- повядват там. При опита им да отидат на североизток към Витания, на брега на Черно море, Духът ги спира и не им позволява да направят това. Затова те тръгват направо на запад към морския град ТРОАДА. Оттам мисионерите мо- гат да наблк>дават през Егейско море Гърция - първата врата към Европа. Райри отбелязва следното: „Азия имаше нуЖда от евангелието, но това не беше подходящото време според Бога. Само необходимостта не беше дос- татъчна, за да бъдат призовани апосто- лите. Те току-що бяха дошли от изток и им беше забранено да отидат на he или на север, но апостолите не решиха, че Гос- под непременно ще ги отведе на запад, а зачакаха точните Му указания. Локига- та не е единствената основа, на която трябва да базираме решението си накъде да тръгнем." а 16:9 По време на едно нощно видение Павел вшкда един македонец, който го вика да отиде в МАКЕДОНИЯ и да им помогне. Македония е северната част на Гърция, на запад от Троада. Дали съз- нателно или не, Македония (и цяла Евро- па!) се нуЖдае от евангелието на изкупи- телната благодат. Господ затваря вра- ти към Азия, за да могат Неговите слу- Жители да отнесат благата вест на Ев- ропа. Стокър рисува следната картина: „[Македонецът] е образ на Европа и не- говият вик за помощ е викът на Европа към Христос. Павел вшкда в това виде- ние един бозкествен призив и още на след- ващата сутрин слънцето огрява със златните си лъчи неговата фигура, сед- нала на палубата на един кораб, чийто нос сочи посоката на македонския бряг."64 16:10 Тук има една многозначителна промяна на числото на местоимението от „той" към „ние". Почти всички смя- тат, че в този момент Лука, авторът на Деянията, се е присъединил към Па- вел, Сила и Тимотей, и оттук нататък описва събитията като свидетел. Б  ожественото водителство
За да моЖе да функционира ефективно на земята, ранната църква е имала нуЖда от водителството на своята Глава в небесата. Но как точно Господ Исус е изявявал волята Си на Своите слуЖите- ли? Преди да се възнесе, Господ Исус оста- вя на учениците Си Своята обща стра- тегия, като им казва: „Ще бъдете свиде- тели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земя- та" (Деян. 1:8). След възнесението Си Той им изявява волята Си по няколко начина. За да изберат заместник на Юда, Пе- тър и другите ученици използват води- телството на Старозаветните Писа- ния (Пс. 69:25). Поне в пет случая Господ им разкрива волята Си чрез видения - случая с Анания (9:10-16), с Корнилий (10:3), с Петър (10:10,11,17) и с Павел (два пъти - 16:9, 10; 18:9). Два пъти Той ги води чрез пророци (11:27-30; 21:10-12). Има случаи, когато християните са водени от обстоятелствата. Така нап- ример те биват разпръснати или накара- ни да действат поради гоненията (8:1-4; 11:19; 13:50, 51; 14:5, 6). ГраЖданските власти принуЖдават Павел и Сила да на- пуснат филипи (16:39,40). По-късно Па- вел бива отведен от Ерусалим в Кесария от властите (23:33). Обстоятелство- то, че Павел се отнася до императора, предопределя неговото пътуване до Рим (25:11), а по-късно корабокрушението размества времето и последовател- ността на събитията (27:41; 28:1). 82 Деяния 16 Понякога ВодшпелстВото идВа чрез
съвета и инициативата на други христи- яни. Църквата в Ерусалим изпраща Вар- наВа В Антиохия (11:22). АгаВ предрича настъпването на глад и това накарва ан- тиохийската църква да изпрати помощ на светиите в Юдея (11:27-30). Братята в Антиохия изпращат Павел и Варнава в Ерусалим (15:2). Юда и Сила биват изп- ратени от църквата 6 Ерусалим заедно с Варнава и Павел (15:25-27). Преди нача- лото на второто си мисионерско пъте- шествие Павел и Сила са препоръчани от братята на БоЖията благодат (15:40). При напускането на Листра Павел Взи- ма Тимотей със себе си (16:3). Поради заплахата от насилие братята в Солун изпращат Павел и Сила в Берия (17:10). На свой ред братята в Берия изпращат Павел поради същата причина (17:14,15). И накрая, Павел изпраща Тимотей и Ераст в Македония (19:22). Освен гореспоменатите методи на водителство има и няколко случая, при които хората получават указания за бо- жествената Воля директно. Господен ангел отправя Филип на пътя на етиоп- ския еВнух (8:26). Светият Дух говори на пророците и учителите В Антиохия, след като те постят и се молят (13:1,2). Павел и Тимотей получават забрана от Светия Дух да не проповядват словото В Азия (16:6). По-късно те се опитват да отидат ВъВ Витания, но Духът не им позволява да го направят (16:7). В обобщение трябва да каЖем, че ран- ните християни са получавали водител- ство чрез:
1  6:11,12 Тръгвайки на северозапад от
Троада, неуморните посланици на Хрис- тос спират най-напред за една нощ на ос- тров САМОТРАКИ, след което навли- зат във вътрешността на страната и стигат в пристанищния град НЕАПОЛ, на около 120 мили от Троада, а оттам - „във фИЛИПИ, който е главният град на оная част от Македония и рим- ска колония". 16:13-15 Очевидно във филипи няма си- нагога, но Павел и неговите другари раз- бират, че някои евреи се събират в събо- та край една река извън града, и като отиват на това място, намират група Жени, които се молят, сред които и ед- на „богобоязлиВа Жена на име Лидия". Вероятно тя е езичница, обърнала се към Ьдеизма. Родена в град Тиатир, в об- ластта Лидия, западна Мала Азия, тя се е преместила да Живее във филипи, къде- то работи като продавачка на морави платове. Тиатир е бил известен със сво- ите бои. Широко отворени за евангелието са не само ушите на тази Жена, но и сърцето и, и след като приема Господ Исус, се кръщава - „тя и домът и". Без съмне- ние, преди да се кръстят, членовете на дома й също са повярвали. Тук не се каз- ва, че Лидия е била омъЖена Жена. „До- мът й" е могъл да се състои и само от нейните слуги. Лидия не е спасена заради добрите си дела, а е спасена, за да върши добри дела. Тя доказва истинността на своята вя- ра, като отваря дома си за Павел, Сила, Лука и Тимотей. 16:16-18 В един от следващите дни, ко- гато отиват на мястото за молитва, Павел и другарите му срещат една слу- гиня, която има предсказвателен дух. Духът, който я е обсебил, я кара да пред- сказва бъдещето и да прави други удиви- телни неща. По този начин момичето докарва голяма печалба на господарите си. Когато среща християнските мисио- нери, слугинята тръгва след тях и започ- ва да вика: „Тия човеци са слуги на все- вишния Бог, които ви проповядват път за спасение", като прави това в 83 Деяния 16 продължение на много дни. Нейните ду-
ми са истина, но Павел знае, че не тряб- ва да приема свидетелство от бесове, и освен това окаяното състояние на слу- гинята го натъЖава. Така че той запо- вядва на беса да излезе от нея в името на всесилния Исус Христос и в същия миг момичето е освободено от това уЖасно робство. То става един напълно разумен и психически здрав човек. Ч  удесата
Чудесата са навсякъде в книгата Деяни- ята на апостолите. Някои от по-извес- тните от тях са следните: Чудната дарба на говоренето на ези- ци (2:4; 10:46; 19:6). Изцелението на куция мъЖ при порта- та на храма (3:7). Внезапната осъдителна смърт на Анания и Сапфира (5:5,10). Избавлението на апостолите от зат- вора (5:19). Срещата на Савел с прославения Хрис- тос (9:3-6). Изцелението на Еней от Петър (9:34). Възвръщането на Живота на Сърна
Видението на Петър с платнището, спускано от небето (10:11). ОсвобоЖдението на Петър от затво- ра (12:7-10). Убиването на Ирод от ангел (12:23). Наказването на магьосника Елима със
Изцелението на куция мъЖ в Листра от Павел (14:10). Възстановяването на Павел след уби- ването му с камъни 8 Листра (14:19,20). Видението на Павел с македонеца, кой- то вика за помощ (16:9). Изгонването на злия дух от момичето във филипи от Павел (16:18). Освобождаването на Павел и Сила от затвора във филипи (16:26). Връщането към Живот на Евтих от Павел (20:10,11). Пророчеството на Агав (21:10,11). Избавлението на Павел от змията на
Изцелението на Поплиевия баща от треска (28:8). Изцелението на другите хора от ост- рова от болестите им (28:9). Освен това се казва, че апостолите из- вършват много чудеса и знамения (2:43): Стефан извършва големи чудеса и знаме- ния сред хората (6:8); Филип извършва чудеса и знамения (8:6); ВарнаВа и Павел извършват знамения и чудеса (15:12); и Бог извършва знамения чрез ръцете на Павел (19:11). Когато четем Деянията на апостоли- те, неизбеЖно се появява въпросът: „Трябва ли и ние да очакваме същите чу- деса днес?" При отговора на този въпрос трябва да се избягват две крайности. Според първото мнение ние трябва да очакваме и днес да се случват същите чу- деса, каквито са се случвали по времето на ранната църква, тъй като Исус Хрис- тос е един и същ вчера, днес и завинаги. Другата крайност е противополоЖно- то мнение - че чудесата са били предназ- начени само за ранните години на църк- вата и че ние нямаме право да ги търсим в наши дни. Това, че „Исус Христос е същият вче- ра, днес и до века", е истина (Евр. 13:8), но дали то означава, че боЖествените методи никога не се променят? Така например язвите, които Бог изпрати върху Египет, никога не се повториха. ' Да, наистина, БоЖията сила е същата и Бог все още моЖе да прави чудеса, но да- ли това означава, че Той трябва да пра- ви едни и същи чудеса във всеки век? Бог е Бог на безкрайното многообразие. От друга страна, не е правилно да от- ричаме чудесата напълно и да казваме, че те изобщо не съществуват във века на църквата. Много е лесно да натикаме чу- десата в някоя миша дупка на нашия век и да се задоволим с Живот, който никога не се издига над нивото на кръвта и 84 Деяния 16  Нашият Живот трябВа да бъде изпъл-
нен със свръхестествена сила. Ние неп- рекъснато трябВа да Вшкдаме действи- ето на БоЖията ръка В удивителното подреждане на обстоятелствата. Неп- рекъснато трябва да усещаме Неговото водителство по един чуден и тайнствен начин. Да преЖивяваме такива събития в нашия Живот, които излизат извън границите на закона на вероятностите. Да усещаме, че Бог ни подреЖда срещи- те, отваря врати пред нас, надделява съпротивата. Нашето слуЖение непре- къснато трябва да се припокрива със свръхестественото. Ние трябва да виЖдаме преки отгово- ри на нашите молитви. Когато нашият Живот се докосва до Живота на друг чо- век, винаги трябва да ВиЖдаме някаква промяна, която да показва, че нещо в Жи- вота на този човек се случва за Бога. Трябва да виЖдаме намесата на Негова- та ръка във всичко - в неуспехите, закъс- ненията, нещастията, загубите и при- видните трагедии. Трябва да преЖивява- ме необикновени избавления и да съзнава- ме силата, смелостта, мира и мъдрост- та, които надхвърлят границите на чо- вешкото ни естество. Ако наишят Живот не надхвърля ниво- то на естествения човек, с какво ще се различаваме от нехристияните? БоЖи- ята воля е ние да Живеем свръхестест- вен Живот и Животът на Исус Христос да тече през нас. Когато това стане, всичко невъзмоЖно ще стане възмоЖно, затворените врати ще се отворят и си- лата в нас ще се изяви. Тогава ние ще се изпълним изобилно със Светия Дух и ко- гато дойдат близо до нас, хората ще виЖдат искрите на Духа. 1   6:19-24 Вместо да се зарадват на ос-
вобоЖдението на тази млада Жена, ней- ните господари са разярени от загубата на тази ВъзмоЖност за печалба. Затова те завличат... Павел и Сила пред град- ските съдии (претори) и измислят обви- нение срещу тях. Те ги обвиняват главно като logeu, които смущават римския на- чин на Живот. Реакцията на тълпата е бурна, а съдиите разкъсват дрехите на Павел и Сила и заповядват да ги бият с тояги. След като ги бият много, те ги хвърлят в тъмница, като дават специ- ални инструкции на тъмничаря да ги па- зи здраво. Той изпълнява заповедите, ка- то ги хвърля в по-вътрешната тъмни- ца и слага краката им в клада. Този пасаЖ ни показва два от главни- те методи на Сатана. Най-напред - фал- шивото приятелство: свидетелството на обсебеното от дух момиче. Когато това се оказва неуспешно, той прибягва до открито преследване. Грант казва така: „Приятелство или преследване - това са двете алтернативи: лицемерен 1 сък>з или открита война." А Полок пра- ви следния коментар: „Колко ли се е радвал дяволът, когато си е помислил, че е слоЖил край на слуЖе- нието на тези двама предани слуЖители на Христос. Но както винаги неговата радост е била преждевременна. В този случай тя е предхождала пълното осуе- тяване на неговите планове и пълната победа на Господното дело." 65 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.85 Mb. Сподели с приятели:
|