Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
„измеЖду човеците". С други думи, той самият е трябвало да бъде човек. Той е трябвало да слуЖи заради чове- ците пред Бога и е принадлеЖал към спе- циална група от хора, които са слуЖели като посредници меЖду човеците и Бога. Една от основните му функции е било принасянето на дарове и Жертви за гре- 403 EBpeu 5     хобете. Даровете са Всички приноси, ко-
ито се представят пред Бога. Жертви- те са makußa специални приноси, при ко- ито има проливане на кръб за изкупване- то на греховете. 5:2 Аароновият свещеник е трябвало да бъде милостив към човешките сла- бости и да се отнася с внимание към не- веЖшпе и заблудените. Неговата собст- вена слаба плът му е помагала да разби- ра проблемите, с които хората са се сблъсквали. Споменаването на невеЖите и заблу- дените тук ни напомня, че Жертвите в СЗ са били принасяни за грехове, които не са били извършени преднамерено. В зако- на не са били предвидени никакви Жерт- ви за преднамерено извършените гре- хове. 5:3 От една страна, фактът, че свеще- никът е бил човек, му е давал едно голя- мо преимущество, тъй като това му е помагало да се отъЖдествява с хората, но от друга — точно този факт се е оказвал сериозна пречка, тъй като него- вата човешка природа е била греховна. Аароновият свещеник е трябвало да принася Жертви както за греховете на народа, така и за своите собствени гре- хове. 5:4 Свещеническата слуЖба не е била нещо, което хората са моЖели да изби- рат като професия. Трябвало е да бъдат призвани за това от Бога, така както е бил призван Аарон. БоЖият призив се е отнасял само до Аарон и неговите по- томци. Нито един човек, който не е бил член на това семейство, не е имал право да слуЖи в скинията или в храма. 5:5 Сега авторът се обръща към Хрис- тос, за да ни покаЖе, че Той е абсолЬт- но годен да слуЖи като свещеник заради боЖественото Си назначение, явната Си човешка същност и придобитите Си качества. Колкото до назначението, неговият източник е Самият Бог. Това е едно су- веренно призвание, което няма нищо общо с човешките родословия. То гово- ри за едно по-добро взаимоотношение от Всяко друго, което някой земен све- щеник е имал някога. Нашият Първосве- щеник е уникалният БоЖий Син, роден във вечността, роден във въплъщението и роден във възкресението. 5:6 Освен това свещенството на Христос е според един по-добър чин, за- щото в Псалм 110:4 Бог го обявява за „свещеник до века според чина Мелхисе- деков". Това превъзходство ще бъде обяснено по-подробно в 7 глава. Откро- яващата се мисъл тук е, че за разлика от Аароновото свещенство свещенството на Христос е „до века". 5:7 Христос е не само безгрешният Бо- Жий Син, но и най-истинският Човек. Ав- торът има предвид разнообразието от човешки опитности, през които Той е преминал в дните на плътта си, за да докаЖе това. Обърнете Внимание на ду- мите, които авторът използва, за да опише Неговия Живот и по-специално преЖивяното от Него в Гетсиманската градина: „...като принесе със силен вик и със сълзи молитви и молби..." Всичко това говори за един Живот като Човек зависим, Живеещ в послушание на Бога и споделящ всички човешки емоции, които не са свързани с греха. Христос се е молел не да бъде избавен от умиране, тъй като целта на Негово- то идване в света е била да умре за греш- ниците (Йоан 12:27), а да бъде изведен от смъртта (според НПБДЖНД) и душата Му да не бъде оставена в Хадес. Тази Не- гова молитва е получила отговор, кога- то Бог Го е възкресил от мъртвите. Той е бил чут заради Своето благоговение. 5:8 В този стих ние още ВеднъЖ се из- правяме лице в лице с една голяма тайна на въплъщението—това, че Бог е могъл да стане Човек, за да умре за човеците. „Ако и да беше Син...", или — „въпре- ки че беше Син...": Исус Христос не е бил един от многото синове, а е бил Едино- родният БоЖий Син. Независимо от то- зи величествен факт обаче Той се е нау- чил на послушание от това, което е пос- 404 Eßpeu5    традал. Неговото Влизане В този свят
като ЧоВек Го е ВъВлякло В опитности, които Той никога не би имал, ако беше останал В небето. Всяка сутрин Негово- то ухо е било отворено, за да приеме нас- тавленията на СВоя Отец за деня (Ис. 50:4). Той се е научил на послушание от опит като Син, Който винаги е бил под- чинен на Волята на Своя Баща. 5:9 „...и като се усъвършенства..." Тук не моЖе да става дума за усъвършенст- ване на личния характер на Господ Исус, тъй като Той е бил абсолк>тно съвър- шен. Неговите думи, неговите дела и Не- говите пътища са били абсол1отно без- погрешни. В какъв смисъл тогава Той е бил усъвършенстван? Бил е усъвършен- стван в слуЖението Си като Спасител. Ако беше останал в небето, Господ Исус никога нямаше да стане наш съвършен Спасител. Но чрез Своето въплъщение, смърт, погребение, възкресение и възне- сение Той е завършил делото, което е било необходимо, за да ни спаси от наши- те грехове, и сега притеЖаВа придобита- та слаба на Един, Които е съвършеният Спасител на света. Връщайки се в небето, Господ Исус е станал причина за вечното спасение на Всички, които са Му послушни. Той е Из- точникът на спасение на всички хора, но само онези от тях са спасени, които са Му послушни. Тук спасението зависи от послушани- ето. В много други пасаЖи обаче спасени- ето зависи от вярата. Как моЖем да обясним това, което на пръв поглед изг- леЖда като противоречие? Най-напред трябва да каЖем, че послушанието, за което става дума тук, е послушанието на Вярата (Римл. 1:5; 16:25—27): „послу- шанието, което Бог изисква, е Вяра В Не- говото слово". Но също така е вярно, че спасителната вяра е тази вяра, която Води до послушание. Не е възмоЖно да се Вярва, в новозаветния смисъл на това понятие, без да има послушание. 5:10 След славното изпълнение на ос- ноВната цел на свещеничеството Гос- под Исус е наречен от Бога „Първосве- щеник според Мелхиседековия чин". Тук трябва да каЖем, че макар и све- щенството на Христос да е според Мел- хиседековия чин, Неговите свещеничес- ки функции са подобни на тези, извърш- вани от Аароновите свещеници. Всъщ- ност слуЖението на еврейските свеще- ници е било преобраз или картина на де- лото, което Христос е щял да извърши. 5:11 На това място авторът трябва да направи едно малко отклонение. Той би искал да продълЖи темата за Мелхи- седековото свещенство на Христос, но не моЖе, защото се чувства задълЖен от боЖествена принуда да порицае сво- ите читатели за тяхната незрялост и едновременно с това да ги предупреди се- риозно за опасността от отпадане. ТъЖният факт е, че нашето разбира- не на боЖествената истина е ограниче- но от собственото ни духовно състоя- ние. Тъпите уши не могат да възприе- мат дълбоките истини! Колко често както за учениците на Христос, така и за нас е Вярно, че Господ има да ни каЖе много неща, но ние не моЖем да ги поне- сем (Йоан 16:12). 5:12 Авторът напомня на евреите, че те са получавали наставления доста- тъчно дълго, за да могат да поучават другите. Но трагедията е там, че те са- мите все още имат нуЖда някой да ги учи на азбуката на БоЖието слово. „...вие трябваше... и учители да ста- нете..." Според БоЖията наредба всеки вярващ трябва да достигне такава зря- лост, че да моЖе да учи и други вярващи. Всеки един трябва да учи друг! И макар да е вярно, че някои имат специална дар- ба да поучават, вярно е също така, че всеки вярващ трябва да участва в някак- во учителско слуЖение. БоЖието наме- рение никога не е било това слуЖение да се извършва само от няколко човека. „...достигнахте да имате нуЖда от мляко, а не от твърда храна." Всички знаем, че ако едно дете от физическия свят никога не премине от мляко на 405 Eßpeu 5,6      твърда храна, то е убредено. В духоВно-
то царство също има забаВено развитие (1Кор.З:2). 5:13 Вярващите, които продълЖаВат да се хранят с мляко, са неопитни 6 сло- вото на правдата. Те са слушатели на словото, но не и изпълнители. Те загуб- ват това, което не използват, и оста- ват в едно състояние на вечно младен- чество. Такива вярващи нямат остра различи- телна способност за духовните неща и „са блъскани и завличани от всеки вятър на учение чрез човешка заблуда, в лукав- ство, по измамителни хитрости" (Еф. 4:14). 5:14 Твърдата духовна храна е за пъл- нолетните, т. е. за онези, „които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото". Подчи- нявайки се на светлината, която получа- ват от БоЖието слово, тези хора могат да праВят духовни преценки и да избавят себе си от морални и доктринални опас- ности. В настоящия контекст конкретният смисъл, в който вярващите се насърча- ват да различават меЖду добро и зло, е във връзка с християнството и Ьдеизма. Това не означава, че к>деизмът е лош сам по себе си, тъй като леВитската систе- ма е дадена от Самия Бог. Но целта на кздеизма е да насочва към Христос. Именно Христос представлява изпълне- нието на церемониалните образи и сен- ки. Сега, след идването на Христос, е грешно да се Връщаме назад към Негови- те преобрази. Всяко нещо, което съпер- ничи на Христос В чувствата и привър- заността на хората, е зло. Духовно зре- лите ВярВащи могат да различават меЖ- ду по-ниското полоЖение на Аароновото свещенстВо и превъзходството на Хрис- товото свещенство. 6:1 Предупреждението, започнато 6 5:11, продълЖаба и 8 тази глава. Това е един от пасаЖите, предизвикващ най- много спорове в целия НЗ. И тъй като толкова много благочестиви християни имат различно мнение по въпроса за не- говото тълкуване, ние не Желаем да бъ- дем догматици. Ще ви представим едно обяснение, което — според нас — най- много съответства на контекста и на целия НЗ. Най-напред читателите се увещават да оставят „елементарното учение за Христос" (или елементарните принципи на Христос), което се превеЖда буквал- но като „словото за началото на Хрис- тос" (НБфУГ), или „началното слово за Христос" (РПБКУ). Според нас това са основните доктрини на религията, кои- то са излоЖени в СЗ и които имат за цел да подготвят Израел за идването на Ме- сията. Тези доктрини се изброяват във втората част на 1 cm. и в целия 2 стих. Както ще се опитаме да покаЖем, това не са основните доктрини на християн- ството, а no-скоро елементарните уче- ния, които образуват основата на цяло- то здание. Те не гоВорят за Възкресени- ето и прославянето на Христос. Според това увещание вярващите трябва да ос- тавят тези основни неща не защото те нямат никаква стойност, а защото трябва да преминат от тях към по-зре- ли неща. Значението на всичко това е, че кздеизмът е времето на духовното дет- ство, докато християнството предс- тавлява пълнолетието. След изливането на основата на една къща идва издигането на самото здание. Доктриналната основа на християнст- вото е „излята" в СЗ. Тя вклк>чва шест основни учения, които авторът ще изб- рои сега. Те представляват отправната точка. Великите новозаветни истини за Христос, Неговата Личност и Негово- то дело представляват учението на зре- лостта. Първата старозаветна доктрина е покаянието от мъртви дела. Тя е про- повядвана непрекъснато както от про- роците, така и от предвестника на Ме- сията. Всички те призовават хората да се откаЖат от делата, които са мърт- ви, в смисъл на „лишени от вяра". 406 Eßpeu 6  Мъртвите дела тук могат да се от-
насят също така и до дела, които преди това са били правилни, но които сега Вече са мъртви, тъй като Христос е до- шъл. Така например Всички богослуЖе- ния, свързани с поклонението 6 храма, стават старомодни в сравнение със за- вършеното дело на Христос. На второ място авторът споменава вярата в Бога. Това отново е термин, който се употребява в СЗ. НЗ почти не- изменно посочва Христос като обект на вярата. Това, разбира се, не отменя вя- рата в Бога, но една вяра в Бога, която изкл1очва Христос, сега вече е недоста- тъчна. 6:2 Наставлението за кръщенията не се отнася до християнското кръщение5, а до церемониалните умивания, които представляват осезателна част от ре- лигиозния Живот на свещениците и изра- илтяните (ВЖ. също 9:10). Ритуалът на ръкополагането е описан В Левит 1:4; 3:2; 16:21. Свещеникът или този, който е давал приноса, е поставял ръцете си на главата на Животното като акт на отъЖдествяване с него. В преносен смисъл Животното е отнасяло греховете на хората, свързани с него. Тази церемония е олицетворявала Жерт- веното изкупление на чуЖдите грехове. Ние не смятаме, че този пасаЖ има как- вато и да било връзка с полагането на ръце, практикувано от апостолите и от другите вярващи в ранната църква (Деян. 8:17; 13:3; 19:6). Доктрината за възкресението на мъртвите се проповядва в Йов 19:25-27, Псалм 17:15 u се подразбира в Исая 53:10—12. Това, което се виЖда само смътно в СЗ, се открива съвсем ясно в Новия (2 Тим. 1:10). И последната основополагаща истина на СЗ е истината за вечния съд (Пс. 9:17; Ис. 66:24). Тези първи принципи представляват Ьдеизма и подготвят идването на Хрис- тос. Християните не трябва да се задо- воляват с тях, а да се стремят към по- пълното откровение, което сега имат в Христос. Авторът подтиква читате- лите да преминат „от сянката към същ- ността, от образа към прототипа, от мъртвите форми на религията на тех- ните предци към Живите реалности на Христос". 6:3 Той изразява Желанието си да им помогне да направят това6, ако Бог поз- воли. Ограничаващият фактор обаче ще бъде от тяхна страна, а не от БоЖия. Бог ще им даде сили да стигнат до пъл- на духовна зрялост, но те трябва да от- говорят на словото по полоЖшпелен на- чин, като упраЖняват истинска вяра и устояване. 6:4 Този стих представлява сърцевина- та на предупреждението срещу отстъп- лението. Той говори за онази група хора, за които е невъзможно да се върнат към покаяние. Очевидно това са хора, които веднъЖ вече са се покаяли (въпреки че тук нищо не се споменава за вярата им в Христос). Кои са тези хора? Отговорът е даден в 4 и 5 стих. Когато разглеЖдаме велики- те привилегии, на които тези хора са се наслаЖдавали, забелязваме, че те всички са характерни за неспасените. Тук никъ- де не се казва ясно, че те са новородени, нито пък се споменава нещо за такива съществени неща като спасителна вяра, изкупление чрез кръвта на Христос или вечен Живот. И така, тези хора са били веднъЖ вече осветлени. Те са чули благовестието на БоЖията благодат и не са в тъмнина относно пътя на спасението. Така нап- ример Юда Искариотски е бил осветлен, но е отхвърлил светлината. Освен това те са вкусили от небесния дар. Господ Исус е небесният Дар. Те са Го опитали, но никога не са Го приели чрез определен акт на вяра. Напълно е възмоЖно човек да вкуси нещо, без непре- менно да го изяде или изпие. Когато хо- рата подават на Исус на кръста вино, смесено с Жлъчка, Той е вкусил от него, но не го е изпил (Мат. 27:34). Не е доста- 407 Евреи 6   тъчно само да опиташ от Христос. Ако
не ядем плътта на Човешкия Син и не пием кръвта Му, т. е. ако не Го приемем истински като Господ и Спасител, ние нямаме Живот (Йоан 6:53). Тези хора са станали сьпричастници на Светия Дух. Преди да направим изво- да, че тук непременно се говори за обръ- щение, нека си припомним, че СВетият Дух има слуЖение В Живота на хората преди тяхното обръщение. Той освеща- ва Вярващите (1 Кор. 7:14), като ги пос- тавя в полоЖение на външна привилеги- рованост. Светият Дух обвинява също така невярващите за грях, за правда и за съд (Йоан 16:8). Той води хората към по- каяние и ги насочва към Христос като тяхна единствена надеЖда. По този на- чин хората могат да участват в благос- ловенията на СВетия Дух, без Той да оби- тава В тях. 6:5 Тези хора са вкусили също така доброто Бо/кие слово. Когато са чули как се проповядва благовестието, те са се почувствали странно развълнувани и привлечени към него. Били са като семе- то, паднало върху скалиста земя. Чули са словото и Веднага са го приели с радост, но то не е пуснало корени в тях. Издър- Жали са да бъдат в словото за известно време, но когато са дошли скърби и гоне- ния, веднага са отпаднали (Мат. 13:20, 21). Опитали са от силите на бъдещия век. Тук под „силите" трябва да се раз- бира „чудесата", а „бъдещият век" е Ве- кът на Хилядолетието, Времето на мир и благоденствие, когато Христос ще ца- рува над земята в продълЖение на хиля- да години. Чудесата, които са съпровоЖ- дали проповядването на благовестието В ранните дни на църквата (Евр. 2:4), са били предВкусВане на знаменията и вели- ките дела, които ще се извършват в цар- ството на Христос. Тези хора са стана- ли свидетели на чудесата през първия Век, като моЖе би дори са участвали В тях. Вземете например чудесата с хля- бовете и рибите. След като Исус е нах- ранил петте хиляди, хората са Го пос- ледвали до другия бряг на езерото. Спа- сителят е разбрал, че макар и да са опи- тали чудото, хората не са повярвали ис- тински в Него. Той им е казал: „Истина, истина ви казвам, търсите Ме не защо- то видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте" (Йоан 6:26). 6:6 Ако тези хора отпаднат7, след ка- то са вкусили току-що изброените при- вилегии, невъзмоЖно е да се обновят пак за покаяние. Те са извършили греха на отстъплението. Стигнали са до място- то, където всички светлини угасват и остава само един път—пътят към ада. Огромната вина на отстъпниците се виЖда в думите „...докато разпъват втори път в себе си БоЖия Син и Го опозоряват" (66). Тези думи говорят за съзнателно, злобно отхвърляне на Хрис- тос, а не просто за някакво небреЖно отношение. Те показват едно решител- но предателство спрямо Него, сък»зява- не със силите на противника и подигра- ване с Неговата Личност и дело. О  тстъплението
Отстъпниците са хора, които чуват благовестието, изповядват, че са хрис- тияни, отъждествяват себе си с хрис- тиянската църква, след което се отказ- ват от своята изповед, решително от- хвърлят Христос, напускат християнс- кото събрание и заемат мястото си сред враговете на Господ Исус. Отстъп- лението е грях, който моЖе да бъде из- вършен само от невярващи, а не от из- мамени. Този грях моЖе да бъде извър- шен само от онези, които съзнателно, своеволно и злонамерено се обръщат против Господа. Отстъплението не трябва да се смес- ва с греха на средния невярващ, който чува благовестието, но не предприема никакви стъпки във връзка с него. Така например един човек моЖе да не успее да 408 Евреи 6 откликне на Христос след неколкократ-
ни покани от страна на Светия Дух, но той не е отстъпник. Той все още може да бъде спасен, ако реши да предаде себе си на Спасителя. Ако обаче този човек умре в неверие, той е загубен завинаги. Но докато е жив, докато има възмож- ност да покаже вяра в Господа, неговото положение не е безнадеждно. Отстъплението не трябва да се смес- ва и с отдръпването. Един истински вяр- ващ може да се отклони много далеч от Христос. Неговото общение с Бога може да бъде силно нарушено заради гре- ха. Той дори може да стигне до положе- ние, когато вече не личи, че е христия- нин. Но такъв човек може отново да се върне и да възстанови напълно общение- то си с Бога, като изповяда и се откаже от своя грях (1 Йоан. 1:9). Отстъплението не е същото като непростимия грях, за който се говори в Евангелията. Там става въпрос за при- писване на чудесата на Господ Исус на княза на демоните. Чудесата на Господ Исус действително са били извършени в силата на Светия Дух. Приписването им на дявола е равнозначно на богохулство срещу Светия Дух. Това е, като да се каже, че Светият Дух е дяволът. Исус казва, че такъв един грях никога не може да бъде простен нито в този век, нито В бъдещия (Марко 3:22—30). Отстъпле- нието прилича на богохулството срещу Светия Дух по това, че и то е вечен грях, но приликата свършва дотук. Аз смятам, че отстъплението е също- то като греха, който води към смърт- та, споменат в 1 Йоан. 5:166. Йоан пише за хора, които наричат себе си вярващи и които участват в дейностите на мес- тните църкви. След известно време оба- че те приемат лъжливите учения на гностиците и напускат християнското събрание. Това съзнателно напускане по- казва, че те никога не са били наистина новородени (1 Йоан. 2:19). Чрез откри- тото отричане на истината, че Исус е Христос (1 Йоан. 2:22), те извършват греха, който води към смъртта, и зато- ва е безполезно да се молим за тяхното възстановяване (1 Йоан. 5:166). Четейки пасажи като този в Евреи 6 и други подобни, някои ревностни хрис- тияни изпитват сериозно безпокойство. Сатана използва тези стихове с нароч- ната цел да обезпокои вярващите, кои- то имат физически, душевни или емоци- онални проблеми. Те изпитват страх, че са отпаднали от Христос и че нямат ни- каква надежда за възстановяване. Безпо- коят се, че са преминали отвъд точката на изкуплението, фактът, че те изобщо се безпокоят за това, е достатъчно се- риозно доказателство, че тези хора не са отстъпници! Отстъпникът никога не изпитва такова безпокойство, той без- срамно отхвърля Христос. Ако грехът на отстъплението не може да бъде извършен от вярващи, от кои хора тогава може да бъде извършен днес? Може да бъде извършен например от някой млад човек, който изповяда вяра в Христос и за известно време дава вид, че се развива много добре, след кое- то нещо се случва В неговия живот и той се отказва от християнството. Може би той става обект на жестоко преслед- ване или изпада в някой тежък неморален грях, или постъпва В университет и се повлиява от антихристиянските аргу- менти на своите преподаватели атеис- ти. И независимо че знае цялата истина, той съзнателно се отвръща от нея. На- пълно отхвърля Христос и злобно по- тъпква всяка една от основните докт- рини на християнската вяра. Библията казва, че за такъв човек е невъзможно да бъде доведен отново до покаяние, а опи- тът показва, че това е точно така. Знаем много хора, които са отстъпили от Христос, но не знаем нито един, кой- то се е върнал обратно към Него. С наближаването на края на тази епо- ха можем да очакваме една мощна вълна от надигащо се отстъпление (2 Сол. 2:3; 1 Тим. 4:1). Ето защо предупреждението 409 Eßpeu 6    срещу отпадането придобива Все по-го-
ляма актуалност с Всеки изминат ден. 6 ето както на истинския ВярВащ (7 cm.), така и на отстъпника (8 cm.), сега аВто- рът се обръща към естествения свят. И В gßeme илкзстрации cmaßa Въпрос за чо- Век, свързан със земята. Привилегиите, изброени В 4 и 5 cm., тук се сравняват с напоителен дъЖд. Полезната трева го- вори за окончателния отговор на чоВе- ка на получените привилегии, което на свой ред показва дали земята е благосло- вена или проклета. Истинският вярващ е като земята, която се напоява от дъЖда, раЖда по- лезни растения и е благословена от Бога. 6:8 Отстъпникът е като земята, ко- ято също се напоява, но не раЖда нищо полезно освен тръни и репеи, които са плодовете на греха. Тя получава всичко, което й е необходимо, но никога не раЖ- да полезни растения. Такава земя е на- пълно безполезна. Тя Вече е осъдена. Ней- ната съдба е да бъде изгорена. 6:9 В 9 и 10 cm. има два сериозни приз- нака, които показват, че отстъпници- те, описани В предходните стихове, са невярващи. ПърВият е рязката промяна на местоименията. При описанието на отстъпниците аВторът използВа мес- тоимението „тези" и глаголи В 3 л. мн. ч. Сега, когато се обръща към истинските ВярВащи, той използВа местоимението Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|
:7 За да ил1острира по-ясно състояни-