Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- „и по плът"
- IV. Заключителни забелеЖки (21—25 cm.) 21 cm.
- Епафрас
- Марко, Аристарх, Димас и Лука.
- Димас
- I. Уникално място 6 канона
- III. Датиране
iku на апостола, като му осигури помощ- ник. Тази въмоЖност има обаче един не- достатък, а именно — че апостолът няма съгласието или позволението на филимон.
378 филимон   Вел „и по плът", т. е. чрез Вярната си
слуЖба, „и В Господа", т. е. като се дър- Жи към своя господар като към Вярващ брат. 17 cm. Молбата на апостола е изненад- ваща както по отношение на своята смелост, така и по отношение на своя- та неЖност. Той моли филимон да при- еме Онисим така, както би приел самия апостол. Павел му казва: „Ако ме счи- таш за еьдруЖник, приеми него като мен." Тези думи напомнят изключител- но много за думите на Спасителя: „Кой- то приема Вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, който Ме е пратил" (Мат. 10:40). „ПонеЖе сте нап- равили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили" (Мат. 25:40). Те също така ни напомнят, че Бог ни е приел в Лицето на СВоя Син и че ние сме Му толкова близки и скъпи колкото и Христос. Ако филимон счита Павел за съдрузк- ник или за един, с който той има обще- ние, то тогава апостолът го моли да приеме Онисим на същото основание, на което е приел и него. Това не означава, че филимон трябва да приеме Онисим В се- мейството като постоянен гост, кой- то няма никакви трудови задълЖения. Не, Онисим ще продълЖи да работи като слуга в къщата, но освен това той ще бъде човек, който принадлеЖи на Хрис- тос и следователно е негов брат във Вя- рата. 18 cm. Апостолът не казва, че Онисим е откраднал нещо от филимон, но този стих предполага makaßa ВъзмоЖност. Определено моЖем да каЖем, че краЖба- та е била един от основните грехове на робите. Павел Желае да понесе отговор- ността за която и да било загуба, която Филимон е могъл да изтърпи. Той приз- нава, че откраднатото трябва да се въз- станови. Обръщението на Онисим не за- личава неговите дългоВе към другите хора. Затова Павел казва на филимон да мине това на негова сметка. Не моЖем да четем тези редове, без да си спомним за огромния дълг, който все- ки един от нас е направил като грешник, и за начина, по който целият този дълг е бил минат на сметката на Господ Исус на Голгота. Той го е платил изцяло, ко- гато е умрял като наш Заместник. Ос- вен moßa тези редове ни напомнят и за слуЖението на Христос като наш Зас- тъпник. Когато Сатана, обвинителят на Всички братя, застане с нападки сре- щу нас за грешки, които сме направили, нашият благословен Господ Всъщност казва: „Мини това на моя сметка." Тази книга всъщност представлява една илк>страция на доктрината за примире- нието. Онисим е бил отделен от фили- мон поради лошото си поведение. Чрез слуЖението на Павел (както имаме всички основания да смятаме) пропаст- та и „Враждебността" меЖду двамата са били премахнати. Робът е бил прими- рен със своя господар. По същия начин и ние сме били отделени от Бога заради на- шите грехове. Но чрез смъртта и възк- ресението на Христос причината за враЖдебността е била премахната и сега вярващите са примирени с Бога.
379 филимон  Той го умолява да приеме Онисим с Вели-
кодушие, като му прости и го Върне на старата му слуЖба В дома, но не Вече като роб, а като брат В БоЖието се- мейство. IV. Заключителни забелеЖки (21—25 cm.) 21 cm. Апостолът е напълно уберен, че филимон ще направи и повече от това, за което е бил помолен. Той самият е по- лучил безусловно прощение от Христос и със сигурност не би направил по-малко за Онисим. И така, тук ние имаме една Жива илюстрация на текста в Ефесяни 4:32: „...бивайте един към друг благи, ми- лосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас."
ПаВел оставя перото и дава Писмото на Тихик, за да го отнесе на филимон. В този момент апостолът едва ли разби- ра степента, до която посланието на това Писмо ще повлияе на поведението на християните през следващите веко- Ве. Писмото е класически пример на лю- бов и загриЖеност и е толкова прилоЖи- мо за нас днес, колкото е било и по Вре- ме на неговото написване. Амин. 380 филимон — Крайни белеЖки  ^ ^ сш>) Повечето ръкописи гласят
„благодарение" (charin), вместо „ра- дост" (charan).
ва да се съгласи, че истинският „Ос- 5) (12 cm.) Alexander Maclaren, вободител на жените" е Господ „Colossians and Philemon," The Исус Христос. Expositor's Bible, p. 461. 381
филимон — Библиография Б Вж. библиографията 6 края на Послани-
382
Посланието към eßpeume „В Писанието няма друга книга, чието авторство да е повече дискутирано и чиято боговдъхновеност да е поставяна повече под съмнение от тези на Посланието към евреите." Коунибеър и Хаусън ВъВедение I. Уникално място 6 канона Посланието към eßpeume заема уникал- но място ß H3 по много причини. Макар да не започва като Писмо, то завършва като makoßa и е ясно, че е било изпрате- но или до Италия, или от Италия (13:24), като е било написано до една определена група от християни, най-Вероятно eßpeu. Предполага се, че първоначално то е било написано до някоя малка домашна църква, която поради него е трябвало да се свърЖе с едно по-голямо и известно събрание, за да запази Жива традицията на сВоя произход и предназначение. Сти- лът на moßa Писмо е най-литературни- ят стил В целия НЗ. Той е поетичен и из- пълнен с цитати от Септуагинтата. Характеризира се с богат речник и изк- лкмително точно използване на гръцкия език по отношение на глаголните време- на и други подробности. Макар и това Писмо да е много еврейс- ко в известно отношение (сравнява се с книгата Левит), предупрежденията за опасността от отдалечаване от дейст- вителността на Христовата смърт към обикновената ритуалност са били винаги необходими на християнския свят. Оттук и огромната ВаЖност на тази книга. II. Авторство Писмото до евреите е анонимно, незави-
Павел. Ранната източна църква (Диони- сий и Климент, и двамата от Александ- рия) първа предлага Павел като автор на Посланието. След големи дискусии това мнение става преобладаващо по време- то на Атанасий и нататък, така че впоследствие и Западът се присъединя- ва към него. Днес обаче се срещат много малко изследователи, които поддърЖат авторството на Павел. Според Ориген съдържанието на Писмото е Павлово, както и някои негови нк>анси, но стилът на оригиналния текст е много по-разли- чен от неговия. (Това не отменя автор- ството на Павел, тъй като всеки лите- ратурен гений моЖе да промени сВоя стил.) През изминалите години са били пред- лоЖени като автори следните няколко имена: Лука, чийто стил е сходен със стила на moßa Послание и който е бил за- познат с проповядването на Павел; Вар- нава, Сила, Филип и дори Акила и Прис- кила. Лутер е предлоЖил като автор Апо- лос, един човек, който подхоЖда на сти- ла и съдърЖанието на книгата: силен В СтарозаВетните Писания и много крас- норечив (Александрия, негоВият роден град, е бил известен с ораторското из- куство на своите Жители). Аргументът против авторството на Аполос е, че няма александрийско предание, което да съдърЖа подобна теория — една не мно- го вероятна ситуация, ако Посланието наистина е било написано от александ- риец. По някаква причина Господ е решил да запази името на автора на това Писмо 383 Eßpeu  ß тайна. Едно от предположенията за
moßa е, че авторът наистина е Павел, който съзнателно е скрил името си зара- ди предубеждението на kigeume npomuß него. И макар че moßa е напълно Възмож- но, никой не е могъл да каже нещо по-доб- ро от древните думи на Ориген: „Само този, който е написал Посланието, знае със сигурност кой е авторът." III. Датиране Независимо от факта, че човешкият ав- тор на Писмото е анонимен, датата на написване на това Послание може да се определи с приблизително голяма точ- ност. Според външните доказателства през първи век Писмото до евреите трябва да е било вече написано, тъй като Кли- мент от Рим използва книгата през 95 г. сл. Хр. И макар че цитати от Писмо- то се срещат ß писанията на Поликарп и Юстин Мартир, името на автора ни- къде не е споменато. Посланието към евреите е цитирано изрично като Пис- мо на Павел от Дионисий от Александ- рия. Според Климент от Александрия Павел е написал това Писмо на еврейски, а Лука го е превел. (Книгата обаче не съз- дава впечатление на превод.) Мнението на Иреней и Хиполит е, че Посланието не е било написано от Павел, а мнение- то на Тертулиан — че е било написано от Варнава. Според вътрешните доказателства изглежда, че авторът е Второ поколение християнин (2:3; 13:7), което означава, че то не е могло да бъде написано много рано — като Посланието на Яков или Първото Послание към солунците нап- ример (ср. 10:32). Тъй като никъде ß тек- ста не се казва нищо за еврейските вой- ни (започнали през 66 г. сл. Хр.) и е съвсем очевидно, че жертвите в храма все още продължават да се принасят (8:4; 9:6; 12:27; 13:10), може да се определи една дата преди 66 г. сл. Хр. и при всички слу- чаи преди разрушението на Ерусалим (70 г. сл. Хр.). В текста се говори за гонения (12:4), но за вярващите се казва, че все още не са се съпротивили до кръв. Ако Италия е мястото, до което е било ад- ресирано Посланието, кървавите гоне- ния на Нерон там (64 г. сл. Хр.) биха пре- местили написването на Писмото с още няколко години назад — най-рано среда- та на 64 година. Най-вероятно времето на написването на това Послание е пери- одът между 63 и 65 г. сл. Хр. IV. Историческа обстановка и теми В един по-общ план Писмото до евреите засяга темата за голямата борба, до ко- ято води напускането на една религиоз- на система заради друга. Тази борба вклкмва болезненото скъсване на стари връзки, напрежението и натоварването вследствие отчуждението и силния на- тиск, който се упражнява Върху „отс- тъпника", за да се върне. Но проблемът, който разглежда moßa Послание, не е само напускането на една стара система и заменянето й с някоя нова със същата стойност. Проблемът е отказването от к>деизма заради Хрис- тос, което—както авторът показва— означава оставяне на сенките заради Ве- щественото, ритуала заради реалност- та, предходното заради окончателното, временното заради постоянното или — накратко — доброто заради най-доб- рото. Проблемът също така означава оста- вяне на популярното заради непопуляр- ното, мнозинството заради малцинст- вото и потисниците заради потиснати- те. А всичко това предполага едновре- менното натрупване на множество се- риозни проблеми. Писмото е било написано до хора с ев- рейски произход. Това са били евреи, чули евангелието, проповядвано от апосто- лите и другите християни през ранните дни на църквата и видели великите чуде- са на Светия Дух, потвърждаващи пос- ланието. Те са откликнали на благата вест по един от следните три начина: 384 Eßpeu    Някои са повярвали в Господ Исус
Христос и са преЖивели истинско обръ- щение. Други са изповядали на думи, че са хрис- тияни, кръстили са се и са се присъедини- ли към местните събрания. На практи- ка обаче те никога не са били новороде- ни от Светия БоЖий Дух. Трети директно са отхвърлили посла- нието за спасението. Писмото до евреите се занимава с първите две групи — истински спасени- те евреи и онези, които всъщност не са вярвали, а само са си придавали вид на християни. И така, когато един кздеин оставял вярата на своите предци, на него гледа- ли като на ренегат и отстъпник (meshummed) и го наказвали с една или ня- колко от следните санкции: Лишаване от семейно наследство; Отлъчване от общността на Израел; Загубване на работното място; Отнемане на собствеността; Морален тормоз и физически мъчения; Публично осмиване; Затвор;
Мъченичество. Освен това, разбира се, винаги същес- твувала възмоЖността за връщане на- зад. Ако той отхвърлел Христос и се върнел обратно към 1одеизма, всякакво по-нататъшно преследване било прекра- тявано. Четейки меЖду редовете на Писмото, моЖем да доловим някои от главните аргументи, които са били из- ползвани, за да убедят такъв човек да се върне отново към к>деизма: Богатото наследство на пророците; Изявеното слуЖение на ангелите в ис-
Връзката със славния законодател Мойсей; Национална принадлежност към вид- ния военачалник Исус Навиев; Славата на Аароновото сбещенство; Светилището, което Бог е бил избрал,
Заветът на закона, даден от Бога чрез Мойсей; БоЖествените неща В светилището и величественото покривало; СлуЖбите в светилището и особено ритуалът на великия Ден на примирени- ето (Йом кипур, най-ваЖният ден от ев- рейския календар). Почти моЖем да чуем евреите от пър- ви век, представящи всички тези слави на тяхната древна, ритуалистична рели- гия и питащи след това насмешливо: „И какво е това, което Вие, християните, правите? Ето, ние имаме всички тези неща, а вие—какво имате Вие? Нищо по- вече от една обикновена горна стая, маса, хляб и вино! Да не би да искаш да ка- Жеш, че си оставил всички тези неща за- ради това?" Посланието към евреите представля- ва отговор на въпроса: „Какво имате вие?" С една дума, отговорът е: „Хрис- тос. " В Него ние имаме: Един, Който е по-голям от пророците; Един, Който е по-голям от ангелите; Един, Който е по-голям от Мойсей; Един, Който е по-голям от Исус На-
Един, Чието свещеничество е по-вис- ше от това на Аарон; Един, Който слуЖи в по-добро свети- лище; Един, Който е Посредник на по-добър завет; Един, Който е първообраз на всичко в светилището и на завесата; Един, Чиято Жертва за грях, принесе- на веднъЖ завинаги, е no-висша от непре- къснатите Жертвоприношения на воло- ве и овни. Също както звездите престават да се ВиЖдат, когато изгрее по-ярката свет- лина на слънцето, така и образите и сен- ките на 1одеизма избледняват и загубват своето значение пред по-голямата сла- ва на Личността и делото на Господ Исус. И въпреки това оставал проблемът с гоненията. Онези, които заявявали, че са 385 Eßpeu  последователи на Господ Исус, се сблъс-
квали с Жестоко, фанатично противо- поставяне. Това излагало истинските вярващи на опасността от обезкураЖа- ване и отчаяние. Затова те се нуЖдаели от насърчение, което да укрепи вярата им в БоЖиите обещания. Имали нуЖда от издръЖливост за времето на очаква- нето на идващата награда. Онези пък, които били християни само на думи, били заплашени от опасността напълно да отстъпят. След като изпо- вядали приемането на Христос, те мо- Жели напълно да Го отхвърлят и да се върнат обратно към ритуалистичната религия. Това би било равнозначно на по- газването на БоЖия Син, оскверняване- то на Неговата кръв и обиЖдането на Светия Дух. За този съзнателен грях няма покаяние или прощение. Писмото до евреите ни предупреждава неколкок- ратно за опасността от този грях. Във 2:1 той се описва като изгубване на пос- ланието на Христос. В 3:7—19 това е грехът на бунта или закоравяването на сърцето. В 6:6 това е отпадането или отстъплението. В 10:25 това е преста- ването да се събират... заедно. В 10:26 това е самоволното или нарочно съгре- шаване. В 12:16 за него се говори като за продаването на първородството заради едно ядене. И последно, в 12:25 той е на- речен презиране или отказване да чуеш Този, Който говори от небето. Всички тези предупреждения обаче са насочени срещу различни страни на един и същ грях — греха на отстъплението. Посланието на Писмото до евреите е толкова навременно днес, колкото и през първия век на църквата. Ние имаме нуЖда непрекъснато да ни се напомня за Вечните привилегии и благословения, ко- ито са наши В Христос. Имаме нуЖда от насърчение, за да моЖем да издържаме независимо от всички гонения и труднос- ти. Освен това всички онези, които на- ричат себе си вярващи, имат нуЖда да бъдат предупреждавани срещу опас- ността от връщането към церемониал- ната религия, след като вече са опитали и видели, че Господ е благ. Схема на изложението I. Превъзходството на Христос по отношение на Неговата Личност (1:1—4:13) A. Превъзходството на Христос пред пророците (1:1—3) Б. Превъзходството на Христос пред ангелите (1:4—2:18) B. Превъзходството на Христос пред Мойсей и Исус Навиев (3:1—4:13) II. Превъзходството на Христос по отношение на Неговото свещенст- во (4:14—10:18) А. Превъзходството на първосвещенс- твото на Христос пред първосВе- щенството на Аарон (4:14—7:28) Б. Превъзходството на слуЖението на Христос пред слуЖението на Аарон (8гл.)
Христос пред Жертвите на Стария Завет (9:1—10:18) III. Предупреждения и увещания (10:19—
A. ПредупреЖдение срещу презирането на Христос (10:19—39) Б. Увещание за вяра чрез позоваване на примери от Стария Завет (11 гл.) B. Увещание за надеЖда в Христос (12 гл.) Г. Увещания за различни християнски добродетели (13:1—17) IV. Заклкмително благословение (13:18—25) 386 Eßpeu 1  Коментар
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|
иблиография