Укротяване на опърничавата # действащи лица



страница6/21
Дата29.08.2017
Размер2.73 Mb.
#29032
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Назад! Далеч от мене, Сатана!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Ама вие, господарю, я знаете на име?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Това е самият дявол!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Ами, дявол! Тя е нещо много по-страшно! Това е на дявола майка му, която се е престорила сега на леко момиче: всички моми, щом ги пипнеш, затова викат: „Майко моя!“, защото са до една леки като нея и сестри на лукавия! Тези дяволици ни се представят за ангели: ангелите са светли; светлината иде от огъня; огънят пари; ergo*21, човек може да получи лошо парене от тези добри ангели! Не я оставяйте да припари до вас, господарю!
[*21 Ergo _(лат.)_ — следователно.]

ЛЕКАТА ЖЕНА


Вие и слугата ви сте, изглежда, в добро настроение. Ще влезете ли вкъщи да си дохапнете?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Господарю, ако ви е сготвила супа, имате ли подходяща лъжица?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Каква подходяща, Дромио?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Дълга, каква! Нали казват: „Ядеш ли с дявола, готви дълга лъжица!“

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Назад, зъл дух! Недей ме съблазнява!
Ти вещица си като всички тука,
заклинам те, отивай си! Назад!

ЛЕКАТА ЖЕНА


Върнете пръстена ми, който днеска
на обед взехте ми, или за него
ми дайте обещаната верижка,
и тутакси оставям ви на мира!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Бях чувал, че магьосниците взимат
парче от нокът, косъм, капка кръв,
игла, фуркет, костилка от череша,
но тая тук налита на верижки!
Недейте й я дава! Честна дума,
за гушите ще ни завърже с нея!

ЛЕКАТА ЖЕНА


Едно от двете трябва да дадете —
не може да ме мамите така!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Махни се, призрак!… Дромио, насам!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Търсете други балами, мадам!

N Излиза след Антифол от Сиракуза.

ЛЕКАТА ЖЕНА
Не, този Антифол е полудял —
безумните му думи го доказват!
Верижка уж ми обеща и взе
за спомен пръстена ми, който струва
четирисе дуката, а сега
останах без верижка и без пръстен!
Побъркал се е явно. То се вижда
не само от държането му тука,
но и от туй, че — както днес на обед
самичък ми разказа — бил намерил
затворени вратите на дома си:
жена му им е теглила ключа,
навярно зарад неговите буйства.
Но аз какво да сторя? Зная, зная!
У тях ще ида и ще й разкажа,
че в миг на лудост е нахлул във къщи,
изтръгнал пръстена ми и избягал!
Да му простя? Ами! И таз добра!
Четирисе дуката са пара!

N Излиза.


>>> ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

N Пак там.
N Влизат Антифол от Ефес и Приставът.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Не бой се, драги, няма да побягна,
ще ти оставя в залог толкоз злато,
за колкото е искът на златаря.
Жена ми днес бе станала накриво
и ще й трябва време да повярва,
че аз съм арестуван тук, в Ефес —
затуй и робът ми го няма още.

N Влиза Дромио от Ефес с въже е ръка.

А, ето го! Гаранцията иде!…
Донесе ли, каквото ти поръчах?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Да, ей го тук! Хем гъвкаво, хем здраво!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Ами парите?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


С тях го заплатих!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Глупак! Въже за петстотин дуката!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Ще купя и за толкоз, ако щете!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Я ти кажи: какво ти бях поръчал?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Да купя хубаво въже за бой.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Да, точно тъй! Сега ще го опитам!

N Бие го.

ПРИСТАВЪТ
Моля, бъдете по-търпелив!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


И таз добра! Аз ям пердаха,
а той вика на него да търпи!

ПРИСТАВЪТ


Ти, сдържай си езика!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


А той защо не си сдържа ръцете?

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Ах ти, кучи сине! Ах ти, говедо безчувствено!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Де да бях безчувствен! Тогава нямаше да чувствам боя!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Точно тъй! Ти като магаретата само към боя си чувствителен!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Ами да! Магаре съм и ушите ми го доказват, защото са ми станали дълги от дърпане! Слугувам му от деня на раждането си досега и за награда съм видял от него само бой и бой! Когато ми е студено — сгрява ме с бой; когато ми е горещо — разхлажда ме с бой; буди ме пак с бой, когато спя; и когато поседна, пак с бой ме изправя; с бой ме извежда навън, като излизам, и с бой ме вкарва, когато се връщам! Не, аз боя си го нося с мене си, както циганинът — торбата си, и знам, като осакатея от бой и тръгна да прося, пак с бой ще ме срещат по портите!

N Влизат Адриана, Лучиана, Леката жена и Доктор Мърш.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
А, слава богу! Ето я жена ми!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Господарке, respicere finem! Помнете за края, тоест помнете, че другият край на това въже е за вас!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


А, още дърдориш!

N Бие го.

ЛЕКАТА ЖЕНА
Какво ще кажете? Не е ли луд?

АДРИАНА
Да, този гневен пристъп го доказва.


Любезни доктор Мърш, прочут сте вие
със свойто заклинателско изкуство —
разсъдъка върнете на мъжа ми,
каквото искате, ще ви платя!

ЛУЧИАНА
Как гледа диво, като обладан!

ЛЕКАТА ЖЕНА
И как трепери в бесовски припадък!

ДОКТОР МЪРШ


Спокойно, моля! Дайте си ръката
да ви измеря пулса.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Ей я тук!

N Удря го.

ДОКТОР МЪРШ
О, Велзевул, заселил се в тогова,
пред святата молитва отстъпи!
Върни се в пъкъла си, Сатана,
заклинам те във силите небесни!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Млък, старче изкуфяло! Аз съм здрав!

АДРИАНА
О, де да беше тъй, измъчван дух!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
А ти, мръснице, тези ли ти бяха
на обед сътрапезниците? Тоз ли
слабак със минзухарено лице
във къщата ми плюскал е и пил,
когато, в подъл заговор със вас,
залостените порти на дома ми
държаха господаря си отвън?

АДРИАНА
Съпруже мой, небето е свидетел,


че вие си обядвахте във къщи,
където, ако бяхте си останал,
не бихте се така опозорил!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Обядвал вкъщи?… Ти какво ще кажеш?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Разбира се, не сте обядвал вкъщи!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


А портата заключена ли беше?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Естествено, заключена със ключ!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


А тя не ме ли нагруби отвътре?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


И още как, добре ви нагруби!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Готвачката не се ли смя над мене?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Кълна се, смя се, лойната весталка!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


И аз не си ли тръгнах разгневен?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Съвсем безспорно, туй личи по мен!
Нещастните ми кокали го помнят!

АДРИАНА
Но той го затвърдява в лудостта му!

ДОКТОР МЪРШ
Обратно. Съгласявайки се с него,
беса му той смекчава постепенно.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Ти в заговор си влязла със златаря!

АДРИАНА
Кой, аз? Не ви ли пратих аз парите


по Дромио, за да ви отърве!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Пари? По мен? Прощавайте, от вас
не съм получил пукната пара!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Ти беше ли във къщи за дукати?

АДРИАНА
Да, беше и веднага му ги дадох!

ЛУЧИАНА
И аз ще потвърдя, че той ги взе!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


А господ и въжарят от пазара
ще кажат, че бях пратен за въже!

ДОКТОР МЪРШ


И двамата са в плен на черни сили,
доказва го мъртвешкият им цвят!
Да се завържат и държат на тъмно!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Ти, ти, защо заключи ми вратата?…
А ти къде парите ми си дянал?

АДРИАНА
Врата не съм заключвала, съпруже!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС
Пари не съм получил, господарю!
Но вярно е, че киснахме отвън.

АДРИАНА
Две думи каза и лъжа са двете!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Не той, ти лъжеш, яма за мъжете,
събрала цяла глутница развратна,
за да се гавриш над мъжа си с нея!
Но аз ще ти извадя с тези нокти
лъжливите очички, дето искат
да наблюдават с радост моя срам!

АДРИАНА
Вържете го! Недейте го изпуска!

ДОКТОР МЪРШ
На помощ, хора! Дяволът упорства!

N Влизат неколцина Граждани, които се опитват да завържат съпротивляващия се Антифол.

ЛУЧИАНА
Горкият! Как е бледен и измъчен!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Ще ме убият! Приставе, нали съм
твой пленник? Как така ще ги оставиш
да ме отмъкнат?

ПРИСТАВЪТ


Той е в моя власт
и вие нямате права над него!

ДОКТОР МЪРШ


И тоз вържете! Той е също луд!

N Завързват и Дромио.

АДРИАНА
Как смееш ти, глупако в униформа!
Нима ще позволиш един нещастник
да нанесе на себе си вреда?

ПРИСТАВЪТ


На мен е поверен — ако избяга,
ще трябва сам да заплатя дълга му.

АДРИАНА
Щом толкоз те е страх от отговорност,


води ме при кредитора му бърже
и аз дълга му ще платя пред тебе!…
Водете, доктор Мърш, мъжа ми вкъщи!
О, господи! О, свръхнещастен ден!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


О, свръхнещастна кучко!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Господарю, заради вас ме вързаха и мене!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Мълчи, че току-виж съм побеснял!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС


Че побеснейте! Тъй поне ще има
причина да сте вързани за бяс!
Пенете се, хапете, лайте с мен!

ЛУЧИАНА
О, как лудеят! Господи, помилуй!

АДРИАНА
Вий тръгвайте! Ти, сестро, с мен ела!…

N Доктор Мърш и Гражданите излизат, водейки Антифол от Ефес и Дромио от Ефес.

А кой поиска да го задържиш?

ПРИСТАВЪТ


Златарят Анджело.

АДРИАНА
А колко точно


дуката е дългът?

ПРИСТАВЪТ


Той каза: двеста.

АДРИАНА
А за какво му ги дължи, да знаеш?

ПРИСТАВЪТ
За някаква верижка по поръчка.

АДРИАНА
Аз знам за нея. Той не я е взел!

ЛЕКАТА ЖЕНА
Не много след като мъжът ви бясно
се втурна в моя дом и ми задигна
тоз пръстен, който носеше сега,
видях го със верижката на шия!

АДРИАНА
Но аз не съм я виждала все пак.


Я, приставе, води ме при златаря —
желая да разнищя всичко туй!

N Влизат Антифол от Сиракуза, с изваден меч, и Дромио от Сиракуза.

ЛУЧИАНА
Отвързали са се! О, боже мой!

АДРИАНА
Въоръжен! Вържете ги! На помощ!

ПРИСТАВЪТ
Ще ни избият! Бягайте след мен!

N Избягват всички освен Антифол и Дромио.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
Магьосници са, щом самички бягат!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Таз, дето уж й бяхте мъж, и тя!…

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Върви, отнес на кораба багажа!
Ще съм спокоен чак щом вдигнем котва!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Нека да пренощуваме тук! Сигурен съм, че нищо няма да ни направят! Нали ги видяхте: говорят ни любезно, тикат ни злато в ръцете. Мен ако ме питате, те са много мил народ и да не беше тази планина от пощръкляла плът, дето иска да се жени за мене, май бих се решил да се заселя тук и дори сам да стана магьосник!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


А аз не бих, града да ми дадат!
Затуй носи багажа и — на път!

N Излизат.


>> ПЕТО ДЕЙСТВИЕ


>>> ПЪРВА СЦЕНА

N Улица пред манастир.


N Влизат Втори търговец и Анджело.

АНДЖЕЛО
Простете ми, задето ви забавих,


но дадох му верижката, кълна се,
макар и той без срам да го отрича.

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ


А за какъв го имат във града?

АНДЖЕЛО
О, той се радва на почтено име,


доверие и обич безгранични,
каквито няма друг. На честна дума
от всекиго получил би пари,
за да закупи всичката ми стока!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ


По-тихо! Някой иде! Точно той е!…

N Влизат Антифол и Дромио от Сиракуза.

АНДЖЕЛО
…И то с верижката ми на врата,
която уж не беше получавал!
Елате, да му кажа две-три думи!…
Синьоре, аз съм крайно удивен,
че вий — при туй с такъв позор за вас —
поискахте да ме опозорите,
като отрекохте да сте получил
верижката, която — както виждам —
сега открито носите на шия!
Освен скандала, тъжбата, затвора
вий ощетихте този мой приятел,
комуто спорът между нас попречи
платна да вдигне и отплава днеска.
Признавате ли, че от мене взехте
верижката, която е на вас?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Разбира се! Кога съм го отричал?

АНДЖЕЛО
Отрекохте го и дори под клетва!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА
А кой лъжата ви ще потвърди?

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ


Не е лъжа то! Аз те чух, ти знаеш!
Не те е срам, безчестник! Жалко, дето
такива ходят между честни хора!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА


Ти, който ме нападаш, си безчестник!
Ще ти докажа свойта чест веднага,
ако държиш на думите си още!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ


Държа, безчестнико! Измъквай меч!

N Двамата изваждат мечове.


N Влизат Адриана, Лучиана, Леката жена и други.

АДРИАНА
О, спрете се! Недейте! Той е луд!


Вземете му оръжието! Боже!
Вържете и слугата му! Веднага
откарайте и двамата във къщи!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА


Закъсахме я! Бърже, господарю!
Това е манастир! Веднага вътре!

N Излиза към манастира заедно с Антифол от Сиракуза.


N Влиза Емилия.

ЕМИЛИЯ
По-тихо, хора! Обяснете кротко:


защо се блъскате, какво ви трябва?

АДРИАНА
Мъжът ми полудя и влезе вътре!

АНДЖЕЛО
Усещах аз, че нещо се е смахнал!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ


И аз не трябваше да вадя меч!

ЕМИЛИЯ
А откога е обладан от Злия?

АДРИАНА
От седмица е тих, странящ и мрачен,
съвсем по друг от оня, който беше,
но днес едва потайната му болест
избухна в миг с невероятен гняв!

ЕМИЛИЯ
Да е загубил стока по море,


погребал скъп приятел или кривнал
към някаква любов неразрешена —
което става, щом съпругът дава
на погледа си прекалена волност, —
как мислите, коя от тез беди
могла е да се случи на мъжа ви?

АДРИАНА
Не зная… никоя… освен ако


е третата. Наистина, отскоро
усещам, че влече го вън от къщи.

ЕМИЛИЯ
Не сте ли го упреквали за туй?

АДРИАНА
Упреквала съм го!

ЕМИЛИЯ
Навярно меко!

АДРИАНА
О, не! Понякога и доста остро!

ЕМИЛИЯ
Но насаме!

АДРИАНА
Не, също и пред чужди!

ЕМИЛИЯ
Но рядко сигур?

АДРИАНА
Не, напротив, често!
От укори по този повод аз в
леглото му не давах да подремне,
на масата му пречех да похапне,
когато бивахме сами, корях го
открито за греха му, а пред хора
намеквах за печалния си дял!…

ЕМИЛИЯ
И той естествено е полудял!


Езикът на ревнивката отравя
по-сигурно от зъб на бясно куче!
Съня му ти прогонила си с хленч
и той от туй се е умопобъркал.
Признаваш, че храната му била
подправяна с натяквания люти —
такива ястия: се смилат мъчно
и носят треска, а нима и тя
не е едно избухване на лудост?
Признаваш, че си пречела с раздори
на забавленията му и даже
разстройвала си сладкия му отдих —
какво си мислела, че ще пожънеш,
освен припадъци меланхолични
от скръб и от потиснатост — роднини
на отчаянието безнадеждно,
а по петите им — рояк недъзи?
С разстроени покой, храна, забава
и звяра, дето звяр е, полудява —
и не от друго, а от ревността ти
разсъдъкът на твоя мъж си пати!

ЛУЧИАНА
Тя меко го упрекваше, а той


държеше се ужасно грубо! Сестро,
защо търпиш тез укори неправи?

АДРИАНА
Защото тази тук така направи,


че сам езикът мой ме укори!…
Да влезем вътре, граждани добри!

ЕМИЛИЯ
В тоз дом е забранено да се влиза!

АДРИАНА
Тогаз кажете да го изведат!

ЕМИЛИЯ
Не, той подири прием тук,


при нас и ний ще го закриляме,
додето или успея да го изцеря,
или в успеха си загубя вяра.

АДРИАНА
Аз трябва да наглеждам своя мъж,


да бдя над него и да го лекувам!
Това е моя работа и аз
не искам пълномощнички за нея —
пуснете ме да си го взема вкъщи!

ЕМИЛИЯ
Не настоявай! Няма да го пусна,


додето не опитам всички билки,
балсами, извлеци, свети молитви,
за да ти върна оздравял съпруга!
Туй спада към светия ми обет
и дълг е на смирения ни орден.
Върви и остави мъжа си тук!

АДРИАНА
Не, нийде няма да вървя и няма


да го оставя тук! Не ви прилича
на званието да делите тъй
съпруга от съпруг!

ЕМИЛИЯ
Върви си, жено!

N Излиза.

ЛУЧИАНА
При княза да отидем! Тръгвай с мен!

АДРИАНА
Да, аз в нозете му ще се простра
и ще остана тъй, дорде изпрося
да дойде лично и освободи
съпруга ми от тая свята майка!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ


Часът е пет. Със свитата си князът
оттука сам ще мине подир малко
на път към долината на смъртта,
отвъд блатата манастирски, дето
се изпълняват страшните присъди.

АНДЖЕЛО
Защо отива там?

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ
За да присъства,
когато сиракузкият търговец,
попаднал по неволя във града ни,
задето с туй е нарушил закона,
ще бъде публично обезглавен.

АНДЖЕЛО
Пристигат! Да отидем с тях и ние!

ЛУЧИАНА
Коленичи на пътя му! По-бързо!

N Влизат Князът със Свитата си, Егеон — гологлав, Палачът и Стражи.

КНЯЗЪТ
Оповестете за последен път,
че ако някой заплати дълга му,
ще го помилвам тутакси и с радост!

АДРИАНА
О, княже! Прося вашата намеса


срещу игуменката!

КНЯЗЪТ
Тази тук?


Една жена, тъй свята и набожна,
не би могла да ти направи зло!

АДРИАНА
Изслушай ме, о, княже! Антифол,


комуто аз по твой съвет предадох
властта над себе си и всичко свое
днес бе обхванат от ужасна лудост:
из улиците презглава се втурнал —
със своя роб, и той умопобъркан! —
нахлувал в чужди къщи и задигал
верижки, пръстени, изобщо всичко,
което бясът в него си харесвал!
Веднъж го хванах, пратих го във къщи
и тръгнах из града, за да заглаждам
щетите от позорното му буйство,
но той — с какво усилие, не знам —
от стражите успял да се изтръгне,
със роба си изскочи пак отнейде
и двамата със мечове в ръка
нахвърлиха се бясно върху нас
и гониха ни, докато можахме
да викнем хора и със тяхна помощ
да ги обезвредим; но те тогава
се скриха в таз обител и когато
ний рекохме подире им да влезем,
игуменката нас не щя да пусне,
а тях, напротив, задържа във нея.
Затуй те моля, княже, нареди й
да изведе мъжа ми, та да мога
да си го взема вкъщи и лекувам!

КНЯЗЪТ
Мъжът ти ми спаси живота в бой


и затова, когато ти избра го
за господар на своето легло,
аз помня, дума княжеска ти дадох,
най-щедро с добрини да го обсипя…
Почукайте на входа и учтиво
извикайте игуменката тук!
На място искам да реша въпроса.

N Влиза Слуга.

СЛУГАТА
Спасявайте се, господарко! Мъж ви
и Дромио успяха да разкъсат
въжетата си, изпобиха всички,
завързаха лечителя за стол
и почнаха да му горят брадата
и щом тя пламнеше, да я заливат
с ведра помия! Господарят кротко
го учи да търпи, а пък слугата
със ножици подстригва му тила
като на шут! Веднага изпратете
на помощ някого, защото инак
тез двама луди ще го умъртвят!

АДРИАНА
Мълчи, глупако! Те са тука вътре —


това, което казваш, е лъжа!

СЛУГАТА
Не е, кълна се! Дъх не съм поел,


откак свидетел бях на този ужас!
Мъжът ви се озърташе за вас
и викаше, че само да ви пипнел,
щял с въглен да ви изгори лицето
и загрози завинаги… А! Чуйте!
Пристигат! Бягайте! Не стойте тук!

КНЯЗЪТ
Не бойте се!… Двамина с алебарди!

АДРИАНА
Да, мъж ми е! Свидетели сте всички,
че из града той движи се невидим:
току-що скри се вътре в манастира,
и ей го пак отвънка, по вълшебство,
необяснимо за човешки ум!

N Влизат Антифол и Дромио от Ефес.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
О, дай ми справедливост, светли княже,
задето някога във люта битка
закрих те с тялото си и получих
дълбоки рани! Зарад тази кръв,
за теб пролята, дай ми справедливост!

ЕГЕОН
Дали от страх предсмъртен помрачен съм,


или това са моят Антифол
и Дромио!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


О, дай ми справедливост
и строго тая тука накажи!
Ти даде ми я за съпруга вярна,
а тя опозори ме пред града!
Неописуемо е просто злото,
което ми нанесе тя за ден!

КНЯЗЪТ
Разказвай и ще срещнеш справедливост!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС
Днес тя не ме допусна във дома ми,
развратници за да гощава в него!

КНЯЗЪТ
Ужасен грях! Така ли беше, жено?

АДРИАНА
Не, княже, не! Днес той обядва вкъщи
със мене и със моята сестра!
Лъжа е туй, което ви разказва!

ЛУЧИАНА
Да бъда сляпа денем, зряща нощем,


ако не казва истина сестра ми!

АНДЖЕЛО _(настрани)_


Лъжесвидетелка! В това поне
безумецът ги обвинява с право!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Аз знам добре какво говоря, княже!
Не съм с разсъдък, замъглен от вино,
ни заслепен от гняв, макар че злото,
извършено над мен, би разгневило
дори мъдрец: жената тук пред вас
днес вкъщи не ме пусна да обядвам
и би го потвърдил златарят тук —
ако не беше в заговор със нея,
защото той присъства на кавгата;
след туй го пратих да ми донесе
една верижка в „Таралежа“, дето
отидох да обядвам с Балтазар,
ала понеже той не се яви,
аз тръгнах да го диря и го срещнах
на улицата с тоз търговец тук;
пред него той — лъжецът му с лъжец! —
закле се, че ми бил предал в ръцете
верижката, която — господ вижда! —
не ми е и показвал; и накара
един съдебен пристав да постави
ръка на рамото ми; подчиних се
и у дома слугата си изпратих,
да донесе дукати за залога,
но той забави се и аз измолих
от пристава да дойде с мен до вкъщи;
на път за там се сблъсках със жена си
и с нейната сестра, повели хайка
от съучастници и между тях
един, на име Мърш, със вид на скелет,
очи вдълбани и страни изпити,
знахар, хитрец, измамник, шарлатан,
лъжлив гадател, изгладнял магьосник,
възкръснал труп! И таз отрепка жалка —
нахална при това! — има лице
(доколкото го имаше изобщо!)
да се престори, че ме уж лекува,
и вперен в мен, с ръка на моя пулс,
развика се, че бил съм обладан
от демоните. Шайката тогава
се хвърли върху мен и моя роб,
завърза ни и ни затвори в мрака
и влагата на къщния ми зимник;
но аз прегризах със зъби въжето
и тук дотичах, княже, за да искам
възмездие за страшния позор,
със който бе окаляна честта ми!

АНДЖЕЛО
Аз, княже, потвърждавам само туй,


че той обядва вън от своя дом,
понеже не го пуснаха във него.

КНЯЗЪТ
А как стои с верижката въпроса:


той взе ли я от тебе или не?

АНДЖЕЛО
Да, взе я! Като тичаше насам,


тук всички я видяха на врата му!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ


И тез уши те чуха да признаваш,
че си я взел, макар преди това
да се кълнеше, че не си я виждал!
Нали затуй извиках те на бой
и ти се скри във този манастир,
отдето по магия си изскочил!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС


Аз никога не съм се крил във него,
вий никога на бой не сте ме викал,
аз никаква верижка не съм взимал —
туй всичко е лъжа от край до край!

КНЯЗЪТ
Какъв заплетен случай! Сякаш всички


сте пили еликсира на Цирцея*22!
[*22 Цирцея _(мит.)_ — легендарна вълшебница, за която се разказва в „Одисея“ на Омир: тя напоила с магическа напитка другарите на хероя и ги превърнала в свине, а него самия задържала цяла година на острова си.]

Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница