Увод Какъвто ме мислят хората, Партха

Трите свята на човешката еволюция

Ако за момент пренебрегнем различията, ще за­бележим следните главни очертания:

1. Нашият физически свят, в който човек прекар­ва периода на живот във физическо тяло. Това е свят на причини, тук човек сее семена, реколтата от които ще прибира от другата страна на смъртта. Този имен­но факт прави физическия свят толкова важен, въпре­ки че престоя в него е относително кратък.

2. Светът, в който човек преминава след смърт­та, и който се нарича с много имена и има много под­разделения - рай, чистилище, Камалока ("святна же­ланията", Преталока ("място на духовете"). Всички те­зи имена съдържат представата за междинно състоя­ние, понякога за голямо щастие или за страдание, по­някога за чистилище или наказание, но не и за състо­яние на пълно блаженство, а за онези, които още вяр­ват в това - за състояние на безнадежден ужас, който ги бил очаквал в бъдещето.

3. Небесният свят, от който е изключено всяко зло: " И няма да влезе в него нищо нечисто, нито кой­то върши гнусни работи и лъжа..." Там участта на. блажените обитатели е радост, каквато земята не поз­нава, и мир, който земята не разбира.

Това, прочее са трите свята на човешката ево­люция. И в случая няма значение дали вярваме, че човек ги обикаля много пъти, докато постигне съвършенството на своята природа и докато Духът подчи­ни, преобрази и прослави материята, като я освободи от нейната първична грубост и я превърне в славна дреха, достойна за един син Божи, или дали мисли, че той минава през първите два свята само един път и влиза в третия за нескончаеми времена.

Изглежда малцина днес са образованите хора, ко­ито разглеждат третия свят - небесния - като състоя­ние на постоянна застинала и непрогресираща добро­та и щастие, където хората от всички степени несъ­вършенство изведнъж, като по чудо, стават съвърше­ни, било след смъртта или в "Съдния ден", и остават такива завинаги. Още по-малко са онези, които вяр­ват, че състоянието на страдание ще се преобрази в последния свят в безкрайни мъки - едно постоянно, застинало и непрогресиращо зло и агония. Към мал­цината, които все още могат да вярват в такива рабо­ти - странен продукт единствено на последните пет­надесет столетия - ние можем да хвърлим бегъл пог­лед и да отминем. Голямото мнозинство от онези, ко­ито отхвърлят прераждането и смятат, че човек тъпче тази земя само един път - и на каквато и да било сте­пен на еволюция и с какъвто и да бил характер при влизане и излизане - та те вярват, че човек продължа­ва да прогресира след смъртта и виждат в страдания­та там само едно необходимо и временно очистване, след което всички продължават да се развиват при по­вече или по-малко щастливи условия през безкрайни­те векове.

Повечето, ако не и всички, християни и спиритисти, заедно с поклонниците на Заратустра и мохаме­даните, споделят подобно разбиране. Всички индуси и будисти, някои спиритисти, християни, иарси и мо­хамедани, и всички евреи, които поддържат предим­но своите стари предания, смятат, че човек се развива след дълга поредица раждания и смърти, като остава, за по-дълго или за по-кратко, поред в трите, свята мно­го и много пъти, докато човек стане тържествуващ Син Божи, над когото смъртта вече няма власт. Спо­ред тях човек напредва нагоре през обширни периоди славно безсмъртие до висотата на един Риши, един Буда, един Христос, докато при настъпването на Но­щта - приключването на един специален период бо­жествено въплъщение - той остава в обятията на От­ца, чакащ зората на нов Творчески Ден.

По време на земния живот връзката на човека с тези три свята е постоянна. Той живее във физическия свят чрез телесната си дейност - мисли, желае и дейс­тва чрез мозъка и нервната система, и извършва още обикновени те растителни и животински функции. Чрез своите вълнения и желания той живее в средния свят, чиято материя е размесена с тази на физическия в не­говите материални чела. И накрая, чрез своите умст­вени способности той живее в небесния свят, те със­тавляват това, което съвременната психология нари­ча "субективен ум", чиято огромна сила науката запо­чва все повече и повече да цени. Тук науката идва на помощ на религията, защото това, което днес изучава като субективен ум, религията винаги е проповядвала като Душа - за разлика ог Дух. Субективният ум действа през целия земен живот на човека, когато той е буден и когато спи, преминава непроменен през смърт­та и очистен в последния свят и съединен с Духа, пре­минава в небесния свят - неговото родно място и истински дом.

В настоящият етап сравнително малко хора са напълно активни в съзнанието - Душа, макар несъзнавано това да влияе върху мозъчното сьзнанис, което с само частично негово проявление. Мнозинството, оба­че, преживява в това съзнание - Душа само ог време на време. В молитва и медитация човек изпитва него­вото влияние, и то понякога преодолява мозъчното съзнание, както в случаите на "преобръщане", на раз­нообразния "религиозен опит" и пр. Духът работи в пророци, апостоли и светии от всички религии; в ми­слители, художници и гении Душата владее пад мозъ­чното съзнание. Нисшият опит на Душата, както пре­ди, така и след смъртта, принадлежи на средния свят. Висшият опит, когато Душата е просветлена от духа, принадлежи на небесния свят, и Душата често може да живее в този свят, даже когато обитава в Тялото, както в случая на току-що споменатите. За повечето, обаче, този блажен опит, настъпва след смъртта, ко­гато пречистена, Душата влезе в своето небесно наследство.

Физическият свят

Това е полето на будната дейност на човека, къ­дето кой сее семената на доброто и злото, които ще зреят в бъдещето. От материалните дрехи на човека в наши дни физическата е най-добре организирана и в нея той извършва делата, които приготвят дългото бъ­деще. Всичко зло, което човек мисли, желае и върши, всичко, което е противно на Закона, е семе за бъдещи страдания, което семе прераства и дава плод според рода си в този физически свят или в средния. Жела­ния, а също и мисли, които имат началото си в ламтеж по приятни предмети и по задоволството от пос­тигането им, по самата си природа принадлежат към средния свят и дават своите плодове там, както пре­ди, така и след смъртта.

Низките желания растат чрез задоволяване и те­хният главен резултат на земята, резултат от самия този растеж, е постепенното повреждане и, в крайни случаи, разстройство на нервната система от превъзбуда. Подобна липса на мъдрост подготвя ужасна же­тва от страдания в последния свят, защото когато фи-,зическото тяло отпадне при смъртта, средствата за задоволяване изчезват, но желанието остава в Душа­та, която е била слуга на тялото. Това именно незадоволимо желание, което остава след тялото, поради то­ва, че няма как да бъде задоволено, поражда неизбеж­ни и естествени страдания у онези, които са ги култивирали във физическия живот.

Високите желания също растат чрез задоволява­не - желания за чиста привързаност, за изкуства, за природни красоти и други подобни - и понеже прина­длежат по-скоро на Душата, отколкото на тялото, те остават в човека незасегнати от смъртта и са източ­ници на радост в средния и небесния свят. Ако накра­тко обобщим: когато Душата е роб на тялото във фи­зическия свят, в средния свят следват страдания; ко­гато Душата е господар на тялото във физическия свят, резултатът е мир и щастие.

Средният свят

Детайлите на този свят са представяни по различен начин от различните религии, въпреки че всич­ки приемат принципа, формулиран в предишното из­речение. Индусите разделят средния свят на две пог ловини - Страната на предците (Пигрилока) и Стра­ната на духовете (Преталока). Втората те разделят допълнително на различни видове адове (нарака), всеки от тях със специфична грозота. Будистите правят по­чти същото. Всички тези места са временни и служат за чистилите, тьй като по-късно човек минава в не­бесния свят (сварга), откъдето, след по-дълъг или по-къс престой - според умствената и морална стойност на предшестващия живот, - той се връща на Земята. Някои християни вярват в рая като състояние на щастие, което предшества пълното небе, и в състоя­ние на страдание, което предшества пълния ад. Едно малцинство като че ли отхвърля средното състояние, християните - православни, католици и англиканци -пазят древното предание, според което раят е за мно­го чиетите, чистилището - за голямата маса от хора, откъдето гс минават или в рая или, в много редки слу­чаи на светии - в небесата. Най-накрая всички преми­нават в небесата. Както се каза и преди, някои христи­яни и вероятно някои мюсюлмани вярват в съществу­ването па вечен ад.

Небесният свят

В небесата, светът на чистата от низши желания мисъл, Душата събира плодовете на всички добри се­мена - мисъл и чисти вълнения - посети във физичес­кия свят. Този свят представлява състояние на непре­къснато и често блаженство, разбира се, различно по стенен, когато бъде разглеждано отвън, но винаги най-пълно за този, който го изпитва. И тук разликата произлиза от това дали се приема или не идеята за превъ­плъщенията като метод на развитието. Когато тя се приема, в небесния свят се вижда не само място за прибиране на плодовете от семената, иосяти в земния живот, но и място, където всеки добър опит, ламтеж и старание се претворяват в умствени и морални качес­тва, които в своята цялост образуват характера, с кой­то човек идва във физическия свят при новото ражда­не. По този начин небесата заемат важно положение в еволюционния път. Възгледите на онези, които отх­върлят превъплъщението, не са достатъчно ясни, за да може въпросът да се обобщи в подробности. Но всички, без малцината, които смятат небесата за зас­тинало състояние, вярват в растежа и прогреса, в раз­витието на силата и ползата, което става по много пътища в безбройни светове, разпръснати в простран­ството. Всички религии споделят възвишената вяра, че човекът е Безсмъртно Духовно Същество и че не­говото предназначение с да обича, да учи и да помага во веки веков.

Братството на хората

Религията започва с Единството на Бога и свър­шва с Братството на хората. Всъщност двете истини са неразделни, защото втората се подразбира от пър­вата. Ако животът е един, тогава всяка форма оживя­ва в него и трябва да бъде свързана неразделно с вся­ка друга форма, оживена но същия начин. Всички фор­ми съставят едно тяло, на което животът е Бог. Ето защо религиите винаги са обичали да си служат с чо­вешкото тяло за сравнение с цялото общество на вяр­ващите. Както кръвта е животът на тялото, тъй Хрис­тос е животът на Своето Тяло - Църквата. Така как­то повреда, сторена на кой да е орган на тялото, пов­режда цялото тяло, така и злото, сторено на един член от тялото на Човечеството, е зло, сторено на цялата раса. никой не може да се освободи от тази тясна връзка. Никой не може да се отдръпне настрани и да иска да живее сам. Родени в човешкото семейство, ние трябва всички да живеем в него. Братството е природен факт и от него е невъзможно да се избяга.

Тъй като егоизмът - който произхожда от чувст­вото за отделност, което принадлежи на материална­та страна на природата, - е силен у хората в днешния стадии на еволюцията, то великите Учители на чове­чеството, при даването на различните религии, са се старали да събудят у своите последователи обединителното чувство на общия живот, на един широк Аз.

Твърде малко се говори за Всемирното Братст­во, а твърде много се подчертава ограниченото брат­ство между единоверците. С течение на времето неиз­бежно то трябва да се разшири до размерите на всеобгръщащ кръг, защото щом Бог е един, то всички Не­гови деца трябва постепенно да влезнат в неговия дом. Семето е посято в една религия, израсналото дърво ще разпростре своите клони надалеч и нашироко.

Трябва откровено да се признае, че в миналата история на човечеството, Всемирното Братство е про­повядвано по-скоро частично, отколкото всеобщо, и малкото текстове за него са били приемани по-скоро като благочестиво мнение, отколкото като живо вдъх­новение за практическо ръководство в поведението. Оттам и- задължението на всяка религия да наблегне върху истината и да култивира практиката, за да се разбият и сринат разделящите стени. Това никога ня­ма да стане, ако, за да влезе човек в Братството, тряб­ва да приеме религията. Трябва да знаем, Братството е един природен факт, който има корена си в Единия Живот, в който ние всички сме причастни и от който не може да ни отдели никакво престъпление, нито пък кой знае каква висота на извисяване. Братството, кое­то обгръща и най-обикновеното и най-благородното, най-низкото и най-възвишеното, грешника и светена -едно неразрушимо рождено право, което стои над вся­ка възможност за отнемане. Щом Бог е вездесъщ, Бра­тството е факт.

Докато човекът се мисли за тялото, а- не Духа, Братството остана само идея; защото материята (тя­лото) расте чрез вземане, чрез постоянно присвоява­не това, що е вън, и съединяване с това, що вече с притежавано; всички материални неща се намаляват, и най-после изчезват поради употребяване, и тъй като тяхното количество с ограничено, а жадуващите да притежават са много, неизбежно произлиза борба за тяхното овладяване; грабене и държане с условието на материалния успех. Но когато човек почне да поз­нава в себе си Духа, а не само тялото, гой схваща, че споделянето с другите и даването е условие за растеж и сила. Духовните богатства се увеличават чрез упо­треба, а не се намаляват - колкото повече човек ги раздава, толкова те се умножават; колкото повече ги споделя с другите, толкова повече сам ги усвоява и асимилира. Ето защо Братството трябва да има свои­те корени в Духа, и като се разпространява чрез умст­веното и емоционално царства, да достигне най-после да се реализира в материалното; то не може да бъ­де създадено чрез законодателство, да бъде наложено отвън; то трябва да тържествува чрез Духа, който блика отвътре.

Изучаването миналата история може да убеди онези, които сами не могат да проникнат със своя ра­зум, че Братството, наистина, е закон в природата. За­щото един закон доказва своето съществуване тъй до­бре, като разбива онова, което го пренебрегва, както и като подкрепя онова, което се намира в хармонични връзки с него. Народ след народ, държава след дър­жава са се проваляли от пренебрегване на Братство­то. Където силният тъпче слабия, вместо да го покро­вителства, където богатият експлоатира бедния, вме­сто да му помага, където ученият презира невежия, вместо да го учи, - там неумолимият пръст на приро­дата поставя надпис на цивилизацията: Осъдена! Още малко и тя пропада. Само когато се практикува Брат­ството, тогава цивилизацията се въздига и закрепва задълго.

Достойно е за отбелязване, че всеки път, в ран­ните дни на всяка религия, духът на Братството пре­обладава твърде категоричо, и започва да отпада са­мо със застаряването на религията. Индийските Све­щени Писания говорят за щастливи епохи в минало­то, когато народите са живели като едно общо семейство, когато просвещението е било всеобщо, всички са работили прилежно своята работа, всички са се оби­чали като братя. Между учениците, събрани около Гаутама Буда, е съществувало мило братство. При пър­вите християни "всичко им било общо", и го разпре­деляли между всички "според нуждата." Другарите на арабския Пророк са живели като братя, и Пророкът е бил като Старши Брат помежду им. Първият при­знак на религията като че ли е Братството, и вътре в нея то избликва някак естествено, без усилие. В дните, когато хората влизат в една нова религия по убежде­ние, и я следват от чиста преданост, религията естес­твено взема формата на братството, защото тогава още Духът тържествува (Духът, който работи за един­ството.) Но всякога егоизмът се е прокрадвал в рели­гията, всякога чистото злато е потъмнявало, а амби­ция, лакомия, и завист са помрачавали първата рев­ност. Все пак блянът, надеждата за една продължи­телна цивилизация, въздигната върху Братството, е по-златявала, от време на време, хоризонта на Светиите, на великите Грижовници за човечеството. Пророци са указвали на такава цивилизация, поети са я възпява­ли, философи са я очертавали, мъченици умирали за нея. И ще дойде ден, когато Старшите Братя на Чове­чеството, Великото Братство от религиозни Учители на света, ще я учредят, и Духът на Любовта, в който всяка религия първоначално се откърмя, ща се носи над възмъжалата тогава раса.

Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -

Изтегляне 430.18 Kb.

Сподели с приятели: