В българия

От началото на срещите стана ясно, че контролът по качеството е тема, която изисква по-малко внимание в сравнение с темите, на които бяха посветени другите две работни групи, тъй като от 2005 г. бяха вече предприети някои мерки. Те се отнасят до следното:

1. 
   Включване на представител на НОИ (лекар) и на социалното подпомагане в състава на ТЕЛК;
   
2. 
   Включване на представител на НОИ (лекар) в НЕЛК;
   
3. 
   Създадени са местни структури (Центрове по здравеопазване, регионални структури на НОИ и НЗОК), които осъществяват надзор над издаването на болнични листове и оценката на временната неработоспособност;
   
4. 
   Въведена е система от административни наказания.
   

Първите впечатления и оценки от въвеждането на тези мерки са благоприятни.

Въпреки че това са нови практики, експертите на НОИ отчитат подобряване на качеството на решенията относно присъждане правото на пенсия за инвалидност. Нещо повече, наскоро е стартирало изготвянето на доклади със статистически данни относно брой извършени оценки, резултати от тях, подадени жалби и т.н. През 2007 г. ще бъде създадена база-данни с информация за клиентите на системата – какви социални плащания получават, какви болнични им се издават от личните лекари, медицинска и административна информация, което ще позволи по-нататъшен мониторинг и анализи (особено що се отнася до потенциални злоупотреби).

Това ще представлява значително подобрение, тъй като понастоящем системата позволява само мониторинг на процесите (въвеждане на данни, обработката им и извеждането им от ТЕЛК). Чрез новата информационна система ще бъде възможно да се проследят също така диагнозите на пациентите, как се е стигнало до тяхната неработоспособност, както и да се установи доколко те стават зависими от системата на социални плащания и привилегии.

Що се отнася до гореизброените аспекти, българската система се развива добре в посока отчетност и прозрачност по отношение процедурите на медицинската оценка и резултатите от нея, което би могло да се сравни с настоящата ситуация в Нидерландия, както бе описана накратко в една от презентациите на г-н Кроон.

Стартирала е практика на налагане на наказания за неправомерно издадени болнични листове от личните лекари (с които се удостоверява краткосрочната загуба на работоспособност). За първата половина на 2005 г. са били събрани 0.5 млн лева от наложени глоби.

Би могло да се заключи, че са необходими по-нататъшни стъпки и условията за работа на системата биха могли още да се подобрят, тъй като НОИ все още среща някои финансови затруднения, недостиг на експертен състав, както и липса на заинтересованост и ангажираност от страна на политиците за решаване на проблемите на по-високо ниво.
4. Мониторинг на работата на личните лекари и издаването на болнични листове

Един от проблемите, на които следва да бъде потърсено разрешение, засяга процеса на мониторинг на издаването на болнични листове (удостоверяване на временната неработоспособност) и налагането на наказания в случаи на злоупотреби.

Изглежда НОИ все още доста зависи в работата си от МЗ и от Закона за здравеопазването. Социалноосигурителният институт, който изплаща полагаемите обезщетения при болест на основата на издадените болнични листове, следва да е оторизиран и да включва в компетенциите си възможността да налага своите стандарти и да осъществява мониторинг на дейността на тези доставчици на медицински услуги, какъвто е случаят в други страни.

В светлината на международните практики, за които стана дума в презентацията на д-р Принс, бяха направени заключения, че някои от тях се струват доста необикновени на работната група и почти неприложими в контекста на българското законодателство, но може би би следвало да бъдат обмислени с оглед по-нататашно приложение в бъдеще. Това се отнася до прилагането на тъй наречения “черен списък” на GP-та, чиито болнични листове не се приемат (каквато е практиката в Швеция, например) или се проверяват доста щателно и критично, или пък се сключват договори с определен брой “проверени” лични лекари, на които се възлага издаването на болнични листове, когато това е действително необходимо в интерес на здравето на пациентите.

Друг въпрос, който бе дискутиран по време на заседанията на работната група засягаше ролята на останалите заинтересовани страни, по-специално работодателя и осигурения при него работник. Що се отнася до отговорността на работниците, бе отчетено, че практиката на изчаквателния период (дните преди да стане ясно дали работникът ще получи обезщетение или не) е била прекратена в последно време.

Бе направен изводът, че и в България работодателите трябва да имат финансов стимул, за да направят усилие да намалят отсъствията поради болест. Временната неработоспособност е свързана също и с условията на труд и кадровата политика на работодателя. Консултантите наблегнаха на това, че е сред добрите международни практики работодателите да бъдат стимулирани да реагират на отсъствието на работника поради болест чрез поддържането на задължителен първоначален период на заплащане, а не да считат обезщетението само за “проблем, който да бъде разрешен от лекарите”.
ПРИЛОЖЕНИЕ 8

ПРОГРАМА НА ЗАКЛЮЧИТЕЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ

SZW – Ministry of Social Affairs and Employment The Netherlands

National Social Security Institute

“Медицинската оценка на неработоспособността и пенсиите за инвалидност – подобрение или промяна на системата”

заключителната конференция

“Медицинската оценка и системата на осигуряване при инвалидноскт – подобрение или промяна на системата”

1. 
   Даниела Асенова – главен директор, Главна дирекция “Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване”
   
2. 
   Д-р Николай Томов – главен експерт в отдел “Професионална рехабилитация и експертизи”, Главна дирекция “Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване”
   
3. 
   Д-р Румяна Павлова – началник на отдел “Професионална рехабилитация и експертизи”, Главна дирекция “Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване”
   
4. 
   Д-р Захари Парчев – главен експерт;
   
5. 
   Д-р Олга Стамболийска – главен експерт;
   
6. 
   Ваня Никова – главен експерт;
   

7. 
   Ирена Йонкова – главен експерт в дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”
   

8. 
   Д-р Екатерина Кунева, главен експерт, Министерство на здравеопазването
   

9. 
   Д-р Кънчо Райчев - директор
   
10. 
    Д-р Пенка Харизанова – експерт, бивш директор на НЕЛК
    
11. 
    Д-р Нина Кабакчиева – председател на ТЕЛК по сърдечно-съдови заболявания
    

12. 
    Тодор Гинков - експерт
    

13. 
    Екатерина Димитрова – старши експерт
    

25. 
    Риенк Принс – агенция “АСТРИ”, старши консултант, Нидерландия
    
26. 
    Дирк Беекман – старши съветник, Министерство на социалните дела и заетостта
    
27. 
    В.Е.Л. де Боер – старши научен сътрудник, консултант