В българия



страница9/9
Дата27.10.2018
Размер0.86 Mb.
#102099
ТипПротокол
1   2   3   4   5   6   7   8   9

2. Досега предприети мерки

От началото на срещите стана ясно, че контролът по качеството е тема, която изисква по-малко внимание в сравнение с темите, на които бяха посветени другите две работни групи, тъй като от 2005 г. бяха вече предприети някои мерки. Те се отнасят до следното:



  1. Включване на представител на НОИ (лекар) и на социалното подпомагане в състава на ТЕЛК;

  2. Включване на представител на НОИ (лекар) в НЕЛК;

  3. Създадени са местни структури (Центрове по здравеопазване, регионални структури на НОИ и НЗОК), които осъществяват надзор над издаването на болнични листове и оценката на временната неработоспособност;

  4. Въведена е система от административни наказания.


3. Настояща ситуация

Първите впечатления и оценки от въвеждането на тези мерки са благоприятни.

Въпреки че това са нови практики, експертите на НОИ отчитат подобряване на качеството на решенията относно присъждане правото на пенсия за инвалидност. Нещо повече, наскоро е стартирало изготвянето на доклади със статистически данни относно брой извършени оценки, резултати от тях, подадени жалби и т.н. През 2007 г. ще бъде създадена база-данни с информация за клиентите на системата – какви социални плащания получават, какви болнични им се издават от личните лекари, медицинска и административна информация, което ще позволи по-нататъшен мониторинг и анализи (особено що се отнася до потенциални злоупотреби).

Това ще представлява значително подобрение, тъй като понастоящем системата позволява само мониторинг на процесите (въвеждане на данни, обработката им и извеждането им от ТЕЛК). Чрез новата информационна система ще бъде възможно да се проследят също така диагнозите на пациентите, как се е стигнало до тяхната неработоспособност, както и да се установи доколко те стават зависими от системата на социални плащания и привилегии.

Що се отнася до гореизброените аспекти, българската система се развива добре в посока отчетност и прозрачност по отношение процедурите на медицинската оценка и резултатите от нея, което би могло да се сравни с настоящата ситуация в Нидерландия, както бе описана накратко в една от презентациите на г-н Кроон.

Стартирала е практика на налагане на наказания за неправомерно издадени болнични листове от личните лекари (с които се удостоверява краткосрочната загуба на работоспособност). За първата половина на 2005 г. са били събрани 0.5 млн лева от наложени глоби.

Би могло да се заключи, че са необходими по-нататъшни стъпки и условията за работа на системата биха могли още да се подобрят, тъй като НОИ все още среща някои финансови затруднения, недостиг на експертен състав, както и липса на заинтересованост и ангажираност от страна на политиците за решаване на проблемите на по-високо ниво.
4. Мониторинг на работата на личните лекари и издаването на болнични листове

Един от проблемите, на които следва да бъде потърсено разрешение, засяга процеса на мониторинг на издаването на болнични листове (удостоверяване на временната неработоспособност) и налагането на наказания в случаи на злоупотреби.

Изглежда НОИ все още доста зависи в работата си от МЗ и от Закона за здравеопазването. Социалноосигурителният институт, който изплаща полагаемите обезщетения при болест на основата на издадените болнични листове, следва да е оторизиран и да включва в компетенциите си възможността да налага своите стандарти и да осъществява мониторинг на дейността на тези доставчици на медицински услуги, какъвто е случаят в други страни.

В светлината на международните практики, за които стана дума в презентацията на д-р Принс, бяха направени заключения, че някои от тях се струват доста необикновени на работната група и почти неприложими в контекста на българското законодателство, но може би би следвало да бъдат обмислени с оглед по-нататашно приложение в бъдеще. Това се отнася до прилагането на тъй наречения “черен списък” на GP-та, чиито болнични листове не се приемат (каквато е практиката в Швеция, например) или се проверяват доста щателно и критично, или пък се сключват договори с определен брой “проверени” лични лекари, на които се възлага издаването на болнични листове, когато това е действително необходимо в интерес на здравето на пациентите.



5. По-голяма отговорност за работодателя и работника

Друг въпрос, който бе дискутиран по време на заседанията на работната група засягаше ролята на останалите заинтересовани страни, по-специално работодателя и осигурения при него работник. Що се отнася до отговорността на работниците, бе отчетено, че практиката на изчаквателния период (дните преди да стане ясно дали работникът ще получи обезщетение или не) е била прекратена в последно време.

Бе направен изводът, че и в България работодателите трябва да имат финансов стимул, за да направят усилие да намалят отсъствията поради болест. Временната неработоспособност е свързана също и с условията на труд и кадровата политика на работодателя. Консултантите наблегнаха на това, че е сред добрите международни практики работодателите да бъдат стимулирани да реагират на отсъствието на работника поради болест чрез поддържането на задължителен първоначален период на заплащане, а не да считат обезщетението само за “проблем, който да бъде разрешен от лекарите”.
ПРИЛОЖЕНИЕ 8

ПРОГРАМА НА ЗАКЛЮЧИТЕЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ


SZW – Ministry of Social Affairs and Employment

The Netherlands



National

Social Security

Institute




МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА - България

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО - България
Българо-нидерландски проект “Изграждане на капацитет за усъвършенстване на законодателството, регулиращо медицинската оценка на нетрудоспособността в България”
30 юни 2006, 9.30 ч, хотел “Сити”, София
Програма на заключителната работна среща:

“Медицинската оценка на неработоспособността и пенсиите за инвалидност – подобрение или промяна на системата”



9.30 Откриване на заключителната среща от г-н Риенк Принс, ръководител на проекта от нидерландска страна (модератор по време на срещата)

9.40 - 10.00 Предложения за законодателни промени в областта на медицинската оценка на неработоспособността (презентация на г-н Дирк Беекман, юридически съветник, Министерство на социалните дела и заетостта, Кралство Нидерландия).
10.00 - 10.20 Медицинска оценка на неработоспособността (презентация на г-н Вут де Боер, лекар и експерт по въпросите на социалното осигуряване, TNO Труд и заетост, Кралство Нидерландия).
10.20 – 10.40 Организация, процедури, качество: Преглед на основните изводи и приоритети (презентация на г-н Риенк Принс, консултант, Група за консултантски услуги и научни изследвания AStri, Кралство Нидерландия).
10.40 – 11.15 Кафе-пауза
11.15 – 12.00 Дискусия, заключения и препоръки
12.00 - 12.30 Оценка на осъществяването на проекта
12.30 Закриване на срещата

приложение 9 – списък на участниците в

заключителната конференция


Българо-нидерландски проект “Изграждане на капацитет за усъвършенстване на законодателството, регулиращо медицинската оценка на нетрудоспособността в България”
30 юни 2006 г., 10.00 ч., City Хотел, София
Списък на участниците в заключителната конференция:

Медицинската оценка и системата на осигуряване при инвалидноскт – подобрение или промяна на системата”



Национален осигурителен институт


  1. Даниела Асенова – главен директор, Главна дирекция “Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване”

  2. Д-р Николай Томов – главен експерт в отдел “Професионална рехабилитация и експертизи”, Главна дирекция “Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване”

  3. Д-р Румяна Павлова – началник на отдел “Професионална рехабилитация и експертизи”, Главна дирекция “Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване”

  4. Д-р Захари Парчев – главен експерт;

  5. Д-р Олга Стамболийска – главен експерт;

  6. Ваня Никова – главен експерт;


Министерство на труда и социалната политика


  1. Ирена Йонкова – главен експерт в дирекция “Европейска интеграция и международни отношения”


Министерство на здравеопазването


  1. Д-р Екатерина Кунева, главен експерт, Министерство на здравеопазването


Национална експертна лекарска комисия и териториални ЕЛК-ии


  1. Д-р Кънчо Райчев - директор

  2. Д-р Пенка Харизанова – експерт, бивш директор на НЕЛК

  3. Д-р Нина Кабакчиева – председател на ТЕЛК по сърдечно-съдови заболявания


Агенция за хората с увреждания


  1. Тодор Гинков - експерт


Агенция за социално подпомагане


  1. Екатерина Димитрова – старши експерт


Чуждестранни консултанти (Нидерландия)


  1. Риенк Принс – агенция “АСТРИ”, старши консултант, Нидерландия

  2. Дирк Беекман – старши съветник, Министерство на социалните дела и заетостта

  3. В.Е.Л. де Боер – старши научен сътрудник, консултант




1 Същия ден бе проведена среща с г-н Гълъб Донев, главен секретар на МТСП, който подкрепи участието на експерт от дирекция “ТПОО” в дейностите по проекта и работната група.

2 Това не се отнася за трудови злополуки и професионални заболявания, които в общи линии могат да изместят пенсиите за прослужено време.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница