УВОД
В края на ХХ - началото на ХХI век световно стопанство се доминира от процес на трансформация, познат под термина глобализация. Развитието на технологиите и транспорта, свалените бариери пред международното движение на стоки и капитал, доведоха до драстично нарастване на международната търговия и преките чуждестранни инвестиции. В резултат на това, днес националните стопанства са много по-дълбоко свързани и по-силно зависими помежду си от всякога.
До 70-те години на ХХ век, следвайки принципите на кейнсианската макроикономическа политика, страните можеха сами да определят курса и дълбочината на своето икономическо развитие, като външноикономическите отношения само допълваха инструментите или осигурява част от ресурсите за постигането на поставените цели. Днес либерализацията на пазарите и икономическата активност, транснационализацията на бизнеса, нарастващите трансгранични потоци, както и по-бързата, повсеместна дифузия на технологиите, поставят националния просперитет под прякото въздействие на процесите в световното стопанство.
През последните няколко години Либия преосмисли значението на външноикономическите си отношения и предприе радикални промени в курса на външната си политика. Благодарение на това страната постепенно се отърсва от стария си международен образ и днес изпълнява важна роля във външноикономическите процеси не само в Северна Африка, но и в региона. Либийският пазар започва да става все по атрактивен за страните членки на Европейския съюз, а преговорите и сключените договори и споразумения откриват нови възможности пред националната икономика.
Днес, повече от всякога, Либия се нуждае от развитие и преструктуриране на външноикономическите си отношения, които са основата за реинтеграция на страната в световното стопанство, ускоряване на развитието и при провеждането на правилна политика – нарастване на благосъстоянието и просперитета. Новите реалности, обаче, поставят пред държавата нови предизвикателства и изискват намирането на нови решения. Бързо протичащите политико-икономически процеси на приобщаване на Либия към съвременната световна политика и икономика подсилват необходимостта от тяхната интерпретация от гледна точка на разкриване на характера им, средствата и целите, а така също и резултатите.
Въпреки значимостта на проблема, публикациите на международни и либийски специалисти по тези въпроси са изключително оскъдни и по-скоро изключение. Към момента литературата, свързана с Либия, е доминирана преди всичко от анализи на външната политика на страната от миналото, както и историята на налаганите ембаргови мерки.
С оглед на така очертаните проблеми, обект на изследване в дисертационния труд е икономиката на Либия, а негов предмет са външноикономическите отношения на Либия с основните и задгранични партньори (страните от ЕС и САЩ).
Целта на настоящата дисертация е да бъдат изследвани съвременните параметри на външноикономическите отношения на Либия, на базата на обстоен анализ на характеристиките на националното стопанство, външнополитическите решения, особеностите на региона, както и провежданите в последното десетилетие икономически реформи. Анализът съвсем не е самоцелен, тъй като в своя финален етап авторът търси настоящия и бъдещ ефект на външноикономическите отношения на Либия върху развитието и просперитета на страната и извежда пакет от мерки, с помощта на които страната може успешно да се реинтегрира в световната икономика, извличайки максимално възможните изгоди.
Целта на дисертационния труд може да се конкретизира в постигането на следните изследователски задачи:
1. Да се анализират обстойно характеристиките, структурата и параметрите на функционирането на националното стопанство на Либия. На основата на този анализ да се изведат ограниченията пред външноикономическите отношения на страната и потенциалните възможности за тяхното разширяване.
2.Да се проследи хронологично еволюцията на външноикономическите отношения на страната, като функция на радикалната външна политика, колониалното минало, особеностите на региона, икономическата политика и др.
3.Да се изследват в дълбочина структурата и динамиката на вноса и износа, преноса на задграничен капитал и трудовата миграция, като се изведат ограниченията и възможностите за задълбочаване на трите основни връзки на националното със световното стопанство.
4.Да се анализират динамиката и структурата на външноикономическите отношения на Либия с основните търговски партньори, в т.ч. САЩ и България.
5.Да се обобщят теоретичните подходи към ефекта на външноикономическите отношения върху развитието, като се проследи и опита (грешките и постиженията) на страни, прилагащи политика на отвореност към световното стопанство.
6.Да се изведе пакет от мерки, с прилагането на които да се постигне пълно и ефективно интегриране на Либийската икономика в световното стопанство и да се даде възможност на страната да извлече максимално възможните изгоди от участието си в процесите на международната размяна.
В дисертационния труд се защитава тезата, че Либия неизбежно се нуждае от реинтеграция в световната икономика, за да може да ускори развитието си и да повиши благосъстоянието на своите граждани. Направените първи стъпки са в правилна посока, но в същото време са и съвсем недостатъчни. Страната се нуждае не само от по-висока степен на международна либерализация, но и от цялостна трансформация на стопанството в посока към диверсификация на производствената структура, въвеждане на пазарните принципи и запазване на външнополитическия курс на сътрудничество с международната общност.
Анализът на външноикономическите отношения на една пазарна икономика обикновено се прави в рамките на факторната надареност, географското положение, външноикономическата политика и параметрите от функционирането на макроикономическата му система. Подобен конвенционален подход при изследване участието на Либия в международното стопанство би бил не само непълен, но и подвеждащ. Причина за това е специфичната икономическа система в страната, доминирането на политическите фактори над икономическите, географското положение и спецификата на региона, силните петролни интереси и т.н. Това налага разширяване обхвата на анализа извън рамките на чисто икономическия, като в дисертационния труд е отделено особено внимание и на еволюцията на целия комплекс от външни отношения на Либия с развития свят. За целите на изследването е използван и широк набор от научни методи, между които дескриптивен анализ и синтез, историко-логически и сравнителен анализ и др.
Търсенето на всеобхватност и дълбочина на изследването е продиктувано от неотменно желание на автора, който като либиец, е заинтересован настоящата разработката да послужи като точен и достоверен източник за всички заинтересовани в процеса на опознаване на Либия и нейната икономика. Нейното изготвяне би позволило на студенти, преподаватели, научни работници, чуждестранни фирми и др. да се доближат максимално до съвременното състояние на Либия, до нейните проблеми, трудности и възможности за тяхното преодоляване. Да видят в днешна Либия страна, която гради основите на своето по-добро бъдеще, но не сама, а в контакт с външния за нея свят.
ПЪРВА ГЛАВА
Характеристика на либийската икономика
1. Обща характеристика на либийската икономика
Анализът на икономическото развитие на всяка една страна предполага разглеждането както на икономическите, така и на неикономическите фактори, лежащи в неговата основа. Все пак анализът на проблемите на икономическото развитие би бил реалистичен, ако е насочен както към изучаването на чисто икономическите променливи – доходи, цени, спестявания, инвестиции и други , така и към неикономическите фактори – начин на разпределение на земята, влияние на социалните групи, образователна система, здравеопазване и т.н. Освен това споделяме констатацията, че „отговорът на всекидневните стопански въпроси днес се търси в нов формат на икономическото взаимодействие” 1, най-вече защото светът е различен от преди.
1.1. Географска характеристика
Либия се намира в Северна Африка, граничи със Средиземно море, между Египет и Тунис. Нейните граници са с обща дължина 4,348 км. Гранични страни на Либия са : Алжир 982 км., Чад 1,055 км., Египет 1,115 км., Нигер 354 км., Судан 383 км., Тунис 459 км. Бреговата ивица е с дължина 1,770 км. Морските граници на страната включват и териториални води от 12 морски мили (Сидра 3230’ северно).
Територията на Либия е 1,775,000 кв.км., което я прави четвърта по големина в Африка, с население около 5,9 млн. души (по данни от 2005 г.). Страната разполага с просторен излаз на Средиземно море, оформящ най-големия средиземноморски залив на африканския континент – Сидра. В тясната и заблатена ивица край брега на морето живее по-голямата част от населението на Либия.
Климатът е средиземноморски по крайбрежието и сух пустинен във вътрешността на страната. Като цяло Либия е гореща страна. Доказателство за това е и фактът, че през 1922 г. близо до Триполи е измерена най-високата температура на Земята – 58 градуса по Целзий.
Релефът в по-голямата си част включва пустеещи земи, равнини, хълмове, плата, голяма част от които са неплодородни и необработваеми. Обработваемите площи са едва 1,03% от територията на страната, като иригационните земи са 4700 кв. км. Природната среда е основно пустинна. Част от територията на страната е разположена в пустинята Сахара, която е лишена от растителност.
Изключително оскъдни са ресурсите от прясна вода. Либия няма постоянни реки, но притежава значителни запаси от подземни артезиански кладенци, чиито откриване и използване е трудно и относително скъпо. Горещият и сух, пясъчен южен вятър “гибли” е с продължителност от един до четири дни през пролетта или есента. Духат постоянни, топли и сухи североизточни пасати. Често се появяват и силни пясъчни пустинни бури – „сироко”2.
За да бъдат преодолени тези климатични ограничения в Либия е създадена най-голямата водоснабдяваща система в света. Това е хидропроектът „Великата река, направена от човека”, което в голяма степен нормализира снабдяването на населението с прясна вода. Доставя се вода от пустинята към крайбрежните градове и се осигурява ползването на малки мощности за напояване.
За разлика от повечето страни, в Либия почти отсъстват рудни или минерални природни залежи, които да осигурят развитието на преработвателна промишленост. Изключение правят огромните залежи от газ и петрол, чиито добиване, преработка и износ са в основата на създавания доход в либийската икономика.
1.2. Демографска характеристика и трудови ресурси
С население от 5,9 млн. души Либия се нарежда на шесто място в региона след Иран, Алжир, Мароко, Саудитска Арабия и Тунис. За сметка на това Либия е на първо място в света по естествен прираст на населението от 4,5%. Населението се състои основно от араби (97%), които изповядват исляма и следват стриктно религиозните традиции.
Поради относително големия си размер и ниската популация, гъстотата на населението е 204 д/кв.км., като в пустинните райони достига едва 0,10 д/кв.км. На практика основата част от жителите на страната е концентрирана в крайбрежните градове. Гъстотата на населението в Триполи и Бенгази, например, надвишава 360 д/кв.км. Налице е процес на висока степен на урбанизация, който лишава вътрешността на Либия от трудови ресурси.
В последните няколко десетилетия държавата инвестира огромни средства в сектора на здравеопазването, благодарение на което показателите за равнището на детска смъртност и средната продължителност на живота рязко се подобряват и днес са над средните за региона на Средния Изток и Северна Африка (MENA). Добрите резултати се дължат и на проектите за водоснабдяване, които осигуряват достъп на населението до чиста и „сигурна” питейна вода, както и подобряват хигиенно-санитарните условия за живот в страната.
Таблица 1.1.
Либия: избрани демографски и социални показатели
Показател
|
Изме-рител
|
Година
|
MENA
|
1998
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
|
2005
|
2005
|
Демографски показатели
|
Население
|
Млн. души
|
5,1
|
5,2
|
5,3
|
5,4
|
5,5
|
5,6
|
5,7
|
5,9
|
301,9
|
Възраст 0-14 год.
|
%
|
35,1
|
33,9
|
32,9
|
32,0
|
31,3
|
30,8
|
30,4
|
30,1
|
34,3
|
Възраст 16-64 год.
|
%
|
61,7
|
62,7
|
63,6
|
64,4
|
64,9
|
65,4
|
65,7
|
65,9
|
61,8
|
Възраст над 64 год.
|
%
|
3,2
|
3,4
|
3,5
|
3,6
|
3,7
|
3,8
|
4,0
|
4,1
|
4,0
|
Възрастова зависимост
|
*
|
0,62
|
0,59
|
0,57
|
0,55
|
0,54
|
0,53
|
0,52
|
0,52
|
0,63
|
Градско население
|
%
|
82,3
|
82,7
|
83,1
|
83,4
|
83,8
|
84,1
|
84,5
|
84,8
|
68,9
|
Социални показатели
|
Работна сила
|
Млн. души
|
1,76
|
1,84
|
1,92
|
1,99
|
2,06
|
2,14
|
2,25
|
2,34
|
108
|
Мъже
|
%
|
77,5
|
76,9
|
76,2
|
75,9
|
75,5
|
75,3
|
73,7
|
72,9
|
74,5
|
Жени
|
%
|
22,5
|
23,1
|
23,8
|
24,1
|
24,5
|
24,7
|
26,3
|
27,1
|
25,5
|
Продължителност на живота
|
|
*
|
*
|
73,1
|
*
|
73,7
|
73,9
|
74,1
|
*
|
70,4
|
Мъже
|
Години
|
*
|
*
|
70,9
|
*
|
71,4
|
71,6
|
71,8
|
*
|
68,7
|
Жени
|
Години
|
*
|
*
|
75,5
|
*
|
76,1
|
76,3
|
76,5
|
*
|
72,2
|
Равнище на детска смътност
|
‰
|
*
|
*
|
20
|
*
|
*
|
*
|
18
|
*
|
32,7
|
Образование
|
Равнище на грамотност
|
|
77,8
|
78,8
|
79,9
|
80,8
|
81,7
|
*
|
*
|
*
|
77,3
|
Мъже
|
%
|
89,4
|
90,1
|
90,8
|
91,3
|
91,8
|
*
|
*
|
*
|
85
|
Жени
|
%
|
65
|
66,5
|
68,1
|
69,3
|
70,7
|
*
|
*
|
*
|
69,3
|
Индекс на човешко развитие
|
*
|
0,760
|
0,770
|
0,772
|
*
|
0,794
|
0,799
|
0,798
|
*
|
0,713
|
Източник:IMF “THE SOCIALIST PEOPLE’S LIBYAN ARAB JAMAHIRIYA - Staff Report for the 2006 Article IV Consultation”, 2007, p.23.
В началото на 60-те години на ХХ век Либия страда от ниска степен на грамотност на възрастното население. В следствие на проведените реформи, включващи масовизацията на основното и популяризирането на средното образование, показателите за грамотност непрекъснато нарастват и днес са значително над средните за региона. Известно изоставане е налице сред жените, което е обусловено преди всичко от религиозни фактори и местните традиции. Въпреки стремежа за постигане на грамотност и образованост, либийската образователна система не осигурява необходимите знания и умения, които да гарантират конкурентоспособността на икономиката и нейното развитие в условия на нарастваща международна конкуренция. Системата страда от ниско качество на учебните програми, недостатъчна подготвеност на учителите и лоша материална база. Налице са и сериозни структурни проблеми, между които липсата на ясни цели и обективни стандарти, лоша материална база, недостатъчно финансиране и др.
Важна характеристика в демографията на либийското население е, че 30% от него е под 15 годишна възраст, а едва 4% от хората са в над трудоспособна възраст. В този смисъл населението на Либия е „младо” и трудоспособно, и не страда от застаряването, характерно за страните от Европа или Северна Америка.
Макар основната част от населението на страната да е в трудоспособна възраст, заетата работната сила е едва 1,59 млн. души, като равнището на безработицата в Либия към 2004 г. достига 30%3. Основните причини за това са доминирането на петролната индустрия, липсата на реални алтернативи за заетост, външната конкуренция, международните санкции, както и „щедрите” социални трансфери от страната на държавата, които създават форма на „трудова ваканция”. Проблемът допълнително се усложнява поради разликата във възможностите за заетост между мъжете и жените. Макар в страната официално да липсва полова дискриминация, равнището на заетост сред жените към 2005 г. е 2,5 пъти по-ниско от това на мъжете4.
На практика в страната има изобилие на потенциална работна ръка. Ето защо не е излишен, а по-скоро необходим контрол върху демографското развитие, но от гледна точка на въздействието върху качеството на народонаселението чрез системата на здравеопазването, образованието, квалификацията и преквалификацията и др., за да може да се отговори на потребностите на едно модерно съвременно производство. Демографските данни за структурата и прирастът на населението в Либия ясно подсказват, че работната сила неизбежно и непрекъснато ще нараства. Липса на търсене на работна ръка в съответстващи на тази тенденция стойности ще доведе до натрупване на непредвидимо социално напрежение.
Обръщаме внимание на този момент и заради това, че Либия не само заявява, но се и опитва да се отвори към международната икономика. С насоката към активен външноикономически курс, ставащ по-скоро с елементи на либерализъм, е неизбежен натискът на чуждестранната конкуренция, както и предизвикателствата за местната икономика.Чуждестранната конкуренция, свободната търговия са само два от генераторите на безработица в условията на отворена икономика, но в комбинация с характерни за страната фактори и процеси определено ще се стигне до прехвърляне на критичния праг на безработица. Това определено е макроикономически проблем, който се решава на държавно равнище, но решим в икономика, която съумява да създава ваканции / свободни работни места/. Ето защо споделяме посоченото от Д. Шопов, че „ В съответствие с икономическата логика, естествен приоритет на всяка съвременна държава е да разработва политика и при необходимост планове и програми, съдействащи за постигането на пълна, ефективна и свободно избрана заетост като неделима част от нейната икономическа и социална политика”5.
1.3. Основни макроикономически показатели
В началото на своята независимост Либия е сред най-бедните страни в света. Дори и днес, след няколко десетилетия на постоянен напредък, Либия остава развиваща се страна, основаваща се на местен социализъм, с недостатъчно развити индустрия и икономическа инфраструктура. Икономиката на Либия носи белезите на недоразвитостта, които я отличават значително от тази на напредналите страни, в които движеща сила на развитието са технологиите. Макар че страната не е територия на крайна бедност, икономическата картина в нея не дава признаци за стабилност и сигурност. Основен проблем пред такива страни като Либия е „извършването на структурна трансформация на националните им стопанства” 6.
Либийската икономика зависи основно от продукта и доходите, постъпващи от петролния сектор, който създава приблизително една четвърт от БВП на страната. Износът на петрол и газ на практика осигурява почти целия обем на експортните приходи. Приходите от продажба на петрол при относително малкия брой на населението осигуряват на Либия едно от най-високите нива на БВП на човек от населението в Африка.
Таблица 1.2
Либия: избрани макроикономически показатели
Показател
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
Ръст на реалния БВП
|
0,3
|
1,1
|
4,5
|
3,3
|
9,1
|
Ръст на реалния БВП (непетролни производства)
|
1,9
|
3,0
|
6,8
|
4,7
|
2,2
|
Номинален БВП (щ.д.)
|
30,5
|
34,5
|
30,0
|
19,3
|
23,6
|
БВП на човек от населението (хил. щ.д.)
|
5,9
|
6,6
|
5,6
|
3,6
|
4,3
|
ИПЦ
|
2,6
|
-2,9
|
-8,8
|
-9,9
|
-2,1
|
Държавни разходи/БВП (%)
|
32,8
|
31,3
|
44,3
|
40,9
|
44,2
|
Капиталови разходи/БВП (%)
|
6,9
|
10,2
|
10,0
|
13,6
|
9,3
|
Бюджетен излишък (дефицит)/БВП (%)
|
6,7
|
14,4
|
-1,2
|
10,2
|
10,6
|
Износ (млрд. щ.д.)
|
8,8
|
13,5
|
11,0
|
9,9
|
14,7
|
Внос (млрд. щ.д.)
|
4,7
|
4,1
|
4,8
|
7,4
|
7,2
|
Излишък (дефицит)в платежния баланс /БВП (%)
|
1,4
|
18,8
|
4,5
|
1,6
|
13,2
|
Официални резерви
|
6,7
|
13,1
|
14,1
|
15,0
|
18,9
|
Валутен курс (LD/US$)
|
0,5
|
0,5
|
0,6
|
1,3
|
1,3
|
Източник: IMF “Socialist People’s Libyan Arab Jamahiriya: Statistical Appendix”, 2005, p.5-6..
Поради силната зависимост от цените и износа на петрол икономиката е поставена пред често непредсказуема цикличност на развитието, съпроводена със значителен спад на доходите и възможността на държавата да поддържа преобладаващия държавен сектор в стопанството. Причина за това е и неефективната фискална политика, която не успява да предпази местната икономика от цикличността на петролния пазар.
Таблица 1.3
Растеж и нестабилност на БВП по сектори в икономиката на Либия
Сектор
|
Темп на растеж
|
Стандартно отклонение
|
Коефициент на вариация
|
Селско стопанство
|
1,6
|
2,8
|
1,8
|
Добив на петрол
|
2,4
|
8,0
|
3,3
|
Строителство
|
4,8
|
14,8
|
3,1
|
Строителство
|
1,8
|
6,3
|
3,5
|
Промишленост
|
3,6
|
3,3
|
0,9
|
БВП
|
2,8
|
2,9
|
1,1
|
Източник: World Bank “Socialist People’s Libyan Arab Jamahiriya - Country Economic Report”, Report No. 30295-LY, 2006, p.41.
Подобно на останалите страни и в Либия факторната основа на икономически растеж включва7:
-
Човешки ресурси / предлагане на работна ръка, образование, стимули за труд и други/;
-
Природни ресурси – земя, минерали, петрол, климат;
-
Капиталообразуване – стопанска инфраструктура, машини, заводи и др.;
-
Технология – наука, инженерни знания, управленска култура, предприемачество.
За периода 1998-2003 г. равнището на инвестициите в несвързаните с петрола отрасли е средно годишно 16,7% от БВП, което е по-ниско от това в съседните на Либия страни от Северна Африка (23-24% от БВП). В резултат на това непетролните производства в Либия страдат от нисък темп на растеж (1,8% годишно), като това изоставащо развитие е естествено съпроводено и с ниска производителност на труда на заетите в тях работници. За периода 1991-1998 г. производителността на труда спада средно с 2% годишно, като тенденцията се обръща едва през 1999 г.
Таблица 1.4
Инвестиции и растеж на БВП в непетролните отрасли
Страна
|
Инвестиции/БВП (%)
|
Ръст на ВБП (%)
|
Либия
|
16,7
|
1,8
|
Тунис
|
23,6
|
4,8
|
Алжир
|
24,8
|
4,2
|
Източник: World Bank “Socialist People’s Libyan Arab Jamahiriya - Country Economic Report”, Report No. 30295-LY, 2006, p.28.
При анализа на тези данни следва да се подхожда с особено внимание, тъй като статистическата отчетност в Либия се разминава значително с приетите международни стандарти. Това се отнася в голяма степен и за данните, измерващи динамиката в цените в икономиката. Според официалната статистика през последните няколко години либийските домакинства се „радват” на устойчив дефлационен процес.
Според международните институции причина за това е както валутната политика на страната, така и практиката на субсидиране на крайното потребление от страна на държавата. От стоките, включени в кошницата за определяне индекса на потребителските цени (ИПЦ), 30% са резултат от внос по фиксирани или специфични (контролирани от държавата) цени, а 16% - резултат от местно производство, но субсидирани. Към 2004 г. субсидиите само на хранителните продукти достигат 2,1% от БВП на страната. През 2005 г. общият им размер надминава 1 млрд либийски динара, което значително превишава размера на инвестирания капитал в икономиката.
Производството в страната се доминира от държавния сектор. В тази светлина не е учудващ фактът, че държавата преразпределя над 44% от създадения доход, като през повечето години поддържа значителен бюджетен излишък. За съжаление инвестиционните разходи съставят едва 9,3% (към 2005 г.), за сметка на субсидиите и издръжката на обществения сектор. Възможността за реализиране на бюджетен излишък произтича преди всичко от постъпленията от износа на петрол и газ. На него се дължи над 96% от износа на страната и валутните постъпления, както и постоянния излишък по платежния баланс.
Сподели с приятели: |