В края на ХХ началото на ХХI век световно стопанство се доминира от процес на трансформация, познат под термина глобализация

През 80-те години на миналия век, а и днес животновъдството съставя най-голямата част от земеделската продукция.То е основният селскостопански отрасъл. Правителството провежда редица мерки, целящи пълно задоволяване на страната с месо, птици и млечни продукти.

До седемдесетте години на ХХ век говедата в Либия се използуват главно за транспортни цели. През седемдесетте години на миналия век броят на говедата и в частност на млекодаващите се увеличава, както и производството на мляко и месни продукти. Разрешение за функциониране получават и частни млекопреработватели, но тяхната продукция трябва да се продава на държавната компания. Правителството със своите стопански единици също навлиза и в птицевъдството. Така независимите фермери се оказват затруднени в конкуренцията срещу правителствените животновъдни ферми, ползващи се от подкрепа.

През последните две десетилетия на миналия век броят на овцете, говедата и птиците бавно се покачва, докато на стадата от кози и камили се понижава. Овцете съставят най-големият процент в животновъдството, наброявайки около 6.3 млн. през 1985 г. Броят им в днешно време е на почти същото ниво. Овцете и козите се използуват за месо, мляко и вълна и могат да се намерят повсеместно в страната. Прилагат се модерни обхватни управленски програми и техники за правилно използване на земята и оптимално използване на пасищата. Хиляди хектари се заграждат по крайбрежните региони, за да се способства развъждането и угояването на добитъка в кошари. Овнешкото месо е най-високо цененото като потребителски продукт, ценово най-атрактивното. Затова и повечето фермери отглеждат овце. В края на осемдесетте години и други видове добитък като кози, крави, камили и птици се отглеждат в традиционните пасищни зони с някои полу-номадски стада от кози и овце. Постепенно тази семейна пастирска практика отмира.

• 
  Риболов
  

Либия притежава почти 1,800 км крайбрежие и втория най-голям континентален шелф в Средиземно море. За съжаление крайбрежните води не са особено богати на планктон, така че по-голямата част от улова се реализира в северозападната половина на крайбрежието. Най-високото равнище на улова е постигнато през 1994/1995 г., - 33469 млн. тона на стойност 45,2 млн.ЛД (без нелицензирания улов, достигащ 3000 млн. тона дребна риба).

Добивният (уловен) сектор е съставен от няколко основни части – местно (занаятчийско) крайбрежно риболовство, крайбрежен траулинг и тонажно риболовство. По-голямата част от улова се осъществява от занаятчийски лодки. Местните флотни единици включват 2463 съда, а промишлената риболовна флотилия е съставена от 91 частни траулери. Заетите в първичния сектор са 9500 души, а във вторичния (консервиране и преработка) - 2300.

Пет консервни фабрики оперират към националната компания за рибо-консервиране НАКАКА в градовете Зувара, Сабрата и др. По-слаба консервна дейност се извършва от частни сдружения в Сабрата и Мисурата. Изградени са 24 риболовни кооператива в основните риболовни центрове на страната. От няколкото международни дружества, създадени в края на седемдесетте, най-активна е либийско-испанската риболовна компания ЛИСПАФИШ.

Правителството в лицето на Министерството на морското богатство окуражава риболовната дейност чрез създаване на опитни пилотни станции. Значителни опити са направени за подобряване на дистрибуцията и маркетинга на прясната риба. Почти целият улов се продава в прясно състояние на урбанизираните пазари в по-големите градове или се изнася към Тунис и Италия. Подписани са споразумения за сдружения с няколко страни, като Тунис и Испания за развитие на риболовството.

• 
  Лесовъдство
  

По крайбрежието растат вечно зелени твърдолистни гори и храсти. За търговски цели държавата не притежава достатъчно горски дървесни ресурси. Макар че правителството заделя повече от 62,400 хектара за гори и залесявания, голяма част от тази земя е покрита с шубраци и миньорска флора. То има и осъществява сравнително масирана озеленителна програма.Нейната ефективност в голяма степен се ограничава от специфичните природно-климатични условия в Либия. Приблизително около 213 млн.бр. е обемът на новите насаждения от които до 1977 г. около 30 млн. са овощни дървета.След тази година работата в тази посока продължава. По-голямата част от озеленителните мерки се осъществяват в западната част на Либия. Дългосрочните правителствени цели включват изпълнението на растителни програми, включително и развитието на горското богатство, за да могат да посрещнат дърводобивните и дървопрераротвателни нужди, задоволявани в миналото от внос. Краткосрочните цели включват запазване и култивиране на наличните насаждения, както и създаване на ветроустойчиви горски пояси. Като цяло резултатите са обнадеждаващи, но успехът е променлив, подвластен най-вече на природата, а не на преднамерените усиля.

• 
  Производство и преработка на нефт
  

Голямата зависимост на Либия от петролните й постъпления е неоспорим факт, който поставя и много въпроси. Икономическото състояние на страната във вътрешен план е почти изцяло обвързано с нивото на нефтохимическата промишленост – добив и експорт. Независимо от по-големите инвестиции в селското стопанство и индустриите, необвързани с петрола, процентът на петролната промишленост в либийския вътрешен продукт, остава от началото на 70-те години до наши дни почти константно висок. Този процент се движи от 1982 г. досега в рамките на 50 – 60%. Временното спадане на цените на петрола в периода 1982 – 1986 год. доведе до драматично намаление на постъпленията към страната и причини сериозно намаляване на икономическата активност.

Петролните сондажи в Либия започват през 1959г. в град Насер. Износът на петрол стартира две години по-късно през 1961г., а националният петролен закон No25 влиза в сила през април 1965г. След години на сравнително слаба експлоатация, дължаща се на санкциите, понастоящем Либия се опитва да привлече чуждестранни инвестиции, залагайки на стимули и по-добри продуктивни условия.

Либийската петролна промишленост се управлява от държавната “Национална Петролна Корпорация” (НПК), заедно с няколко по-малки компании - филиали. Има и международни фирми опериращи в съответствие с експлоатационните споразумения между тях и НПК (NOC).

От филиалите на НПК най-големият петролен производител е Уаханската Петролна Компания (WOC), създадена през 1986г. за да поеме дейността на петролната кооперация Оазис, дружество на НПК, Коноко, Маратон и Амарада Хес. WOC, със своето 300,000-но производство (450,000 барела дневно през 1986г.), е една от компаниите, които най-активно се повлияват от американското ембарго. Това се дължи на факта, че нефтените й полета са осигурени главно със старо американско оборудване, за което WOC не може да се намери необходимите резервни части. Като резултат, продукцията на WOC от гигантското находище Уаха, намалява драстично независимо от взетите спешните мерки през 1992 г.

Втората по големина след WOC петролна компания е Арабската Петролна Компания (АГОКО) с приблизително 320,000 барела дневно продукция, извличани главно от находищата - Сарир, Нафора и Месла.

Друг филиал на НПК е петролната фирма Сирт (SOC), първоначално създадена през 1985 г. като дружество с „Грейс Петролиум”. SOC разработва находището Рагубав в централната част на басейна Сирт и реализира днвно производство от около 100,000 барела. Находището е свързано с тръбопровод до основната линия между находищата Насер и Марса-ел-Брега. Насер е едно от най-големите петролни полета в Либия, с производство през 1992 г. от 60,000 до 70,000 барела на ден. Продукцията на Насер постепенно спада до по-ниски равнища от около 50,000бл/д през 2000г. Освен Насер, SOC управлява и още две полета – Атахади и Асумид¹⁴.

Водеща чуждестранна компания в Либия е италианската „ЕЙДЖИП-ЕНИ”, която работи в страната от 1959 г. Две от американските фирми „Ексон” и „Мобил” се оттеглят от Либия през 1982 г., поради наложеното американско търговско ембарго през 1981 г. Пет други американски компании остават до 1986г., когато президентът на САЩ им нарежда да преустановят работата си в Либия. През декември 1999 г. представители на американските компании пътуват до Либия с правителствено одобрение от САЩ, за да посетят усвоявани от тях стари терени в страната. Преди налагането на санкциите, четирите фирми добиват около 400 000 барела петрол на ден.

Други чуждестранни компании участващи в добива на либийските находища са „OMV” (150,000 барела дневно ), германският „Уинтершел” (около 100,000 барела дневно ) и „Weba”, „TotalFinaEl”f и „Repsol-YPF” . Производството от блок NC-115 е разработено от „Repsol-YPF”, „Total” и „OMV” (с 75% от либийската НПК) и е увеличено до 75,000 бл/д през 1998 г. и 140,000 барела дневно в началото на 1999 г¹⁵.

Понастоящем Либия притежава 12 нефтени находища с дебит повече от 1 милиард барела и други две находища с дебит от 500 млн. - 1 млрд. барела. Либийските земни находища (където се намира по-голямата част от резерва) са разположени основно в три геологични области на басейна Сирт:

1) Западно находище, което включва няколко по-големи терена - Самах, Бейда, Дахра-Хофра и Бахи;

2) Северно-централна част на страната, където се намира гигантското находище Дефа-Уаха и находището Насер, както и голямото находище на природен газ Хатейба;

3) Източна част с огромни находища като Сарир, Месла, Бу Атифел, Интисар, Амал и др.

Либийските петролни полета са свързани със средиземноморски терминали чрез широка мрежа от тръбопроводи. Основните тръбопроводи на Либия са:

• 
  Sarir-Marsa el Hariga;
  
• 
  Mesra-Ras Lanuf;
  
• 
  Wanaes-Sider;
  
• 
  Hammada el Hamra-Az Zawiya и др.
  

Независимо от многото години на експлоатация, Либия поддържа висок петролен и газов потенциал. Едва 25% от площта на страната е обхваната от споразумения с петролни компании. Това се дължи на липсата на инвестиции поради стриктните фискални условия, наложени от Либия върху чуждестранните петролни компании. Приоритетите на НПК са свързани с експлоатация на нови територии от басейните Сирт, Галамес и Мурзуя, заедно с все още неизследваните области като Куфра и Сиренайка. НПК също се надява да внедри нови модерни технологии в съществуващите петролни полета.

Либия притежава сравнително плодотворен континентален шелф и склон в Средиземно море и Сирт, които се намират западно от Габес. Северната част на пролива Габес, позната още като “Ноемврийската седма концесия”, разположена на Либийско-Тунизийската граница и е богата на петрол и природен газ. Областта (с потенциал от 3,7 млрд. барела петрол и почти 12 трилиона куб. метра природен газ) ще се експлоатира от Либийско-Тунизийската Петролна Компания при 50% на 50% дялово участие между Тунизийската „ЕТАП” и Либийската НПК. Либийската страна на района включва структурата ОМАР, за която е оценено, че дава повече от 65% от общия петролен и газов дебит¹⁶. Почти целият износ (90%) е предназначен за европейските страни: Италия (516,000 барела дневно през 1999г.), Германия (296,000 барела дневно), Франция (67,000 барела дневно), Испания и Гърция. Независимо от всичко, Либия би желала чужди компании да спомогнат за увеличаване на държавния петролен добив от 1,4-1,5 млн. барела дневно до 2 млн. барела дневно. Това все пак ще бъде далеч от производствения добив на страната, които през ранните години на 70-те достига до 2 млн. барела на ден¹⁷.

През годините Либия организира конференции и форуми, посещавани от представители на множество транснационални петролни компании (нови и стари), които се интересуват от условията на експлоатация в страната и сключването на нови изследователски и експлоатационни международни споразумения. Последната конференция бе организирана в началото на 1999 г. в Женева и беше посетена от 400 петролни изпълнители. През ноември същата година НПК съобщи имената на 80 находища, както земни, така и морски, които вече работят или се интересуват от условията на ESPAIII. Тези находища включват: С1-С8 в басейна Сугепатса (североизточна Либия), G1-G6 в басейна Гхадамес (западна Либия), М1-М13 в басейна Мурзук (югозападен граничен район), 01-013 в необвързани офшорни зони и S1-S53 в басейна Сирт, център на настоящото петролно производство на Либия.

“Ласмо” и още няколко международни компании намират нови залежи на нефт в полето е кръстено “Слон”, оценени на около 1$ на барел. Според „Ласмо”, сондирането през 1998 г. потвърждава наличието на резерви на повече от 500 млн. барела. Започването на работа се отлага, поради бюрократичните спънки, продължили с години. Производството на „Слонското поле” се очаква да достигне добив до 150000 барела дневно година или две след старта си.

Основният компонент в либийските експанзионистични планове¹⁸ е развитието на морското петролно находище Ел-Боури (най-голямото петролно находище в Средиземно море - около 60000 барела дневно), разположено на западното крайбрежие на Либия. Италианската „Agip-ENI” е арендатор на находището, открито през 1976 г. на дълбочина от 8700 м. За това находище е установено, че съдържа резерв от 2 млрд. барела. Първата фаза на развитието на полето, струваща 2 млн. щ.д. завършва през 1990 г. Производството е 150000 бл/д през 1995 г.,но след тази година производството рязко намалява. Това понижение се дължи главно на невъзможността да се внесе петролообработващи съоръжения, поради санкциите на ООН. Освен нефт, Ел-Боури съдържа и голямо количество природен газ (около 2,5 трилиона куб. метра ) ¹⁹.

От откриването на гигантското находище Ел Боури, „Agip ENI” съобщава за редица петролни петна в различните му блокове. Същото правят и много други компании в цялата страна. Най-значителното от тях е басейнът Мурзук в пустинята Сахара южно от Триполи. Ел-Боури е продаден от „Репсол” за 65$ млн. щ.д. през 1993 г. Първоначалните очаквания са, че Мурзук ще достигне 200000 барела дневно към края на 1998 г. По-късно поради различни проблеми, включително и трудностите с тръбопровода до пристанището на Zawiya, се забавя постигането на тази цел. Понастоящем петролът на Мурзук El Sharara се доставя в рафинерията Zawiya.

Петролната квота на Либия, определена за 2001 г. от ОПЕК е 1,162 млн. барела на ден. За 2001г. капацитетът за рафиниране на петрол в Либия е 343,400 млн. барела на ден, което е около 0,4 % от световния петролен капацитет. През 2001г. износът на либийската държава е около 2% от световното петролно производство, докато през 2000 г. той е 1,4 %.

В съответствие с квотите си в ОПЕК, понастоящем Либия произвежда 1,4 млн. барела петрол на ден, но това е под нейния капацитет, равняващ се на 1,6-1,7 млн. барела на ден. Очакванията на Либия са да увеличи добива си през следващите няколко години до 2 млн. барела на ден, а след 10 години - до 3 млн. Това предполага съгласие от ОПЕК за по-голям дял в общата производствена квота. Това би позволило да се повиши либийския петролен капацитет.

На 30 януари 2005 год. Либия проведе първия рунд от преговорите за изследване на нефтените и газовите си находища след свалянето на повечето от санкциите, наложени от САЩ. Познат като EPSA IV, рундът, започна през март същата година, предлага за разработване 15 нови находища. От приблизително 56-те регистрирани компании за участие в наддаването едва половината печелят с конкурентни предложения, от които 9 са за базираните в САЩ, а „ChevronTexaco” и „Amerada Hess” получават по едно находище всяка. Другите компании, спечелили правото да обработват находищата са: „Indian Oil Corp”, „Liwa” (UAE), „Oil Search Ltd.” (Австралия), „Petrobras” (Бразилия), „Sonatrach” (Алжир), „Verenex” (Канада) и „Woodside” (Австралия). Впечатление прави фактът, че нито една европейска компания не печели в надпреварата за находище.

В резултат на успешното договаряне на находищата и проявения широк интерес, НПК предложи още 40 находища през август 2005 г. И докато в първата сесия на EPSA IV се включват предимно средно големи компании в бранша, през следващите години се очаква да се включат и големите играчи „ExxonMobil”, „ConocoPhillips”, „ChevronTexacо”, „Shell”, „BP” и „Statoil”.

Либия притежава пет рафинерии с общ капацитет от около 380,000 млн. барела дневно, което е значително повече от обема на вътрешното потребление на нефт (227,000 млн. барела дневно ):

1. 
   рафинерията Ras Lanuf, предназначена за преработка на нефт за износ, завършена през 1984 г. и се намира в залива на Сирт. Капацитетът й е 220,000 млн. барела дневно .
   
2. 
   Az Zawiya е завършена през 1974 г. и се намира в северозападната част на страната. Капацитетът й за преработка на суров петрол възлиза на 120,000 млн. барела дневно .
   
3. 
   Рафинерията Tobruk има капацитет 20,000 млн. барела дневно .
   
4. 
   Brega, най-старата рафинерия на Либия, разположена в близост до Tobruk е с капацитет 10,000 млн. барела дневно.
   
5. 
   Sarir достига също до 10,000 млн. барела дневно²⁰.
   

Освен в рафинериите, разположени на територията на страната, Либия оперира и в Европа. Тя е директен производител и дистрибутор на продукти в Италия, Германия, Швейцария и от 1998 г. в Египет. В Италия „Tamoil Italia”, базирана в Милано, контролира около 7,5% от пазара на дребно с нефтени продукти и смазочни материали, които се разпространяват в над 2200 станции. Възможността на Либия да осигурява петролни продукти за европейския пазар, обаче, се ограничава от факта, че рафинериите на страната се нуждаят от основно модернизиране, особено, за да посрещнат изискванията на ЕС за опазване на околната среда. През юли 2003 г. страната закупува за 430 млн. щ.д. 39% от египетската рафинерия MIDOR. Първоначално делът принадлежи на Израелската „Merhav Group”, но тя се оттегля след започването на палестинските бунтове в края на 2000 г.

Богатите нефтени ресурси позволяват на Либия да развива мащабна нефтопреработвателна промишленост, съсредоточена в Марса Ел-Брега. Основните петролни продукти, които се произвеждат, са етанол, амоняк и урея. Понастоящем рафинерията Ras Lanuf се специализира в производството на бензин, бутадиен и метил трибутилов етер, който е суровина за производството на газьол.

• 
  Производство и преработка на природен газ
  

През 1999 г. резервите от природен газ на Либия. се оценяват на 46,4 млрд. куб. метра, но фактическите газови резерви на страната в по-голямата си част са неустановени и неексплоатирани. Либийските експерти смятат, че запасите са значително по-големи и е възможно да възлизат на около 50-70 млрд. куб. метра²¹. Разработването на газовите находища е приоритетна цел за Либия, поради две основни причини. Първата е да се използва газ за вътрешна консумация вместо петрол, освобождавайки по-голямо количество петрол за износ. Втората причина е, че Либия желанието да се увеличи износа, особено за Европа. За разширяване производството на газ Либия търси чужди участия и инвестиции. През последните години са открити много находища на газ в Гадамес и ел-Боури, както и в басейна Сирт. Либия, също така, произвежда и малко количество от течен петролен газ (LPG), повечето от който се ползва от местните рафинерии. Либийските проекти за развитие на добива на природен газ включват Хахоора, Фарег, Уафа, морския блок NC-98. През май 2000г., НПК изготви проекти за експлоатацията на природния газ в страната, над която НПК има приоритет спрямо чуждите компании.

Може да се твърди, че съществува потенциал за голямо увеличение на либийския износ на природен газ за Европа, макар че в момента единственият купувач е испанският „Енагас”. Дружествено споразумение между „Agip-ENI” и НПК по западно либийския газов проект (WLGP - 5,5 милиарден план), цели развитие и износ на големи количества природен газ за Италия. Проектът предвижда износ на 140 млрд. куб. метра природен газ на година за период от 24 години чрез италианската компания „Едисон Газ”, като се ползва 370 мили подводен тръбопровод под Средиземно море до югоизточна Сицилия, след това по суша (италианска) ще се пренася чрез връзка с транссредиземноморската система, носеща алжирски газ до Италия. Плановете на Едисон са насочени главно към използване на газта за производство на енергия, а останалата част - за продажби на частни купувачи. Като част от WLGP, „Agip-ENI” развива големите либийски морски газови резерви в блок NC-41 в Габес, както и находищата на природен газ и петрол по суша - Уафа, намиращо се на алжирската граница. След реализацията на проекта се очаква, да се произвеждат кондензати, оценени на около 70000 тона. „Agip-ENI” предлага свързване на резервите на Египет и Либия до Италия посредством тръбопроводи. Споразумение по този въпрос се постига през юли 1997 г. Съществува и друго предложение за построяване на 900 мили тръбопровод от Северна Африка до Южна Европа. Такъв тръбопровод може да транспортира природен газ от Египет, Либия, Тунис, и Алжир през Мароко до Испания (тръбопровод от Мароко до Испания, вече съществува). Също така, Тунис и Либия се споразумяха да организират сдружение, което да построи газопровод от областта Мелита в Либия до южния тунизийски град и индустриален център Габес. В края на 1998г. Либия и Тунис подписаха споразумение за около 70 милиарда куб. метра газ на година, който да бъде доставян от либийски газови находища до Сар Воп, Тунис.

През 1971г Либия е втората страна в света (след Алжир през 1964), която изнася течен природен газ (LNG). От тогава либийският LNG износ значително намалява, основно поради технически ограничения.

• 
  Металургия
  

Либия е бедна на залежи от метални руди страна, но притежава развити мощности за извличане и преработка на метали. За съжаление този сектор остават относително изолиран от другите производства в страната като разчита преди всичко на вноса на суровини за своето функциониране. Металургията задоволява местното потребление, а реализираните излишъци се изнасят извън страната.

На практика цялото производство и преработка на метали е концентрирано в Либийската желязна и стоманена компания LISCO, която е една от най-големите компании за производство на стомана и желязо в Северна Африка и водеща компания в либийската тежка промишленост. Разположена на територия от 1200 хка в град Мисурата компанията прилага система за качествено управление (според ISO 9001/2000). Нейният комплекс е проектиран да произвежда годишно 1,324,000 тона течна стомана, усвоявайки директно редуктивната/електрическо дъговидна пещ - метод, използващ природния газ, като редуктор за производството на шупливо желязо и горещо брикетирано желязо. Комплексът включва фабрика за директна редукция, два стоманолеярни завода, трипоточен завод за тръби и лостове, цех за производство на профили, топъл и студен валцов стан с поцинковаща и армираща линия.

LISCO произвежда следните продукти ²²

• 
  Горещо брикетирано желязо (HBI)- произвежда се от най-качественото желязо чрез процеса Мидрекс;
  
• 
  Прътове, блокове и плочи – производството се осъществява в две стоманолеярни чрез волтова дъга;
  
• 
  Лостове и тръби – цеховете произвеждат кръгли лостове с диаметър 12 и 40 мм и тръби между 5,5 и 12 мм;
  
• 
  Профили – ъгли, тръби, жлебове, греди и плоски прътове;
  
• 
  Топловалцувани листи и спирали – топловалцувана тел, (спирали, намотки), байцвана тел и топловалцуване метални листи;
  
• 
  Студеновалцувани листи и спирали – студеновалцувани шлицови телове и листи;
  
• 
  Поцинковани листи и телове – произвеждат се в топлопотапяща галванизирана линия;
  
• 
  Армирани изделия – армирани намотки, телове, спирали, листи.
  

• 
  огромни залежи от естествени ресурси;
  
• 
  евтина електроенергия;
  
• 
  географска близост до европейския пазар.
  

• 
  
  Изтегляне 2.83 Mb.
  
  Сподели с приятели: