В края на ХХ началото на ХХI век световно стопанство се доминира от процес на трансформация, познат под термина глобализация



страница1/18
Дата17.09.2016
Размер2.83 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
УВОД
В края на ХХ - началото на ХХI век световно стопанство се доминира от процес на трансформация, познат под термина глобализация. Развитието на технологиите и транспорта, свалените бариери пред международното движение на стоки и капитал, доведоха до драстично нарастване на международната търговия и преките чуждестранни инвестиции. В резултат на това, днес националните стопанства са много по-дълбоко свързани и по-силно зависими помежду си от всякога.

До 70-те години на ХХ век, следвайки принципите на кейнсианската макроикономическа политика, страните можеха сами да определят курса и дълбочината на своето икономическо развитие, като външноикономическите отношения само допълваха инструментите или осигурява част от ресурсите за постигането на поставените цели. Днес либерализацията на пазарите и икономическата активност, транснационализацията на бизнеса, нарастващите трансгранични потоци, както и по-бързата, повсеместна дифузия на технологиите, поставят националния просперитет под прякото въздействие на процесите в световното стопанство.

През последните няколко години Либия преосмисли значението на външноикономическите си отношения и предприе радикални промени в курса на външната си политика. Благодарение на това страната постепенно се отърсва от стария си международен образ и днес изпълнява важна роля във външноикономическите процеси не само в Северна Африка, но и в региона. Либийският пазар започва да става все по атрактивен за страните членки на Европейския съюз, а преговорите и сключените договори и споразумения откриват нови възможности пред националната икономика.

Днес, повече от всякога, Либия се нуждае от развитие и преструктуриране на външноикономическите си отношения, които са основата за реинтеграция на страната в световното стопанство, ускоряване на развитието и при провеждането на правилна политика – нарастване на благосъстоянието и просперитета. Новите реалности, обаче, поставят пред държавата нови предизвикателства и изискват намирането на нови решения. Бързо протичащите политико-икономически процеси на приобщаване на Либия към съвременната световна политика и икономика подсилват необходимостта от тяхната интерпретация от гледна точка на разкриване на характера им, средствата и целите, а така също и резултатите.

Въпреки значимостта на проблема, публикациите на международни и либийски специалисти по тези въпроси са изключително оскъдни и по-скоро изключение. Към момента литературата, свързана с Либия, е доминирана преди всичко от анализи на външната политика на страната от миналото, както и историята на налаганите ембаргови мерки.

С оглед на така очертаните проблеми, обект на изследване в дисертационния труд е икономиката на Либия, а негов предмет са външноикономическите отношения на Либия с основните и задгранични партньори (страните от ЕС и САЩ).



Целта на настоящата дисертация е да бъдат изследвани съвременните параметри на външноикономическите отношения на Либия, на базата на обстоен анализ на характеристиките на националното стопанство, външнополитическите решения, особеностите на региона, както и провежданите в последното десетилетие икономически реформи. Анализът съвсем не е самоцелен, тъй като в своя финален етап авторът търси настоящия и бъдещ ефект на външноикономическите отношения на Либия върху развитието и просперитета на страната и извежда пакет от мерки, с помощта на които страната може успешно да се реинтегрира в световната икономика, извличайки максимално възможните изгоди.

Целта на дисертационния труд може да се конкретизира в постигането на следните изследователски задачи:

1. Да се анализират обстойно характеристиките, структурата и параметрите на функционирането на националното стопанство на Либия. На основата на този анализ да се изведат ограниченията пред външноикономическите отношения на страната и потенциалните възможности за тяхното разширяване.

2.Да се проследи хронологично еволюцията на външноикономическите отношения на страната, като функция на радикалната външна политика, колониалното минало, особеностите на региона, икономическата политика и др.

3.Да се изследват в дълбочина структурата и динамиката на вноса и износа, преноса на задграничен капитал и трудовата миграция, като се изведат ограниченията и възможностите за задълбочаване на трите основни връзки на националното със световното стопанство.

4.Да се анализират динамиката и структурата на външноикономическите отношения на Либия с основните търговски партньори, в т.ч. САЩ и България.

5.Да се обобщят теоретичните подходи към ефекта на външноикономическите отношения върху развитието, като се проследи и опита (грешките и постиженията) на страни, прилагащи политика на отвореност към световното стопанство.

6.Да се изведе пакет от мерки, с прилагането на които да се постигне пълно и ефективно интегриране на Либийската икономика в световното стопанство и да се даде възможност на страната да извлече максимално възможните изгоди от участието си в процесите на международната размяна.

В дисертационния труд се защитава тезата, че Либия неизбежно се нуждае от реинтеграция в световната икономика, за да може да ускори развитието си и да повиши благосъстоянието на своите граждани. Направените първи стъпки са в правилна посока, но в същото време са и съвсем недостатъчни. Страната се нуждае не само от по-висока степен на международна либерализация, но и от цялостна трансформация на стопанството в посока към диверсификация на производствената структура, въвеждане на пазарните принципи и запазване на външнополитическия курс на сътрудничество с международната общност.

Анализът на външноикономическите отношения на една пазарна икономика обикновено се прави в рамките на факторната надареност, географското положение, външноикономическата политика и параметрите от функционирането на макроикономическата му система. Подобен конвенционален подход при изследване участието на Либия в международното стопанство би бил не само непълен, но и подвеждащ. Причина за това е специфичната икономическа система в страната, доминирането на политическите фактори над икономическите, географското положение и спецификата на региона, силните петролни интереси и т.н. Това налага разширяване обхвата на анализа извън рамките на чисто икономическия, като в дисертационния труд е отделено особено внимание и на еволюцията на целия комплекс от външни отношения на Либия с развития свят. За целите на изследването е използван и широк набор от научни методи, между които дескриптивен анализ и синтез, историко-логически и сравнителен анализ и др.



Търсенето на всеобхватност и дълбочина на изследването е продиктувано от неотменно желание на автора, който като либиец, е заинтересован настоящата разработката да послужи като точен и достоверен източник за всички заинтересовани в процеса на опознаване на Либия и нейната икономика. Нейното изготвяне би позволило на студенти, преподаватели, научни работници, чуждестранни фирми и др. да се доближат максимално до съвременното състояние на Либия, до нейните проблеми, трудности и възможности за тяхното преодоляване. Да видят в днешна Либия страна, която гради основите на своето по-добро бъдеще, но не сама, а в контакт с външния за нея свят.

ПЪРВА ГЛАВА

Характеристика на либийската икономика

1. Обща характеристика на либийската икономика
Анализът на икономическото развитие на всяка една страна предполага разглеждането както на икономическите, така и на неикономическите фактори, лежащи в неговата основа. Все пак анализът на проблемите на икономическото развитие би бил реалистичен, ако е насочен както към изучаването на чисто икономическите променливи – доходи, цени, спестявания, инвестиции и други , така и към неикономическите фактори – начин на разпределение на земята, влияние на социалните групи, образователна система, здравеопазване и т.н. Освен това споделяме констатацията, че „отговорът на всекидневните стопански въпроси днес се търси в нов формат на икономическото взаимодействие” 1, най-вече защото светът е различен от преди.
1.1. Географска характеристика
Либия се намира в Северна Африка, граничи със Средиземно море, между Египет и Тунис. Нейните граници са с обща дължина 4,348 км. Гранични страни на Либия са : Алжир 982 км., Чад 1,055 км., Египет 1,115 км., Нигер 354 км., Судан 383 км., Тунис 459 км. Бреговата ивица е с дължина 1,770 км. Морските граници на страната включват и териториални води от 12 морски мили (Сидра 3230’ северно).

Територията на Либия е 1,775,000 кв.км., което я прави четвърта по големина в Африка, с население около 5,9 млн. души (по данни от 2005 г.). Страната разполага с просторен излаз на Средиземно море, оформящ най-големия средиземноморски залив на африканския континент – Сидра. В тясната и заблатена ивица край брега на морето живее по-голямата част от населението на Либия.

Климатът е средиземноморски по крайбрежието и сух пустинен във вътрешността на страната. Като цяло Либия е гореща страна. Доказателство за това е и фактът, че през 1922 г. близо до Триполи е измерена най-високата температура на Земята – 58 градуса по Целзий.

Релефът в по-голямата си част включва пустеещи земи, равнини, хълмове, плата, голяма част от които са неплодородни и необработваеми. Обработваемите площи са едва 1,03% от територията на страната, като иригационните земи са 4700 кв. км. Природната среда е основно пустинна. Част от територията на страната е разположена в пустинята Сахара, която е лишена от растителност.

Изключително оскъдни са ресурсите от прясна вода. Либия няма постоянни реки, но притежава значителни запаси от подземни артезиански кладенци, чиито откриване и използване е трудно и относително скъпо. Горещият и сух, пясъчен южен вятър “гибли” е с продължителност от един до четири дни през пролетта или есента. Духат постоянни, топли и сухи североизточни пасати. Често се появяват и силни пясъчни пустинни бури – „сироко”2.

За да бъдат преодолени тези климатични ограничения в Либия е създадена най-голямата водоснабдяваща система в света. Това е хидропроектът „Великата река, направена от човека”, което в голяма степен нормализира снабдяването на населението с прясна вода. Доставя се вода от пустинята към крайбрежните градове и се осигурява ползването на малки мощности за напояване.

За разлика от повечето страни, в Либия почти отсъстват рудни или минерални природни залежи, които да осигурят развитието на преработвателна промишленост. Изключение правят огромните залежи от газ и петрол, чиито добиване, преработка и износ са в основата на създавания доход в либийската икономика.


1.2. Демографска характеристика и трудови ресурси
С население от 5,9 млн. души Либия се нарежда на шесто място в региона след Иран, Алжир, Мароко, Саудитска Арабия и Тунис. За сметка на това Либия е на първо място в света по естествен прираст на населението от 4,5%. Населението се състои основно от араби (97%), които изповядват исляма и следват стриктно религиозните традиции.

Поради относително големия си размер и ниската популация, гъстотата на населението е 204 д/кв.км., като в пустинните райони достига едва 0,10 д/кв.км. На практика основата част от жителите на страната е концентрирана в крайбрежните градове. Гъстотата на населението в Триполи и Бенгази, например, надвишава 360 д/кв.км. Налице е процес на висока степен на урбанизация, който лишава вътрешността на Либия от трудови ресурси.



В последните няколко десетилетия държавата инвестира огромни средства в сектора на здравеопазването, благодарение на което показателите за равнището на детска смъртност и средната продължителност на живота рязко се подобряват и днес са над средните за региона на Средния Изток и Северна Африка (MENA). Добрите резултати се дължат и на проектите за водоснабдяване, които осигуряват достъп на населението до чиста и „сигурна” питейна вода, както и подобряват хигиенно-санитарните условия за живот в страната.

Таблица 1.1.

Либия: избрани демографски и социални показатели

Показател

Изме-рител

Година

MENA

1998

1999

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2005

Демографски показатели 

Население

Млн. души

5,1

5,2

5,3

5,4

5,5

5,6

5,7

5,9

301,9

Възраст 0-14 год.

%

35,1

33,9

32,9

32,0

31,3

30,8

30,4

30,1

34,3

Възраст 16-64 год.

%

61,7

62,7

63,6

64,4

64,9

65,4

65,7

65,9

61,8

Възраст над 64 год.

%

3,2

3,4

3,5

3,6

3,7

3,8

4,0

4,1

4,0

Възрастова зависимост

*

0,62

0,59

0,57

0,55

0,54

0,53

0,52

0,52

0,63

Градско население

%

82,3

82,7

83,1

83,4

83,8

84,1

84,5

84,8

68,9

Социални показатели

Работна сила

Млн. души

1,76

1,84

1,92

1,99

2,06

2,14

2,25

2,34

108

Мъже

%

77,5

76,9

76,2

75,9

75,5

75,3

73,7

72,9

74,5

Жени

%

22,5

23,1

23,8

24,1

24,5

24,7

26,3

27,1

25,5

Продължителност на живота

 

*

*

73,1

*

73,7

73,9

74,1

*

70,4

Мъже

Години

*

*

70,9

*

71,4

71,6

71,8

*

68,7

Жени

Години

*

*

75,5

*

76,1

76,3

76,5

*

72,2

Равнище на детска смътност



*

*

20

*

*

*

18

*

32,7

Образование

Равнище на грамотност

 

77,8

78,8

79,9

80,8

81,7

*

*

*

77,3

Мъже

%

89,4

90,1

90,8

91,3

91,8

*

*

*

85

Жени

%

65

66,5

68,1

69,3

70,7

*

*

*

69,3

Индекс на човешко развитие


*

0,760

0,770

0,772

*

0,794

0,799

0,798

*

0,713


Източник:IMF “THE SOCIALIST PEOPLE’S LIBYAN ARAB JAMAHIRIYA - Staff Report for the 2006 Article IV Consultation”, 2007, p.23.
В началото на 60-те години на ХХ век Либия страда от ниска степен на грамотност на възрастното население. В следствие на проведените реформи, включващи масовизацията на основното и популяризирането на средното образование, показателите за грамотност непрекъснато нарастват и днес са значително над средните за региона. Известно изоставане е налице сред жените, което е обусловено преди всичко от религиозни фактори и местните традиции. Въпреки стремежа за постигане на грамотност и образованост, либийската образователна система не осигурява необходимите знания и умения, които да гарантират конкурентоспособността на икономиката и нейното развитие в условия на нарастваща международна конкуренция. Системата страда от ниско качество на учебните програми, недостатъчна подготвеност на учителите и лоша материална база. Налице са и сериозни структурни проблеми, между които липсата на ясни цели и обективни стандарти, лоша материална база, недостатъчно финансиране и др.

Важна характеристика в демографията на либийското население е, че 30% от него е под 15 годишна възраст, а едва 4% от хората са в над трудоспособна възраст. В този смисъл населението на Либия е „младо” и трудоспособно, и не страда от застаряването, характерно за страните от Европа или Северна Америка.

Макар основната част от населението на страната да е в трудоспособна възраст, заетата работната сила е едва 1,59 млн. души, като равнището на безработицата в Либия към 2004 г. достига 30%3. Основните причини за това са доминирането на петролната индустрия, липсата на реални алтернативи за заетост, външната конкуренция, международните санкции, както и „щедрите” социални трансфери от страната на държавата, които създават форма на „трудова ваканция”. Проблемът допълнително се усложнява поради разликата във възможностите за заетост между мъжете и жените. Макар в страната официално да липсва полова дискриминация, равнището на заетост сред жените към 2005 г. е 2,5 пъти по-ниско от това на мъжете4.

На практика в страната има изобилие на потенциална работна ръка. Ето защо не е излишен, а по-скоро необходим контрол върху демографското развитие, но от гледна точка на въздействието върху качеството на народонаселението чрез системата на здравеопазването, образованието, квалификацията и преквалификацията и др., за да може да се отговори на потребностите на едно модерно съвременно производство. Демографските данни за структурата и прирастът на населението в Либия ясно подсказват, че работната сила неизбежно и непрекъснато ще нараства. Липса на търсене на работна ръка в съответстващи на тази тенденция стойности ще доведе до натрупване на непредвидимо социално напрежение.

Обръщаме внимание на този момент и заради това, че Либия не само заявява, но се и опитва да се отвори към международната икономика. С насоката към активен външноикономически курс, ставащ по-скоро с елементи на либерализъм, е неизбежен натискът на чуждестранната конкуренция, както и предизвикателствата за местната икономика.Чуждестранната конкуренция, свободната търговия са само два от генераторите на безработица в условията на отворена икономика, но в комбинация с характерни за страната фактори и процеси определено ще се стигне до прехвърляне на критичния праг на безработица. Това определено е макроикономически проблем, който се решава на държавно равнище, но решим в икономика, която съумява да създава ваканции / свободни работни места/. Ето защо споделяме посоченото от Д. Шопов, че „ В съответствие с икономическата логика, естествен приоритет на всяка съвременна държава е да разработва политика и при необходимост планове и програми, съдействащи за постигането на пълна, ефективна и свободно избрана заетост като неделима част от нейната икономическа и социална политика”5.
1.3. Основни макроикономически показатели
В началото на своята независимост Либия е сред най-бедните страни в света. Дори и днес, след няколко десетилетия на постоянен напредък, Либия остава развиваща се страна, основаваща се на местен социализъм, с недостатъчно развити индустрия и икономическа инфраструктура. Икономиката на Либия носи белезите на недоразвитостта, които я отличават значително от тази на напредналите страни, в които движеща сила на развитието са технологиите. Макар че страната не е територия на крайна бедност, икономическата картина в нея не дава признаци за стабилност и сигурност. Основен проблем пред такива страни като Либия е „извършването на структурна трансформация на националните им стопанства” 6.

Либийската икономика зависи основно от продукта и доходите, постъпващи от петролния сектор, който създава приблизително една четвърт от БВП на страната. Износът на петрол и газ на практика осигурява почти целия обем на експортните приходи. Приходите от продажба на петрол при относително малкия брой на населението осигуряват на Либия едно от най-високите нива на БВП на човек от населението в Африка.


Таблица 1.2

Либия: избрани макроикономически показатели


Показател

1999

2000

2001

2002

2003

Ръст на реалния БВП

0,3

1,1

4,5

3,3

9,1

Ръст на реалния БВП (непетролни производства)

1,9

3,0

6,8

4,7

2,2

Номинален БВП (щ.д.)

30,5

34,5

30,0

19,3

23,6

БВП на човек от населението (хил. щ.д.)

5,9

6,6

5,6

3,6

4,3

ИПЦ

2,6

-2,9

-8,8

-9,9

-2,1

Държавни разходи/БВП (%)

32,8

31,3

44,3

40,9

44,2

Капиталови разходи/БВП (%)

6,9

10,2

10,0

13,6

9,3

Бюджетен излишък (дефицит)/БВП (%)

6,7

14,4

-1,2

10,2

10,6

Износ (млрд. щ.д.)

8,8

13,5

11,0

9,9

14,7

Внос (млрд. щ.д.)

4,7

4,1

4,8

7,4

7,2

Излишък (дефицит)в платежния баланс /БВП (%)

1,4

18,8

4,5

1,6

13,2

Официални резерви

6,7

13,1

14,1

15,0

18,9

Валутен курс (LD/US$)

0,5

0,5

0,6

1,3

1,3


Източник: IMF “Socialist People’s Libyan Arab Jamahiriya: Statistical Appendix”, 2005, p.5-6..

Поради силната зависимост от цените и износа на петрол икономиката е поставена пред често непредсказуема цикличност на развитието, съпроводена със значителен спад на доходите и възможността на държавата да поддържа преобладаващия държавен сектор в стопанството. Причина за това е и неефективната фискална политика, която не успява да предпази местната икономика от цикличността на петролния пазар.


Таблица 1.3

Растеж и нестабилност на БВП по сектори в икономиката на Либия


Сектор

Темп на растеж

Стандартно отклонение

Коефициент на вариация

Селско стопанство

1,6

2,8

1,8

Добив на петрол

2,4

8,0

3,3

Строителство

4,8

14,8

3,1

Строителство

1,8

6,3

3,5

Промишленост

3,6

3,3

0,9

БВП

2,8

2,9

1,1


Източник: World Bank “Socialist People’s Libyan Arab Jamahiriya - Country Economic Report”, Report No. 30295-LY, 2006, p.41.

Подобно на останалите страни и в Либия факторната основа на икономически растеж включва7:



  • Човешки ресурси / предлагане на работна ръка, образование, стимули за труд и други/;

  • Природни ресурси – земя, минерали, петрол, климат;

  • Капиталообразуване – стопанска инфраструктура, машини, заводи и др.;

  • Технология – наука, инженерни знания, управленска култура, предприемачество.

За периода 1998-2003 г. равнището на инвестициите в несвързаните с петрола отрасли е средно годишно 16,7% от БВП, което е по-ниско от това в съседните на Либия страни от Северна Африка (23-24% от БВП). В резултат на това непетролните производства в Либия страдат от нисък темп на растеж (1,8% годишно), като това изоставащо развитие е естествено съпроводено и с ниска производителност на труда на заетите в тях работници. За периода 1991-1998 г. производителността на труда спада средно с 2% годишно, като тенденцията се обръща едва през 1999 г.
Таблица 1.4

Инвестиции и растеж на БВП в непетролните отрасли



Страна

Инвестиции/БВП (%)

Ръст на ВБП (%)

Либия

16,7

1,8

Тунис

23,6

4,8

Алжир

24,8

4,2


Източник: World Bank “Socialist People’s Libyan Arab Jamahiriya - Country Economic Report”, Report No. 30295-LY, 2006, p.28.

При анализа на тези данни следва да се подхожда с особено внимание, тъй като статистическата отчетност в Либия се разминава значително с приетите международни стандарти. Това се отнася в голяма степен и за данните, измерващи динамиката в цените в икономиката. Според официалната статистика през последните няколко години либийските домакинства се „радват” на устойчив дефлационен процес.

Според международните институции причина за това е както валутната политика на страната, така и практиката на субсидиране на крайното потребление от страна на държавата. От стоките, включени в кошницата за определяне индекса на потребителските цени (ИПЦ), 30% са резултат от внос по фиксирани или специфични (контролирани от държавата) цени, а 16% - резултат от местно производство, но субсидирани. Към 2004 г. субсидиите само на хранителните продукти достигат 2,1% от БВП на страната. През 2005 г. общият им размер надминава 1 млрд либийски динара, което значително превишава размера на инвестирания капитал в икономиката.

Производството в страната се доминира от държавния сектор. В тази светлина не е учудващ фактът, че държавата преразпределя над 44% от създадения доход, като през повечето години поддържа значителен бюджетен излишък. За съжаление инвестиционните разходи съставят едва 9,3% (към 2005 г.), за сметка на субсидиите и издръжката на обществения сектор. Възможността за реализиране на бюджетен излишък произтича преди всичко от постъпленията от износа на петрол и газ. На него се дължи над 96% от износа на страната и валутните постъпления, както и постоянния излишък по платежния баланс.




Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница