Петият елемент на паралелния свят

Силен порив на вятъра внезапно дръпна от ръцете ми експе­диционния дневник. Хукнах да го гоня и щом отново го взех в ръцете си, усетих ра­дост - най-обикнове­на, елементарна, три­измерна радост, по­добна на онази, която изпитва котенце, уло­вило мишка. „Хайде да помисля още - ка­зах си на глас. - Как­во ли е това нещо, ко­ето наподобява летя­ща чиния? А и тези четири кръгчета до нея..."

Отлично разбирах, че разсъжденията ми ще приличат на „фан­тазиране по свободна тема". На пръв поглед те изглеждаха недо­казани, а аз самият не бях убеден дали изображенията не са дело на вятъра. Но кой може да забрани на даден човек да мисли, пък бил той и сравнително примитивен триизмерен индивид! Та нали Бог разкрива истината само на онези, които мислят и с цялата си душа призовават към овладяване на знанията.

Не ми харесваше, че върху скалата е изобразена летяща чиния. Честно казано, съмнявах се, че древните ще представят свой ле­тателен апарат редом с изображения от такъв ранг като четирите основни човешки раси и Царството на мъртвите. И ние не бихме включили изображения на самолети, ако отразяваме епохални ис­торически събития. С тези четири кръгчета и елипсата, вътре в която имаше още две, сигурно е изобразено нещо значимо и вели­чествено. Но какво?

И изведнъж, без каквото и да е напрягане, сред безпорядъка от мисли в главата ми изплува предположението, че по този на­чин е била показана енергията на петте елемента, с помощта на която, както пишеше в тибетските текстове, е бил построен Гра­дът на боговете. Можеше да се допусне, че четирите кръгчета са четирите елемента - огън, вода, земя, и вятър, а петият елемент - човекът, е бил пренесен в нашия триизмерен свят от друго измерение с помощта на изкривено под форма­та на сфера простран­ство, за да мобилизи­ра единната енергия на петте елемента. То­ест в нашия триизме­рен цвят е бил прех­върлен човек от пара­лелен свят, способен да изиграе ролята на петия елемент.

Но защо вътре в овала беше нарисувано не едно кръгче - символ на петия еле­мент, а две? Не намерих друго обяснение, освен че чрез второто кръгче символично е изобразен човек от Царството на мъртвите, без чиято намеса петият елемент не би могъл да бъде мобилизи­ран за нуждите на нашия триизмерен свят.

Стоях под силните пориви на студения вятър и усещах как в мен се надига ропотьт на негодуванието, че зная толкова малко и съм принуден да ръзсъждавам прекалено умозрително. А и не­приятният ми навик непрекъснато и винаги да правя аналогии и изводи...

Тогава все още слабо разбирах, че родените от интуицията или логиката изводи и умозаключения имат свойството да се натруп­ват, както и реалните факти, постепенно да се подреждат в строй­ни линии, да се пресяват през ситото на научния анализ и неочак-вано да подтикват човека към дадено важно заключение. Като учен, който не се страхува от оскърбителното презрение на маститите академици, се хвърляш да проверяваш експериментално тези факти и като получиш положителен резултат, изведнъж осъзнаваш, че съществува свят на мислите. Като изследовател нямаш правото да отхвърляш първосигнално нито една мисъл, дори и най-фан­тастичната. Кипежът на мислите в твоята глава е породен не само от желанието да се изявиш и благодарение на това да заемеш по-високо положение в човешкото общество. Той е свързан с факта, че чрез познатия и същевременно тайнствен свят на мислите сме съединени с други варианти на разумен живот - Шамбала, Царс­твото на мъртвите, паралелните светове, за мисловните способ­ности на които знае само онзи, чийто ум е невъобразимо мощен. Онзи, който е създал и нас, и тях...

Отново приседнах върху студения камък и си представих, че енергията на петте елемента сигурно се е изстрелвала като проз­рачен лъч от очите на петия елемент - човека от паралелния свят. Той е пристигнал, за да ни съдейства в създаването на нещо гран­диозно, чиято роля още не разбирах.

Върху монумента над кръгчетата и елипсата ясно личеше ня­каква огромна примка. Опитах се да разбера дали е изображение или естествено сливане на пролуките в скалата, но не успях. Мах­нах с ръка - не ми достигаха нито знания, нито умствени способ­ности.