Тези книги се четат веднъж в годината
Леденият вятър и студеният камък не предразполагаха към дълга и задушевна беседа, но все пак измъкнах експедиционния дневник и попитах монаха:
- Вие чел ли сте книгите?
- Да, всяка година.
- Как да ви разбирам?
- Чета ги по един ден всяка година.
- Защо толкова рядко? Аз бих ги чел непрекъснато...
- Бих искал... - монахът замълча за миг, - но ми е разрешено да ги чета само един ден в годината.
- Кой е наредил така?
- Предишният пазител каза, че имам право да ги отварям и да
ги чета само веднъж в годината. Осведомен съм в кой ден ми е разрешено и свято го спазвам. В този ден моите мисли не влияят върху тях и... не ги развалят.
- Знаете ли санскритски?
- Да, разбира се, макар че го ползвам веднъж годишно.
- Много ли книги сте прочели по този начин?
- Не. Видяхте, че те са дебели, а аз съм още млад. Трябва да преживея дълъг живот, за да ги прочета всичките.
- За какво пише в тези, които вече сте успели да прочетете? -продължих да го разпитвам.
- За свещения Кайлас.
- Какво по-точно?
Монахът затвори очи и се замисли. Със завист изгледах момчетата, които се надигнаха от морените, докато аз бях принуден от деликатност да седя и да охлаждам задните си части. Най-сетне монахът отвори очи и каза:
- В тях е описан пришщпът, по който е изграден комплексът Кайлас. Описани са и Шамбала, и Царството на мъртвите.
- Разкажете по-подробно, моля ви!
- Ами... - смути се монахът - аз чета само веднъж в годината, затова не зная всичко.
- Все пак какво пише?
- Пише - монахът сбърчи вежди, - че целият комплекс на Кайлас е построен от древните хора по принципа на мандалата, която се нарича Калачакра. Тя е главната мандала на чудодейните сили, наричани Тантра. Посочва се също, че основен съставен елемент на силите Тантра е времето.
- Времето?! Разкажете по-подробно - наострих уши аз.
- Е.., - смутено се усмихна монахът - зная само, че Калачакра управлява времето. Не успях да прочета нищо повече.
О, колко важни бяха за мен тези думи! Колко малко знаех тогава! И представа си нямах, че основното тяло в човека е „тялото на времето", което е било създадено тук за... новите хора.
Студенината на камъка, върху който седях, ме изкара от вцепенението ми. С хриптящ глас помолих монаха да продължи разказа си.
- в древни времена целият този град...
- Градът на боговете? - не се сдържах аз.
- Ние го наричаме по-иначе. В книгите пише, че в този прекрасен някога град освен големите архитектурни монументи са били построени около хиляда фигури, части от които можем да видим и днес под формата на каменни стълбове. Най-често те са подредени в групи или в редица и образуват квадрат или кръг. Върху някои дори са се запазили изображения. Били са изключително красиви и са впечатлявали дори боговете.
- А какво се споменава за Шамбала?
- Много е написано, но не успях да го прочета. Още съм млад!
- А за Царството на мъртвите?
- Също много е написано, но и него не успях да прочета. Зная обаче, че недалеч оттук се намира пещера, която предишният пазител смяташе за един от входовете към Царството на мъртвите.
- Можем ли да я посетим? - повдигнах с недоверие вежди.
- Да. Съвсем наблизо е...
Сподели с приятели: |