Ваксина против стрес, Синелников
Изтегляне 1.43 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Възлюби-своята-болест-Валерий Синелников
| 1 + 1 = 2 Това знание ли е, или информация? Много хора си мислят, че знаят това. И същевременно грешат! Ние просто сме информирани, че 1 + 1 = 2. Всъщност 1 + 1 може да бъде 3, 4 и 10. Зависи в каква система се извършва събирането. В живата природа например след чифтосването на един самец и една самка могат да се родят 12 мъничета. Оказва се, че 1 + 1 = 14. Да вземем друг пример. Отишли сте на ресторант, а там ви предлагат да разгледате менюто и да направите поръчка. Менюто - то знание ли е, или информация? Разбира се, че е информация. Иначе щяхте да седите и да дъвчете хартия. Освен това, у всеки, който чете менюто, се появяват асоциативни образи, основаващи се на старото знание. Истинското знание се появява едва когато изядете онова, което са ви донесли. И то може да се различава от това, което сте си представяли до този момент. А ако четете менюто на непознат език, тогава вие изобщо нищо няма да можете да си представите, докато не опитате ястието. Когато се роди синът ни, аз обичах да го наблюдавам как се учи да ходи. В един прекрасен момент изведнъж осъзнах, че на детето не му е нужна никаква информация за този процес. Аз не му обяснявам какво трябва да прави. То не се нуждае от вяра, а и не знае какво е това. То просто ЗНАЕ, УСЕЩА как трябва да се учи да ходи. Знанието се съдържа у него. То просто го прави. Децата не са информирани, те знаят. Знаят от своя опит. Ако ви разказват как се кара колело, вие едва ли ще започнете да го карате. Необходимо е ДА ЗНАЕТЕ как се прави това. Именно затова, ако някога сте се научили да карате колело или да плувате, това знание ще остане у вас завинаги. Информацията винаги е повърхностна, а знанието - дълбоко. Това е преживяване, аналитично сетивно възприятие на света. Можеш да знаеш много малко и да владееш себе си, да бъдеш стопанин на своя живот. И обратното. Има хора, които са информирани за различни неща, знаят много неща, те просто са истински живи енциклопедии, но не са в състояние да подредят личния си живот. Знанието им е мъртво. Има само информация. Няма истинско преживяване на чувства. В съзнанието - само мъртви картинки и думи. Важно е информацията да се превърне в реалност. Тоест, да се ОПОЗНАЕ. Ние вече разсъждавахме за храната, но нека да го направим още веднъж. В различните източници (забележете, не източници на знание, а източници на информация, тъй като източникът на знание е самият живот) могат да се намерят противоречиви данни. Според едни от тях даден продукт е вреден, а според други - той е полезен. Освен това, има много системи на хранене. Но всичко това води до отклоняване от същността, от най-важното. А защо да не се доверим на своето подсъзнание? Не на онова, което се казва в „умните книги“. А на своите чувства. Именно днес може би липсват именно такива вещества, които се съдържат точно в този продукт. Изразът „Аз притежавам информация“ е абсурдна сама по себе си. Замислете се. Да сте информирани все още не означава., че притежавате. www.spiralata.net 72 Има още един много често срещан израз: „Най-ценното в нашия век е информацията.“ Но дали е така? Например, получил си информация, че някъде е заровено имане. Е, и? Първо, трябва да го намериш, и второ, да го използваш в живота си. А ако ти вътрешно не си готов за богатството, то ще ти донесе толкова много проблеми, че просто ще те разруши. Колкото и книги да сте чели, докато четете, вие никога не знаете истината. Книгата не съдържа знания, а информация. Тя е удобен за възприемане носител на информация - като например дискетата. Ако тази информация ви е харесала, вие ще я приложите в живота си. Тогава ще знаете нещо, т.е. ще го познавате. Не се учудвайте, ако ваш познат откаже да прочете книга, която на вас ви е харесала и която ви се струва много полезна. Не настоявайте. Пощадете неговата психика. Най-добре е да приложите знанията, които сте получили от книгата, в своя живот. И тогава вашият познат сам ще ви поиска тази книга. Личният пример винаги е заразителен. Когато издадох книгата си „Възлюби своята болест“, ми беше интересно да наблюдавам реакцията на хората. Заставах близо до рафта, на който беше изложена моята книга, и наблюдавах. Поведението и реакциите бяха най- различни. - „Възлюби своята болест“ - това е интересно - казваха едни и вземаха книгата в ръце, за да я разгледат. - „Възлюби своята болест“ - как ли пък не! Достатъчно ми е да прочета само това - казваха други. Тогава си помислих, че щом като книгата ми предизвиква толкова полярни реакции, значи има подходящо заглавие. Тя ще попадне в ръцете на онзи човек, на когото е много необходима. Другите ще прочетат други книги, които са им по-близки по идеи. За какво са нужни книгите и изобщо информацията от всякакъв вид? Те са като опознавателен знак на житейския ви път. Ако вие приемете опознавателния знак на пътя за истина, така и ще останете да си стърчите край него през целия си живот. А това означава, че ще изоставите своя път. Така и книгата не е път, а е знак на пътя, сигнал. Да си представим следната стандартна ситуация. Даден човек не е удовлетворен от нивото си на живот и на реализация, на което се намира в дадения момент. Той започва да търси нови пътища и възможности. Включва се в група за психологическа помощ, купува нови книги, посещава клуб или църква. Обикновено на този етап човек започва да се увлича от духовното, като забравя за семейството и за живота. И мисли, че това именно е Истината. Изтегляне 1.43 Mb. Сподели с приятели:
|