Ванга ясновидката
Изтегляне 1.4 Mb.
|
| НАЧАЛОТО
Нова буря започнала да се надига над света. Хората в Струмица заговорили за нова световна война. От пазара започнали да изчезват стоките от първа необходимост. Богатите се запася-. вали с хранителни продукти. Съседите се събирали във Вангиния двор, до късно разговаряли и тревожните им гласове се носели по притихналата улица. Ванга много често казвала, че трябва всички да съберат пари и да дадат курбан на църквата „Свети Петнадесет мъченици”, за да се запази градът от разрушение, защото след една година ще има война. Съседите не я слушали, защото смятали, че думите й са само в унисон с общата тревога и неизвестност. Ванга им казвала, че сънува тези предстоящи събития, но те не й вярвали, това било за тях несигурен аргумент, пък и на никого не му било до сънища. Така в тревога и неизвестност се изтърколила цялата 1940 година. А в началото на 1941... „Той бил висок, рус и „божествено” красив. Бил облечен в доспехи като древен воин, които блестели на лунната светлина. Конят му развявал бяла опашка и риел с копита земята. Спрял пред Вангината порта, слязъл от коня и влязъл в тъмната стаичка. Излъчвал такава светлина, че вътре станало светло като ден. Обърнал се към Ванга и заговорил с плътен глас: „Скоро светът ще се обърка и много народ ще се изгуби. На това място ще стоиш и ще предсказваш за мъртви и живи. Не се бой! Аз ще бъда до тебе и ще ти казвам какво да препредаваш!” Любка се сепнала от Вангиното нервно побутване. Седнала на леглото и видяла, че сестра й е много възбудена и трепери цялата. Попитала я: „Любке, видя ли да излиза оттук един конник?” „Какъв конник - казала сестрата, - знаеш ли кое време е? Сигурно нещо си сънувала.” „Не знам, може и да съм сънувала, но това е много странен сън. Слушай...” Вангината тревога се предала на Любка и до сутринта двете не могли да заспят. На 6 април 1941 година, така както година преди това предсказала Ванга, германските войски прекосили югославската граница. Рано на този ден всички хора напуснали домовете си и се укрили в бункерите или в гората край града. Само Ванга и Любка си останали вкъщи. Изведнъж прозорците зазвънтели и се понесъл грохот на тежки машини. По улиците и по къщите нямало жива душа. Някъде следобед двете сестри чули говор и тропот на ботуши - германците били тръгнали по къщите да събират яйца и пилета. Груб ритник избил и тяхната врата, на прага се показал войник. Сестрите стояли прави в стаята, онемели от уплаха. Войникът ги изгледал, огледал и мизерната покъщнина, хвърлил поглед към празния двор и си отишъл. От тази къща нямало какво да се вземе. След ден-два по домовете се прибрали и съседите. Отървали се само с уплахата, защото къщите им стояли непокътнати и освен яйцата и пилетата всички друго си било на мястото. Веднага се запътили към Вангини да видят как са двете сестри, но стъписани стояли на прага и не смеели да влязат вътре. Дошлите след тях се трупали на двора. Необикновена промяна била настъпила във Ванга, тя била станала просто неузнаваема. Ето как я помнят от онова време. „В малката стаичка Ванга стояла в ъгъла под запаленото кандило и говорела с плътен, силен и категоричен глас. Била много слаба, но изглеждала някак извисена и много възбудена. Излинялата й, многократно преправяна, но пак станала й широка рокля не можела да скрие огромното напрежение на тялото и. От слепите й очи веела пустота, но лицето й било толкова променено и одухотворено, като че ли излъчвало светлина. И говорела, говорела... От устата й се леел друг глас, който назовавал с поразителна точност местности и събития, имена на мобилизирани мъже, които ще се върнат живи или ще им се случи нещастие...” „Това продължило много дни и тя изобщо не спала близо цяла година. Видът на Ванга бил толкова поразителен, че хората изпитвали желание да коленичат. Мъжете, на които казвала, че ще се върнат, действително се връщали в уречения от нея срок.” Славата й на ясновидка бързо се разнесла из града и към двора им започнали да прииждат тълпи от хора. Ето първия случай от нейното ясновидство: Съпругата на съседа Милан Партенов седяла на Вангиния двор и плачела, от мъжа й нямало от много време никакво известие и тя оплаквала трите си деца, защото мислела, че са останали вече сираци. Изведнъж Ванга й казала: „Не плачи, ами бързо си върви вкъщи да приготвиш вечеря, защото твоят Милан ще си дойде тази вечер по долни дрехи. Аз го виждам. Той сега се крие в едно дере и не е много далече от града.” Жената помислила, че Ванга й говори така от съжаление, но все пак скоро си отишла. Приготвила вечеря и чакала до полунощ, но мъжът й не си дошъл. Ядосала се много, че се хванала на Вангините приказки, и си легнала. Малко след това тихо почукване на прозорчето я сепнало и тя уплашено погледнала навън. Щяла да припадне от изненада. На двора стоял нейният Милан, действително по долни дрехи. Бил избягал от плен и дълго време се крил, докато успее да се прибере вкъщи. Смаяната жена отърчала до Вангини, чукала като обезумяла по вратата и викала: „Ванге, Милан си дойде!” Още в началото на войната Ванга казала на майката на Христо Пърчанов, че синът й е жив, но няма да си дойде скоро. Годеницата му Павлина не повярвала на това неопределено предсказание и се омъжила за друг. След около година Христо се върнал жив и здрав и прекосявайки чаршията, първа го видяла неговата бивша годеница. Не издържала на изумлението и припаднала. Махленските деца хукнали да съобщят новината на неговата майка, а тя, като зърнала сина си, сърцето й се пръснало от радост. Тези два случая се коментирали нашироко не само в града, но и в околните села и предизвиквали непрекъснат приток на хора към Вангината врата. Всеки искал да научи нещо за своите близки войници и Ванга никого не връщала. След време казаното от нея се сбъдвало... Дарбата й се разпростряла върху всички житейски проблеми на хората, които я посещавали. В скоро време тя се прославила и като добър лечител на най-различни болести, като основно лекарство препоръчвала билки. Това не е нещо изключително, защото обикновеният човек използва от хилядолетия билки за своите болести. Интересното било обаче, че в своето лечение тя обърквала и най-вещите билкари, защото препоръчвала най-прости средства или най-прости тревички, които според тях не притежавали предписваните от Ванга лечебни свойства, или съчетавала несъчетаеми билки, но лекарствата й давали поразителен и бърз резултат. Така например лекувала душевноболна жена, като казала на близките й да накъсат от една трева, която растяла във водата на близката рекичка, и да я полеят няколко пъти с водата от тази трева. Жената се успокоила, вече е към 80-годишна и още се радва на внуци. Казвала е с абсолютна точност на селяните, които я посещавали, къде да търсят изгубилия се добитък. И те си го намирали на указаното място. Друг път разобличила селянин, който бил откраднал прасето на една бедна вдовица, и на всеослушание описала как е станала цялата кражба. Човекът си отишъл много засрамен, а на сутринта вдовицата намерила прасето си, оставено пред дворната врата. Всички тези случаи се разказвали надълго и нашироко в Струмица, хората започнали да говорят за нея със страхопочитание и за кратко време Ванга станала безспорен авторитет в този край. Почнали да се допитват до нея по най-различни въпроси и тя помагала на всички. Решавала с лекота дългогодишни заплетени спорове. Така се родила легендата за Ванга. Някои от хората се страхували от нейното прорицателство и й приписвали най-невероятни мистични свойства, обвинявали я в магьосничество и заклинателство. Други пък, очаровани от нейните прозрения, преувеличавали казаното от нея и й приписвали „библейски чудеса”. Но всички случаи говорели за едно - че Ванга е получила признанието на обикновените хора, защото те чувствали в нея закрила и опора. Всъщност това огромно уважение я съпътства и до ден днешен. Ванга канят непрекъснато да бъде кръстница на новородени деца или да бъде кума на безбройни сватби не само в Петричкия край, но и- в цялата страна. Канят я на всякакви семейни празненства. Хората считат, че да поканиш Ванга на гости в къщата си и тя да те почете с присъствието си, това означава благополучието и разбирателството да влязат в твоя дом. „На 8 април 1942 година - разказва Любка - при нас дойде баба Тина, наша стара приятелка, и каза на Ванга, че днес ще я посети един много важен гост. Не ни каза кой е той. Само ни обясни, че през 1918 година той бил настанен на квартира при нея. Излезе и след малко се върна с един среден на ръст човек, със сиви очи и мустаци, с голо теме, облечен в сиво сако и голф. Попита Ванга може ли да му отдели малко време. Помолих баба Тина да ми каже кой е този човек, а тя ми пошушна, че това е българският цар Борис III. Силно се изненадах, защото и през ум не ми беше минавало, че в нашата мизерна къщурка може да дойде цар. А Ванга застана на обичайното си място в ъгъла на стаята и преди още да запитат каквото и да било, заговори с много строг глас: „Расте твоята държава, разпрострял си се много нашироко, но бъди готов да се събереш отново в орехова черупка.” Повтори му: „Бъди готов!” И добави: „Помни датата 28 август!” Царят не попита нищо друго и си отиде много смутен. Той почина на 28 август 1943 година. След неговата смърт при нас дойдоха три жени от България. Водеше ги една жена от Петрич. Казаха, че са близки на регентите, и помолиха Ванга да им каже какво ще стане с царското семейство, а тя им отговори: „Ще се върнете и ще увиете царското легло в тъмночервена панделка. Ще вземете една саксия цвете и ще дойдете отново при мен, но по-скоро” „Не може ли - възрази една от жените - тази панделка да бъде бяла или розова?” „Не - каза Ванга, - само червена!” Жените си отидоха недоволни и повече не дойдоха. На 9 септември 1944 година над двореца се развяха червените знамена на победата. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|