нормални условия хората нямат особено желание да поемат риска да преследват крадец - само четирима постъпват така при общо двайсет инсценирани кражби. Но когато същата процедура се повтаря още двайсет пъти, със съвсем леко изменение, се получават коренно различни резултати. При тези случаи, преди да тръгне да се разхожда, съучастникът моли човека в съседство „да наглежда нещата“ и всяко едно от изследваните лица дава съгласие. В този случай, подтиквани от правилото за последователност, 19 от 20 души се превръщат в доброволни пазители на реда, хукват след крадеца, спират го, искат обяснение, често го нападат физически или изтръгват от ръцете му радиото. За да разберем защо последователността е толкова мощен мотив за действие, важно е да знаем, че при повечето обстоятелства тя бива високо оценявана и изпълнява адаптивна роля. И обратно - непоследователността найчесто се приема като нежелана индивидуална черта. Човек, чийто убеждения, думи и действия не си съответстват, може да бъде възприет като нерешителен, объркан, двуличен, дори психично болен. Високата степен на последователност пък обикновено се асоциира е лична и интелектуална сила. Тя е в основата на логиката, рационалността, стабилността и почтеността. Ако се съди по реплика, приписвана на великия английски химик Майкъл Фарадей, това, да си последователен, понякога се цени повече от това, да си прав. Когато след лекция го попитали дали е искал да намекне, че неговият омразен академичен съперник винаги греши, Фарадей изгледал намръщено питащия и отвърнал: „Липсва му
