Въведение. Информация за възложителя на плана

Проблем пред добива на природни подземни богатства е защитеният характер на по-голямата част от територията общината, което затруднява проучвателните дейности и евентуалната експлоатация на техни находища. Добивът на инертни материали е силно ограничен.

По горскорастително райониране на България крайбрежната част на община Царево се отнася към Странджански крайбрежен район в Континентално-средиземноморската Черноморска горскорастителна провинция, а вътрешната югозападна част от общината се включва в Странджански хълмисто-нископланински район на Континентално-средиземноморската горскорастителна област ( Павлов, 1998 ).

В съответствие с ландшафтното райониране на България части от територията на Община Царево се отнасят към районите: Приморски и Факийско- Велекски от Странджанска подобласт на Междупланинската зонална област на южнобългарските низини и ниски планини ( Петров,1997).

В зависимост от начина на ползване на земите, територията на община Царево е разпределена в следните основни групи: горски територии – 78.33 %; земеделски територии – 18.58 %; водни течения и площи – 0.49 %; населени места и други урбанизирани територии – 1.34 %; територии за транспортна инфраструктура – 0.55 %;

По физиономичния подход за класификация на растителността, в растителната покривка на територията на общината могат да бъдат разграничени следните синтаксони:

Тип Дървесна растителност (Lignosa)

Клас формации Листопадни гори (Aestilignosa ).

Клас Формации Иглолистни гори ( Aciculilignosa )

Тип Храстова растителност ( Fruticeta )

Клас формации Листопадни храсталаци ( Aestifruticeta ).

Клас формации Иглолистни и твърдолистни храсталаци (Aciculifruticeta X Durifruticeta )

Тип Тревиста растителност ( Herbosa )

Клас формации Ксерофитна растителност ( Xeroherbosa )

Клас формации Мезофитна растителност (Mesoherbosa )

Клас формации Хигрофитна растителност (Hygroherbosa)

По доминантния подход за класификация на растителността в обособените физиономични синтаксони се разграничават значителен брой доминантни формации:

Тип Дървесна растителност (Lignosa):

Клас формации Листопадни гори (Aestilignosa )

• 
  Формации на Заливни горски фитоценози
  
• 
  Формации на Крайречни горски фитоценози
  
• 
  Формации на чисти и смесени дъбови гори (Querceta mixtum )
  
• 
  Моноедификаторни благунови съобщества (Querceta frainetti)
  
• 
  Смесени благуново-церови съобщества (Querceta frainetti Х Querceta cerris)
  
• 
  Смесени дъбови съобщества с преобладаване на космат дъб (Querceta pubescentis)
  
• 
  Формации на келявгабърови фитоценози (Carpineta orientalis )
  
• 
  Формации на смесени съобщества с преобладаване на обикновен габър (Carpineta betulae)
  
• 
  Формации на чисти и смесени съобщества с преобладаване на източен бук
  
• 
  (Fageta orientalis)
  
• 
  Формации на чисти и смесени съобщества с преобладаване на източен горун ( Querceta polycarpae)
  

• 
  Формации на горски култури с преобладаване на черен бор (Pinus nigra), морски бор (Pinus maritima)
  

Клас формации Листопадни храсталаци (Aestifruticeta)

• 
  Формации на храсталаци с преобладаване на келяв габър (Carpineta orientalis)
  
• 
  Формации на храсталаци с преобладаване на драка (Paliureta spinachristi)
  

Клас формации Xeroherbosa

• 
  Формации с преобладаване на садина (Chrysopogoneta grylli)
  
• 
  Формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischaemi)
  
• 
  Формации с преобладаване на валезийска власатка (Festucae valesiacae)
  
• 
  Формации с преобладаване на луковична ливадина (Poaeta bulbosae)
  

• 
  Формации с преобладаване на пълзащ пирей (Elymus repens), пасищна глушица (Lolium perenne), троскот (Cynodon dactylon) и др.
  

• 
  Формации с преобладаване на тръстика (Phragmites australis), теснолистен папур (Typha angustifolia), езерен камъш (Schoenoplectus lacustris) и др.
  

Клас Querco-Fagetea Br.-Bl. Et Vlieger in vlieger, 1937 – Мезофитни и мезоксерофитни листопадни гори.

Клас Quercetea pubescentis Doing-Kraft ex Scamoni et Passarge,1959 – Термофилни дъбови гори разпространени в Източна Европа и субсредиземноморието.

Клас Alnetea glutinosae Br.-Bl. Et R.Tx. ex Westhoff et al., 1946 – Черноелшови и върбови гори и храсталаци.

Клас Rhamno-Prunetea Rivas Goday et Borja Carbonell,1961 – Храстова растителна покривка в райони на умерените листопадни гори.

Клас Brachipodio Chrysopogonetea Horvatic, 1958 – степи, скалисти степи и песъчливи пасища.

Клас Trifolio-Geranietea Muller, 1962 – Светлолюбиви и субтермофилни съобщества в окрайнини на гори и редини.

Клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx. 1937 – Мезофитни пасища, сенокосни ливади и поляни и хигрофитни тревни съобщества, на богати, незасолени почви.

Клас Galio-Urticetea Passarge ex Kopecky, 1969 – Синантропни нитрофилни тревни съобщества в сенчести гори, крайречни окрайнини и доминирани от Robinia pseudoacacia шубраци и нискостъблени гори.

Клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow, 1951 – Многогодишни и богати на магарешки бодил субксерофилни рудерални съобщества.

Клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow, 1951 – Съобщества от едногодишни растения на деградирани терени и плевелни съобщества в окопни култури.

Клас Bidentetea tripartite R. Tx. et al. ex von Rochow, 1951 – Синантропни съобщества с преобладаване на едногодишни видове на нарушени преовлажнени местообитания.

Клас Ammophiletea Br.0Bl. et Tx. ex Westhoff et al., 1946 – Растителност на пясъчни дюни в морските крайбрежия.

Клас Juncetea maritime R.Tx. et Oberd., 1958 – Растителност в морските крайбрежия от слабо до средно засолени блата.

Клас Cakiletea maritimae R. Tx. et Preising ex Br.-Bl. Et R.Tx., 1952 – Пионерна нитрофилна растителност на морските крайбрежия до границата на приливите.

Клас Phragmito-Magnocaricetea Klika in Klika et Novak, 1941 – Водна и околоводна растителност, прикрепена към дъното на пресноводни и бракични блата.

Клас Lemnetea R.Tx., 1955 – Съобщества от свободно плаващи кормофитни растения.

Проведените проучвания на растителни съобщества в характерни ключови участъци, дава възможност да се направи обща оценка на техния флористичен състав и фитоценотична структура и на очертани тенденции в изменението на растителната покривка на територията на общината.

Към специфичните растителни съобщества на териториата на община Царево се отнасят горите с преобладаване на терциерния реликт източен бук (Fagus orientalis Lipsky). В дървесните синузии на горите от източен бук единично и групово участие имат и видовете Acer campestre L. (полски клен), Acer platanoides L. (шестил), Corylus colurna L. (дървовидна леска) и др. В храстовите и тревните синузии на отделни насаждения от източен бук заедно с характерни за буковите гори сциофитни видове участвуват и редица специфични южноевксински елементи - Rhododendron ponticum L. (странджанска зеленика), Laurocerasus officinalis M. Roem. (лавровишна), Vaccinium arctostaphylos L. (кавказка боровинка), Daphne pontica L.(странджанско бясно дърво), Primula vulgaris Huds. ssp. sibthorpii (безстъблена иглика), Trachystemon orientalis (L.) G. Don f. (източен лопух), Cyclamen coum Mill. (пролетно ботурче) и др.

По- различни еколого-фитоценотични особености имат смесени гори от източен бук (Fagus orientalis Lipsky) и обикновен габър (Carpinus betulus L.) с участие на сребролистна липа (Tilia tomentosa Moench).

Към характерните горски съобщества се отнасят и чистите и смесени насаждения с преобладаване на източен горун (Quercus polycarpa Shur.). В дървесните етажи заедно с източния горун единично участие имат Carpinus betulus L. (обикновен габър), Fagus orientalis Lipsky (източен бук)и др. В храстовите и тревните синузии участвуват значителен брой евксински флорни елементи като Mespilus germanica L.

(мушмула), Rhododendron ponticum L. (странджанска зеленика), Daphne pontica L. (странджанско бясно дърво ), Erica arborea L. (пирен), Calluna vulgaris (L.) Hull.

(обикновена калуна), Vaccinium arctostaphylos L. (кавказка боровинка), Primula vulgaris Huds. (безстъблена иглика), Trachystemon orientalis (L.) G. Don f. ( източен лопух), Sesleria alba Sibth. and Sm. ( бяла гъжва ) и др.

В дървесните синузии на смесени гори от Quercus polycarpa Shur.( източен горун ) и Quercus frainetto Ten. (благун), заедно с основните едификатори участвуват и редица други дървесни видове – Quercus cerris L. (цер), Quercus hartwssiana Stev.

(странджански дъб), Sorbus torminalis (L.) Crantz. (брекиня), Sorbus domestica L.

(скоруша) и др. Храстовите синузии най-често са формирани от видовете Crataegus monogyna Jacq. (обикновен глог), Cornus mas L. (обикновен дрян), Mespilus germanica L. (мушмула), Daphne pontica L. (странджанско бясно дърво) и др. В тревните синузии в различни количествени комбинации участвуват видовете Brachipodium sylvaticum (Huds.)P.B. (горски късокрак), Dactylis glomerata L.

(обикновена главица), Lathyrus niger (L.) Bernh. (черно секирче), Cyclamen coum Mill. (пролетно ботурче), Salvia forskahlei L. (качулест конски босилек) и др.

В смесени гори от цер (Quercus cerris L.) и благун (Quercus frainetti) със средиземноморски елементи участие имат и други дървесни видове като Quercus pubescens Willd. (космат дъб), Ulmus minor Mill.(полски бряст), Acer campestre L.(полски клен), Acer tataricum L.(мекиш), Carpinus orientalis Mill. (келяв габър) и др. В храстовите синузии на тези горски съобщества най-често доминират Crataegus monogyna Jacq. (обикновен глог), Rosa canina L. (шипка), Prunus spinosa L. (трънка), Cornus mas L. (обикновен дрян), Ligustrum vulgare L. (обикновено птиче грозде) и др., а в тревните видове - Brachypodium sylvaticum (Huds.) P.B. (горски късокрак), Dactylis glomerata L. (обикновена главица), Buglossoides purpurocoerulea (L.) L.M.Johnst (виолетова белоочица), Poa nemoralis L. (горска ливадина), Lathyrus niger L. (черно секирче), Carex muricata L.(мурикатова острица), Teucrium chamaedrys L. (обикновено подъбиче), Festuca valesiaca Sch. ex Gaudin (валезийска власатка) и др. Към групата на характерните средиземноморски елементи се отнасят Juniperus oxycedrus L. (червена смрика), Colutea arborescens L.(дървовиден плюскач), Coronilla emerus L. (храстовидна зайчина) и др.

В дървесните синузии на горите от благун (Querceta frainetti) със средеземноморски елементи заедно с благуна участвуват цер (Quercus cerris L.), виргилиев дъб (Quercus virgilliana Ten.), мъждрян (Fraxinus ornus L.), Pyrus pyraster Burgdsd. (дива круша) и др. Към характерните видове в храстовите синузии на този тип съобщества се отнасят Crataegus monogyna Jacq. (обикновен глог), Prunus spinosa L. (трънка), Cotinus coggygria Scop. (смрадлика), Juniperus oxycedrus L. (червена смрика), а за тревните – Buglossoides purpurocaerulea (L.) I.M.Johnst. (виолетова белоочица), Dactylis glomerata L. (сборна главица), Teucrium chamaedrys L. (подъбиче), Asparagus acutifolius L. (остролистно зайча сянка), Lathyrus niger (L.) Bernch. (черно секирче) и др.

Крайречните горски фитоценози с преобладаване на полски бряст (Ulmus minor Mill.) и полски ясен (Fraxinus oxycarpa Willd.), формирани покрай реките Велека, Ропотамо и др. се характеризират с богат видов състав и специфична структура. Като съпътствуващи видове в едификаторния етаж участвуват Quercus pedunculiflora C.Koch., Ulmus laevis Pall., Acer campestre и др. Храстовите синузии обикновено са формирани от характерни за дъбовите гори видове, а тревната покривка е по-слабо развита. Отличителна характеристика за преобладаваща част от този тип съобщества са обилно развитите увивни растения. В лонгозните гори извънегажната растителност най-често е формирана от лианите Smilax axcelsa L.( висока скрипка ), Clematis vitalba L. ( повет ), Periploca graeca L. ( гръцки гърбач ), Hetera helix L.( бръшлян ), Vitis sylvestris C.C.Gmelin ( горска лоза ) и др.

Смесените гори от цер ( Quercus cerris L. ), благун ( Quercus frainetto Ten. ) и келяв габър ( Carpinus orientalis Mill. ) и гори от мъждрян ( Fraxinus ornus L. ) примесени с келяв габър ( Carpinus orientalis Mill.), ( Quercus pubescens Willd.), (Quercus polycarpa Shur.), ( Quercus frainetto Ten. ), (Tilia tomentosa Moench.) и др. са формирани при протичащи вторични сукцесии. В храстовите синузии на тези горски екосистеми преобладават Crataegus monogyna Jacq. (глог), Ligustrum vulgare L.( птиче грозде), Euonymus verrucosa Scop. (чашкодрян), Prunus spinosa L. ( трънка ) и др., а в тревните синузии най-често доминират Brachypodium sylvaticum (Huds.) P.B. (горски късокрак), Poa nemoralis L.(горска ливадина), Buglossoides purpurocaerulea (L.) I.M.Johnst. (виолетоно птиче просо), Dactylis glomerata L. (сборна главица) и др.

При протичащите вторични сукцесии са формирани и храсталаци с преобладаване на драка (Paliureta spina-christi), примесени със смин (Jasminum fruticans L.) в съчетание с ксеротермни тревни формации на мястото предимно на ксеротермни горски формации от космат дъб (Quercus pubescens Willd), виргилиев дъб (Quercus virgilliana) и по-рядко цер (Quercus cerris L.) и др. Характерни видове за съобществата са драка (Palliurus spina christi Mill.), храстовиден смин (Jasminum fruticans L.), Nigella damascene L. ( дамаска челебитка ) и др.

Към групата на формираните при вторични сукцесии се отнасят и вечнозелените храсталаци с преобладаване на Phyllirea latifolia L.(грипа). В храстовите микрогрупировки, които са съчетани с ксеротермни тревни микрогрупировки, от групата на храстите най-често участвуват Jasminum fruticans L. (храстовиден смин), Asparagus acutifolius L. ( остролистна зайча сянка ), Cistus incanus L. (памуклийка), Ruscus aculeatus L. ( бодлив залист ), Paliurus spina-christi Mill. (драка), Juniperus oxycedrus L. ( червена смрика ) и др., а от тревните видове – Chrysopogon gryllus (L.) Trin. ( черна садина ), Dichantium iscaemum (L.) Roberty ( белизма ), Poa bulbosa L. ( луковична ливадина ), Psilurus incorvus (Gouan) Sch. and Thell. ( крив псилурус ), Medicago minima L. ( дребноплодна люцерна ) и др.

Преобладаваща от селскостопанските земи са формирани на мястото на гори от източен бук, източен горун и благун.

Във формираната вторична храстова растителност има съобщества с преобладаване на Calluna vulgaris L. (Hull.) ( обикновена калуна ), Erica arborea L. ( пирен ), Cistus incanus L. ( памуклийка ), Cistus salvifolius L. ( тамянка ), а във формираната тревна растителност най-често преобладават Poa bulbosa L. ( луковична ливадина ), Chrysopogon gryllus (L.) Trin. (садина), Dichantium ischaemum (L.) Roberty ( белизма ) и др.

При вторичните сукцесии на растителността на териториите на горския фонд и в селскостопанските земи са формирани различни типове тревни съобщества, които в зависимост от режима на овлажнение се отнасят към следните групи:

1. Ксеротермни тревни формации с преобладаване на белизма (Dichantieta ischaemi), луковична ливадина (Poaeta bulbisae), садина (Chrysopogoneta grylli) и ефемери.

Във формацията на садината изобилствуват средиземноморски елементи като Trifolium cherleri, (харлерова детелина), Trifolium subterraneum L. (подземна дателина), Trifolium hirtum All. (влакнеста детелина), Trifolium strictum L. (изправена детелина), Onobrychis caput-galli (L.) Lam. (шлемовидна еспарзета), Medicago disformis DC. (дисковидна люцерна), Lotus angustissimus L. (дребен звездан), Sherardia arvensisL. ( полски гръдник ) и др.

Формацията на белизмата заема по-големи територии на ерозирани терени. Характерни видове са: Thymus panonicus All.( панонска мащерка ), Teucriun pollium L. ( бяло подъбиче ), Astragalus onobrychis L. ( еспарзетово сграбиче ), Euphorbia myrsinites L. ( мирсинитска млечка ), Euphorbia cyparissias L. ( обикновена млечка ), Euphorbia apios L. ( грудкова млечка ), Sanguisora minor Scop. ( малко динче ), Medicago minima (L.) Bart. ( дребноплодна люцерна ), Trachynia distachya (L.) Link. ( двуредна трахиния ) и др.

2. Мезоксеротермна тревна растителност включва съобщества с преобладаване на луковична ливадина ( Poa bulbosa L.), пасищен райграс ( Lolium perenne L.) и троскот ( Cynodon dactylon (L.) Pers.). В отделни съобщества участвува и белизма ( Dichantium ischaemum (L.) Roberty ) и по-рядко садина (Chrysopogon gryllus (L.) Trin.)

Растителната покривка в крайбрежния район на Община Царево е съставена от специфични растителни съобщества. На пясъчните субстрати покрай крайбрежието е формирана характерна псамофитна растителност, която в зависимост от условията на местообитанията и антропогенното въздействие се намира в различни фази на развитие. Най-често се разграничават три етапа в развитието на растителността на пясъчните дюни:

1. Ембрионални (зараждащи се) дюни с пионерна растителност;

2. Бели дюни със зачимена растителност на подвижните пясъци;

3. Сиви (закрепени ) дюни с добре развита растителност на неподвижни пясъци.

Обща характерна особеност на псамофитната растителност са изредените съобщества с формирани отделни микрогрупировки. Характерни видове в микрогрупировките на зараждащите се дюни са Cakile maritimа Scop. ssp. euxina (Pobed.) E.I. Nyarady (крайморско какиле), Xanthium italicum Moretti (италянски казашки бодил), Leymus racemosus(Lam.) Tzvelev ssp. sabulosus Bieb.) Tzvelev ( пясъчен леймус), Polygonum maritimum L. ( морска пача трева ), Euphorbia peplis L. ( пясъчна млечка – рядък вид ), Otanthus maritimus (L.) Hoffmanns. and Link ( морски отантус – рядък вид), Medicago marina L. (крайморска люцерна), Eryngium maritimum L. (морски ветрогон – рядък вид), Elymus farctus (Viv.) Runemark ( бесарапски пирей), Glaucium flavum Crantz. (жълта папаронка ), Lactuca tatarica (L.) C.A.Meyer (татарска салата), Salsola ruthenica Iljin (руско вълмо)и др. Растителността на плажните ивици най-често се отнася към асоциацията Cakilo euxinae-Salsoletum ruthenicae

Растителнте съобщества на подвижните дюни най-често се отнасят към съюза Elymion gigantei. Характерни видове във формираните микрогрупировки са Ammophilla arenaria (L.) Link. (пясъчна амофила), Leymus racemosus (Lam.) Tzvelev ssp sabulosus (Bieb.) Tzvelev (пясъчен леймус), Eryngium maritimum L. (морски ветрогон – рядък вид), Euphorbia paralias L. (приморска млечка – рядък вид), Euphorbia seguireana Necker (сегиерова млечка), Medicago marina L. ( крайморска люцерна), Medicago falcatа ssp. tenderiensis ( Opperrm.) Vassilez. ( сърповидна млечка ), Silene thymifolia Sm. (мащерколистно плюскавиче ), Stacys maritima Gouan ( морски чистец, ранилист) , Corispermum nitidum Kit. (лъскава камилска трева – рядък вид), Centaurea arenaria Bieb. ex Willd. ( пясъчна метличина – рядък вид), Festuca vaginata Waldst. and Kit. Ex Willd. ( влагалищна власатка – рядък вид ), Peucedanum arenarium Waldst. and Kit. (пясъчна самодивска трева ) и др.

Растителнте съобщества на неподвижните сиви дюни се отнасят към съюза Sileno thymifoliae-Jurinion kilaeae. Характерни видове във формираните микрогрупировки са Jurinea albicaulis ssp. Kilaea (Aznav.) Kozuharov ( белостъблен миск – балкански ендемит), Silene thymifolia Sm. ( мащерколистно плюскавиче ), Artemisia campestris L. (полски пелин), Aurinia uechtritziana (Bornm.) Cullen et Dudley ( ауриния – рядък вид), Cionura erecta (L.) Griseb. ( изправено клинавче ), Pancratium maritimum L. ( пясъчна лилия – застрашен вид ), Alyssum borzaeanum E.I.Nyarady ( борзеанов игловръх), Linum tauricum Willd ssp. bulgaricum (Podp.) Petrova ( кримски лен – рядък вид, балкански ендемит), Silene euxuna Rupr. ( черноморско плюскавиче – балкански ендемит), Linaria genistifolia (L.) Mill. (жълтуголистна луличка), Teucrium polium L. (бяло подъбиче), Galilea mucronata (L.) Parl., Verbascum purpureum (Janka) Hub.-Mor. (пурпурен лопен – рядък вид, балкански ендемит), Centaurea arenaria Bieb. ex Willd. (пясъчна метличина – рядък вид ).

На засолени местообитания е формирана специфична халофитна растителност. В зависимост от протеклия процес на засоляване на почвата се разделят на две основни групи халофитна растителност – първични и вторична. Първичните халофитни съобщества са образувани при естествено протичащи процеси на засоляване на почвения субстрат съчетано и свързано с него развитие на растителността. Вторичните халофитни съобщества са образувани при напосредствено антропогенно въздействие върху субстрата и развитието на растителната покривка. Най-често срещаните характерни и преобладаващи видове в халофитните съобщества са: Puccinella convoluta (Hornem.) P.Fourr. ( сбит изворник ), Camphorosma monspeliaca L. ( монпелийска камфорка), Camphorosma annua Pallas (едногодишна камфорка), Salicornia europaea L. ( европейска солянка ), Salsola soda L. (содово вълмо ), Suaeda maritima (L.) Dum. (морска суеда), Aerulopus litoralis (Gouan) Parl. ( крайбрежен елуропус ), Crypsis aculeata (L.) Ait. ( бодливка, скритокласица ), Puccinelia distans (L.) Parl. ( разперен изворник ), Limonium latifolium (Sm.) O. Kuntze ( широколистна гърлица – застрашен вид ), Limonium gmelinii ( Willd.) O. Kuntze ( гмелинова гърлица ), Aster tripolium L.( голо димитровче ) и др.

Формациите на засолени почви (Puccinellieta convolutae), гърлица (Limonieta gmelinii и др) , елоропус (Aeluropeta litoralis ), стъкленка (Salicornieta europaeae) и др. най-често имат вторичен произход и са образувани при протичащи сукцесии в различни направления.

На преовлажнени местообитания върху преовлажнени или постоянно покрити с вода торфено-блатни почви са формирани специфични блатни и мочурни растителни съобщества. В техния флористичен състав преобладават характерни хигрофитни и хидрофитни тревни видове: Phragmites australis (Cav.) Trin ex Steud. (тръстика ), Typha angustifolia L. (теснолистен папур ), Typha latifolia L. ( широколистен папур ), Bolboschoenus maritimus (L.) Palla (морски болбосхьонус), Schoenoplectus lacustris L. ( езерен камъш ), Schoenoplectus tabernaemontanii (G.Gmel.) Palla ( табернемонтанов камъш) и др. Като характерни видове за синтаксони от различен ранг са определени видовете: Alisma plantago-aquatica L. (жаблекова лаваница) , Butomus umbellatus L. ( сенников водолюб ), Caltha palustris L. (обикновен блатняк), Carex cuprina (Sand. ex Heuff.) Nenddtvich ex A.Kerner ( блатна острица ) , Eleocharis palustris (L.) Roem. And Schult. (обикновена блатница ), Equisetum fluviatile L. (речен хвощ), Glyceria maxima ( Hartman) Holmberg (едра росица), Oenanthe aquatica (L.) Poiret ( същински воден морач), Ranunculus lingua L. (езичесто лютиче) и др.

В блатната и мочурна хигрофитна (на места хидрофитна) растителност най-широко са разпространени формациите с преобладаване на тръстика (Phragmiteta australis), папур (Typheta angustifoliae, Typheta latifoliae), камъш (Schoenoplecteta lacustris и др) и др.

В обработваемите земеделски земи, в които се формират агрофитоценози със слята повърхност и окопни култури, растителните съобществата най-често пренадлежат към клас Stellarietea mediae R.Tx. et al. ex von Rochow,1951.

В изоставените земеделски земи след протекли сукцесионни изменения най-често са формирани вторични съобщества, в които доминират широко разпространени плевелни и рудерални видове, като растителните съобщества най-често принадлежат към клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow,1951.

Типове местообитания / хабитати/

Диференцираният анализ на основните компоненти на съвременните местообитания на територията на Община Царево показва наличието на първични (коренни), производни и вторични местообитания. Първичните местообитания най-често са свързани с естествено протичащи сукцесии на екосистемите от различен ранг. Производните местообитания са свързани с различни форми на антропогенно въздействие, при които след деградация на отделни компоненти на екосистемите, протичащите сукцесии са от дигресионно- демутационен тип. Вторичните местообитания са свързани със значителни деградационни изменения на основните компоненти на екосистемите, при които протичащите сукцесии са от продължително дигресионен тип.

Анализът на съществуващите потенциални местообитания от европейска значимост в България, включени в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т.1 ( Изм., ДВ, бл. 88 от 2005 г.) към Закона за биологично разнообразие ( Обн., ДВ, бр. 77 от 09.08.2002 г.) показва вероятност за наличие в различни части на общината на някои от следните типове местообитания:

Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини към Крайбрежните и халофитни местообитания – 1110 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС ). Този тип местообитание е формирано предимно в сублиторални пясъчни и тинести крайбрежни плитчини намиращи се постоянно под вода на дълбочина до 10 м. На тези местообитания обикновено липсва растителност или ако има растителност тя се отнася към клас Zosteretea marina.

Естуари към Крайбрежните и халофитни местообитания – 1110 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС).

Крайбрежни лагуни - 1150 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС). Този тип приоритетно местообитание се отнася към групата Крайбрежни и халофитни местообитания.

Обширни плитки заливи – 1160 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС). Отнася се към групата на крайбрежните и халофитни местообитания

Съобщества с кафяви, червени и зелени водорасли по скалисти морски дъна – 1170 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС). И този тип местообитание се отнася към групата на “крайбражните и халофитни местообитания” Формирано е предимно на подводни скални субстрати и биогенни сраствания в псевдолиторалната и сублиторалната зона на морския шелф, обрасли с кафяви, червени и зелени водорасли.

Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium – 1240 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС). Отнася се към групата на “крайбражните и халофитни местообитания”.

Средиземноморски солени ливади – 1410 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС).

Зараждащи се подвижни дюни - 2110 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС).Това местообитание е на едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси.

Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)– 2120 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС). Имат фрагментарно разпространение по крайбрежието.

Влажни понижения между дюните – 2190 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС). Формирани са на влажни понижения в релефа на дюнната система и са зависими от промяната на водното ниво.

Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition - 3150 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС ). Към този тип се отнасят водоеми със свободно плаващи растения и с вкоренени към дъното растения, както и поясите формирани от тръстика, папур и др. хигрофити около водоемите.

Европейски сухи ерикоидни съобщества - 4030 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС). Този тип местообитение е представено от съобщества с преобладаване на Calluna vulgaris и Erica arborea сред смесените гори от благун, цер и източен горун.

Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea – 6220 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС). Голяма част от съобществата в този клас формират комплекси с ксеротермни дъбови гори.

Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс - 6430 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС ). Този тип местообитание се отнася към групата естествени и полуестествени тревни формации.

Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus exelsior ( Alno-Pandion, Alnion incanae, Slicion albae ) – 91EO и крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis, и Fraxinus exelsior покрай големи реки ( Ulmenion minoris ) – 91FO (Код по Директива 92/43 на ЕЕС ).

Балкано-панонски церово-горунови гори – 91М0 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС ).

Източни гори от космат дъб – 91AA (Код по Директива 92/43 на ЕЕС ).

Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba – 92А0 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС).

Западнопонтийски букови гори - 91 S0 (Код по Директива 92/43 на ЕЕС). Този тип се отнася към коренните местообитания. Растителните съобщества са с реликтен произход като включват множество евксински флорни елементи и терциерни реликти.

На територията на Община Царево съществува голямо биологично разнообразие свързано с флората, растителността и типовете местообитания.

На територията на горския фонд преобладават коренни и продължително производни растителни съобщества, които са свързани със запазени природни местообитания, в които протичат естествени сукцесионни процеси.

В зависимост от начините на стопанисване в земеделските земи протичат разнопосочни сукцесионни процеси. В изоставените земеделски земи сукцесиите са вторични, при които се формират съобщества от плевелно-рудерален тип.

В крайбрежните територии на общината са настъпили значителни деградационни процеси в растителната покривка и типовете местообитания, които са свързани с развитието на туризма, общата урбанизация и др.

Защитените природни територии в крайбрежните части на общината са подложени на по- значителен антропогенен натиск, в резултат на което в някои от тях протичат деградационни процеси.

Територията на община “Царево” обхваща най-юго-източния ъгъл от територията на страната, като на изток достига до крайбрежието на Черно море, а на юг – до границата с Република Турция в района на планината Странджа.

Според горскорастителното райониране територията на общината попада в Долния равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори(0 – 900 m н. в.), като по-голямата част от територията на общината принадлежи към подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори(0 – 600 m н. в.).

Територията на Община Царево попада в два зоогеографски района според подялбата на Груев, Б. и Б. Кузманов (1994). Крайбрежната черноморска част попада в южната половина на Черноморския зоогеографски район, а вътрешността на Общината обхваща територии от странджанския подрайон на Южнобългарския зоогеографски район. И двата района се характеризират с редица особености свързани с географското разположение, климата и близостта на морския бряг. Фаунистичното разнообразие на районите е много голямо, своеобразно и специфично. Тази специфика на фауната и относително запазената естествена природа са причина за обявяването на редица защитени територии в границите на Общината. Такива ЗТ са: част от ПП “Странджа”, резерватите – “Силкосия”, “Витаново”, “Средока”, “Тисовица”, “Узунбоджак”, защитените местности – “Силистар”, “Устието на река Велека”, Находището на блатно кокиче в къмпинг “Оазис”. Освен ЗТ по Закона за защитените територии, в района на Общината са обявени и няколко потенциални ЗЗ по ЗБР, които кореспондират с Европейскта екологична мрежа Натура 2000 и по конкретно с Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. На територията на Общината попадат части от три потенциални ЗЗ – ЗЗ '' Странджа'', ЗЗ '' Караагач'' и ЗЗ '' Босна''. Границите на ПП '' Странджа'' и ЗЗ “Странджа” не съвпадат напълно, но са аналогични, като ЗЗ обхваща целия парк и периферните територии. ЗЗ “Караагач” включва относително малка площ от територията на Общината, разположена на десния бряг на едноименната река, в близост до устието. През територията преминава главния черноморски път и в близост се намира КС Китен. ЗЗ е обявена по Директивата за местообитанията. Приоритет в опазването имат мочурливите изоставени ливади, крайречните местообитания и долното течение на реката. Тази част от Общината не трябва да подлежи на устройване. Освен територията на ЗЗ, без право на смяна на предназначението са и териториите, намиращи се в непосредствена близост до реката и нейното устие.

Втората СЗЗ е “Босна” е обявена и по двете Директиви. В територията на Общината попада около 2/5 от ЗЗ. Приоритет в опазването на тази зона са старите широколистни гори от балканопанонски и западнопонтийски тип. Основен проблем в опазването на тези местообитания са различните гледни точки и концепции в стопанисването на старите гори. Тази ЗЗ минава в съседство на три почти напълно обезлюдени, населени места от общината – с. Фазаново (47 жителя), с. Велика (87 ж.) и с. Изгрев (26 ж.).

Третата и четвъртата СЗЗ - ни, части от които са разположени в Община Царево, е ЗЗ “Странджа” с два самостоятелни кода BG 0001007 и BG 2040. Първата ЗЗ е обявена по Директивата за хабитатите, а втората по Директивата за птиците. Общината обхваща приблизително около ¼ от цялата територия на ЗЗ - ни. Te граничат с Черноморското крайбрежие и обхващат сектора от средата на пътя Царево – Варвара до границата ни с РТурция. И двете ЗЗ- ни включват части от черноморската акватория. Основна цел на първата ЗЗ е опазването на слабо повлияните от човешките дейности хабитати, а на втората богатото орнитологично биоразнообразие и миграционния път Via pontica. Като най-уязвими и чувствителни се очертават териториите по черноморското крайбрежие, около крайморските населени места и около устията на р. Велека, Силистар и в по малка степен Резовска река. Като крайно негативни се посочват мероприятията свързани с промяна на предназначението на земеделските и общински земи в районите на ЗТ – “Устието на р. Велека” и “Силистар” и тяхното застрояване. Особено силно е въздействието в районите на населените места – Варвара, Ахтопол, Синеморец и Резово. Засиленото строителство в близост до черноморското крайбрежие води до фрагментация и унищожаване на крайбрежните местообитания и съответно до драстични промени в ландшафта.

Устието на река Велека е едно от малкото места в България със запазена естествена растителност от лонгозен тип. Тази гора е съхранила и типичната за нея фауна. Устието на реката е защитена територия със статут ЗМ и попада в границите на ПП “Странджа” и потенциалните ЗЗ - ни “Странджа” по Натура 2000. Освен с голямото си видово разнообразие териториите на ЗМ са орнитологично важно място за почивка на мигриращите птици по миграционния път – Via pontica. Подобни функции изпълнява и ЗМ “Силистар”.

Територията на Община Царево включва освен държавни и общински и частни земеделски имоти, които не са били обработваеми през последните десетилетия. През този период земята е била използвана основно като пасища и мери, което е дало отражение и върху съвременния й фаунистичен облик. Повечето земеделски земи са съсредоточени около населените места и по черноморското крайбрежие. Близостта на тези терени с морския бряг и географското разположение е предпоставка за наличието на редица редки и специфични животински видове. Тези територии по време на миграция са местата, където най-често почиват ятата със щъркели и други птици – мигранти.

През 1994-95 г. под егидата на МОСВ и със финансовата помощ на Правителството на Княжество Монако е разработен План за управление на ЗМ ”Устието на река Велека” и ЗМ “Силистар”, публикуван официално през 1998 г. Според плана територията на ЗМ-ти включват пет типа хабитати: пясъчни крайбрежни зони, скалисти морски брегове и прилежаща морска зона, реки и прилежащи влажни терени, гори и терени с нискостъблена растителност и обработваеми земи. В териториите на двете ЗМ са включени земи както с Държавна и Общинска собственост, така и земеделски земи, които са частна собственост. Стопанисването на частните земи, за целите на защитената територия, са крайно неблагоприятни от гледна точка на собствеността и интереса на собствениците. Поради икономическото западане на района и обезлюдяването, земеделските земи са пустеещи и собствениците търсят алтернативи за тяхното ползване. Най - често се търсят механизми свързани с промяната на предназначението в земеползването с цел бърза реализация и печалба. Подобни явления, с още по бързи темпове, се наблюдават по цялото ни Черноморие. Такава промяна е допустима само в близост до населените места, където липсват достатъчно терени, необходими за покриването на очаквания туристически поток. Недопустимо е да бъде извършвана промяна в предназначението на земи от горския фонд, независимо от тяхната собственост. Крайморските гори са уникални съобщества със своеобразна и специфична флора и фауна. Подобна уникалност имат и другите крайбрежни местообитания, каквито са плажните пясъци и дюни, скалистите брегове, естуарите и устията на реките, вливащи се в Черно море.

Систематичен преглед на фауната в района на Община Царево.

Характерна особеност на бентоса в Черно море и в частност на акваторията пред община Царево е масовото участие на черната мида в неговия състав и нейното вертикално разпространение. Тя образува един непрекъснат пояс до дълбочина 40 м, който представлява биофилтър, с важна екологична роля - от една страна раздвижва големи количества вода, с което влияе върху микрослоистоста на кислорода в придънния слой, а от друга - поглъща и преработва значителни количества сестон, който след това се утаява.

Поради по-голямата дълбочина на шелфа в този район и по-наситената с рибни съобщества среда, които консумират (овенилните фази в репродукцията на рапаните, този вид не отбелязва масовото разпространение. Основната маса на фитобентоса е съставена от червената водорасла-филофората. Среща се и кафявата водорасла сфацелария, която обраства по черупките на живата черна мида. Богатото развитие на живота в тази част на Черно море се обуславя от наличността на големи количества биогенни соли. Те постъпват в морето от речните притоци и морските течения. В състава на черноморския планктон взимат участие 350 вида едноклетъчни водорасли /фитопланктон/ и около 70 вида животни /зоопланктон/. Неговият състав претърпява сезонни промени, като най-богати на планктон са заливите по крайбрежието. През последното десетилетие цъфтежните концентрации на фитопланктона достигат максимума си през късната пролет и лятото. През този период бележи нарастване на трофичната база на мидите.

Гръбначната фауна в крайбрежните черноморски води, крайморските езера и опреснените участъци от морето е доста разнообразна. Тя се формира в значителна степен от сезонно мигриращи видове от Мраморно море. Черноморската ихтиофауна обитаваща целогодишно, сезонно и епизодично българското черноморско крайбрежие е представена от 46 семейства и 126 вида. Въпреки песимистичните прогнози за намаляване трофичния потенциал за рибите са налице тенденции за увеличаване на рибните запаси от паламуд, сафрид, хамсия, карагьоз и меджид.

Във формулярите на СЗЗ “Странджа”, сред която попадат и повечето защитени територии, са включени общо 6 вида безгръбначни от клас Насекоми. Прави впечатление, че липсва дори списъка с редки и консервационно – значими видове, установен по време на изработването на редица Планове за управление на ЗТ, преди 2006 г (годината на попълване на формулярите). В плана за управление на ПП “Странджа”, са включени и обобщени 205 вида редки насекоми, 89 ендемични вида и един реликтен вид от общо установените около 1200 вида. В приложение 1 са дадени някой от констатираните безгръбначни с установен природозащитен статус и консервационна значимост. Някои от видовете като голям черен сечко, буков сечко и еленов рогач са тривиални за района, но предвид международния им природозащитен статус са включени и в приложенията на ЗБР.

В плана за управление на ПП “Странджа”, авторите посочват като относително добре проучени 6 групи безгръбначни – паяци (Aranei), правокрили (Orthoptera), мрежокрили (Neuroptera), дневни пеперуди (Rhopalocera), мухи (Diptera – Tachinidae) и мекотели (Mollusca). От тези групи са установени 556 вида, като степента на проученост на групите варира от 40 до 90 %. От тези групи можем да съдим за богатството на района като цяло. При тези групи процента на срещаните видове, отнесен към видовете установени за България варира от 25 до 45%. За установените видове ендемизма е средно 5%, като е най висок при твърдокрилите и многоножките.

Въпреки ниската степен на проученост на безгръбначната фауна в района като цяло (по малко от 50% средно за проучваните групи), може да се твърди, че тя включва редица редки и ограничено разпространени видове, които се нуждаят от защита. Повечето такива таксони са свързани с географското разположение, специфичния микроклимат, старите гори, крайречните и крайморските хабитати. Защитата на тези животни е свързана най- вече с опазването на техните местообитания. Изключение правят само тези видове, които са обект на колекциониране и обект на стопанска експлоатация.

Като основни негативно влияещи фактори върху безгръбначната фауна могат да бъдат изброени следните:

- Унищожаването на местообитанията, следствие от засилената антропогенна преса. На първо место безконтролното застрояване в крайбрежната зона и в районите на устията на реките.

- Превръщането на разновъзрастните и разновидови гори в едновъзрасти и монокултури, следствие от голи сечи и последващо ги залесяване с нетрадиционни интродуцирани видове.

- Обезлесяване и (или) промени в едификаторния етаж с нетипични дървесни видове.

- Опожаряване на пасищата или пожари, възникнали от умишлен или случаен палеж в горските масиви.

- Промяна на средата, следствие от изкопни и строителни дейности.

- Замърсяване на водоемите с битови и химични отпадъци. Замърсяването на повърхностните води води до замърсяване и на подпочвените такива, а от там и на цялата подземна карстова система.

- Неконтролирано извършване на водохващания и каптиране на изворите, води до нарушен воден баланс, а от там и до унищожаване на местообитания на хидробионтите.

- Натоварената, безконтролна паша води до деградация на местообитанието, което често се съпътства с рудерализация.

- Липсата на научна информация за разпространението на голяма част от таксоните, както и за съвременното състояние на местообитанията им е заплаха, предвид липсата на информация, която да отчита промените във средата и съответно в съобществата или видовете.

Ихтиофауната на реките от Община Царево, включва около 30 вида, от които 11 типични реофилни видове, а останалите бракични, морски, проходни и полупроходни. В този видов състав не са включени случайно навлизащите видове при високи води на реката. Във формулярите на ЗЗ са включени само 7 вида, от които навлизането на два вида е малко вероятно или случайно, а единия вид не съществува в българската научна литература, респ. в българската ихтиофауна. Вида Barbus plebeus, не може да се счита за синоним на вида B. tauricus. Вярно е, че първия вид има международен природозащитен статус, но това не означава, че той трябва да се включва и в българските ихтиологични списъци. Същия не може да бъде припознат като синоним, поради липса на компетентно научно мнение. В плана за управление на парка.

Последните мащабни научни изследвания на река Велека, с помощта на електроагрегат, са проведени през 1995 г. по поръчка на МОСВ от екип на Опитната станция по рибарство на СС на СЛРБ – гр. Самоков. За целите на проучването им са били установени 12 станции по протежение на реката. През 1998-2000 г.по Договор на Българо-Швейцарската програма за горите, са проведени фаунистични проучвания, които също ще бъдат взети под внимание при съвременната оценка.

За целите на настоящото проучване, ще включим данни само от последните няколко километра на реката, които имат отношение към ихтиофауната на долното и от части за средното течение. През последните проучвания някой от видовете на са констатирани, а други са станали редки. Този факт се дължи на промените настъпили през последните 20 години. Такива видове са шарана, лупавеца, змиорката и малкия клен. Поради породилите се икономически обстоятелства в реката се констатира преулов. Местното население използва всякакви бракониерски пособия за улов, през всички сезони на годината. Занижения контрол и липсата на подходяща система за контрол са довели до унищожаването на популациите на дивия шаран, който не е констатиран при последните улови. Приоритетно значение и висока консервационна значимост трябва да бъде придадена на следните видове: всички селдови риби, които са проходни за реката, лупавец, малък речен кефал, див шаран, кримска мряна и резовска брияна. Ефективната защита на тези видове е свързана само с тяхната охрана и спазването на санитарно –хигиенните норми във водоемите.

В плана за управление на парка, са констатирани 65 вида морски риби, от които 21 вида навлизат и в устията на реките. Като най – богати на видове се оценяват Велека и Резовска, на второ място са Силистар (14 вида) и Бутамята (7 вида). Извън границите на парка другата река, която заслужава специално внимание е Караагач. Нейната защита се нуждае от от неотложни и незабавни мерки, предвид бързото и хаотично строителство.

Засега реките в общината са запазени относително чисти. В тях се вливат малки количества битови отпадъчни води, което не показва значим отрицателен ефект поради това, че няма изградени канализации. Заустването на допълнителни битово – фекални отпадъчни води би довело до промени с непредвидими последици, най- вече ако пречистването им е недостатъчно ефективно.

Като основни, негативно влияещи на ихтиофауната фактори, могат да бъдат класифицирани бракониерството, промяната на хидрорежима и химическия състав на водите, следствие от замърсяване.

Друг крайно негативно влияещ фактор е промяната на растителността в крайбрежните пространства, следствие от изсичането на крайречните дървета.

От влечугите, обитатели в района на общината са: двата вида сухоземни костенурки, жълтокоремника от гущерите, големия стрелец от змиите. Като много вероятни за района могат да бъдат окачествени – черновратата стрелушка. Относително често се срещат вдлъбнаточелия смок и змията червейница ( през пролетния сезон май). От тези видове с най висока консервационна значимост за България е стрелушката, която е ендемичен подвид, установен само по южното Черноморие в няколко локални находища. С много висока консервационна значимост са и двата вида сухоземни костенурки. Тези влечуги са силно уязвими от антропогенната преса, поради което имат и висок природозащитен статус в целия си ареал. Строителните мероприятия влияят негативно върху тези животни. Желателно е при евентуално констатиране да се уведомят компетентните органи, които да вземат мерки препятстващи физическото им унищожаване. От гущерите интерес и консервационна значимост имат и още два вида – ливадния и горския гущер. Първия вид е изключително рядък на територията на парка и обитава крайречните влажни ливади, а втория вид е свързан със старите дъбови гори.

При реализацията на измененията в ОУП биха били повлияни най силно обитателите на откритите крайбрежни пространства. Препоръчително е при евентуална реализация, да се избегне промяната на ландшафта и залесяването с нетипични и чуждоземни видове в крайбрежната зона.

Общо за територията на ПП “Странджа” и Община Царево са установени 62 вида бозайници, разпределени по следния начин. Наземните дребни бозайници са 27 вида (Insectivora, Rodentia, Lagomorpha), прилепите са 21 и 14 вида са едрите бозайници. В списъците не са включени отдавна изчезналите видове – мечката и риса, както и морските бозайници за които няма информация през последните 15 години. За изчезнал се счита и тюлена монах, за който се твърди, че посещава района на Силистар и Бутамята през есенните и пролетните периоди.

На територията на парка, респективно общината са установени общо 14 вида едри бозайници (копитни и хищници). От едрите бозайници с консервационна значимост за района са: дивата котка, видрата, златката, пъстрия пор и тюлена монах. От тези пет вида дивата котка и златката са видове, които обитават старите гори, видрата е свързана с крайбрежните и крайморски хабитати, а пъстрия пор с откритите пространства, основно около черноморската зона. От ловните обекти района се обитава от дивата свиня и сърната. При евентуално реализиране на измененията на ОУП, урбанизираните територии биха изгубили качеството си на място посещавано от повечето едри бозайници. Присъствието на човека и шума са фактори, влияещи негативно върху едробозайната фауна.