#/etc/rc.d/rc.samba restart – за Slackware

#/etc/rc.d/rc.samba restart – за Slackware

#/etc/rc.d/init.d/smb stop

# /etc/rc.d/init.d/smb start – за Red Hat

Ето още един пример за споделяне на директория:

[Music]

comment = Music folder

path = /mnt/storage/Music

guest only = Yes

guest ok = Yes

Параметъра guesk ok е синоним на public. Параметъра guest only задава достъпа до споделения ресурс, като в случая никой освен guest потребителите нямат достъп до ресурса.

Това е най-основната конфигурация за осигуряване достъп на Windows машини до Линукс чрез SMB протокола.

Конфигурирането на smb.conf може да се улесни ако се използва помощното приложение SWAT (Samba Web Administration Tool). SWAT работи като сървър и очаква връзка към порт 901. За връзка се използва обикновен браузър. SWAT позволява цялостно конфигуриране на Samba сървъра чрез удобен и лесен WEB интерфейс.

Освен SWAT може да се използва и специален плъгин за KDE наречен ksambaplugin (http://ksambakdeplugin.sourceforge.net/), който се интегрира в Контролния панел на KDE и в неговите менюта.

Когато искате да осъществите достъп до Windows споделени ресурси от Линукс трябва да използвате програмата smbclient, която се разпространява с пакета Samba. Тя ви предоставя FTP подобен конзолен интерфейс. Достъпа до ресурса \\server514\shared се осъществява така:

#/usr/sbin/smbclient \\\\server514\\shared – ако ресурса е споделен без парола

#/usr/sbin/smbclient \\\\server514\\shared mypasswd – ако ресурса е споделен с парола

След като попаднете в обвивката на командата може да използвате help, за да видите възможните команди. Друга начин за достъп до споделени ресурси е възможността на тяхното прикачане към локалната файлова система.

Това става с командата smbmount:

#smbmount \\\\server514\\shared /mnt/smb

#smbumount /mnt/smb

Друг начин за монтиране на споделен SMB ресурс е чрез командата mount:

#mount -t smbfs \\\\server514\\shared /mnt/smb

#umount /mnt/smb

За да e възможно монтирането на SMB споделена директория към локалната файлова система е необходимо ядрото да е компилирано с поддръжка на SMBFS. Това може да проветите с командата:

#cat /proc/filesystems

Ако списъка, който тя връща включва smbfs, то ядрото ви е компилирано с тази поддръжка. В противен случай ще е необходимо за използвате програмата smbclient за достъп до споделените ресурси.

Освен файлове, чрез Samba може да се споделят и принтери.

Ето примерна конфигурация за споделяне на принтер от Линукс:

[global]

printing = bsd

load printers = yes

printcap name = /etc/printcap

max print jobs = 100

[printers]

comment = All printers

printable = yes

path = /var/spool/samba

browseable = no

guest ok = yes

public = yes

read only = yes

writable = no

Значението на отделните параметри е следното:

[global]

printing = bsd – казва на Samba да използва BSD стил на принтиране.

В новите дистрибуции се предпочита използването на CUPS.

load printers = yes – при използването на този параметър се избягва дефинирането на секция за всеки отделен принтер. Споделят се всички принтери описани в /etc/printcap.

max print jobs = 100 – задава максималния брой едновременни задачи.

printcap name = /etc/printcap – задава пътя на файла където са описани достъпните принтери. Ако се използва CUPS този файла трябва да има права за писане.

[printers]

printable = yes – ако този параметър не е със стойност yes, smbd ще откаже да се стартира.

path = /var/spool/samba – трябва да сочи към директория където Samba да съхранява пристигащите файлове. Тази директория трябва да е различна от тази зададена на системата за принтиране на Линукс.

browseable = no

Ако вашата дистрибуция използва CUPS (Common UNIX Print System), то параметрите printing и printcap name трябва да са със стойности cups. За да може да използвате CUPS, то Samba трябва да е компилирана с такава поддръжка.

Сега ще разгледаме случая на принтиране от Линукс машина на споделен принтер работещ на Windows. За да може да правите това трябва да отговаряте на следните условия:

Вие трябва да имате правилни записи във файла /etc/printcap (те трябва да съответстват на локалната структура на директориите за буферна директория и т.н.)

Трябва да имате скрипт /usr/bin/smbprint. Той се доставя заедно с изходните кодове на Samba, но не със всички двоични дистрибутиви на Samba (например в пакета на Slackware, smbprint не присъства). В по-новите дистрибутиви на Samba e заменен с smbspool.

Ако вие искате да преобразувате ASCII файлове в Postscript вие трябва да имате програмата nenscript, или неин еквивалент. nenscript това е конвертор на Postscript и той обикновено се разполага в директорията /usr/bin.

Нека разгледаме един примерен /etc/printcap, като файла е за принтер HP 5MP нa сървър Windows 2000. Използват се следните полета на файла /etc/printcap:

cm – коментар

lp -име на устройството, отворено за въвеждане

sd - spool директория на принтера (на локалната машина)

af - файл за отчет за използването на принтера

mx - максималния размер на файла (нула - без ограничения)

if - име на входния филтър (скрипта)

# /etc/printcap

lp:\

:cm=HP 5MP Postscript Printer on Server514:\

:lp=/dev/lp1:\

:sd=/var/spool/lpd/lp:\

:af=/var/spool/lpd/lp/acct:\

:mx#0:\

:if=/usr/bin/smbprint:

Убедете се, че буферните директории и директорията използвана за отчет за ползването, съществуват и са с права за запис. Убедете се, че реда 'if' съдържа правилния път към скрипта smbprint (даден по-долу) и убедете се, че записите сочат към правилното устройство за въвеждане (специалния файл /dev).