Въведение
Изтегляне 10.06 Mb.
|
| 1ощ на испанската революция. Към Испания се стичат революционери от всички страни на света, готови да защитават с оръжие в ръка републиката.
Формирани са интернационални бригади от няколко десетки хиляди антифашисти от 54 страни. Те се вливат в републиканската армия като ударна сила на революцията. Създаденият в Париж Международен комитет координира помощната дейност в отделните страни. Само за две години за Испанската република са събрани 800 милиона френски франка от 17 страни314. Антифашистките централи издигат лозунга „Делото на испанския народ е дело на мира и прогреса на човечеството“. Георги Димитров приканва всички антифашисти на съвместа борба за „най-скорошно ликвидиране на злодейската война против испанския народ“315. Участието на 35 000 ннтербригадисти в сраженията по бойните фронтове на Испания, техният георизъм и себеотрицание. помощите, конто са изпратени в пари, медикаменти, храни, оръжие и пр., са проява на интернационализма на световното революционно и антифашистко движение. Испанската гражданска война и главно участието на анархосиндикалистите в нея е подтик за ново активизиране на I анархизма в България. Анархистите възстановяват своите групи и засилват нелегалната печатна пропаганда316. Те разпространяват също така и испански анархистки информации за революцията317. Анархистите водят обширна кореспонденция с българските безвластнически групи в Париж и Барселона, откъдето получават значително количество литература. Емигрантите осведомяват своите съидейници в страната за събитията в Испания и настояват за засилване на безвластническата дейност318. При тази обстановка много от групите в София и в някои градове в провинцията активизират своята дейност и разширяват състава си. Според свсденията на Дирекцията на полицията през 1936—1937 г. в страната е имало около 1600 анархисти, които заедно с техните съмишленици достигат около 2000—2500 души319. Най-активните анархисти са регистрирани и строго следени от полицията. В полицейските материали намираме списък на анархистите в България по това време, даден по села и градове (според тяхното родно място).
В Странство се намират 49 анархисти. От селата са 143 души. Или общо в тези списъци фигурират 836 души анархисти320. Още един път ще отбележа, че численият състав на анархистите не е много голям. Разбира се, за малка България едно идейно движение, което обхваща 2000—2500 души съвсем не е фактор за омаловажаване. Това най-добре личи от докладите на полицията. Още повече, че тук става въпрос за идейно обединени хора, с активна обществена дейност, разпространяващи идеен фермент с голяма сила и заразителност. Основните анархистки списания, които излизат през 1935 — 1936 г., „Компас“ и „Нов свят , публикуват много статии за безвластническия комунизъм. Макар че те излизат като месечни списания за наука, литература и изкуство, в повечето броеве има материали с анархистко съдържание. Статиите „Линейната историческа необходимост“. „Идеализъм и олигархия“, „Наука и философия“ (публикувани в сп. „Компас“), разглеждат анархизма като идеология, която е призвана да спаси човечеството от злините на капитализма321. Заедно с раздвижването на анархистите пламват нови полемики и борби. „Нов свят“, редактиран от П. Лозанов публикува материали за възгледите на Бакунин, Кропоткин и други видни анархисти. Статията „Един мирен бунтовник“ обрисува сложната и противоречива личност на Л. Н. Толстой, като дава положителна оценка на обществените възгледи на големия писател. „Той разбира, че обществото е зле устроено — пише Д. Панов, и понеже не бе реформатор, нито се задоволяваше да лекува обществото с палиативи, отрече издъно съвременните, и държавни, и обществени порядки“. В същата статия се дава критична оценка за главното средство, което Л. Н. Толстой препоръчва за излекуване язвите на обществото — пасивното съпротивление на насилието и злото322. Толстоистите остро реагират и отхвърлят критичните оценки на списанието за обществените възгледи на Толстой. „Нов свят“ излъчва критични материали и срещу анархистите индивидуалисти. „Индивидуалистите в обществото — пише то, са търтеите в кошера. Развитието на индивидуализма е в ущърб на обществото и на самия индивид.“323 Идеите за абсолютната свобода на индивида са в противоречие с колективните начала на анархокомчнизма. Между списанията „Компас“ и „Нов свят“ се водят дискусии по някои теоретични въпроси. Редакторът на „Нов свят“ П. Лозанов напада статия, публикувана в „Компас“ (от В. Ставрев), с обвинението, че той подценява ролята на идеите в историята на обществото и особено техния творчески елемент в живота на хората Който държи само за материалните сили при обяснението на човешкото общество — пише той, очевидно поддържа погрешно становище.“324 „Нов свят" защитава тезата на идейните анархисти за първостепенното значение на идеите, за тяхната мобилизираща и действена си та. Анархоком\ шетите изхождат от тезата, че техните възгледи са анархизъм от чист. класически тип, показват непримиримост към всякакви отстъпления от идейния анархизъм. Списание „Нов свят“ отправя остри критики и срещу марксизма. В статиите „Материализмът“, „Диалектика на развитието“ и др. Антистен (псевдоним на преподавателя по естествена история Ив. Роков) поставя под съмнение материалния фактор в обществения живот и диалектиката като универсален закон на развитието325. Списанието осъжда жестоката диктатура на Сталин и политическите процеси в Съветския съюз, изказва съмнение за насилствено умъртвяване на Горки, дава информация за разстрелите в Москва по повод убийството на С. М. Киров, изтъква жестокостта на Сталин във връзка с процесите на троцкистката опозиция. „Процесът Зиновиев- Каменев надхвърли всичко — пише „Нов свят“. Осъдени на смърт 16 човека. Куп недоказани положения дадоха основание за тази свирепа присъда. Основният метод на следствието е да накара обвиняемите да се признаят за виновни, а за това се прилага невиждан полицейски терор326. Анархистката преса помества и редица други критични информации за държавния капитализъм и тоталитарната диктатура в Съветския съюз. Списание „Нов свят“ помества редица интересни статии: „Кооперация и кооперативно обработване на земята“, „Държава и икономика“, „Цивилизация и централизъм“, „Машината и научната организация на труда“ и др. Чрез тях запознава своите читатели с най-новите обществени идеи за науката и стопанския живот. Особено място „Нов свят“ отделя и на етиката и морала в обществото. Чрез редица парливи проблеми — за свободното възпитание, самовъзпитанието на детето, половият проблем. проституцията — внушава анархоетическите ценности на обществото15^. В двете списания „Компас“ и „Нов свят“ се поместват и много литературни материали (стихове, рецензии, оценки на книги) от Г. Жечев, Ламар, Дим. Панов. В. Таджер и др. Тези две списания и особено „Нов свят“ имат голямо значение за осветляване на новите модерни възгледи на обществото в духа на анархизма. Анархистите продължават да действат като разпокъсани фракции и групи. Анархосиндикалистите (около сп. „Компас“) се придържат към тезата, че синдикалните организации са достатъчни за анархистката борба, анархистката революция и устройването на бъдещото общество. Политическата власт според тях трябва да се замени с икономически организации по производство, потребление и културно-просветни съюзи. Ръководна роля в анархосиндикалистична фракция имат Георги Енев, редактор на сп. „Компас“, и Иван Кралевски327. Анархокомунистите пропагандират идеята, че главна роля играят идейните групи. Обществото е свободен съюз на личности и федерации на групи, без да се дирижира от единен център. Федерирането като принцип се извършва отдолу нагоре. Те се обединяват около сп. „Нов свят“. Дейни членове на анархокомунистите са Петър Лозанов, Гено Даскалов, Александър Сапун- джиев и др.328 Фересистите около сп. „Мисъл“ допускат в известна степен организацията и властническия принцип. Те смятат, че без минимална организация, без решаване на кардиналните въпроси чрез мнозинство, без дисциплина — не може да се достигне до победа и до преустройство на обществото. ФРС е за изграждане на класова организация на работниците и селяните, на основата на анархистката идеология. Ръководна роля при фересистите играят Лальо Маринов (Ламар), Д. К. Маджов, Хр. Арнаудов. През август 1936 г. се свиква нов конгрес на ФАКБ. Той се провежда пак в Павел баня (но не вън от селото, а в една къща). На него присъстват 50—60 по-видни дейци на анархокомунисти- ческото движение. Главният проблем, който се обсъжда, са събитията в Испания и българското безвластническо движение. Изнася се информация за революционната война в Испания, за участието на анархистите от СГ^Т и РА1 в нея. I Решава се да се разгърне акция в защита на Испанската революция — да се събират помощи, да се отпечатат марки, да сс разгърне активна пропаганда за изясняване същността на испанските събития. Конгресът се обявява против предложението за извършване на „ексове“ против властта. Този конгрес на идейните анархисти има важно значение за разгръщане на пропагандна дейност в защита на Испанската революция. Под влияние на осъщественото единство на анархистите в Испания се подхваща идеята за обща дейност на безвластниците в България. Малко по-късно (25 август същата година) по инициатива на ФРС трите анархистки фракции (анархоком\ни- сти, синдикалисти и фересисти) свикват конференция на Витоша, между Княжево и Владая, на която присъстват около 30 души. Постига се споразумение за обща борба и издаване на общо списание. Излъчва се една комисия от трима души начело с Благой Колев от синдиката „Фарс“. която да уведоми всички анархисти за постигнатото обединение, да подготви издаването на общо списание. След конференцията дейността на анархистките групи се засилва. Разпространяват се позиви за положението в Испания, за нуждата от засилване на борбата срещу фашизма, за разгръщане на помощна акция в полза на испанските анархисти 329. Но и след прокламираното обединение анархисткото движение остава разпокъсано и фракионните борби продължават. Разногласията и борбите между синдакилисти, идейни анархисти и фересисти отново се изострят330. Опити за съгласувани действия се нравят и по-късно. Трите фракции издават позиви от името на „Комитет на обединените анархисти в България“ в подкрепа на революционна Испания139. Все пак анархистките сили в България не успиват да се обединят в единно движение. През периода от 1936 до 1939 г. цялата дейност на анархистите в България всъщност е подчинена на задачата да се пропагандира испанският анархизъм. Те подех!ат в своя лечат кампания в защита на испанската революция. Във всички издавани от тях вестници, списания, позиви призовават да се подпомогне испанското безвластническо движение331. В полицейските донесения се съд ьржат сведения за пръскане на десетки позиви по улиците, в университета, в училища и на обществени места в София, в градовете Кюстендил, Пловдив. Сливен и др.332 Някои по-големи групи се снабдяват с циклостил и печатат позиви, листовки, апели и други нелегални материали333. :|с По-голямата част от анархистите (анархокомунисти, анархо- штдивуалисти и част от анархосиндикалистите) отхвърлят предложенията за общи действия и общ фронт на демократичните сили срещу реакцията в България. В манифест към българския народ ФАКБ посочва, че „капиталистическата система в България вижда във фашизма своята последна опора1. Анархистите ясно и категорично отхвърлят пътя на фашизма на българското общество. Те неотстъпно следват своята антибуржо- азна, антиреакционна политика. В същото време те отказват сътрудничество с другите антифашистки сили поради това, че са против всякаква власт, отхвърлят народния фронт като алтернатива на развитието на политическия живот в България. „Народният фронт — се посочва в Манифеста, е новата, най-опасна илюзия за българските трудещи се.“ Те се обявяват против обединителната идея, изведена на преден план от т.нар. „Петорка" за възстановяване на Търновската конституция. „ФАКБ е неумолим противник на всички властнически системи. Измама и илюзия е възстановяването на Търновската конституция. “334 Част от анархистите (главно анархосиндикалисти и фересисти) дори и да допускат общи действия с антифашистки организации (главно БРП. БЗНС и социалдемократи, но не единен фронт с тях), то това трябва да стане според тях на класова основа. Работата на комунистите и други демократични организации те преценяват като опортюнизъм Те отхвърлят участие в „Петорката“, отказват да изпращат свои делегати във всякакви комитети335. Анархосиндикалистите и фересистите допускат обща антифашистка борба, единодействие само на синдикална основа. Прояви на такова единодействие се забелязват още през 1935 г. в борбата срещу държавните синдикати. В град Перник се създава комитет за единодействие на транспортния пролетариат, който се обръща с апел към бившите ръководители на НРНС, свободните синдикати, бившия БЖС, профопозицията. БУС, ГПС, анархистките синдикати и други профсъюзни дейци за изграждане на „единен транспортен съюз“ и профсъюзно единство по примера на Франция163. През октомври същата година комитетът за единодействие, в който влизат представители на НРПС, свободните синдикати, неутралните земеделски синдикати и анархосиндикалистите, се обръща с призив към всички работници за единна борба против държавните синдикати, против забраната на стачките и за повишаване на заплатите166. В началото на август 1936 г. по инициативата на ПРПС се свиква конференция, на която присъстват представители на НРПС, свободните синдикати, земеделските синдикати, анархосиндикалистите и фересистите. Представените съюзи приемат общата борба против реакцията и фашизма, но отхвърлят предложението на НРПС да се обединят в единна професионална организация, позовавайки се на съществуващите принципни различия. По-благоприятно се развива борбата за единен фронт в студентските среди. „Ние подаваме ръка — пише органът на БОНСС в. „Студентско знаме“ — иа всички Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 10.06 Mb. Сподели с приятели:
|