Ки |ц*„;,ХНарХ~СткатаП^упа в Разград се ръководи от известния анархист Върбан И' Той ръководи и издателство „Безвластие“.
1ЩИА, ф. 370. оп. 1, а.е. 246.
насоченост. За разлика от Бакунин, Кропоткин поставя ударш ннето на етическите ценности — справедливост, взаимопомощ! хуманност8'’. През 1909 г. групата „Безвластие“ отпечатва книгата му „Взаимопомощта фактор на еволюцията“, в която той
обосновава тезата, че взаимопомощта е природен закон I
главен фактор на прогресивната еволюция“. Той счита, че не борбата между индивидите, както твърди Дарвин. а тяхната взаимопомощ е основен природен закон, че в социалния живот на хорат.: в класовото общество заедно със закона за класовата борба, за който пише Маркс, съществува и законът за взаимопомощта между хората70.
В предговора към изданието известният наш учен Асен Златаров изтъква, че взаимопомощта е форма, проявление на закона за борбата между индивидите в природата I на класовата борба в обществото71.
Известно влияние сред анархистите имат и толстоистите по- специално възгледите на Толстой за „християнската любов към хората“ и теорията за непротивене на злото, на насилието. Зг основа на своето верую Толстой приема „чистото“ учение на Христа за любовта към ближния, като издига този общохуманен идеал в основен принцип за обществото72. Той отрича необходи мостта от социална революция и проповядва прераждане на обществото посредством любовта. Толстоисткото крило на анархисткото движение в България е слабо.
Анархистите се опитват да проникнат и в селата Те засилвай своята пропаганда сред селяните. Заявяват, че идеите и безвлаетническия комунизъм ..прекрасно могат да намерят своята естествена среда на разпространение между непокварената о] партизанство част на селското земеделско население“73. Анап хизмът си остава обаче главно градско движение. Създават Щ само няколко групи в селата — Килифарево, Долна Оряховица Търновско и др.
Анархистите насочват своята агитация и към учениците. Т разчитат, че свободолюбивият дух на младежта ще се окая
благоприятна почва за тесните „бунтарски идеи'1. През 1910 г. започва да излиза анархисткият вестник „Ученическа пробуда1В него се подлагат на осгра критика съдържанието и формите на буржоазното възпитание. Пропагандират се нови възпитателни системи на „свободното училище и модерното възпитание“. I Кбликуват се статии за [едагогическите възгледи на Франциско Ферер74. Идеите за възпитание на. свободна, от никого неограничавана личност, за младежи със „свободен дух“ допадат н някои ученици. В резултат на тази пропаганда се изграждат анархистки ученически групи в Русе. Разград. Пловдив, Ямбол, Всрна. Сливен и др. В същия вестник се отпечатва манифест на Международнатадружина на учениците анархисти в Париж, в който се отправя призив към учениците от цял свят да се включат в борбата за анархия75.
Заедно с увеличаването на анархистките групи възниква въпросът за тяхното обединение в една организация. През 1909 г. групата „Безвластно“ в Разград излиза с писмо до анархистите в България, в което изразява мнение, че е назряла нуждата да се свика анархистки конгрес за основаване на федерация на анархокомунистите76. Поради слабото анархистко движение и главно поради принципа, възприет от анархистите, за „абсолютна свобода“ и „автономия“ на анархистките групи и техните привърженици тази идея не се осъществява.
Ново предложение за свикване на конгрес прави софийската гр>па (1910 г.)77. Но и този път поради слаба организация конгресът не се свиква.
През периода преди Балканската и Първата световна война анархистите (главно привържениците на терористичната так- тика) организират и атентати. През 1908 г. група анархисти извършват атентат в царския интернат в Кюстендил78. Същата година член иа тази група напада Босилеградската поща, убива стражарите и взема голяма сума79.
През 1911 г. анархистите правят опит да убият цар Фердинанд80. През 1912 г те отново организират атентат срещу него в градското казино81. Атентаторите са главно македонски анархисти.
Властта предприема жестоко преследване на анархистите. Освен арестите и процесите срещу извършителите на атентати е са арестувани и интернирани и много активни анархисти от Кюстендил, Разград, Русе, Търново и другаде82’8.
Непосредствено преди Балканската война главно пропа- гандна дейност развиват анархистките групи в Русе и Разград. Библиотека „Освобождение" (Русе) и библиотека „Безвластие“ (Разград) издават значителен брой анархистки книги и брошури83.
Анархистките издания се обявяват против тезата за военна защита на отечеството. Те заявяват, че думата „отечество“ и думата „народ' се използват от буржоазната класа за маскиране на защитата на своите интереси. „Що е отечество? — задава въпрос в. „Безвластие“ и отговаря: „Там където си се родил, къщи, гори, фабрики. Но всичко това принадлежи на господаря. Значи отечеството е на господаря. Анархистът е „безотечественик".84
Анархистите издават и книгата „Война или революция“ от П. Делирадев и М. Герджиков. В нея авторите се обявяват против нелегалната борба и четничеството в Македония и заявяват, че „само едни приятелски отношения между балканските държави, дорасли до федеративни връзки, могат да умиротворят Македония“.
На лозунга за война с Турция те противопоставят лозунга за социална революция, сваляне на Фердинанд и българските управници. Този лозунг не съответства на патриотизма на народните маси. На фона на силния национален повик за освобождение на братята роби. останали под турска власт, той има по-тясно социално съдържание и не достига до съзнанието на масите.
По време на Балканската и Междусъюзническата война анархистката пропаганда и дсйност заглъхват.