Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание
Изтегляне 1.01 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie
| Антихристът
Християните са имали специална дума за това отстъпление. Те са го наричали антихрист. Много популярни автори са спекулирали относно това понятие, обикновено пропускайки да отчетат неговата употреба в Писанието. На първо място, помислете за факта, който несъмнено ще шокира някои хора: думата “антихрист” не се използва никъде в Книгата Откровение. Нито веднъж. Въпреки това думата постоянно се използва от християнски учители като синоним на “Звяра” от Откровение 13. Очевидно, няма съмнение, че Звярът е враг на Христос, и в този смисъл е “анти” Христос; но това, което казвам, е, че понятието антихрист се използва в много конкретен смисъл, и по същество няма връзка с личността, известна като “Звяра” и “666.” Една друга заблуда учи, че “Антихристът” е конкретен човек; свързана с това е идеята, че “той” е някой, който ще се яви към края на света. И двете идеи, както първата, противоречат на Новия Завет. Всъщност, единствените случаи на употреба на понятието антихрист са в следните стихове от посланията на Апостол Йоан: Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас. . . . Кой е лъжец, освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихрист, който се отрича от Бащата и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Бащата; а който изповядва Сина, има и Бащата. . . . Пиша ви това поради тези, които желаят да ви заблудят. (1 Йоан 2:18-19, 22-23, 26). Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповядва, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е антихристът, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света. Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Онзи, Който е във вас, от онзи, който е в света. Те са от света, за това светски говорят и светът тях слуша. Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме Духа на истината и духа на заблудата (1 Йоан 4:1-6). Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв човек е измамник и антихрист. Внимавайте на себе си, да не изгубите онова, което сте изработили, но да получите пълна награда. Никой, който върви напред, и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; този, който пребъдва в учението, той има и Сина и Бащата. Ако някой дойде при вас, и не носи това учение, недейте го приема вкъщи, и не го поздравявайте, защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела (2 Йоан 7-11). Цитираните по-горе текстове обхващат всички места в Библията, които споменават думата антихрист, и от тях можем да извлечем няколко важни заключения: Първо, християните вече са били предупредени за идването на антихрист (1 Йоан 2:18; 4:3). Второ, нямало е само един, а “много антихристи” (1 Йоан 2:18). Следователно понятието антихрист не може просто да бъде име за един отделен човек. Трето, антихрист вече е действал когато Йоан пише: “и понеже сега има много антихристи” (1 Йоан 2:18); “Пиша ви това поради тези, които желаят да ви заблудят” (1 Йоан 2:26); “чули сте, че иде, и сега е вече в света” (1 Йоан 4:3); “Защото много измамници излязоха в света. . . . Такъв човек е измамник и антихрист” (2 Йоан 7). Очевидно, ако антихристът вече е присъствал в първи век, той не е бил някоя личност, която ще се издигне към края на света. Четвърто, антихрист е система на неверие, особено ереста на отричане на личността и делото на Исус Христос. Макар антихристите очевидно твърдят, че принадлежат на Бащата, те учат, че Исус не е Христос (1 Йоан 2:22); в съюз с лъжепророците (1 Йоан 4:1) те отричат Въплъщението (1 Йоан 4:3; 2 Йоан 7, 9); и отхвърлят апостолското учение (1 Йоан 4:6). Пето, антихристите са били членове на християнската Църква, но са отстъпили (1 Йоан 2:19). Сега тези отстъпници се опитват да заблудят други християни, за да отклонят цялата Църква от Исус Христос (1 Йоан 2:26; 4:1; 2 Йоан 7, 10). Като сглобим всичко, можем да видим, че антихрист е описание на система на отстъпление и отделни отстъпници. С други думи, антихрист е изпълнението на пророчеството на Исус, че ще дойде време на голямо отстъпление, когато “мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина” (Матей 24:10-11). Както казва Йоан, християните са били предупредени за идването на антихрист; и със сигурност са се появили “много антихристи.” За известно време, те са вярвали в Благовестието; по-късно са изоставили вярата, и тогава са се опитали да заблудят други, или като започват нови култове, или, по-вероятно, като се стремят да привлекат християните към юдаизма – лъжливата религия, която претендира, че се покланя на Бащата, докато отрича Сина. Когато се разбере учението на антихрист, то съвпада съвършено с това, което ни казва останалата част от Новия Завет за времето на “последното поколение.” Един от антихристите, които нападат Ранната Църква, е Керинт, водачът на юдаистки култ през първи век. Считан от Църковните Бащи за “Архи-еретик” и определян като един от “лъжеапостолите,” които се противопоставят на апостол Павел, Керинт е юдеин, който се присъединява към Църквата и започва да отклонява християни от истинната вяра. Той учи, че едно по-низше божество, а не истинският Бог, е създало света (твърдейки, заедно с гностиците, че Бог е твърде “духовен,” за да се занимава с материалната действителност). Логично, това означава също отричане на Въплъщението, тъй като Бог не би приел физическо тяло и истински човешка личност. И Керинт е последователен: той заявява, че Исус е просто обикновен човек, не роден от девица; че “Христосът” (небесен дух) е слязъл върху човека Исус при Неговото кръщение (давайки Му способност да върши чудеса), но после Го оставя отново при разпятието. Керинт също защитава учение за оправдание чрез дела – конкретно, абсолютната необходимост да се спазват церемониалните постановления на Стария Завет, за да може човек да бъде спасен. Още повече, Керинт очевидно е бил първият, който учи, че Второто Пришествие ще даде начало на буквално царуване на Христос в Ерусалим за хиляда години. Макар това да е против апостолското учение за Царството, Керинт твърди, че това учение му е открито от ангел (точно както Джоузеф Смит, антихрист от 19 век, по-късно твърди, че бил получил ангелско откровение). Истинските апостоли твърдо се противопоставят на Керинтовата ерес. Павел увещава църквите: “Но ако и ние, или ангел от небето, ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет!” (Галатяни 1:8), и продължава в същото послание да опровергава легалистичните ереси, защитавани от Керинт. Според преданието, апостол Йоан пише своето Евангелие и послания като има предвид конкретно Керинт. (Също ни е казано, че когато Йоан влязъл в обществената баня, забелязал този антихрист пред себе си. Апостолът веднага се обърнал и избягал, викайки: “Да бягаме, да не би сградата да падне; защото Керинт, врагът на истината, е вътре!”) Връщайки се към Йоановото твърдение за духа на антихриста, трябва да отбележим, че той набляга върху още един много важен момент: както Исус предсказа в Матей 24, идването на Антихрист е белег за “Края”: “Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време” (1 Йоан 2:18). Връзката, която хората често правят между антихриста и “последните дни,” е напълно правилна; но това, което често се пропуска, е фактът, че изразът последните дни и подобните понятия се използват в Библията да говорят не за края на физическия свят, а за последните дни на народа Израел, “последните дни,” които завършиха с разрушаването на Храма през 70 от Хр. Това също ще бъде изненада за мнозина; но ние трябва да приемем ясното учение на Писанието. Новозаветните автори безспорно използват езика на “последните времена,” когато говорят за периода, в който живеят, преди падането на Ерусалим. Както видяхме, апостол Йоан казва две неща по този предмет: първо, че антихрист вече е дошъл; и второ, че присъствието на антихриста е доказателство, че той и неговите читатели живеят в “последния час.” В едно от своите по-ранни послания Павел трябва да поправя погрешно впечатление относно идещия съд върху Израел. Лъжеучителите наплашвали вярващите като казвали, че денят на съда е вече върху тях. Павел напомня на християните това, което им е обяснявал преди: Никой да ви не измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението . . . (2 Солунци 2:3). Към края на тази епоха, обаче, когато Йоан пише своите послания, Голямото Отстъпление – духът на антихриста, който Господ предсказва – било действителност. Юда, който написва една от последните новозаветни книги, не ни оставя причина за съмнение по този въпрос. Произнасяйки силно осъждение върху еретиците, които нахлуват в Църквата и се опитват да отклонят християните от правилната вяра (Юда 1-16), той напомня на своите читатели, че са предупредени точно за това нещо: Но вие, възлюбени, помнете думите изговорени по-напред от апостолите на нашия Господ Исус Христос, как ви казваха: В последно време ще има присмивачи, които ще ходят по своите нечестиви страсти. Тези са, които правят разцепления, плътски, които нямат Духа (Юда 17-19). Юда ясно счита предупрежденията за “присмивачи” като отнасящи се за еретиците от неговото собствено време – което означава, че неговото собствено време е периодът на “последното време.” Както Йоан, той знае, че бързото умножаване на тези лъжебратя е белег за Края. Антихрист е дошъл, и това е бил Последният Час. Кога хората започнаха да изоставят поклонението пред идолите, освен когато самото Божие Слово дойде между хората? Кога предсказанията спряха и станаха безсмислени, между гърците и навсякъде, освен когато Спасителят се изяви на земята? Кога онези, които поетите наричат богове и герои, започнаха да бъдат считани за обикновени смъртни хора, освен когато Господ ограби плячката на смъртта и запази нетленно тялото, което беше взел, възкресявайки го от мъртвите? Или кога измамността и лудостта на демоните си спечели презрение, освен когато Словото, Божията Сила, Господарят и на тях също, се смили заради слабостта на човечеството и се яви на земята? Кога практиката и теорията на магията започна да бъде тъпкана под крака, ако не при изявяването на Божественото Слово пред хората? С една дума, кога мъдростта на гърците стана глупава, ако не когато истинската Божия Мъдрост се яви на земята? В миналото целият свят и всяко място от него са били заблуждаване чрез поклонение на идоли, и хората са мислели, че идолите са единствените богове, които съществуват. Но сега по целия свят хората изоставят своя страх от идолите и прибягват до Христос; и като Му се покланят като на Бог, чрез Него те също познаха Бащата, Когото преди не познаваха. Изтегляне 1.01 Mb. Сподели с приятели:
|