Възстановеният рай Дейвид Чилтън Съдържание

Апостолите и християните от първото поколение са знаели, че живеят в последните дни на старозаветната епоха. Те нетърпеливо са очаквали нейното завършване и пълното въвеждане на новата епоха. С напредването на века и с увеличаването и засилването на “белезите на края,” Църквата е можела да види, че Денят на Съда бързо наближава; в близкото бъдеще се е задавала криза, когато Христос ще ги избави “от настоящия нечист век” (Галатяни 1:4). Твърденията на апостолите са пълни с тази нагласа за очакване, сигурно знание, че това важно събитие им предстои. Мечът на Божия гняв е бил застанал над Ерусалим, готов да удари във всеки момент. Но християните не са се страхували, защото идващият гняв не е бил насочен срещу тях, а срещу враговете на Благовестието. Павел увещава Солунците да очакват “Неговия Син от небесата, същия Исус, Когото възкреси от мъртвите, Който ни избавя от идещия гняв” (1 Солунци 1:10). Отразявайки Исусовите думи в Мат. 23-24, Павел подчертава, че предстоящ съд ще се излее върху “юдеите, които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угаждат и на всичките човеци са противни, като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят мярката на греховете си; но безграничният гняв ги настигна” (1 Солунци 2:14-16). Християните са били предупредени и затова са били подготвени, но невярващият Израел е бил хванат неподготвен:

А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност, тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне онзи ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня; не сме от нощта, нито от тъмнината. . . . Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос (1 Солунци 5:1-5, 9).

Павел продължава по тази тема в своето второ послание към същата църква:

Понеже е справедливо пред Бога да въздаде скръб на онези, които ви оскърбяват, а на вас, оскърбените, да даде утеха (както и на нас), когато се яви Господ Исус от небето със Своите силни ангели, в пламенен огън да даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славата на Неговата сила, когато дойде в онзи ден да се прослави в Своите светии и да се покаже чуден между всичките повярвали (2 Солунци 1:6-10).

Ясно е, че Павел не говори за окончателното идване на Христос в края на света, защото идващата “скръб” и “възмездие” бяха конкретно насочени против онези, които преследват Солунските християни от първото поколение. Идващият ден на съд не е бил нещо на хиляди години надалеч. Той е бил близо – толкова близо, че са можели да го видят как идва. Повечето от “белезите на края” вече са били налице, и вдъхновените апостоли са насърчавали Църквата да очаква Края във всеки момент. Павел увещава християните в Рим да постоянстват в благочестив живот, “като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато първо повярвахте. Нощта премина, а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината” (Римляни 13:11-12). Както старата епоха се характеризира с грях, отчаяние и робство под Сатана, новата епоха ще бъде все повече характеризирана с праведност и универсалното царуване на Царството. Защото периодът на “последните дни” е също времето, когато небесното Царство бива въведено на земята, когато “Святата планина” започва своя динамичен растеж и всички народи започват да се стичат към християнската вяра, както са предсказали пророците (вижте Исая 2:2-4; Михей 4:1-4). Очевидно, все още има много нечестие в света днес. Но от времето на Ранната Църква християнството постепенно и сигурно печели битките; и когато християните продължават да воюват с врага, ще дойде времето, когато светиите ще завладеят Царството (Данаил 7:22, 27).

Защото познаваме Този, Който е рекъл: “На мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние”; и пак: “Господ ще съди людете Си.” Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог. . . . Защото ви е нужно търпение, та като извършите Божията воля, да получите обещаното. “Защото още твърде малко време и ще дойде Този, Който има да дойде, и не ще се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра; но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.” Ние, обаче, не сме от онези, които се дърпат назад, та се погубват, а от тези, които вярват, та се спасяват душата им (Евреи 10:30-31, 36-39).

Други новозаветни автори пишат по подобен начин. След като предупреждава богатите невярващи, които угнетяват християните, с нещастията, които ще дойдат върху тях, обвинявайки ги, че измамнически “трупат съкровища в последните дни” (Яков 5:1-6), Яков насърчава страдащите християни:

И тъй, братя, останете твърди до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд. Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи. Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите. (Яков 5:7-9).

Апостол Петър също предупреждава Църквата, че “краят на всичко е наближил” (1 Петрово 4:7) и ги насърчава да живеят във всекидневно очакване на съда, който ще дойде в тяхното поколение:

Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава. . . . Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тези, които не се покоряват на Божието благовестие? (1 Петрово 4:12-13, 17).

Ранните християни е трябвало да преживеят сурови гонения от страна на отстъпилия Израел, и предателство от антихристи изсред техните собствени среди, които са се стремели да вкарат Църквата в юдаисткия култ. Но това време на огнена скръб и страдание е работело за благословението и освещаването на самите християни (Римляни 8:28-39); а междувременно Божият гняв срещу гонителите се е натрупвал. Накрая Краят идва, и Божият гняв се отприщва. Тези, които са довеждали скръб върху Църквата, са били хвърлени в най-голямата Скръб на всички времена. Най-големият враг на Църквата е бил победен, и никога вече няма да представлява заплаха за нейната окончателна победа.