За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Славата на кръста

Откровението на Божията любов към хората достига своята връхна точка на кръста. Езикът не е в състояние да изрази същността му, нито перото може да го опише, нито човешкият разум може да обхване неговото пълно значение. Когато гледаме кръста на Голгота, можем само да кажем: “Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот”(Йоан 3:16).

Христос, разпнат за нашите грехове, Христос възкръснал от мъртвите, Христос възнесен на небето ­ това е науката за изкуплението, която трябва да научим и да проповядваме.

Това бе Христос

“Христос, като беше в Божия образ, не счете, че трябва твърдо да държи равенството си с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците. И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:6-8).

“Христос Исус, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас” (Римл. 8:34). “Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях” (Евреи 7:25).

“Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях” (Евреи 4:15).

Това е безкрайна мъдрост, безкрайна любов, безкрайна правда, безкрайна милост! “О, колко е дълбоко богатството на премъдростта и знанието на Бога!” (Римл.11:33)

Неизразимият дар

Чрез Дара Христос получаваме всяко благословение. Чрез този Дар над нас ден след ден се излива неизчерпаемият поток на Божиите добрини. Всяко цвете с нежните му багри и прекрасен аромат ни е дадено за наша радост чрез този Дар. Слънцето и луната са сътворени от Исус. Няма звезда, украсяваща небето, която да не е сътворил Той. Всяка дъждовна капка, която пада, всеки слънчев лъч светлина, който се спуска над нашия неблагодарен свят, свидетелства за Божията любов в Христос. Всичко ни е дадено чрез неизразимия Дар ­ Любовта. Божият единороден Син бе прикован на кръста, за да може да потече към нас цялата тази пълнота от Божии благословения.

“Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чеда, а такива и сме!” (1Йоаново 3:1).

“От древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг Бог, освен Тебе, да е извършил такива дела за ония, които Го чакат” (Исая 64:4).

Познанието, което преобразява

Познанието за Бога, така както е разкрито в Христос, е знанието, което всички изкупени трябва да притежават. То преобразява характера. Когато бъде прието, то ще пресътвори душата по Божи образ. Ще придаде на цялото същество духовна сила, която е от Бога.

“А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господнята слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2Кор. 3:18).

Спасителят казва за собствения Си живот: “... Аз опазих заповедите на Отца Си” (Йоан 15:10). “Този, Който Ме е пратил, с Мене е, не Ме е оставил Сам; Аз върша всякога онова, което е Нему угодно” (Йоан 8:29). Какъвто беше Исус в човешко естество, такива Бог иска да бъдат и последователите Му. С Неговата сила трябва да водим същия живот на чистота и благородство, какъвто и Спасителят.

Ап. Павел казва: “Затова прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос, от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята, да ви даде според богатството на славата Си да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек. Чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота” (Еф. 3:14-19).

“Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване, за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога, подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост” (Кол. 1:9-11).

Това е познанието, което Бог ни кани да приемем, и извън което всичко останало е суета и нищожност.

Опасността от спекулативна мъдрост

“Като се представяха за мъдри,

те глупееха и се извратиха чрез

своите мъдрувания, и несмисленото

им сърце се помрачи.”

Една от най-големите злини, които придружават жаждата за знания и научните изследвания, е склонността да се въздига човешката мисъл над нейната реална стойност и над същинска сфера на действие. Мнозина се опитват да съдят за Създателя и за Неговите дела според собствените си несъвършени научни познания. Те се стараят да обяснят естеството, качествата и предимствата на Бога, като се впускат в спекулативни теории относно Безконечния. Всички, които се отдават на подобни проучвания, навлизат в забранена зона. Техните изследвания не ще доведат до никакви ценни резултати и само ще застрашат собственото им спасение.

Нашите първи родители са били подведени в грях, поддавайки се на желанието да узнаят нещо, което Бог не е искал да знаят. Като се решили да получат това познание, изгубили всичко, което си струва да се притежава. Ако Адам и Ева не бяха се докоснали до забраненото дърво, Бог би им дал познание, но не такова, върху което да тегне проклятието на греха, а познание, което да им носи постоянна радост. Всичко спечелено от това, че са послушали изкусителя, е запознаването с греха и с неговите последици. Чрез непослушанието си човечеството се отдалечи от Бога и земята се отдели от небето.

Това би трябвало да ни служи за урок. Областта, в която Сатана е съблазнил нашите първи родители, е същата, в която и днес примамва човеците. Наводнява света с приятни басни. С цялото си присъщо коварство изкушава хората в спекулативни мъдрувания относно Бога. Чрез това се стреми да ги държи настрана от спасителното за тях познание за Бога.

Пантеистични теории

Днес спиритичните учения проникват навсякъде в училища и църкви и подкопават вярата в Бога и в Неговото Слово. Мнозина претендиращи, че вярват в Писанието, приемат теорията, че Бог е една проникваща в цялата природа сила. Но тази теория е измамна, колкото и прекрасна да е нейната външна одежда. Тя Го представя фалшиво и безчести Неговото величие. Не само заблуждава хората, но ги и унижава. Тъмнината е нейният елемент и чувствеността ­ нейната сфера. Приемането є отделя от Бога. А за падналото човешко естество това означава гибел.

Чрез греха нашето състояние е станало противоестествено и възстановяващата сила трябва да бъде свръхестествена; иначе няма никаква стойност. Съществува само една сила, в чиито възможности е да разкъса връзките, с които злото е вплело човешкото сърце. И това е Божията сила в Исус Христос. Само чрез кръвта на Разпнатия ние се очистваме от своите грехове. Само Неговата благодат може да ни направи способни да противостоим на склонностите на падналото си естество и да ги побеждаваме. Спиритичните теории относно Бога обезсилват Неговата благодат. Щом Бог е една живееща в цялата природа сила, тогава Той живее и във всички хора; и човек трябва само да развива тази живееща в него сила, за да постигне святост.

Следваме ли подобни теории до техния логичен край, те ще разрушат цялата християнска постройка, защото премахват необходимостта от изкупление и правят човека спасител на себе си. Тези теории за Бога правят Словото Му безсилно. Който ги приема, е в голяма опасност да стигне дотам, че да гледа на цялата Библия като на обикновено съчинение. Такива хора може да смятат добродетелта за по-желана от порока; но, изключвайки Бога от Неговото истинско положение на Владетел, стават зависими от човешка сила, която без Бога няма никаква стойност. Неподкрепената от Господа човешка воля няма никаква действителна сила да противостои на злото. Защитните стени на душата са съборени. Човек няма никаква бариера срещу греха. Премахнат ли се веднъж ограниченията, поставени от Словото и Божия Дух, не се знае до какви дълбочини човек може да потъне.

“Всяко слово Божие е опитано. Той е щит на тия, които уповават на Него. Не притуряй на Неговите думи, да не би да те изобличи и се окажеш лъжец” (Пр. 30:5, 6). “Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония и с въжетата на своя грях ще бъде държан” (Пр. 5:22).

Изследване на Божиите тайни

“Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чедата ни довека” (Втор. 29:29). Даденото в Словото откровение на Бога за самия Него е разкрито, за да го изучаваме. Можем да се стараем да разбираме; но извън него не бива да се опитваме да проникнем. И най-острият ум може да се изчерпи в предположения относно естеството на Бога, но усилията му ще бъдат безплодни. На нас не е дадено да разрешим този проблем. Никой човешки ум не може да обхване Бога. Никой не бива да се впуска в предположения относно Неговото естество. Тук мълчанието е най-доброто красноречие. Същината на Всевишния лежи вън от обсега на човешките схващания.

Дори на ангелите не е било позволено да участват в съвещанията между Отец и Сина, когато е бил съставян изкупителният план. И човешки същества не бива да искат да проникнат в тайните на Всевишния. Знаем толкова малко за Бога, колкото малките деца; но можем като тях да Го обичаме и да сме Му послушни. Вместо да спекулираме с различни теории по отношение на Неговото естество и атрибути, нека да обърнем внимание на словата, които е изрекъл:

“Можеш ли да избродиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно? Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето” (Йов 11:7-9). “Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума? Човек не познава цената є и тя не се намира в земята на живите. Бездната казва: “Не е в мене!” И морето казва: “Не е у мене.” Не може да се придобие със злато; и сребро не може да се претегли в замяна на нея, не може да се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир. Златото и кристалът не могат се сравни с нея, нито може да се размени с вещи от най-чисто злато. Не ще се спомене корал или кристал за покупката є. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценни камъни. Топаз етиопски не ще се сравни с нея; не ще се оцени с чисто злато. Отгде, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?... Бездната и смъртта казват: “С ушите си чухме слух за нея.” Бог разбира пътя є, и знае мястото є. Понеже Той гледа до земните краища и вижда под цялото небе... Когато направи закон за дъжда и път за светкавицата на гърма, тогава Той я видя и изяви; утвърди я, да, и я изследва; и каза на човека: “Ето, страх от Господа, това е мъдрост, и отдалечаване от злото, това е разум!” (Йов 28:12-28)

Мъдростта не се намира нито в изследването на земните дълбини, нито в безполезните старания да се проникне в тайните на Божественото естество. Ще я намерим по-скоро, ако смирено приемем откровението, което Бог е благоволил да ни даде, и когато оформим живота си според Неговата воля.

Тайните на природата

Хора с най-големи умствени способности не могат да разберат Божиите тайни в природата. Божественото вдъхновение поставя много въпроси, на които и най-големите учени не могат да отговорят. Но тези въпроси не са зададени, за да им отговорим, а само да обърнат вниманието ни върху дълбоките Божии тайни и да ни покажат колко ограничена е човешката мъдрост. В нашия всекидневен живот има много неща, които не се поддават на умствените възможности на смъртни същества.

Скептиците отказват да вярват в Бога, защото не могат да разберат необхватната сила, в която Той се разкрива. Но Бог иска да бъде признат както въз основа на неоткритото от Него за Себе Си, така и въз основа на понятното за нашите ограничени умствени възможности. Както в Божественото откровение, така и в природата Бог е дал тайни, изискващи от нас вяра. Това трябва да бъде така. Можем постоянно да търсим, все по-задълбочено да изследваме, все повече да учим и все пак ще остане безкрайно много за постигане.
“Кой е премерил водите с шепата си, измерил небето с педя, побрал в мярка пръстта на земята и претеглил планините с теглилка и хълмовете с везни? Кой е упътил Духа Господен или като съветник Негов Го е научил?... Ето, народите са като капка от ведро и се считат като ситен прашец на везните; ето, островите са като ситен прах, що се дига. Ливан не е достатъчен за гориво, нито стигат животните му за всеизгаряне. Всичките народи са като нищо пред Него, считат се пред Него за по-малко от нищо, да, за празнота! И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?... Не знаете ли? Не сте ли чули? Не ви ли е известено отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите є са като скакалци, Който простира небето като завеса и го разпъва като шатър за живеене... На кого ще Ме уподобите, та да му бъда равен? ­ казва Светият. Дигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е създал тия светила и извежда множеството им с брой? Кой ги вика всичките по име? Чрез величието на силата Му и понеже е мощен във власт, ни едно от тях не липсва. Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю: “Пътят ми скрит от Господа и правото ми се пренебрегва от моя Бог. Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йеова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим!” (Исая 40:12-28).

Величието на нашия Бог

Нека да се запознаем с величието на нашия Бог и с изявленията, които Светият Дух е дал на пророците.

Пророк Исая пише: “В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на висок и издигнат престол, и полите му изпълниха храма. Над него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила ­ с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си и с две летеше. И викаха един към друг, казвайки: Свят, свят, свят Господ на силите! Славата Му пълни цялата земя! И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим. Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите. Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, който бе взел с щипци от олтара. И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви” (Исая 6:1-7).

“Няма подобен на Тебе, Господи! Велик си и велико е името Ти в сила. Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, понеже между всичките мъдри на народите и във всичко, що мъдростта им владее, няма подобен на Тебе!” (Еремия 10:6, 7).

“Господи, опитал си ме и познал си ме. Ти познаваш сядането ми и ставането ми, разбираш помислите ми отдалеч, издирваш ходенето ми и лягането ми и знаеш всичките ми пътища. Защото докато думата не е още на езика ми, ето, Господи, Ти я знаеш цяла. Ти си пред мен и зад мен и турил си върху мене ръката Си. Това знание е пречудно за мене; високо е, не мога да го стигна” (Пс. 139:16). “Велик е нашият Господ и голяма е силата Му! Разумът Му е безпределен” (Пс. 147:5). “Пътищата на човека са пред очите на Господа; Той внимателно измерва всичките му пътеки” (Пр. 5:21). “Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него” (Даниил 2:22). “... Който прави да е известно това от века” (Деян. 15:18). “Кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? Или кой от по-напред Му е дал нещо, та да Му се отплати? Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове” (Римл. 11:34-36).

“Величието Му не ще ли ви уплаши и ужасът Му не ще ли ви нападне?” (Йов 13:11). “Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите ­ колко са нависоко!” (Йов 22:12) “Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина? (Йов 25:3).

“Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които не можем да разбираме; защото казва на снега: Вали на земята! Също и на проливния дъжд, и на поройните си дъждове. Запечатва ръката на всеки човек, така щото великите човеци, които е направил, да разбират силата Му... Простира нашироко светкавичните Си облаци, които според Неговото наставление се носят наоколо, за да правят всичко, що им заповядва, по лицето на земното кълбо. Било за наказание, или за земята Си, или за милост ги докарва. Слушай това... Застани, та размисли върху чудесните Божии дела! Разбираш ли как им налага Бог волята Си и прави светкавицата да свети от облака Му? Разбираш ли как облаците увисват, чудесните дела на Съвършения в знание? ­ Ти, чиито дрехи стават топли, когато земята е в затишие поради южния вятър, може ли като Него да разпростреш небето, което като леяно огледало е здраво? Научи ни що да Му кажем, защото поради невежество ние не можем... И сега човеците не могат да погледнат на светлината, когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил, та е дошло златозарно сияние от север; а как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава? Всемогъщ е, не можем да Го проумеем; превъзходен е в сила; а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати. Затова Му се боят човеците” (Йов 37:5-24).

“Кой е като Йеова, нашия Бог, Който, макар седалището Му да е нависоко, пак се снизхожда да преглежда небето и земята?” (Пс. 113:5, 6). “Пътят на Господа е във вихрушка и буря и облаците са праха на нозете Му” (Наум 1:3).

“Велик е Господ и твърде достохвален, и величието Му е неизследимо! Едно поколение ще хвали делата Ти на друго и ще разкажат Твоето могъщество. Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство, и за твоите чудесни дела; и когато човеците говорят за мощта на Твоите страшни дела, то и аз ще разказвам Твоето величие. Ще разгласявам спомена на Твоята голяма благост и ще възпявам Твоята правда... Всичките Твои творения ще Те хвалят, Господи, и Твоите светии ще Те благославят; ще говорят за славата на царството Ти и ще разказват за Твоето могъщество, за да изявят на човешките чеда мощните Ти дела и славното величие на царството Ти. Твоето царство е вечно и владичеството Ти трае през всички родове! Устатата ми ще изговарят хваление на Господа и всяка твар нека благославя святото Му име отвека довека! (Пс.145:3-21).

Предупреждения относно дързостта

Колкото повече осмисляме какво е Бог и какво сме ние в Неговите очи, толкова по-голямо страхопочитание ще изпитваме към Него. Нека участта на онези, които в по-ранни времена са се одързостявали да постъпват нехайно и своеволно с неща, считани от Бога за святи, да бъде предупреждение за хората днес.

Когато при завръщането си от страната на филистимците израилтяните дръзнали да отворят ковчега на завета, тяхната недостойна постъпка била наказана видимо.

Нека да обърнем внимание и на съдбата, която постигнала Оз. Когато при царуването на Давид ковчегът на завета бил превозван в Ерусалим, Оз прострял ръка, за да го подпре. Заради дързостта му да докосне символа на Божието присъствие той бил поразен от внезапна смърт.

Светостта на Божието присъствие

Когато при горящия храст Мойсей пристъпва да разгледа странното явление, неподозиращ Божието присъствие там, му бива заповядано: “Да се не приближиш тука! Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя “...И Мойсей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога” (Изх. 3:5, 6).

“Яков прочее излезе от Вирсавее и отиде към Харан. И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък, та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. И сънува, и ето, стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божии ангели се качваха и слизаха по нея. И Господ стоеше над нея и каза: “Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам, и Бог на Исаака. Земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти... Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докле не извърша всичко това, за което ти говорих.” А като се събуди Яков от съня си, рече: “Наистина, Господ е на това място, а аз не съм знаел!” И убоя се, и рече: “Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божи дом; това е врата небесна!” (Бит. 28:10-17).

В скинията в пустинята и в храма ­ земният символ на Божието обиталище, едното отделение е било осветено от Неговото присъствие. Завесата на входа, в която били втъкани изображения на херувими, можела да бъде отдръпната само от една-единствена ръка. Да се дръпне тази завеса и без позволение да се проникне в светата тайна на Светая светих, означавало смърт. Защото над престола на благодатта обитавала славата на Пресветия ­ слава, която човек не можеше да види и да остане жив. На определения за служба в Светая светих ден първосвещеникът веднъж годишно със страх и трепет влизал в Божието присъствие, докато облаци от тамян скриват от погледа му славата. Във всички храмови дворове стихвал всякакъв шум. Никакви свещеници не служели на олтарите. Множеството поклонници, преклонени в богобоязливо мълчание, се молели за Божията милост.

“А всичко това им се случи за пример и се написа за поука нам, върху които са стигнали последните времена” (1Кор. 10:11).

“Господ е в светия Си храм, млъкни пред него, цяла земьо!” (Авакум 2:20). “Господ царува, нека треперят племената! Той обитава между херувимите, нека се потресе замята! Господ е велик в Сион и високо е издигнат над всички племена. Нека славословят Твоето велико и страшно име! Бог е свят!” (Пс. 99:1-3). “Господ е в светия Си храм, Господ, чийто престол е на небето; очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чеда” (Пс. 11:4). “Той надникна от Своята свята висина, от небето Господ погледна на земята” (Пс. 102:19). “От местообиталището Си гледа на всички земни жители Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи” (Пс. 33:14, 15). “Нека се бои от Господа цялата земя! Нека благоговеят с боязън пред него всичките жители на вселената!” (Пс. 33:8).

Човек не може да разгадае Бога чрез изследване. Никой не бива да се опитва с дръзка ръка да повдигне завесата, която закрива Неговата слава. “Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!” (Римл. 11:33) Това, че е прикрил Своята мощ, е доказателство за Неговата милост; защото вдигането на завесата, която закрива Божественото присъствие, означава смърт. Никой смъртен ум не може да проникне в тайната, в която Всевишният живее и действа. Можем да разбираме само онова, което Той е намерил за добре да ни разкрие. Нашият разум трябва да признае един по-високостоящ от него Авторитет. Сърцето и умът трябва да се преклонят пред великия АЗ СЪМ.

Фалшивото и истинското в образованието

“Защо харчите пари за онова,

което не е хляб?”

Властният дух, който действа в царството на лукавия, влияе постоянно, за да отклонява погледа ни от Божиите слова към човешки мнения. Той не иска да слушаме Божия глас, който казва: “Този е пътят, ходете по него!” (Еремия 30:21) Чрез погрешни възпитателни методи прави всичко възможно, за да затъмни небесната светлина.

Чрез философски спекулации и научни изследвания, в които Бог не се признава, хиляди стават скептици. Днес в училищата старателно се изучават и обясняват теориите на учени, до които те са стигнали в резултат на научните си изследвания. При това се идва до извода, че ако тези учени мъже имат право, Библията не може да има право. Съмнението има особена привлекателна сила за човешкия дух. Младежта вижда в него една независимост, която пленява въображението и мами. Сатана триумфира. Той подхранва всяко семе на съмнение, посято в младите сърца. Грижи се то да расте и да принася плодове и скоро се получава богата жетва от неверие.

Затова е така опасно да се сеят семената на съмнението в младите сърца, които са много склонни към злото. Всичко, което отслабва вярата в Бога, ограбва силата на душата да противостои на изкушението. То премахва едничката действителна защита срещу греха. Нуждаем се от училища, където младежта да бъде обучавана, че е велико да се почита Бога, като изявяваме Неговия Характер във всекидневния си живот. Трябва да опознаваме Бога от Неговото Слово и от Неговите дела, за да може в живота ни да се реализират Божиите планове.