Дождев, цит. съч., с. 197-198. За различните видове искове и тяхната конкуренция вж. Андреев

Дождев, цит. съч., с. 197-198. За различните видове искове и тяхната конкуренция вж. Андреев, цит. съч., с. 117-123.

19 За реформирането на цивилното право и ролята на преторската практика срв. Gallo, cit., p. 53 ss.; Betti E. La creazione del diritto nella iurisdictio del pretore romano. – In: Studi Chiovenada. Padova, 1927, p. 125 ss.; Kaser, M. Ius honorarium und ius civile. – In: ZSS 101 (1984), p.1 ss.

20 Относно преторския едикт вж. Mancuso, G. Praetoris edicta. Riflessioni terminologiche e spunti per ricostruzione dell’attività edittale del pretore in età republicana. – In AUPA 37 (1983), p. 305-443; Arcaria, F. Sul potere normativo del prefetto del pretorio. – In SDHI 63 (1997), p. 301-341. Вж. реконструкцията на Вечния едикт у Lenel, O. Essai de reconstruction de l’Edit perpetuel. Paris, 1975, 2 vol.

21 Срв. Gallo, cit., p. 53 ss.

22 Така традиционната формулировка в съчиненията на римските юристи, които се позовават или коментират преторския едикт, е следната: Ait praetor: …iudicium dabo. Срв. По този въпрос и Mancuso G. Tra edictum e interdictum. Appunti su alcune singolarità terminologiche in tema di testi interdittali. – In IURA 62 (1991), p. 110-123. 

23 Етимологически самата лексема „edictum” произхожда от глагола „edicere”, който означава „обявявам, прогласявам”. Срв. Dictionnaire étymologique, cit.

24 За тях са свидетелствата в редица комедии на Плавт – срв. Plaut., Capt., 823; Mil.,156-165; Аsin., 371; Pseud. 11 ss.

25 Интересен е целият фрагмент, в който се определя юрисдикционната дейност както на градския и перегринския претор, така и на провинциалните магистрати: Ius autem edicendi habent magistratus populi Romani. sed amplissimum ius est in edictis duorum praetorum, urbani et peregrini, quorum in prouinciis iurisdictionem praesides earum habent; item in edictis aedilium curulium, quorum iurisdictionem in prouinciis populi Romani quaestores habent; nam in prouincias Caesaris omnino quaestores non mittuntur, et ob id hoc edictum in his prouinciis non proponitur.

26 Относно принципа на индивидуализма и национализма срв. Schultz, F. Principios del derecho romano. 2e ed., Madrid, 2000, p. 113 ss.; De Martino F. Individualismo e diritto romano privato. – In: Diritto e società nell’antica Roma. Roma, 1979, p. 248-311.

27 За hospitium и patronatus по отношение на чужденците в Рим вж. Albanese, B. Le persone nel diritto private romano. Palermo, 1979; Андреев, цит. съч. , с. 151-153; Дождев, цит. съч. , с. 266-270.

28 По-точно според Ливий (Liv., Ab U.c., 6.42.10 ) в 367 г. пр. н. е. се приема Lex Liciniae Sextiae по инициатива на трибуна Лициний Столон и колегата му Секстий Латеран, според който един от консулите трябва задължително да е с плебейски произход. Като компенсация за патрицианското съсловие се създава длъжността на градския претор (praetor urbanus) като младши колега на консулите, комуто също се предоставя висша военна и гражданска власт – imperium.

29 Всъщност броят на преторите постепенно нараства – те стават четирима с организирането на първите римски провинции Сицилия (завладяна в периода 241 – 211 г. пр. н. е.), Корсика и Сардиния (завладени през 238 г. пр. н. е.), които от 227 г. се управляват от двама претори, и още двама – при организирането на испанските провинции през 197 г. пр. н. е. Шестимата претори имат и други функции, организират наказателното правораздаване, а след изтичането на мандата си се назначават често за управители на провинции pro pretore, като към І в. от н. е. те могат да имат дори петгодишен мандат. Подробно за развитието на претурата вж. Gallo, F. L’Officium del pretore nella produzione e applicazione del diritto. Torino, 1997, cap. I.; Brennan, T. C. The Praetorship in the Roman Republic. 2 vols., Oxford, 2000.

30 Относно перегринския претор вж. Daube, D. The peregrine praetor. – In: JRS 41(1951), p. 66-70.

31 Относно римското управление в провинциите вж. едно от най-пълните съчинения на ХІХ в. на Person, Е. Essai sur l'administration des Provinces Romaines sous la République. Paris, 1878, както и по-новите изследвания на Richardson, J. Roman Provincial Administration 227 BC to AD 117. London, 1978; Braund, D. C. (ed.). The administration of the Roman empire (241 BC – AD 193). Exeter, 1988. По-специално за правораздаването в провинциите вж. Broughton, T. R. S. The Magistrates of the Roman Republic. 2 vols., New York, 1952.

32 За императорските конституции вж. по-подробно у Arcaria, F. Referre ad principem. Contributo allo studio delle epistulae imperiali in età classica. Milano, 2000; Bassanelli Sommariva, G. L’imperatore unico creatore ed interprete delle leggi e l’autonomia del giudice nel diritto giustinianeo. Milano, 1983.

33 Срв. D.1.1.5 (Hermogenianus 1 iuris epit.) Ex hoc iure gentium introducta bella, discretae gentes, regna condita, dominia distincta, agris termini positi, aedificia collocata, commercium, emptiones venditiones, locationes conductiones, obligationes institutae: exceptis quibusdam quae iure civili introductae sunt.

34

^ Срв. по въпросите на хармонизацията Zimmermann, Reinhard. Roman Law and Harmonisation of Private Law in Europe. – In: Towards a European Civil Code. Arthur S. Hartkamp, Martijn Hesselink, Joustra Carla (eds.). Nijmegen, 2004, p. 21 ss.

35 Вж. Ioannatou, M., Le Code de l’honneur des payements. Créanciers et débiteurs à la fin de la République romaine, in : Mentalité et choix économiques des Romaines (ed . J.Andreau, S.Pittia, Bordeaux 2004, p. 87-107).

36 Срв. Андреев, М., Римско частно право, София, 1975, с. 370

37 Ernout, A., Meillet, A., Dictionnaire étymologique de la langue latine, 4^e éd., Paris 1959;Войнов, М., Милев, Ал., Латинско-български речник, София 1980; Дворецкий И., Латинско- русский словарь, Москва 1980; Дыдынский, Ф., Латинско-русский словаръ къ иссточникамъ римскаго права, Варшава 1896; Berger, A. Encyclopedic dictionary of Roman Lain:, Philadelphia 1953, Daremberg C., Saglio E., Dictionnaire des Antiquités Grecques et Romaines, Paris 1881 seg. (DA).

38 Срв. Cicero, De orat., 1.200.

39 Забележителното обобщение на Ulpianus, който цитира елегантното определение на Celsus в D.1.1.1pr. (Ulpianus L.1 inst ) …est autem a iustitia appellatum: nam, ut eleganter celsus definit, ius est ars boni et aequi… е цитирано в почти всички учебни курсове и съчинения за римската юриспруденция, но в малко случаи се обръща внимание именно на този аспект от дейността на римските юристи. По- подробно вж. Garcia-Garrido, cit., §10.

40 D. 50.13.1.5 (Ulpianus L.8 de omn. trib.) Proinde ne iuris quidem civilis professoribus ius dicent: est quidem res sanctissima civilis sapientia, sed quae pretio nummario non sit aestimanda nec dehonestanda, dum in iudicio honor petitur, qui in ingressu sacramenti offerri debuit. quaedam enim tametsi honeste accipiantur, inhoneste tamen petuntur.

41 Вж. подробно у Vacca L., La giurisprudenza nel sistema delle fonti di diritto romano: Corso do lezioni, Torino 1989.

42 Срв. D.50.13.1.12.

43 За особеностите на различните възнаграждения, вкл. и на тези, предоставяни на лицата със свободни професии – лекари, творци, адвокати и пр. вж. термините salarium и honorarium в съответните рубрики в PWRE, както и у Michel, J. H., Gratuité en Droit romain, Bruxelles, 1962, p. 153 ss.; Corbier, M., Salaires et salariat sous le Haut Empire, in: Les dévaluations à Rome. Epoque républicaine et impériale, v. II, Roma , 1980, p. 61-101. Coppola, G., Note sui termini „merces” e „honorarium”, in: Atti della Accademia Perolitana, 66 (1990), p. 38 ss.; Just, M. Das Honorarenspruch desi medicus ingenuus, in: Sodalitas. Scritti A. Guarino, v. VI, Napoli, 1988, p. 3057-3075.

44 Предполага се, че това вече е утвърдена практика по времето на Септимий Север – срв. D.50.13.1.10.

45 ^ Marcus Valerius Martialis (38/41 г. от н.е. – 102/104 г. от н. е.) е латински поет, родом от Испания, автор на 12 книги с епиграми, написани в периода 86-103 г. по време на управлението на императорите Домициан, Нерва и Траян, в които е ясно изразена сатирата на съществуващите порядки в обществото и политиката в Рим и в провинциите. Счита се за основател на изкуството на съвременната епиграма.

Каталог: files
files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения