Кодификацията на юстиниан. Corpus Iuris Civilis
Изтегляне 337.15 Kb.
|
| НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ
МАГИСТЪРСКИ ФАКУЛТЕТ, ДЕПАРТАМЕНТ “ПРАВО” К У Р С О В А Р А Б О Т А по “РИМСКО ЧАСТНО ПРАВО” Тема: “КОДИФИКАЦИЯТА НА ЮСТИНИАН. Corpus Iuris Civilis” Изготвил: Елена Валериева Панова Курс І, Факултетен №: 22949 С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е I. ВЪВЕДЕНИЕ II. ДОЮСТИНИАНОВСКА ЕПОХА 1. Раждането на Византия, падане на Западната Римска империя 2. Социално-политически промени и реформи във Византия до идването на власт на Юстиниан III. УПРАВЛЕНИЕТО НА ЮСТИНИАН 1. Юстиниан - личност, реформи. Въстанието Ника. 2. Кодификации на римското право IV. КОДИФИКАЦИЯТА НА ЮСТИНИАН – Corpus Iuris Civilis 1. Създаване на комисия за кодификация начело с Трибониан. Работа на комисията и нейните резултати. 2. Характерни съставни части на Corpus Iuris Civilis: описание, съдържание, начин на цитиране, източници, година на издаване. 2.1. Institutiones 2.2. Digesta или Pandectae 2.3. Codex 2.4. Novellae leges V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ VI. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА I. ВЪВЕДЕНИЕ Римското право принадлежи на тези върхове на човешката мисъл, които и след много столетия след тяхното създаване поразяват със своята грандиозност. Някога наричали римското право "писан разум". Много от най-новите юридически конструкции се изграждат като от тухлички от основните понятия и категории, разработени в римското право. Значението на римското право се определя от неговото огромно влияние не само за последващото развитие на съвременното право, но и за развитието на културата като цяло. Като източници на познания на римското право ние можем да назовем юридическите паметници на римските юристи, техните произведения, произведенията на римските историци, философи, оратори и писатели. Но най-голямо значение сред тях има кодификационната работа, проведена в първата половина на VI век н. е. от Юстиниан. Майсторски разработената в детайли безпримерна юриспруденция на класическия период, намерила окончателен завършек в знаменития сборник Corpus Iuris Civilis на императора Юстиниан, и в такъв вид римското право било завещано на новия свят. Римското право се явява предмет за изучаване, прилага се в съдилищата, преминава в законодателството, т.е. извършва се неговото възприемане. Римското право възкръснало за нов живот и за втори път обединило света. Целта на настоящата работа е да покаже огромната роля и значение на систематизацията на правото, да се проследи историята, даже предисторията на създаването на Corpus Iuris Civilis, неговите основни части и характеристиката им. II. ДОЮСТИНИАНОВСКА ЕПОХА 1. Раждането на Византия, падане на Западната Римска империя Рождената дата на Византия се счита 8 ноември 324 г., когато се е състояло полагането на основите на новата столица на мястото на древния мегарски град Византия на брега на Босфора, а 11 май 330 г. е денят на нейното официално откриване, провъзгласяване. Това е главният държавен празник във Византия. Бъдещата столица на Византия била извънредно успешно разположена на връзката между европейските и азиатските владения на Римската империя. В III в. н. е. Римската империя била разделена, в интерес на нейното управление, на две части – Западна /Occidens/,със столица Рим, и източна /Oriens/, с център Константинопол. Империята се считала единна, но всяка нейна част имала отделен глава. В 395 г. се състояло окончателното разделяне на Римската империя на двете посочени части при Теодосий I. Императорите, подобно на предишни-те двама консули, се считали колеги, а законодателството се признавало единно за всяка от държавите. В своя помощ двамата императори, наричащи се Augusti, избират двама Caesares като свои приемници. Разделението на държавата завършва със създаването на дру-га столица - Константинопол и друг Сенат - Константинополския. В V в. н.е.римската държава се намирала в състояние на упадък. Кризата нараствала. Населението на империята предпочитало да бъде под властта на "варвари" - германци, отколкото да търпи тиранията на "законното" управление. Под ударите на славяни, хуни, германци и други, империята губи една след друга области. В 476 г. вождът на германските наемници Одоакър сваля последния император на Рим и заема неговото място. Детронирането на Ромул Август на 4 септември 476 г. се счита за края на Западната Римска империя,а за Изтока започва Византия. Константинопол бил създаден от неговите основатели, от една страна като "втори Рим" - по негов образ и подобие, знак и символ на приемственост, а от друга - като конкурент и съперник, християнска столица, в противовес на езическия Рим. Константин I бил първия истински християнски император, осъзнал ролята на църквата. С това той искал да заздрави единството на империята. Но Константинопол скъсал с много от традициите на Рим. 2. Социално-политически промени и реформи във Византия до идването на власт на Юстиниан Считано от IV век във Византия, както и в Рим, започва бавно развитие на феодалните отношения. Робството още се удържа, но вече като отживелица на този строй. От IV в. н. е. в римското право, особено във Византия, настъпили нововъведения, свидетелстващи за преход към феодализма, за прикрепване на колоните и други групи от населението към отделни професии, корпорации и към земята. Колонът е зависим арендатор от IV в. и неговата зависимост се увеличава. Те са задължени да дават половината от своя добив на господаря /положение близко до робството, крепостничеството/. Църквата станала крупен земеделски собственик. Тази епоха е господство на колоната и независимото едро земевладение. Античното градско самоуправление загивало с неговите градски курии, но начело на самоуправлението на града застанала църквата, начело с епископ. Империята се превърнала в неограничена бюрократична монархия. Център на управлението станал императорският дворец. Императорът бил върховен главнокомандващ, законодател и висша съдебна инстанция. При него съвещателен орган била консисторията /държавния съвет/. Сенатът западнал до степен на обикновен градски съвет /с малко функции/. Извършило се разделение на длъжностите на придворни, граждански и военни, образувала се тяхната йерархия. Всяка половина на империята - Източната и Западната - се деляла на две префектури, начело на която стоял prefectus praetorio. Префектурата се делила на диоцези начело с vicarii. Диоцезите се делят на провинции, състоящи се от много малки единици - общини или civitates. Най-крупният робовладелец била държавата. Византийските императори се избирали формално от представители на държавата –сенат, армията и народа. Византийското общество било гражданско и политическо. Начело на армията стояли 5 магистрати. Нараснала ролята и борбата на партиите. От края на V век започва: засилване на колонатната зависимост, имущественият разрив между бедни и богати силно нараства, намалява благополучието на съсловието на куриалите - средните градски земевладелци, бурен ръст на манастирите. Естествен резултат от всичко това бил ръстът на социалните противоречия. Византия се намирала на прага на криза. На този фон може да се оцени "блестящото начало" на юстиниановата епоха и неговата вътрешна политика. 38-годишното управление на Юстиниан /527-565 г. н. е./, било и кулминационния и преломния период на ранновизантийската история. Много от типичното "византийско" се оформило в годините на неговото управление, било направено много от това, което й донесло известност. III. УПРАВЛЕНИЕТО НА ЮСТИНИАН 1. Юстиниан - личност, реформи. Въстанието Ника. А. Личност: В обяснението за "възхода" на Византия личността на самия Юстиниан,"огромното и разнообразното дело на този човек" заемат немалко място. Освен безспорен ум и способности той притежавал организаторски талант, необичайна работоспособност /"император, който никога не спи"/, извънредно упорство и настойчивост в постигането на своите цели. Още в ранна възраст, повикан в Констан-тинопол от своя чичо Юстин, Юстиниан получил превъзходно аристократическо възпитание при двора, прекрасно изучил юриспруденцията и богословието, преминал през редица висши длъжности, дълго време бил водач на партията на венетите и участвал в борбите на партията. На престола стъпил на възраст 45 години, твърде зрял за онова време, преминал почти десетгодишна школа на "съпричастност" в управлението на Юстин, който станал император в 518 г. Племенник на императора Юстин /в миналото селянин/, фактически съуправител, а след това император, Юстиниан се отличавал с необикновена активност. Той считал, че подобно на римляните, е длъжен не само да се сражава и побеждава, но и да създава закони. През целия си живот живял с неосъществимата си мечта да възкреси миналото величие на Рим, да обедини под една власт неговите бивши владения. Б. Реформи. Юстиниан дошъл на власт в условията на начало на социална криза. Той провъзгласил своята задача да даде на империята "нов разцвет". Той видял възела за разрешение на противоречията в юриспруденцията и богословието, които внимателно изучавал. Законодателството обрисува достатъчно обективно основата на социалните противоречия, обуславящи усилването на автокрацията при Юстиниан. Първо, това е недоволството на робите, колоните и дребните поземлени свободни собственици от усилването на тяхната експлоатация от земевладелците /завземане и присвояване на имущество, увеличение на данъци и повинности/. Както писал сам Юстиниан: "...в провинцията става нещо ужасно... Прости управляващи магнати с поразителна дързост се разхождат насам-натам и без срам и съвест грабят". В края на V - началото на VI век нарастнал стремежът на магнатите за присвояване на църковните имущества. Това стимулирало религиозните борби и усилвало тенденцията към сепаратизъм. Юстиниан започнал своята вътрешна политика с опит за насилствено утвърждаване на религиозното единство. Но въстанието Ника в 532 година прекъснало неговата твърде умерена, реформаторска дейност. Това въстание - и уникално, и типично за ранновизантийската епоха социално движение, е градско по форма. В него се фокусирали социалните противоречия на страната. У въстаналите ясно се проследявали две линии на недоволство: държавната администрация и крупните собственици. Въстанието изисквало промяна в администрацията. Юстиниан явно не дооценил реалната острота на ситуацията и сам провокирал прерастването на съвместното излизане на партиите в широко народно въстание, продължило около седмица, превърнало в руини централните квартали на столицата и струвало живота на 30 хиляди души. Въстанието било жестоко потушено, но Юстиниан извлякъл от него сериозни поуки. И от 535 г. Юстиниан осъществява редица административни реформи, развива активна законодателна дейност. Той считал, че "безопасността на държавата се гради и укрепва с оръжие и закони... Благодарение на тях римляните са се издигнали. Така е било в миналото, така ще бъде и занапред". 2. Кодификации на римското право Кодификацията на Юстиниан далеч не била първата. Първите опити за кодификация се отнасят още към II в. н.е. Първата крачка била направена от император Адриан между 125 и 128 г. н. е. Той поръчал на юриста Силвий Юлиан да прегледа edictum perpetuum /вечния едикт/ и да установи неговата окончателна редакция. След законите на ХІІ-те таблици edictum perpetuum на Адриан била първата крупна кодификация на римското право, сборник на цялата огромна работа на преторите. При Диоклециан се появил нов частен сборник, съставен от Григорий или Григориан с наименованието “Codex Gregorianus”. Той съдържа конституциите на императорите до Диоклециан /от 196 до 295 г. н. е./ Състои се от 14 книги в хронологическа последователност. Допълнение към него било съставено между 314 и 324 г. от Хермоген, където били включени късните конституции. Неговият “Codex Hermogenianus” представлява само една книга, разделена на титули. Тези частични опити навели на мисълта и управлението да направи официален сборник от конституции, тъй като тези два кодекса били вече остарели за времето си. Затова император Теодосий II назначил в 428 г. комисия от 8 души. Работата на тази комисия останала без резултат и в 435 г. била образувана нова комисия от 16 души под председателството на Антиох. Теодосий му поръчал да направи сборник само от още действащите императорски конституции, издадени след “Codex Hermogenianus”. Работата била изпълнена след две години. Този сборник получил наименование “Codex Teodosianus” /Теодосиев кодекс/ и бил публикуван на 15 февруари 438 г. Той се състоял от 16 книги, книгите - от титули, в които отделните конституции били разположени в хронологичен ред. Не трябва да се подминават и съчиненията на известните за своето време юристи: "Институции" на Гай, книгите на Папиниан, съчиненията на Улпиан и трудовете на Паул, Целз, Помпоний и много други. Всичко това, в една или друга степен, ще намери отражение в най-великата от кодификациите на римското право, която дала отпечатък на цялото римско право, което е дошло до нас в този последен и неизменен вид. IV. КОДИФИКАЦИЯТА НА ЮСТИНИАН – Corpus Iuris Civilis 1. Създаване на комисия за кодификация начело с Трибониан. Работа на комисията и нейните резултати. А. Съставяне на комисията за кодификация. По този начин, на фона на случващите се промени, се явила една обща потребност - да има някакъв общ сборник на правото, единна сводка, в която да бъде събрано като ius vetus цялото право, създадено от предишното законодателство и разработено от юриспруденцията на класическия период, както и императорското законодателство, който сборник би могъл да служи като твърда основа при осъществяване на правосъдието. И колкото повече минавало време, толкова по-силно и по-силно се усещала тази потребност. Интересите на държавата изисквали единство на правото, определеност и яснота на неговото съдържание, тъй като в това време се зараждало намерението за съединение на източната част на империята със западната, намираща се тогава в ръцете на варварите. Господстващата класа била заинтересована от обновление на правото и явно остарелите му форми. В съответствие с това Юстиниан си поставил задача да събере натрупания огромен материал, при това не само leges /императорски закони/, но и ius /съчинения на класиците/. Целият материал трябвало да се приведе в съответствие с потребностите на епохата, да се отстранят противоречията, да се отхвърли всичко остаряло. Ръководни начала били да се служи на укрепването на императорската власт и да се обезпечи експлоатацията на робите. Имало и желание да се придаде блясък на управлението на императора - произлязъл от простите войници. И макар първите опити да се отнасят още към III век /Грегориан, Хермогениан, Теодосий/, все пак на първо място по значение и майсторство на извършената работа стои създадената най-крупна систематизация на правото, кодификацията на всички времена - събраните закони на Юстиниан. Неговото значение е двояко: първо, той дава най-добро систематическо изложение на римското класическо право и на римската юриспруденция въобще; на второ място, той е послужил като основен източник за възприемане на римското право в средните векове - с всички произтичащи от това последици. Колосалният труд по съставянето на Юстиниановия кодекс бил изпълнен в няколко етапа и в сравнително кратък срок /от 528 до 534 г. н.е/. Съвременното название на кодекса Corpus Iuris Civilis не принадлежи на Юстиниан. Названието Corpus Iuris Civilis - Кодекс от граждански закони, било дадено в XII век от средновековни правоведи и глосатори на кодекса на римското право, в паралел с кодекса на църковното право - Corpus Iuris Canonici. Отначало под името Corpus Iuris Civilis този кодекс бил издаден в 1538 г. от френския историк и правовед Дионисий Годофред /Дени Годефруа/. Б. Дейност на комисията. За изпълнение на кодификационните работи за ръководител бил избран Трибониан - приятел и съратник, приближен на Юстиниан, известен юрист на своето време, при това заемащ един от най-важните постове в държавата /началник на столицата, началник на императорската канцелария и завеждащ редактирането на законите/ и Теофил - професор в Констатинополското училище по право. Те оглавявали специалната комисия в състав от още 15 души. В нея влезли Константин, четирима професори по право /Теофил, Кратин, Доротей и Анатолий/, както и 11 души адвокати при съда Praefecta praetorio orientis. И така, на 13 февруари 528 г. комисията започнала своята работа отначало в състав от 10 души под ръководството на Трибониан. И резултатите не закъсняли. След година дадената комисия завършила своята работа. Първи резултат станал “Codex Iustinianus”, публикуван на 7 април 529 г. с указ “Summa rei publicae” - събрани императорски закони /конституции/, отменили три предишни. Така нареченият Кодекс на първото издание не е достигнал до нас. Този Кодекс /Novus Codex/ обединил предишните кодекси, добавил към тях новите конституции, приети след 439 г. Събрал и систематизирал leges, Юстиниан решил да свърши същото и по отношение на ius vetus. Тази задача била по-сложна и трудна, но бързият успех с Кодекса и наличието на енергични помощници затвърдили намерението на Юстиниан. Успехът го вдъхновил “да пристъпи към най-висше и най-пълно уреждане на правото - да събере и поправи всички римски постановления и да включи в една книга разпръснатите авторски томове”. И на 15 декември 530 г. с указ “Deo auctore” /конституция за съставяне на Дигести/ той дал на Трибониан поръчение, предоставил му да избере своите помощници. Трибониан съставил и сам оглавил комисията, състояща се от 17 души. В нея влезли Константин, четирима професори по право /Тесфил, Кратин, Доротей и Анатолий/, а също и 11 души адвокати при съда. Трибониан заемал длъжността quaestor sacri Palatii, magister officiorum. Той проявил своите блестящи качества на координатор и кодификатор. Тази комисия имала пред себе си твърде сложна задача: тя била длъжна да събере не само съчиненията на петте привиле-гировани в lex Allegatoria юристи, но въобще на всички класически юристи, т.е. на всички авторитети в правото трябвало да бъде отделено еднакво внимание, никой не бил признан за по-добър или по-лош по всички въпроси: "И не съдете за това, че се явява по-добър и по-справедлив по мнението на повечето авторитети, понеже мнението на един може да превъзхожда по някой въпрос мнението на болшинството висши...." .Комисията трябвало да направи извлечение от всички тези съчинения, при това всичко остаряло трябвало да бъде зачеркнато и заменено с ново, а всякакви разногласия трябвало да бъдат отстранени. И целият този материал трябвало да бъде разположен в известен систематически порядък. С една дума, цялата огромна юридическа литература трябвало да бъде преразгледана и споена в едно систематически цяло. И с тази колосална задача комисията се справила, необичайно бързо: след три години от възлагането на Трибониан, а именно на 16 декември 533 г., с указа "Tanta" /лат./ или "Dedoken" /гр./, този огромен кодекс, получавайки назва-нието “Digesta” или “Pandectae” бил публикуван, а от 30 декември същата година влязъл в действие. Паралелно с работата по съставянето на Дигестите, под общото ръководство на Трибониан, бил съставен от професорите Теофил и Доротей, главно за учебни цели, официален елементарен курс по гражданско право, получавайки обичайното за такъв вид курсове название “Institutiones”. Въобще, Институции имало много, но най-успешен от тях се считал учебникът, подготвен от юриста - популяризатор Гай, живял в средата на II в. н.е. Всъщност, това било обновление на Институциите на Гай. И на 21 ноември 533 г. с особен указ, адресиран към младежите – “cupidae legum iuventuti” /“младеж, желаеща да изучава закони"/, институциите били санкционирани, дадена им била сила, равна по сила на всички други части на Кодекса. Обновените Институции били издадени на латински език малко по-рано от Дигестите, но придобили юридическа сила едновременно, в един ден. Но докато вървяла работата по съставянето на Дигестите и Инситуциите, законодателството не бездействало: тази работа предизвикала правителството на преглед на цяла редица въпроси. Комисията била длъжна да отстрани всички срещащи се сред юристите контраверсии, но някои от тях по доклад на комисията били разрешени от самия Юстиниан в законодателен порядък. Това били редица спорни въпроси по гражданското право. Тези решения били обявени във вид на укази, така наречените quinquaginta decisiones. Тези закони, известни под названието "50 решения" били използвани за целите на прегледа на неотдавна издадения кодекс, тъй като много въпроси изисквали преразглеждане. И наистина, в тези години ние виждаме извънредно оживена законодателна дейност: в 529 година били издадени 80 конституции, в 530-около 130, в 531-около 100. В резултат на това, по времето, когато Дигестите и Институциите били завършени, Кодексът, издаден в 529 г. се оказал в много отношения остарял. За да го съгласуват с новите части на кодекса, трябвало да го преработят отново. За това била създадена комисия от 5 души под ръководството на Трибониан. И на 16 декември 534 г. с указ “Cordi nobis” бил публикуван, в замяна на отменения стар, Кодекс с нова редакция “Codex repetitae praelectionis. До нас е достигнала именно тази втора редакция, състояща се от 12 книги, разделени на титули, в които конституциите са поместени в хронологичен ред. С това съставянето на Кодекса било завършено. Но съставянето на Институциите, Дигестите и Кодекса не могло, разбира се, да спре по-нататъшното развитие на живота и да премахне потребността от издаване на нови закони. Конституциите, издадени след втората редакция на Кодекса, официално не били обработени, не се обединявали и не се кодифицирали /535-565 г./, но фактически съставяли четвъртата част на събраните нормативни актове, създадени в процеса на систематизация от Юстиниан. От времето на новите конституции, издадени от Юстиниан след кодификацията, получили название “Novellae Constitutiones” /новели, т. е. нови закони, които били 168/. Новелите били обединени в сборник по-късно, не от Юстиниан. До нас са дошли някои частични сборници. Някои от Новелите имат твърде съществено значение, представяйки пълната реформа в някои области на правото, например в частното право: добри гаранция за изпълнение на обещание /N.116/, наследяване без завещание /N.137/. Юстиниан имал намерение да събере Новелите, но не осъществил тази мисъл. По този начин Новелите могат да се считат посмъртен паметник на Юстиниан. Те се разглеждат като последна и заключителна част на юстиниансвото законодателство. Всички посочени части на Юстиниановата кодификация трябвало да бъдат, по намеренията на Юстиниан, едно цяло, един Corpus на правото, въпреки че тогава те не били съединени под едно общо название. И чак после, в 16 век, целият Юстинианов кодекс започнал да се нарича под общото име “Corpus Iuris Civilis”, под каквото название е известен и сега. Сборникът се цитира в настоящето време по следния начин: названието на сборника се обозначава с началните заглавни букви - I. /Институции/, D. /Дигести/, С. /Кодекс/ N. /Новели/. 2. Характерни съставни части на Corpus Iuris Civilis: описание, съдържание, начин на цитиране, източници, година на издаване. 2.1. Institutiones. Макар и да били създадени в качеството на елементарно ръководство за учебни цели, те не са по-долу от другите части и по значение на юридическа сила. Основен източник за тях били Институциите на Гай, въпреки че били използвани и Институции на други автори. Те дали на Юстиниановите институции свое външно деление на 4 книги и свой план: лица – вещи - искове /personae-res-actiones/. Следователно, модел за Институциите на Юстиниан станали общата структура на Институцията на Гай. Съгласно тази система римското частно право се състои от 3 основни института: 1. Лица /personae/ - субекти на правото. 2. Вещи /res/ - отношения по повод на вещите. 3. Искове /actiones/ - способи за придобиване на вещи и за защита на вещни права. Към тях се отнасят наследствата и задълженията. Ето как звучи това при Гай: Gai, 1.8 /"За разделението на правото"/; "Цялото право, което ние ползваме, се отнася или за лица, или за вещи или за
Но, приемайки този план на изложение, Институциите на Юстиниан /І.1,2,12/ дава обосновка: "Работата е там, че малко струва познанието на правото, докато са неизвестни лицата, заради които то е установено" - което го няма у Гай /1,8/, където авторът чувства необходимост от нововъведения. Всяка от четирите книги се дели на титули, с обособени заглавия. Всеки титул в съвременните издания за удобство при цитирането е разделен на параграфи, при това номерацията на параграфа започва не от самото начало на титула, а малко по-нататък. Началната и неномерирана част на титула носи название principium. Затова Институциите се цитират така: pr./prin-cipium/ Inst.1 /книга първа/ 1 /първи титул/ -§ 1 Inst /І./ 1,1 и т. н. Институциите са достигнали до нас с много ръкописи, не по-късни от IX век. Най-ценен е Торинския ръкопис: в него, освен текста на Юстиниановите институции, ние намираме глоси, т.е. тълкувания към текста. 2.2. Digesta или Pandectae. /превежда се еднакво – като "събрано", "съдържащо в себе си всичко"/. Те са съставени от известни римски юристи /в извлечения/ - ius. В тях се излага и коментира действащото право. Дигести е най-дебелата книга от кодификацията - около 100 авторски листа /1600 стр./. За нея комисията е преработила 2000 книги /З 000 000 реда/, изучавайки работите на 39 юристи, започвайки от II в. пр. н. е. и до края на III в. н. е. Дигестите съдържат разположени в систематически ред сентенции на юристи по различни въпроси тълкувания и прилагане на правото. За 3 години комисията събрала 50 книги антологии, разделени на 432 тематически титула. Редът на разположение на материалите в Дигестите обединил структурата на Институциите и преторските едикти: книга І говори за формите на правото, правата на лицата, класификация на вещите и за длъжностните лица на империята; книги 2-46 следват с някои отклонения реда на едикта; книги 47-48 са посветени на наказателното право; 49-та на апелацията, финансите и военното право; 50-та на местното и международното право. Двата последни титула /D.50,16 и 17/ са снабдени с подробен указател: първият съдържа фрагменти, в които се говори за значението на правото, вторият – regulae iuris. Дигестите се делили на 7 големи части, всяка от които включвала в себе си няколко книги: 1 /кн.1-4/ - общи определения, или учение за правото като цяло и отделните негови институти; 2 /кн.5-11/ - за вещните искове /правото на собственост и неговата защита/; 3 /кн.12-19/ - договори за заеми, товари, покупко-продажби, наеми и пр.; 4 /кн.20-27/ - средата на Пандектите /Дигестите/ - залогово право, доказателства, сключване на бракове и разводи, дарения между съпрузи, опека и попечителство; 5 /кн.28-36/ - завещания, отказ от завещание; 6 /кн.37-44/ - посветена на въпросите на наследственото право; 7 /кн.45-50/ - заключителни положения, посветени главно на престъпленията, наказанията, углавните престъпления и т.н. Има и друго деление на Дигестите. Основателят на школата на глосаторите Ирнерий /ХІІ в./ ги дели на 3 части: 1/ книги 1-24, наречени Digestum vetus; 2/ книги 25-38 Infortiatum; 3/ книги 39-50 Digestum novum. Дигестите обединяват съдържанието на 275 съчинения от 39 юристи, всяка от които се придружава от указания за името на автора, названието на съчинението и номера на книгата. Всяка книга се дели на повече или по-малко титули с особени заглавия - "За искове по покупко-продажби" , "наеми" и т.н.; само книги 30,31 и 32 нямат такова деление на титули, тъй като те са посветени на един въпрос и затова носят общо заглавие “de legatis” /за легатите, т.е. за отказа от завещание/. Фрагментите, съставляващи всеки титул на Дигестите, се разделят на три устойчиви групи, вътре в които редът на съчиненията, откъдето са взети фрагментите, винаги е стабилен; отначало са цитатите от съчиненията, коментиращи цивилното право, т.е. в повечето случаи от коментарите ad Sabinum - масива на Сабин; след това са цитатите от съчиненията ad edictum - масива на едикта и извадки от съчиненията, възникнали на основата на юридическата практика; и тъй като в началото на съчинението на тази група стояли response Papiniani, то този масив се нарича масив на Папиниан. Понякога в самия край се намират още добавени цитати - Appendix. Работата се водила паралелно в три подкомисии, където извлечените фрагменти веднага се групирали по титули, и едва на втория етап от три свитъка извадки се формирал всеки титул чрез компилация. След това направените от всяка подкомисия извадки се събирали в едно на общи заседания. Много едноименни трудове се четели паралелно в подкомисията /очевидно, от един специалист/, така че, например, фрагментите от съответстващите книги с коментари на Улпиан, Паул и Помпоний се редували, допълвали се една друга. Известно е, че в една от подкомисиите работил сам Трибониан. И така, натоварването на съставителите на Дигестите се разпределяло неравномерно: масивът на Папиниан забележимо отстъпва по обем на първите два, така че в тези две първи комисии, видимо, били съсредоточени най-добрите кадри. Масивът на Сабин съставяли коментариите към ius civile, дидактическите съчинения Institutiones, Regulae, Digesta на Алфен Вара, Юлиан, както и на Сцевола и много монографии по публично право. Масивът на едикта - с коментарии към едикта, съчиненията Ad Plautium, Digesta на Целз и Марцел и др. Масивът на Папиниан - Quaestiones и Responsa на Папиниан, Сцевола, Паул; Disputationes на Трифонин, коментариите на Гай към XII таблици и монографии по наследствено и публично право. Единството на състава на титулите отразява относително еднаквото внимание към всички автори, в съответствие с указанията на императора и уважение към класическото наследство като цяло. Не вземайки под внимание това, че изданието на Дигестите обрекло на изчезване оригиналите на класическите съчинения, именно инициативата на Юстиниан съхранила за нас това, което още могло да се съхрани. Създавайки Дигестите, компилаторите имали за задача не просто да съберат цитати от съчиненията на юристи и да ги разположат в известен порядък, а да направят от тях действащ Кодекс от закони. Между впрочем, в съчиненията на юристите те срещали разногласия, и много неща, които по времето на Юстиниан били остарели. Затова компилаторите били длъжни да съгласуват разногласията и да заменят остарялото с ново. Такива изменения комисията извършвала, основавайки се на предоставените й права да отстрани всичко ненужно и остаряло по конституциите на Юстиниан от 530 г. : “Ако вие намерите в старите конституции или закони нещо ненужно или остаряло, ....... вие сте длъжни да го поправите и да въведете ред; което вие изберете и поместите, това ще се счита за правилно и добро и като че е написано от самото начало....". Затова членовете на комисията нерядко прибягвали към различни изменения и вмъквания в цитираните текстове. Тези изменения носят названието emblema Triboniani или интерполации. Макар и с външни знаци те да не са отбелязани, но всестранното изучаване на Corpus Iuris Civilis откривало и продължава да ги открива в голямо количество. Понякога подобни интерполации се откриват лесно при съпоставяне на цитати, взети от един и същи юрист и от едно и също съчинение, но поместени на две различни места или от съпоставянето на цитати от Дигестите със същите цитати в съхранилите се паметници от доюстиниановското време. Но често преработката на компилаторите може да бъде откривана само по пътя на сложен разбор с логически, лингвистически и исторически характер. Доколкото към VI в.н.е. много обичаи, термини и даже цели институти били остарели, кодификаторите ги заменяли със съвременни. Например, намиращото се в оригинала на Улпиан слово "mancipio" било заменено в юстиниановските Дигести с израза "per traditionem": по времето на Юстиниан формалната сделка за предаване право на собственост /mancipatio/ вече отпаднала, в резултат на което компилаторите я заменили с неформалното traditio. И още съставителите на Дигестите заменили словосъчетанието "по волята на народа" с "по волята на императора” от І-та книга на Институциите на Гай: в VI в.н.е. за властта на народното събрание отдавна били забравили; властта била в ръцете на императора, и за да приведе текста в съответствие със съвременното положение, кодификаторите прибегнали до интерполация. Те заменяли много термини с други, но с този списък фактически се изчерпва тяхното съзнателно вмешателство в текстовете на класиците. По-често те предпочитали да съхранят текста, отколкото на направят замяна, или се отказвали да възпроизведат текста въобще. Като пример може да послужи фрагмент от “Responsa” на Паул, който се съхранил в пълен вид. Разобличаването на интерполациите и възстановяването на оригиналния текст на класическите юристи има огромно значение за развитието на историята на римското право. Но като действащо право на Юстиниан трябва да се счита не това, което юристът действително е говорил, а смисълът, който е вложен от юстиниановските компилатори. Като цяло работата на компилаторите били грижлива: те не само използвали оригиналните копия, не прибягвайки до следкласически сборници, но и сверявали автентичността на цитатите на класическите автори по техните книги. И макар в много отношения практиката на римското право да отстъпила от тези начала, които били с такова майсторство разработени от класическата юриспруденция, но при обстоятелството, че в основата на Юстиниановския кодекс били положени съчиненията на класическите юристи, означавало за онова време безспорно възстановяване на римското право, връщане към неговите най-добри начала. Благодарение на Дигестите, класическата литература била съхранена от пълна гибел, а нейните резултати от безвъзвратно изопачаване. За да се избегнат в бъдеще противоречия между текстовете, включени в Дигестите, и други работи, Юстиниан забранил да се ползват стари източници, а така също и каквито и да е коментари към Дигестите /освен анотации, преводи, цитати, паралелни съпоставяния на съответстващи текстове/. Дигестите се цитират по следния начин. Всеки цитат започва с указание за автора и съчинението, от който е взет. В съвременните издания тези цитати вътре във всеки титул са преномерирани, а по-дългите от тях са разделени на параграфи. Например: D.4.8.9.2. -Дигести, 4-та книга, 8-ми титул, 9-ти фрагмент, § 2. Понякога номерът на фрагмента се изнася отпред с буква L т.е. lex или fr., т.е. fragmentum, и се получава: L.9, § 2, D.4.8. По този начин Digesta е най-яркото явление в кодификацията на Юстиниан. Именно това издание е съхранило за нас най-голям обем класически юридически текстове, ставайки от това време обект на постоянно научно и дидактическо изучаване от страна на европейските юристи. 2.3. Codex. Кодексът на Юстиниан обединява в порядък едиктите на императорските конституции от Адриан до Юстиниан /до 534 г.включително/. Тази нова редакция на кодекса, която е дошла до нас, както и Дигестите до нея, съдържа голям брой интерполации. Тя се състои от 12 книги, при това както и в другите части на Кодекса, се дели на титули с обособени заглавия. Книга 1 съдържа конституции, засягащи църковното право, източници на правото и /officia/ задължения, на различни императорски чиновници; книги 2-8-граж-данското право; книга 9-углавното право; книги 10-12-положения за държавното управление. Вътре в титула са разположени отделни конституции в хронологичен ред. Всяка конституция има в началото inscriptio, т. е. указание за името на императора, който я издава и името на този, до когото е била адресирана, а в края subscriptio - т.е. означение на датата, когато е била издадена. В съвременните издания на конституциите вътре всеки титул е преномериран, а по-дългите са разделени на параграфи. Кодексът се цитира така, както и Дигестите: С.4.8.9.2-Кодекс, 4-та книга, 8-ми титул, 9-ти фрагмент, § 2. 2.4. Novellae leges. Новелите - това е четвъртата част от юстиниановското законодателство. Официално събраните Новели, издадени от Юстиниан след Codex repetitae praelectionis, ние нямаме, но до нас са дошли някои техни частични сборници. Най-древният сборник от този род принадлежи на константинополския професор Юлиан.Той бил съставен около 556 г.и съдържа 122 новели на Юстиниан. Този сборник обикновено се нарича epitome Juliani. Той е на латински език. Още един сборник – collectio Marciana - съдържа 168 новели /от тях 156 са юстинианови/. Накрая, още по-късно, станал известен и друг сборник, съдържащ 168 новели на гръцки език. В съвременните издания новелите са преномерирани. Всяка от тях се състои от въведение /praefetio/ към текста и заключение /epilogus/; текстът се дели на глави /caput/. Начинът на цитиране е: указва се номера на новелата, номера на главата и параграфа: № 28, с.4, § 2-28-ма новела, 4-та глава, § 2. И така, в резултат на систематизацията на Юстиниан в следващото законотворчество се появили: 1. Institutiones - учебно пособие в 4 книги курс по гражданско право /533 г./ - въведение, лица, вещи, способи за придобиване, система на искове; 2. Digesta - 7 части, 50 книги, 432 титула и 9123 отделни фрагмента /533 г./ - коментари към действащото право от 39 римски юристи; 3. Codex repetitae praelectionis - 12 книги с императорски укази, събрани конституции от Адриан до Юстиниан /534 г./; 4. Novellae - 168 нови закона, издадени от Юстиниан след втората редакция на кодекса до смъртта му /между 535-556 г./ Такъв е общият състав на юстиниановския Corpus Iuris Civilis. Той не е дошъл до нас в един ръкопис, но имаме ръкописи на отделните му части вече в съвременни издания. V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Правейки равносметка, можем да кажем, че в кодификацията на Юстиниан римското право е получило своя завършен вид, цялата работа на античния свят била завършена и сведена до компактна форма. "Сега римската империя можело да загине: римското право било приведено в такова състояние, че могло да преживее създалата го държава." Като създание на античния свят то влязло в живота на новите народи, започнало да живее с тях, и в този смисъл може да се говори за втора история на римското право. В Източната империя в течение на около пет века след кодификацията на Юстиниан, съставените сборници служили като база за научна и практическа работа. В Италия след унищожаването на Остготското кралство се прилагали Институциите, Кодекса, Новелите. Когато развиващата се промишленост и търговия на средновековна Европа почувствала нужда от по-съвършена правова надстройка, когато феодалните норми на обичайното право престанали да удовлетворяват изискванията на живота, произтекъл интересен процес - приемане на римското право. То проникнало в следващите кодификации на гражданското право на различните страни. Например, в края на ХVІ-ХVІІ в. римското право било възприето в Германия пряко и непосредствено. Corpus Iuris Civilis на Юстиниан станал закон, на който се позовавали страните, когато мотивирали своите решения съдиите. И чак в 1900 г. римското право загубило своето формално действие. Но най-ценното от него, всичко това, което съставлявало неговото оригинално универсално ядро, продължава да живее и сега в новите кодекси на Западна Европа, комбинирайки се с началата на новото право. Римското частно право се изучава интензивно днес в целия свят: в цяла Европа, южна Азия, Африка и даже във Великобритания и Китай. Римското право се отличава с яснота на определенията, добра юридическа техника и може да помогне на съвременните юристи в придобиването на навици за ясно разграничаване и формулиране на юридическите категории. И именно Corpus Iuris Civilis се явил този източник, от който са черпели информация и вдъхнование бъдещите изследователи на римското частно право, неговите популяризатори и приемници. Именно той съдържа най-доброто наследство, оставено ни от предците в помощ-римското частно право, получило своя завършек в безсмъртния юстинианов Corpus Iuris Civilis. VI. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА Андреев М. Римско частно право, С.1992 Венедиков П. Записки по Римско право, С.1994 Чолов Р. Римско частно право. Торбов Ц. История и теория на правото, С.1992 Новицкий И. Б., Римское право, М.1997 Дождев Д. В. Римское частное право, М.1997 Памятники римского права: Законы XII таблиц, Институции Гая, Дигесты Юстиниана, М 1998 Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 337.15 Kb. Сподели с приятели:
|