Агентурата – най-важното оръжие на Държавна сигурност

През целия период на своето съществуване при комунизма Държавна сигурност винаги е определяла агентурния си апарат като най-важното средство за постигане на своите цели. А именно да бъде "щит и меч" на Българската комунистическа партия.

За да контролира създаването на широка агентурна мрежа още през 1947 г., когато с помощта на Москва БКП налага еднопартиен режим, Държавна сигурност въвежда специфични изисквания за вербуването на агенти. Те се състоят в проучване на набелязаните лица и вътрешен ред, по който се докладва и разрешава вербуването.

Изграждане на агентурна мрежа

Интересен факт е, че още в началото на изграждане на агентурната мрежа на комунистическата власт е разрешено ценните агенти да бъдат възнаграждавани. Задължително условие е в досието на агента да бъде записвано характера на възнаграждението (пари или друго материално възнаграждение и защото то е давано – за ценно донесение, усърдна работа и др.

Тези специфични изисквания за работа са агентите са приемани със съответни инструкции и заповеди на министъра на вътрешните работи. В един от първите документи от този род – "Инструкция по придобиването, възпитанието и ръководство на агентурата на органите на Държавна сигурност" от края на 40-те години – се посочва, че "агентурата е основно и решаващо средство на органите на ДС в безпощадната им борба с подривната дейност на разузнаванията на капиталистическите страни, вражеската подмолна дейност и другите антинародни елементи в нашата страна".

Пак там е посочено, че условие за успешната борба на ДС срещу "враговете на народа" е създаването на надежден и квалифициран надежден апарат".

Още в този начален период е въведена и забраната да не се създава агентура в БКП и нейните институти. Съществува и изключение, обвързано с оперативната необходимост при агентурното разработване на "трайчокостовисти и троцкисти" да се осъществява вербуването на членове на БКП по специален ред, изискващ разрешение от вишестоящото ръководство на МВР. Иначе на ДС е позволено да придобива агентура от "всички класи и слоеве на нашето общество".

В началото на 50-те години за първи път в устройствените документи на ДС, свързани с агентурата, е направено и разделение между видовете агенти. По това време те се делят на агенти, информатори и резиденти (виж материала "Кой какъв е в агентурния апарат на ДС"). Впоследствие системата на агентурния апарат е развита и според основните документи на ДС за агентурата агентите, резидентите, съдържателите на явочни и конспиративни квартири са отделни видове секретни сътрудници.

За да има контрол върху агентурната мрежа още в началния период от съществуването на ДС е въведено и правилото вербовката на агенти от определени среди да се извършва с разрешението на помощник-министъра по линия на дирекция "Държавна сигурност" в Главната дирекция на народната милиция и от зам.-директорите на ДС. Става въпрос са вербуването агенти от:

- средите на чуждите поданици, работещи в дипломатическите представителства и консулства;

- за работа в чужбина;

- сред лицата, които заемат високо служебно и обществено положение (академици, големи специалисти, висши духовници, във войската от командир на дивизия нагоре и др.).

- сред членовете на БКП, които имат видно служебно положение в стопанския и административен апарат на страната.

Само със санкция на министъра на вътрешните работи се разрешава вербовка на признали се шпиони и други агенти на разузнаванията на капиталистически страни.

Един от задължителните елементи на вербовката е лицата, които ставата сътрудници на ДС да подписват доброволна декларация за това. Самата вербовка се извършва или на патриотична основа или на компрометираща основа.

Забраното е на агентурата да се дават оскърбителни псевдоними. ДС обръща внимание, че успехът на работата с агентурата "зависи не само от удачния подбор и умелото извършване на вербовката на агентите, информаторите и резидентите, но и от правилното ръководство, възпитание и инструктаж на агентурата".

Едно от основните изискванията към оперативните работници е те да имат строго делови характер в отношенията с агентурния апарат. "В същото време тия отношения не могат да бъдат сухи, формални, казионни. Оперативните работници трябва да бъдат внимателни и отзивчиви към нуждите на агентурата, като поощряват материално преданите и добре работещи агенти", се казва в едно от най-ранните инструкции на ДС за работа с агентурния апарат.

През първата половина на 50-те години тогавашният министър на вътрешните работи ген. Георги Цанков издава серия от строго секретни заповеди, чиято цел е да се постови под строг контрол работата с агентурния апарат в период, в който в България се вихри шпиономанията, насадена от първия държавен и партиен ръководител Вълко Червенков.

По примера на Сталин в СССР в страната се извършват повсеместни чистки, като главното оръдие за наложената от висшето партийно ръководство политика за разправа с враговете на народната власт, включително и с тези с "партиен билет",  е Държавна сигурност. В тези многобройни строго секретни заповеди на вътрешния министър се променят реда и категориите лица, изискващи разрешение за разработки, както и разрешенията за арести и воденето на следствие.

В този период ДС е критикувана от висшето партийно ръководство за липсата на надеждна агентура, което от своя страна води и до голямо напрежение в структурите на ДС и приемането на цяла серия от мерки за подобряването на работата са агентурата от ръководството на МВР.

ДС е критикувана за ниското ниво, на което се намира работата с агентурния апарат, за несериозния и формален подход, и за незадоволителното ръководство и възпитание на агентите.

Спусканите от ръководството на МВР мерки се изразяват в преглед на агентурния апарат и с цел "да се съкрати и очисти от всякакви предатели, двойници и негодни сътрудници".

В този период е възприета извършването на системни проверки за истинността на агентурните донесения. Едно от указанията е "да се предупреди агентурата, а така също и оперативния състав да не допускат ненужно обобщаване и украсяване на фактите, изисквайки в донесението да се излагат само истински данни и по възможност дословни изказвания".

През 1952 г. със заповед на вътрешния министър е утвърден строго секретен ред за агентурно-оперативните мероприятия в Първо управление на ДС (разузнаването). С него е определен реда и правата на началниците за извършването на вербовки в разузнавателното управление на ДС. Характерно е, документът посочва конкретни суми за възнагражденията на агентурата на разузнаването. До 500 лв. те се дават от началниците на отдели, а от 500 лв нагоре от началника на управлението

Работата с агентурния апарат при Живков

ДС е подложена на критика за работата с агентурния апарат и след Априлския пленум на БКП, когато за първи секретар на Политбюро на ЦК на БКП е утвърден Тодор Живков. В началото на 60-те години тази критика е подновена с нова сила като акцентът е насочен към слабата дейност на ДС в "борбата против разузнавателната дейност на капиталистическите страни, за разкриване на техните враждебни планове и на тяхната разнообразна подривна дейност".

По това време се допуска вербовката на членове на БКП само "по изключение, когато обстановката налага това, след съгласуване с първия секретар на съответния окръжен (градски) комитет на партията". От привлечените към сътрудничество членове на БКП също се изиска да бъде подписана писмена декларация, с която са задължени да пазят в тайна това си сътрудничество. Допуснато е обаче изключението, че при крайна необходимост тези агенти, членове на БКП, могат да уведомяват за агентурната си принадлежност съответния първи партиен секретар и на ЦК на БКП.

Новите изисквания са "вербовката на български граждани да се извършва преди всичко на патриотична основа чрез пряко договаряне или по метода на постепенното привличане. Вербовката на основата на компрометиращи материали на български граждани да става по изключение при доказана необходимост".

Определен е и нов ред за утвърждаване на определени разработки от страна на министъра и неговите наместници, от началниците на управления в ДС, от окръжните началници на МВР и началниците на самостоятелни отдели в ДС, както и от началниците на отдели в ДС.

Сред едно от новите изисквания в работата с агентурата е "настойчиво, системно и търпеливо да се повишава идейно-политическото и оперативно възпитание на агентите, с оглед органите на ДС да работят само с честна, предана и способна агентура".

Най-важните постановки за агентурния апарат в влизат в главния документ, по който ДС работи в периода 1962-1974 г. – "Основни положения за работата, правата и задълженията на МВР и неговите органи по места", утвърден със секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП през ноември 1962 г., веднага след като Тодор Живков оглавява и правителството. В този документ е посочено, че "граждани, които са привлечени в агентурния апарат на МВР, в случай на загуба на трудоспособността си при изпълнение на заданията имат право да получат пенсия и други облаги наравно със сътрудниците в МВР".

Любопитен факт е, че след опита за военен преврат срещу Тодор Живков през пролетта на 1965 г. от групата на Иван Тодоров – Горуня, с решение на Политбюро на ЦК на БКП е премахнато изричното дотогава условие при вербовка на членове на БКП това да става с разрешение на съответните партийни органи. При разкриването на заговора Живков осъзнава, че  основната опасност за управлението му идва от средите на БКП той бързо променя тази забрана като дава картбланш на ДС да вербува партийни членове без изключения, на общо основание, "както всички останали граждани".

Един от документите за оперативния отчет, публикуван в сборника на комисията по досиетата "Държавна сигурност - структура и основни документи".

Едва ли има други архивни материали на бившата Държавна сигурност от документите за оперативния отчет, които да разкриват в пълнота всеобхватната дейност на "щита и меча" на БКП и репресивния характер на тайните служби при епохата на комунизма.

С термина оперативен отчет на практика се е обозначавал онзи специфичен и пазен в дълбока тайна вътрешен механизъм в ДС, по който е организирана работата на системата.  В последната строго секретна инструкция за оперативния отчет от 1978 г., по която ДС функционира до преструктурирането й през 1990 г., е дадено следното определение за оперативния отчет на ДС:

"Съсредоточаване, регистриране, систематизиране и класифициране в определени териториални предели и по строго установени единни правила, осигуряващи секретност и най-пълно и бързо използване в оперативната работа на сведения и материали за разузнавателните и контраразузнавателните органи на противника, за неговите кадрови разузнавачи и агенти, за задграничните антинародни организации и техните членове, за враждебните елементи вътре в страната, за лицата, които са извършили, извършват или са заподозрени в извършване на вражеска дейност, а също така и за агентурата на органите на Държавна сигурност."

Създаването на оперативния отчет след 9 септември 1944 г.

Изграждането на оперативен отчет обаче е обект на особено внимание още в първите години след 9 септември 1944 г. Още през 1946 г. началникът на тогавашната служба "Досиета и картотека" в отдел "Държавна сигурност" към дирекцията на народната милиция докладва за проблемите по отчета, които не позволяват правилното подреждане на досиетата, водещо до неразпознаване на делата, които са обекти на ДС.

Други проблеми са неразграничаването на оперативните от архивните досиетата, както и разминаване между централната служба в София и поделения й в провинцията. Изход от тези сериозни неуредици е създаването на единна оперативна картотека и правилник за водене на разработките.

През 1947 г. директора на Държавна сигурност Руси Христозов подписва няколко секретни заповеди до началниците на отдели в ДС и до областните началници на за реда по оформяне на отчетността и водене на разработки от апарата на ДС. Те са последвани от Правилник за оперативния отчет – водене на картотеките, ползване на архивните материали и отчетността на картотеката при дирекция "Държавна сигурност".

С него са създадени три вида картотеки – общосправочна, оперативна и отчетна картотека. Справки в тях може да се извършват само от служители на ДС, а когато са направени постъпки извън дирекцията, разрешенията за това се дават от началника на отделение "информация" или директора на ДС.

През 1947 г. е изготвена и инструкция за водене и отчитане дейността на агентурната мрежа. В нея е посочено, че на всяко лице привлечено за агент или резидент се завеждат две досиета – лично поименно и работно псевдонимно. За пазачите на конспиративни квартири и стопаните на явочни квартири се завежда само поименно досие. В инструкцията са описани строгите правила, които оперативния състав на ДС е длъжен да следва при оформянето на дела за вербовка. Посочена е и процедурата, която трябва да се извърши при архивиране на делата.

Със строго поверителна заповед на министъра на вътрешните работи №С-267 от 10 октомври 1953 г. е въведена нова инструкция за оперативния отчет в поделенията на ДС в МВР. Министерската заповед указва на началниците в ДС да преразгледат и да се освободят от всички оперативни неперспективни дела, които се водят в оперативния отчет.

И второ, да се освободи агентурната мрежа от "неработоспособна и рашифрована агентура". Инструкцията за оперативния отчет от 1953 г. съдържа следните раздели: отчет на агентурата; отчет на вражеските елементи; ред за завеждане, регистриране и отчет на следствените дела, водени от ДС; регистри; архив и ред за ползването на отчетите.

Заповядано е всеки агент, резидент, информатор и съдържател на явочна квартира да бъде взет на централизиран отчет в отдел "Картотека и архив" на ДС.

Отчетът на т. нар. вражеските елементи включва: Групова активна разработка – определена като "активен вид разработка на група лица, свързани по между си с общи вражески възгледи и намерения, провеждащи организирана престъпна дейност". Лична активна разработка – "активна вид разработка, която се завежда на едно лице, подозирано в провеждане на шпионска, диверсионна, вредителска или друга активна вражеска дейност".

Лични активни разработки задължително се завеждат на следните лица:

-         Подозирани в шпионаж и връзки с капиталистически разведки;

-         Подозирани в терористични намерения;

-         Подозирани във вредителство, диверсия, саботаж;

-         Подозирани в активна трайчокостовистка и троцкистка дейност;

-         В миналото активни николапетковисти;

-         Имащи изменнически намерения;

-         Журналисти и кореспонденти на капиталистически страни;

-         В миналото активни членове на фашистки, буржоазни и други антинародни партии и организации при наличие на данни за провеждана понастоящем вражеска дейност;

-         В миналото активни михайловисти;

-         Автори и разпространители на вражески позиви и анонимки;

-         Занимаващи се с нелегално прехвърляне през границата, активни помощни на изменниците на родината;

-         Провеждащите антинародна пропаганда и агитация.

В края на съществуването на Комитата за държавна сигурност към Министерския съвет през 1968 г. е приета строго секретна от особена важност инструкция за формите на контраразузнавателна работа и организация на оперативния отчет на органите на КДС. В нея са разработени правилата за извършването на различни видове негласни проверки. Посочено е, че "всички данни по оперативния отчет са строго секретни и могат да се използват само за оперативни цели". И още, че "отчетът на лицата, протичащи по действащи дела, е "секретно от особена важност". По това време се водят следните видове отчет:

-         Отчет на вражеските лица;

-         Отчет на секретните сътрудници на органите на КДС;

-         Отчет на разследваните лица от органите на КДС;

-         Оперативно-статистически отчет.

 
По време на цялото съществуване на Държавна сигурност документите, уреждащи въпросите за оперативния отчет са се отнасяли за всички поделения с изключение на разузнаването. То има самостоятелен архив и картотека и неговият оперативен отчет е определян с отделни инструкции, като последната е от 1976 г.

Последната инструкция за оперативния отчет от 1978 г.

През 1978 г. министъра на вътрешните работи ген. Димитър Стоянов утвърждава последната строго секретна инструкция за оперативния отчет на Държавна сигурност. Тя е документът, по който до 1990 г. работят всички управления и подразделения на ДС без разузнаването. Документът указва, че "оперативният отчет е едно от най-важните средства за оперативната работа на органите на ДС. Той способства за своевременното предотвратяване и разкриване на престъпления, позволява постоянно да се държат в полезрението на органите на ДС всички лица, заподозрени в провеждане или активно провеждали в миналото противодържавна дейност, помага своевременно да се разкриват и разобличават опасните държавни престъпници". В ДС се водят следните категории оперативен отчет:

- отчет на лица, които се проверяват, разработват, издирват и наблюдават от органите на ДС;

- отчет на секретните сътрудници на органите на ДС;

- отчет на разследваните от ДС лица;

- отчет на профилактираните лица;

- оперативно-статистически отчет.

В ДС се откриват следните видове дела:

Следва едно друго дело, което по същество представлява най-широко разпространения способ, използван от ДС за тотален контрол върху обществото при драстични нарушения на основни човешки права:

а) бивши индустриалци, едри търговци, кулаци, буржоазни народни представители, царедворци, царски дипломати, висши служители от държавния апарат, ръководители и дейци на буржоазните партии, издатели и журналисти;

б) бивши ръководители и активни членове на фашистки организации – "Легион", "Ратник", Отец Паисий", "Бранник", "Стожер" и др.;

в) бивши царски офицери и разузнавачи от РО (разузнавателен отдел);

г) бивши полицейски началници, разузнавачи, техни сътрудници и други бивши служители от полицията и жандармерията;

д) бивши агенти и сътрудници на капиталистически разузнавания;

е) бивши агенти и помагачи на Гестапо;

ж) членове на масонски ложи и други международни организации с буржоазни ориентация;

з) бивши ръководители и активни дейци на белоемигрантски организации;

и) бивши ръководители и активни дейци на опозиционни партии след 9 септември 1944 г.;

к) бивши ръководители и активни членове на анархистически организации;

л) ръководни и други лица от средите на духовенството (православни, католици, мюсюлмани), религиозни секти и други религиозни фанатици;

м) националисти – турски, промакедонски, еврейски, арменски и др.;

н) бивши участници в задгранични антибългарски организации, завърнали се в страната бегълци и невъзвращенци;

о) лица, привърженици на западни буржоазни, ревизионистически и националистически теории и течения в областта на науката, културата и изкуството;

п) лица, осъждани, изселвани и изпращани в ТВО за антинародна дейност;

р) лица, изтърпяващи присъди за престъпления против НРБ;

с) синове и дъщери на лица, по отношение на които е било приложено смъртно наказание или лишаване от свобода по политически причини и такива лица от горепосочените категории, за които е установено, че имат враждебно отношение към социалистическия строй;

т) служители от посолствата, консулствата и други официални представителства на капиталистическите страни, за които няма данни, че развиват подривна дейност.

Оперативна преписка – образува се на граждани от капиталистически страни, представляващи оперативен интерес за органите на ДС, на които не е образувано друг вид оперативно дело.

Дело за обектова разработка – образува се на резидентури и разузнавателни пунктове на чуждите специални служби, действащи под прикритието на посолства и другите представителства на капиталистически държавни в НРБ, както и на отделни разузнавателни и идеологически центрове на противника, политически организации и центрове на вражеската емиграция, националистически и религиозни организации, участващи в шпионски и други подривни акции срещу НРБ