Кгб и италианският тероризъм в справка от 1980 г. Фернандо Орланди

Изтегляне 115.12 Kb. Дата 31.12.2017 Размер 115.12 Kb. #38485

Навигация на страницата:

• Centro Studi sulla Storia dell Europa Orientale Via Tonelli 13-38056 Levico Terme / Тn / Тел/факс 0461 702137 e-mail
• В материала са представени 98 документа / общо 461 страници / подредени в четири раздела
• На същата тема, през пролетта на 2011 г., ще има достъп до други 400-500 документа, от около 3 000 страници, всички от архивните дела по линия на „Терор”.
• За всичко това не намираме дори следа в съветските документи.
• Даже и за тези политически събития намираме само бегли следи в документа на КГБ.
• По нататък следва информация за „бойни групи” „формирани от партията”, вероятно призив към структурата за контрол на ИКП, но доста неразбираем и неясен в своето послание към хората.

КГБ и италианският тероризъм в справка от 1980 г. Фернандо Орланди Центърът за изучаване историята на Източна Европа / СSSEO /, създаден през 1997 г., се занимава с изучаване, изследване и разпространение на културата и историята на Източна Европа и бившия Съветски съюз. В тези години Центърът за изучаване историята на Източна Европа си е сътрудничил с многобройни италиански и чуждестранни организации и изследователски институти за изследване. Тази инициатива е със съдействието на Камарата на депутатите, на Министерството на външните работи, на правителството и под патронажа на Президента на Републиката. От 2005 г. в Левико Терме (Тренто) е отворена за посещение за всички научни работници и всички интересуващи се: специализирана библиотека на Центъра, разполагаща с повече от 40 000 статии, материали в електронен формат, микрофилми и микрофишове, архивни документи и колекции от руски вестници и вестници от други страни. Centro Studi sulla Storia dell Europa Orientale Via Tonelli 13-38056 Levico Terme / Тn / Тел/факс 0461 702137 e-mail: info@csseo.org Fernando Orlandi Il KGB e il terorismo italiano: in memorandum del 1980 CSSEO Working Paper No.152 Novembre 2010 Днес бе представен и вече е достъпен за обществеността документалният сборник „Международният тероризъм в досиетата на ДС”, публикуван от Комисията за разкриване на документи и за обявяване на приндлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. В материала са представени 98 документа / общо 461 страници/ подредени в четири раздела: 1. Сигурността на Българската държава и международният тероризъм. Заповеди, инструкции, събрания / стр. 19-151/. Отнася се за документи, които хвърлят светлина върху вътрешната организация на службите за сигурност, например върху създаването , през тези години на специални звена , върху тяхното преструктуриране в унисон с новите задачи, които им се възлагат в преценката и противопоставянето на международния тероризъм. 2. Международният тероризъм и оперативните документи на Държавна сигурност. Меморандуми, иформативни рапорти, връзки /стр. 153-383 / В този раздел са събрани документи, които съдържат оперативна иформация и анализи върху повече от сто международни терористични организации. Става дума за материали, получени и обработени от звена на службите за разузнаване и контраразузнаване на България, както и други материали, получени от размяната на информация с КГБ на Съветския съюз и със секретните служби на други държави от социалистическия блок. Между тези документи имаме например анализ за Палестинската организация „ Черният септември” / док. 11, 21 май 1973 /, за „Мюсулманското братство” / док. 12 от 18 юни 1973 : док. 35 от 24 април 1985: док. 61 от13 юни 1990 / за арменската организацията Армена Асала / Азала на италиански/ / док. 15 от 14 декември 1982 : док. 30 от 26 февруари 1985: док. 47 от 7 април 1988: док. 51 от 21 октомври 1988 / За Сивите вълци / док. 20 от29 март 1984:док. 44 от 13 април 1987:док. 54 от 10 април 1989/ За ИРА, Ирландска републиканска армия / док. 25 от 22 ноември 1984 /, за терористичните организации в Западна Германия / док. 26 от 4 февруари 1985/. Два документа отнасящи се за Илич Рамирес Санчес, т.е „ Карлос”: Първият е свързан със секретно съвещание в София, в което е трябвало да вземат участие важни членове на терористични организации от Западна Европа и араби с участието на Карлос /док. 18 от 4 януари 1984 / и вторият, който съдържа информация, събрана от българските служби за Карлос. В документа, между другото се обсъжда забрана за влизането му в страната / док. 36 от 11 септември 1985 /. В този раздел се намира информация и за Италия. Документ 14 е съставен през 1980 от КГБ относно италианския тероризъм / в последстие преведен и възпроизведен от оригинала / - AKRDOPBGDSRSBNA- Archivio della Comissione per la divulgazione dei documenti e I annuncio dei affilazione di cittadini bulgari con la Sigurezza di stato e di Servizi di inteliligence del esercito nazionale bulgaro, Sofia ,R , Fond Literni dela, Reg. n. 16168, vol. 2, pp. 71-80. Друг документ от края на 1984 г. дава информация за Червените бригади: Политическа платформа, ръководство, структура и дейност / док.23 от 22 ноември 1984 / R Fond Literni dela , Reg. 16167, annesso al vol. 1, pp 1-6 / Меморандум от резидента в Рим за левия и десен тероризъм в Италия и за присъствието на терористични арабски и арменски организации в нашата страна, се появява няколко месеца по-късно. /док. 27 от 11 февруари 1985 / R fond Literni della Reg.n 16168, vol 1, pp. 256-259. Eдна шифрована телеграма от есента на 1986, отново от резидента в Рим, съобщава за формирането на нови клетки на Червените бригади и за действията на някои терористични групи на френска територия / док. 42, 8 октомври 1986/ R fond Literni dela, Reg. n. 16168, vol. III, p.37. И накрая, в един меморандум от пролетта на 1989, е събрана разузнавателна информация за дейността на някои терористични организации, между които и Червените бригади, и преминаването на техни представители на българска територия /док. 53, 10 април 1989/ M, Fond VI- L, arhivna edinitsa, 1084,vol. I, pp.33-34 / 3. Международният тероризъм в България / стр. 385-429/ материалът в този раздел се отнася за отклоняването на самолети / док. 68 от 3 ноември 1983 /, убийството в Бургас на генералния вицеконсул на Турция / док. 67 от 21 септември 1982/, информация от страна на ЩАЗИ / Източна Германия/ за предполагаемо събиране на палестински групи в София и искане за контрол от страна на службите / док. 74, 19 октомври 1988: док. 75 от 11 ноември 1988/ Последният документ от този раздел съдържа предложение за прекъсване на дейността на оперативната група по разследването на Карлос и други терористи. Документът съдържа и индикации за тяхната дейност на българска територия през 1983- 1986 г./ док. 76 от 30 март 1989/ 4. Светът в борба с тероризма /стр. 431-485/. В този последен раздел документацията съдържа информация за международното сътрудничество в борбата с тероризма. Тези материали се отнасят най-вече за инициативите, предприети от западните държави. Един от документите например информира за среща на министъра на вътрешните работи Оскар Луиджи Скалфаро с негови колеги от Западна Германия, Великобритания, Франция и Белгия, по време на която ги информира за контактите на Червените бригади в другите западни държави и предлага създаването на Постоянен антитерористичен комитет за сътрудничество между страните членки на Европейската Икономическа Общност / док. 91 от 30 март 1987/ По-голямата част от документите, събрани в този раздел, са обработени от службите за разузнаване и контраразузнаване на България. Става дума за оперативни литерни дела, събрани под наименованието „ Терор”. Българските архиви не са напълно запазени. В процеса на реорганизация на службите за сигурност, започнал през 1990 г.,част от архивните дела са били унищожени. Анализирайки регистрите на архивите е очевидно, че българските служби за сигурност са създали общо 153 литерни дела с наименованието „ Терор” като 46 от тях, отнасящи се за годините 1980-1989, са били унищожени между 1991-1993 г. Други 25 оперативни дела на разузнаването /общо 67 тома/ са били съхранени в документите от разузнаването в чужбина. Те съдържат аналитични справки и рапорти от центровете за разузнаване в чужбина / резидентурата /. На същата тема, през пролетта на 2011 г., ще има достъп до други 400-500 документа, от около 3 000 страници, всички от архивните дела по линия на „Терор”. Документ 14 от „Международният тероризъм в досиетата на ДС”, Документален сборник, „ е Меморандум, писан в 1980/ вероятно в средата на годината / от КГБ върху италианския тероризъм. Става дума за първия документ, изработен от КГБ за италианския тероризъм, до който е имало достъп досега. В него КГБ очертава три етапа, които бележат развитието на италианския тероризъм, но анализът показва, че е много беден на информация и доста наивна. В началото на 1980 г. ситуацията в Италия е особенно сложна. С отвличането и убийството на Алдо Моро следват многобройни убийства, извършени от Червените бригади и други терористични организации. От особен интерес за Червените бригади са кампаниите, свързани със затворите, антитерористичния апарат и големите индустриалци. 24 януари 1979 г. в Генуа се случва нещо от историческа важност: убийството на Гуидо Росса, синдакалист / Cgil / и привърженик на Италианската Комунистическа Партия, смятан за отговорен за задържането на работника от Италсидер Франческо Берарди. Това убийство бележи началото на криза, водеща до разрушаването на терористичната организация. 21 февруари 1980 г. е арестуван Патрицио Печи. Неговото сътрудничество със силите на реда води до стотици арести в цяла Италия. На 28 март в Генуа във въоръжен сблъсък с карабиниерите падат Лоренцо Бетасса, Рикардо Дура, Аннамария Лудман и Пиетро Панчарелли. Въпреки тежките загуби Червените бригади реагират: след убийството на вицепрезидента на висшия съвет на правосъдието Витторио Бачелет /12 февруари 1980 / следва убийството на Джироламо Минерви / 18 март 1980 / в процес на номинция за генерален директор на институтите за превенция и наказание /Prevenzione e pena / - очевидно някакви правосъдни органи, които не знам как се превеждат. Други убийства следват във Венето , ражда се дори Неаполитанската колона / Colonna napoletana /, докато Колона Валтер Алазиа иска оставка от щаба на бригадата. За всичко това не намираме дори следа в съветските документи. Както не намираме и потвърждение за трудната ситуация в, която се намира Италия през 1979 г.: Сякаш не стигат раните от тероризма, политическата система е също в дълбока криза, докато страната е смазана от инфлация. Със съдбоносното си решение, което за дълго бележи политическата история на държавата, Енрико Берлингуер се оттегля от правителството на националната солидарност, причинявайки падането на правителството на Джулио Андреотти. Проваля се Уго Ла Малфа, натоварен от президента Сандро Пертини да състави правителство. Андреотти отново се опитва, но на 31 март не получава вот на доверие и така и двете камери на парламента са разпуснати. На предстрочните избори Италианската Комунистическа партия губи позиции, падайки от 34,4% на 30,4%. Докато се състави ново правителство минават няколко месеца, накрая се появява „оздравителното” правителство на Франческо Коссига. Всъщност държавата задълго остава без истинско управление в тотална несигурност. На изборите през юни 1979 г. можем да отбележим и провала на стратегията на Берлингуер. / Silvio Pons, Berlinguer e la fine del comunismo, Torino, Enaudi 2006, pp 156-161. Al riguardo vedi anche la discussionein Adriano Guerra “ La solitudine di Berlinguer, Roma, Edisse,2009/ Даже и за тези политически събития намираме само бегли следи в документа на КГБ. Всъщност това, че Италинската Социалистическа партия е обвинена в опортюнизъм не е нищо ново. Към края на 1976 г. Тодор Живков, начело на Бългрската комунистическа партия поставя „еврокомунизма” на същото равнище на”подривна идеология” като империализма. / Todor Zivkov, “Year ff Peace, Year of Struggle”, vol. 12,n12, dicembre 1976, p 11/. От юли 1977 г., по-точно от срещите на делегация, водена от Джанкарло Пайетта / с него са били и Паоло Буфалини и Емануеле Макалузо/ с тройката Михаил Суслов, Борис Пономарьов и Вадим Загладин, напрежението между Италинската компартия и КПСС започва значително да се изостря. / Archivio del Partito Comunista Italiano , Fondazione Instituto Gramsci. Roma. Direzione, mf 0299,127-135, riunione del 17 luglio 1977; e mf 0299, 235-248, Note asegreteria; e Pons, Berlinguer,pp 108-109./ Паралелно започват първите „ тайни” операции, целящи да се дискредитира Енрико Берлингуер. / Christopher Andrew, Vasili Mitrokhin, The Sword and the Shield. The Mitrokhin Archive and the Secret Histori of the KGB, New York, Basic Books, 1999, p 298/. В Москва расте раздразнението заради вниманието, обърнато в Италия на афишираното несъгласие / на някои манифестации взимат персонално участие и представители на ИКП/ и за Биеналето във Венеция, под режисурата на Карло Рипа ди Меана. /L’ ordinanza della Segreteria del Comitato centrale del Partito comunista del Unione Sovietica” ,St- 74 6s, del 27 settembre 1977, tradotta con gli allegati in Carlo Ripa di Meanma, Gabriella Mecucci, L’ordine di Mosca. Fermate la Biennale del Dissenso, Roma, Liberal edizioni, 2007, pp 209-221./ През ноември Берлингуер се среща с Леонид Брежнев. Тонът на срещата е много по-добър, но Берлингуер се противопоставя на вписването накарая на срещата на пасажа, в който безрезервно се одобрява външната политика на Съветския съюз. / APS, Direzione, mf 0309, 61-74, riunione dell; 11 novembre 1977; e Pons, Berlinguer,pp 114-115. / Въпреки вътрешните разногласия , Берлингуер публично подчертава „ обективната функция и световното присъствие на една голяма страна, силна и миролюбива като Съветския съюз, сега, когато целият капиталистически свят е разтърсен от изключително трудна дълготрайна криза”. /Enrico Berlinguer, “Le vie dell”Ocidente”Rinascita, 4 novembre 1977./ На следващата година през октомври 1978 г. отново тройката Суслов, Пономарьов и Загладин, в присъствието на генералния секретар Брежнев, атакува Берлингуер по-точно върху въпроси за международната политика. Самият Брежнев твърди, че правителството на националното единство в Италия обвързва тясно страната „ с американската военна машина и с НАТО. Обаче това не спира потока от пари от Москва към касите на ИКП. / Valerio Riva, Oro da Mosca, Milano, Mondadori 1999./ В началото на на 1979 Москва отхвърля тезите, подготвени от ИКП в навечерието на петнайстия конгрес, обвинявайки италианската партия в миниране на „ международната комунистическа солидарност”/ APS, Estero,1979,mf 7901, 74-94./ При четенето на документа се вижда веднага колко е пълен с идеологически стереотипи в ущърб на фактите. Още в началото пишещият допуска груба грешка, приписвайки атентата на площад Фонтана на „ Лява терористична организация начело с Франко Фреда”. В нахвърлянето на трите етапа в развитието на тероризма в Италия се приписват на левия тероризъм „кървави атентати, бомбени експлозии на публични места”/ първи етап до средата на седемдесетте години/. Третият етап/ втората половина на седемдесетте години до 1980 г., вижда тероризма насочен „ срещу демократичните завоевания на работниците и интересите на левите политически сили на ИКП”. В Италия според КГБ, тероризмът се представя „ като израз на протеста на определени групи хора срещу политико социалните основи на обществото”. Съществувал е подем в края на седемдесетте години, защото в този период е имало „забележимо укрепване на левите политически сили на ИКП”. Целта на десницата да „наложи авторитарен режим начело на страната” е защитена от военните сили и силите на полицията с подкрепата на Вашингтон, за да „ върне страната назад във времето на фашизма”. Затова ИКП трябва да бъде готова да мине в нелегалност и да се завърне към „ нелегална борба”. По нататък следва информация за „бойни групи” „формирани от партията”, вероятно призив към структурата за контрол на ИКП, но доста неразбираем и неясен в своето послание към хората. ИКП „не е успяла да изработи програма за по-нататъшно развитие на демократичните завоевания и „се е отказала от формите на въоръжена борба”. „ Този елемент на опортюнизъм в действията на ИКП е повлиял категорично върху идеологията и политическата позиция на тези, които бяха готови да дадат живот на социалистическото бъдеще на Италия и ги обезоръжи политически, тласкайки ги на пътя към тероризма”. Още по-малко разбираеми са препратките към книжарниците, пълни с издания на Андрей Желябов, който изглежда никога не е бил превеждан. / Желябов, член на Изпълнителния комитет на Народната воля, участва в организацията на атентата срещу цар Александър ІІ, но е арестуван няколко дена преди убийството. Осъден е на смърт през 1881 г., заедно със своите войници./ И наблюденията върху десния тероризъм също изглеждат по-скоро плод на идеологически стереотипи /”десните терористи извършиха масови убийства на места, които приютяваха „комунистически клетки”/. Точно за това „левият тероризъм е роден в Италия именно като защитна мярка на левите сили, изправени пред жестокото преследване на комунизма”. С приемането, около средата на седемдесетте, на презумпцията за ”масовия характер” на тероризма, се разкрива „ интереса на определени политически сили да използват тероризма в служба на собствените си политически интереси, насочвайки го директно към борбата срещу ИКП”, всъщност за свои политически нужди. В тази посока са били насочени и тайните служби, които са работили избирателно, репресирайки някои групи и оставяйки развързани ръцете на други. Този, който е написал документа се пита: „Защо не са били арестувани и автономистите?” Защото за разлика от Червените бригади, които са бореха срещу „дясната политика и икономика” провеждана в Италия от представителите на реакционните сили в държавата, „автономистите бяха последователи на една стратегия, чиято единствена цел беше да не позволи на ИКП да се доближи до управлението и властта в държавата.” За КГБ дейността на тайните служби срещу Червените бригади е имала „ като резултат засилването на позицията на автономните” и това „е направило възможно преустройството на стратегическите им акции в посоката, определена от техния лидер Т. Негри.” Според КГБ, използването на тероризма е свързано с промените на италианската политическа сцена: Фактически, „забелязва се една отчетлива последователност във факта, че увеличаването на броя на терористичните действия се осъществяват точно в тези моменти в, които ИКП поставя въпроса за влизането на комунистите в управлението на държавата.” И на края, за да се оценят антитерористичните мерки, предприети от италианските власти, трябва да се имат предвид обвиненията срещу ИКП: тези мерки предвиждат ”укрепването на репресивните органи, традиционно свързани с италианските политически сили на ултрадесните.” „ Без да отчита това обстоятелство ръководството на ИКП подкрепя тези действия”, но това „укрепва силата на тези политически течения, които планират създаването на авторитарен режим в Италия”. *** В нашата страна има широко разпространена литература под чужда режисура върху италианския тероризъм, която създава една истинска школа за задкулисни игри . / L’analisi di Salvatore Sechi, Il delitto Moro:un esempio di eversione atlantica? Una discussione con Giuseppe De Lutiis, Levico Terme, 2008 [ CSSEO Working Paper, n 133], Le vene aperte del delitto Moro, Firenze, :Mauro Paglai,2009,pp 245-313. / Често се повтарят и споровете за така наречената „ Чешка следа”, но върху този аргумент публикувах един труд през 2009 /Fernando Orlandi, D Praga, a Praga! Storia, leggende e malcostume di una vicenda italiana”, in Sechi, Le vene, pp. 121-160./ и тъй като нямам какво повече да допълня няма да се връщам към аргумента. Въпреки всичко през годините непрекъснато са се правили алюзии за съветската роля, по-точно за участието на КГБ в работите на италианския тероризъм / без да се взима предвид дори и идеологическата платформа на Червените бригади / Документът, който ви представяме, естествено не предполага режисура от страна на съставителите. По никакъв начин не бива да се забравя оригиналът: От ръководството на КГБ до службите за сигурност на братските държави от Варшавския договор. Във всеки случай има какво да се желае от „историческите” източници, на които липсва фундаменталното качество: Една теза може да се поддържа, само когато разполагаме с адекватна информация. Не мога да не припомня какво е написал Виктор Заславски: „ Докато няма на разположение специфична документация по темата, нямат основание опитите да се обясни италианския тероризъм, като феномен създаден и планиран с външната намеса на КГБ и ЦРУ с помощта на техните сателитни служби за сигурност”. / Victor Zaslavski, Lo stalinismo e la sinistra italiana, Milano, Mondadori, 2004 p. 224 / Каталог: media -> Nashite%20izdania media -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19 media -> Музеят за история на София открива изложбата "Среща с египетски жрец" в новата си сграда Nashite%20izdania -> За сборника „дс – структура и основни документи” Защо е важно да познаваме основните документи за Държавна сигурност Nashite%20izdania -> Държавна сигурност политическата полиция доц д-р Любима Йорданова, М. А., политически лингвист Nashite%20izdania -> Бнр, „Преди всички”, 14. 01. 2011 година Документите на бившата Държавна сигурност и дискусията по темата днес в парламента Nashite%20izdania -> Сборник на комисията за архивите на дс, озаглавен „Държавна сигурност и промените в България Nashite%20izdania -> Държавна сигурност политическата полиция доц д-р Любима Йорданова, М. А., политически лингвист Изтегляне 115.12 Kb. Сподели с приятели: