Не - то просто ще бъде прототип на своя родител!
Когато детето се държи агресивно, обикновено възрастните осъждат неговото поведение - мъмрят, наказват детето, а ако то не оправи поведението си, те губят контрол над себе си и сами само усложняват тази непроста ситуация. Понякога агресивността носи защитен характер, проявява се в момент на опасност, понякога се проявява, като свойство на личността, което се изразява в целенасочено разрушително поведение, проявяващо се в деструктивни тенденции. Агресията може да е отправена, както към другите, така и към самия себе си - тя се изразява в постоянна тревога, отчаяние или безизходица.
Децата черпят знания от модели за поведение от три източника:
от семейството, в което то може да демонстрира и закрепи агресивното поведение;
от своите връстници , например по време на игра изградена на принципа „Аз съм най-силен-аз всичко мога да правя”;
от филми и компютърни игри, когато детето подражава на герои от игри и филми.
Изследователите на детското поведение казват, че жестоките наказания водят до висока степен на агресивност при децата, а минималния контрол - до висока степен на асоциалност. Често тези два типа възпитание могат да се срещнат в едно семейство, когато родителите не се придържат към един стил на възпитание (единият наказва, другият отменя наказанието). Често е разрушена емоционалната привързаност между родители и деца, родителите са невзискателни към децата си, равнодушни са към техните успехи, което води до отчуждение, натрупване на проблеми. Общуването на детето с родителите има голямо значение.
Възможността да сподели своята болка – е първата крачка към преодоляване на агресивното поведение. Детето проявява агресивност не заради това , че е лош, а защото се нуждае от помощ.
Агресивността - това е преди всичко начин (способ) да изразиш своя протест, гняв, което се явява като вторично чувство. В неговата основа лежи обида, страх, болка, унижение, а те на свой ред възникват заради неудовлетворяване на неговите потребности от любов и чувството на потребност от близък човек.
Специалистите смятат, че агресивното поведение е като своеобразен вик за помощ, за внимание към неговия вътрешен свят, в който се е натрупало прекалено много разрушителни емоции, с които детето няма сили да се справи само.
Трябва да учим децата да поемат отговорността за постъпките си;
Трябва да развиваме у деца чувство на съчувствие към връстниците, към възрастните, към живия свят.
Да помагаме на детето правилно да оцени както собственото си емоционално
състояние, така и на детето - жертва.
Да научим детето да различава чувствата си, да умее да ги разбира и анализира.
Да научим детето да излива гнева си по по-приемлив начин - разказвайки по приемлив начин за случилото се, за да не се натрупват негативни емоции.
Сподели с приятели: |
