За страха и тревожността при децата


Не - то просто ще бъде прототип на своя родител!



страница8/8
Дата24.01.2024
Размер90.5 Kb.
#120073
1   2   3   4   5   6   7   8
strah-trevojnost-i-agresiya-pri-decata
Не - то просто ще бъде прототип на своя родител!

  • Детската агресия

Когато детето се държи агресивно, обикновено възрастните осъждат неговото поведение - мъмрят, наказват детето, а ако то не оправи поведението си, те губят контрол над себе си и сами само усложняват тази непроста ситуация. Понякога агресивността носи защитен характер, проявява се в момент на опасност, понякога се проявява, като свойство на личността, което се изразява в целенасочено разрушително поведение, проявяващо се в деструктивни тенденции. Агресията може да е отправена, както към другите, така и към самия себе си - тя се изразява в постоянна тревога, отчаяние или безизходица.




Децата черпят знания от модели за поведение от три източника:



  1. от семейството, в което то може да демонстрира и закрепи агресивното поведение;

  2. от своите връстници , например по време на игра изградена на принципа „Аз съм най-силен-аз всичко мога да правя”;

  3. от филми и компютърни игри, когато детето подражава на герои от игри и филми.

Изследователите на детското поведение казват, че жестоките наказания водят до висока степен на агресивност при децата, а минималния контрол - до висока степен на асоциалност. Често тези два типа възпитание могат да се срещнат в едно семейство, когато родителите не се придържат към един стил на възпитание (единият наказва, другият отменя наказанието). Често е разрушена  емоционалната привързаност между родители и деца, родителите са невзискателни към децата си, равнодушни са към техните успехи, което води до отчуждение, натрупване на проблеми. Общуването на детето с родителите има голямо значение. 


Възможността да сподели своята болка – е първата крачка към преодоляване на агресивното поведение. Детето проявява агресивност не заради това , че е лош, а защото се нуждае от помощ.
Агресивността - това е преди всичко начин (способ) да изразиш своя протест, гняв, което се явява като вторично чувство. В неговата основа лежи обида, страх, болка, унижение, а те на свой ред възникват заради неудовлетворяване на неговите потребности от любов и чувството на потребност от близък човек.
Специалистите смятат, че агресивното поведение е като своеобразен вик за помощ, за внимание към неговия вътрешен свят, в който се е натрупало прекалено много разрушителни емоции, с които детето няма сили да се справи само.

Трябва да учим децата да поемат отговорността за постъпките си;


Трябва да развиваме у деца чувство на съчувствие към връстниците, към възрастните, към живия свят.
Да помагаме на детето правилно да оцени както собственото си емоционално
състояние, така и на детето - жертва.
Да научим детето да различава чувствата си, да умее да ги разбира и анализира.
Да научим детето да излива гнева си по по-приемлив начин - разказвайки по приемлив начин за случилото се, за да не се натрупват негативни емоции.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница