За страха и тревожността при децата
Агресивността при подрастващите
Изтегляне 90.5 Kb.
|
Агресивността при подрастващитеАгресивността води началото си с появата на човечеството. Агресивността винаги е съществувала в природата, но в степен, която е необходима за оцеляването на даден човешки или животински индивид. В умерени количества тя е допустима - за оцеляване, защита, преодоляване на нападение. Но когато надвиши границите си на проявление, агресията става опасна. Агресивността се характеризира с използването на сила с цел да се нанесат повреди на хора или предмети, т.е. агресивността се проявява в ситуации на силен афект. В тесен смисъл агресивността е войнствен характер на човека. Или иначе казано науката определя по този начин агресивността. А как я определят, разбират и оценяват подрастващите? Разбират ли пълния смисъл на това понятие, сложността и опасността, когато проявяват агресия? Тези поредици от въпроси вълнуват цялото общество, търсейки отговора на това анормално налагане в цялостното поведение на децата. Поведение, което за съжаление се превърна като съвсем нормален начин на живот. Агресията до такава степен се вкорени в живота на децата, че за тях е съвсем нормално да наругаят, да се сбият, да се противопоставят на по-възрастни от тях, дори и да посегнат на учителя си. И защо - защото се чувстват велики, силни, можещи, знаещи, т.е. се надценяват до крайност. Но те са уверени - нещо, което техните родители не са познавали на техните години. Много хора приписват вината за агресивноста у децата на масмедиите. Това до известна степен е така, но защо никой нищо не споменава за задължителното родителско възпитание, за което с всеки изминал ден се убеждавам, че освен изкуство, то е и отговорност, която малко хора в днешно време могат да поемат. За съвременния родител добро възпитание значи да осигури задоволително материално положение на детето си. За каквото и да говорим, пак стигаме до момента за материалното - пак се въртим в един порочен кръг, в който всичко е пари - в който, ако имаш пари, можеш да си купиш всичко - дори и щастие. Никой не говори за духовност - може би защото неуморно робуваме на материалното, където чувствата са излишни. Защо не се усмихваме вече, защо всяка усмивка е фалшива и зад нея се крие користта и защо не осъзнаваме, че този фалш се разбира отлично от детето до нас - то вижда, чува и разбира всичко. И после се питаме с почуда защо детето не се усмихва, защо е намръщено, защо - след като има всичко. Да, всичко, ако това всичко бяха само парите. Но детето иска емоция, иска да я получи от своите родители, а не от „чаша сок”. Дали акселерацията, начинът на възпитаване или по-точно отсъствието на възпитание доведоха до този глобален национален проблем и какво спомогна за отприщването на тази агресивна вълна сред подрастващите? Въпросите са много, отговорите са различни, защото всеки изхожда от своята гледна точка. Но основната причина за конкретния проблем е развитието в световен мащаб. Да, развиваме се стремглаво във всяко едно отношение, но къде е моралът, къде са нормите, къде са ценностите? Там някъде, сред технологичните изобретения, сред научните постижения, сред блясъка и кича на новите неща, които уж улесняват живота ни или по-точно го преобразяват до степен, в която несъзнателно робуваме на купчина метал и полиетилен. Живеем във време на технологичен прогрес, което ни убеждава в това, че материалното е на първо място, а за човечността няма място. И ето оттук идва проблемът за главомолно настъпващата агресия сред децата в нашето общество. Те не се възпитават в унисон с моралните норми, никой не им обяснява, че преди всичко трябва да бъдат хора, а не злодеи. Та нали това е нашата човешка природа. Нали затова сме създадени хора. И защо търсим вината в децата. Те са просто деца, раждат се добри и в същото време търсят модел на подражание - възрастните. И когато видят, че той - големият човек, на когото подражават, говори злобливо, прави непристойни неща и какво ли още не, какво трябва да чакаме да стане - детето, което възпитава да бъде мило, добро и спокойно! Изтегляне 90.5 Kb. Сподели с приятели:
|