Името „Дух” превежда еврейския израз רוח ("ruach"), който в своя начален смисъл означава „духане” (soffio), „въздух” (aria), „вятър” (vento), „дишане” (respiro). Още в първите редове на Книгата Битие се вижда присъствието на Духа на Бог в света.
Според Стария завет Светия Дух има:
-
авторска функция - funzione creante (участва в Сътворението);
-
раждаща функция - funzione generante (животворния дъх на Бога постоянно действа в творението, като го подновява);
-
функцията на водач - funzione conducente (Божия дух води своя народ особено в най-трудните моменти, посредством харизматични водачи, царе и пророци).
3. „Свети Дух” в Новия завет
В новия завет имаме пълното откровение на Светия Дух. Евангелието на Йоан представя най-ясно от всички евангелия Светия Дух, като отделна личност, наречена „Утешител” («il Consolatore»), който самия Исус Христос обещава на своите ученици (Йн 7,37-39, Йн 14,16-17, Йн 14,26, Йн 15,26 и Йн 15,7). В Евангелията Светия Дух съпътства целия живот на Исус. Това се вижда от следните текстове:
-
в зачатието на Исус (Мт 1,18 и Лк 1,34-35);
-
в Неговото кръщение, където се появява под формата на гълъб: (Мт 3,13-17, Мк 1,9-11, Лк 3,21-22 и Йн 1,31-33);
-
в неговите чудеса: (Мт 12,15-21, Мт 12,28, Мк 3,22-30);
-
в неговата смърт: (Мт 27,50, Мк 15,37, Лк 23,46 и Йн 19,30).
Най-очевидната проява на светия Дух се вижда по време на Петдесетница (Деян 2, 1-11). Мария и апостолите са били събрани заедно, когато Светия Дух като огнени езици слиза върху тях. Апостолите започнали да проповядват Евангелието на различни езици, които те не познавали.
3.1. Седем дара и девет плода на Светия Дух
Според християнската доктрина, в самата пневматология има седем дара и девет плодове на Светия Дух (срв. ККЦ № 1830-1832). Първите са толкова колкото са и тайнствата, независимо от пътя на светостта така както е описано в Църквата, докато другите не. Според християнската традиция (срв. ККЦ 1831; ) седемте дара на Светия Дух са: мъдрост, ум, благоразумие (съвет), сила, знание, благочестие и страх Божий. Катехизиса на Католическата Църква цитира като библейска препратка думите на пророк Исаия (Исаия 11,2-3)21.
В посланието до Галатяни ап. Павел (Гал. 5,22) изброява девет плода на Светия Дух. Те са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (целомъдрие – Тим. 2,12). В ККЦ 1832 се казва, че Църквата изброява 12 плодове на Духа. Освен тези девет, които ап. Павел ни дава, Църквата допълва: доброта, скромност и целомъдрие.
В Новия завет Светия Дух е наречен „Утешител” ("Paràclito"). Тази дума идва от гръцкия език παρα κλητος, (paracletos), термин използван в юридическия (правния) език който буквално означава ("chiamato appresso"), който пък на латински ще рече ad-vocatus, т.е. „адвокат” ("avvocato"), приет като „защитник, бранител” ("difensore") или „този, който се притичва на помощ; помощник” ( "soccorritore"), по-разгърнато „утешител” ("consolatore").
Контекстът, в който се използва този термин в светските текстове е по време на процесите, и означава, „този, който стои от страната на обвиняемия” , за да го защитава. В Евангелието на Йоан виждаме как в Своята прощална реч, Исус обещава на учениците си да не ги оставя сами, защото ще им изпрати Утешител (срв. Йн 14,16, Йн 14,26, Йн 15,26, Йн 16,7). В Йн 14,1622 Духа е наречен „друг Утешител” ("altro paraclito"), което означава, че първия Утешител е самия Исус Христос. Светия Дух е даден на Църквата и на Апостолите с възкресението на Исус и то по един видим начин: по време на Петдесетница. Човек може да получи Светия Дух от ръцете на един епископ (наследник на апостолите) или от ръцете на един свещеник по време на тайнството Кръщение и тайнството Миропомазание.
Католическата Църква има един списък (срв. ККЦ , № 694-701), в който изброява символите, с които Светия Дух се споменава във Библията. Този списък се споделя от голяма част от християнските деноминации.
-
ККЦ 694 – Вода – знак за нов живот. По времето на Мойсей спасението на еврейския
народ от умиране дошло с водата излязла от скалата. Действието на Духа дава нов живот в кръщението.
-
ККЦ 695 – Помазание – помазването с масло също означава светия Дух. В Стария
завет (Изх. 30,22-32) един от най-големите „помазани на Господа” е цар Давид. Светия Дух помазва Исус за „Христос” (Месия), което от еврейски означава „Помазан” от Духа Божи. Исус е постановен като „Христос” от Светия Дух (Лк 4,18-19; Ис 61,1). В християнското посвещение помазанието е символ на тайнството Миропомазване (или Миропомазание, Конфирмация, Крезима=утвърждаване).
-
ККЦ 696 – Огън – символизира способността на действията на Духа да трансформират
нещата. Огънят е символ, който е донесен в евангелията с разказа за Петдесетница.
-
ККЦ 697 – Облак и светлина – така е представен Светия Дух в разказите на Мойсей
на планината Синай, на Благовещение, на преображение Господне, на Възнесение.
-
ККЦ 698 – Печат – е свързан със символа на помазанието. Образът на печата показва
незаличимия белег от помазанието на Светия Дух в тайнствата Кръщение, Миропомазание и Свещенство. Трите тайнства не могат да бъдат повтаряни.
-
ККЦ 699 – Ръка – полагането на ръце е жест, който се е използвал още в ранната
Църква, за да се позове на слизането на Светия Дух над един вярващ.
-
ККЦ 700 – Пръст – С Божия пръст са написани десетте Божи заповеди (Изх. 31,18). С
пръст Божи Исус изгонва бесовете (Лк 11,20).
-
ККЦ 701 – Гълъб – Гълъбът пуснат от Ной след потопа символизира нов живот, земята е обитаема отново от живот (Бит. 8,8-12); по време на кръщението на Исус (Мт 3,16).
-
Вятър (vento) – повтаря буквалното значение на „Дух”, или „дъх” (soffio). Така е в
Деяния на Апостолите (2, 2), където биде шум от небето, като че идеше силен вятър и напълни цялата къща, където се бяха събрали апостолите и Мария за Петдесетница.
В този курс ще използваме книгата Pneumatologia на Bernd Jochen HILBERATH (Из A.A. V.V., Nuovo corso di Dogmatica, Vol. 1, Theodor Schneider (ed.), ed. Queriniana, Brescia 1995).
Сподели с приятели: |