Закон за биологичното разнообразие 33 защитена зона

Почвата като компонент на околната среда е незаменим, ограничен и практически невъзстановим природен ресурс, което налага опазването и от вредни въздействия и унищожаване, както и нейното устойчиво ползване. Най – разпространените видове увреждане на почвата са замърсяване с тежки метали и металоиди, нефтопродукти, различни форми на деградационни процеси като ерозия, вкисляване и засоляване.

Към утвърдената годишна програма за почвен мониторинг – I ниво, 2015г. за РИОСВ Монтана са определени 11 бр. пунктове, между които и с. Еловица, общ. Георги Дамяново. За качеството на почвите се следят биогенни елементи – общ азот, общ фосфор, нитратен азот, активна реакция на почвата – pH, органично вещество – общ въглерод и органичен въглерод, обемна плътност и 9 тежки метали – мед, цинк, олово, кадмий, никел, кобалт, хром, арсен, живак. От протоколите за проведените изпитвания е констатирано, че съдържанието на тежки метали в почвата е под максимално допустимите концентрации (МДК) определени с Наредба №3 от 1 август за допустимото съдържание на вредни вещества в почвата.

Общината се характеризира със слаба производствена дейност, както беше вече споменато, която не може да представлява потенциален източник на замърсяване на почвите. За територията на общината преобладават почви с ниски стойности на рН, но същевременно с високо количество на хумус, което е сериозна преграда пред замърсяващите вещества.

Основните източници, които могат да се явяват замърсители на почвите в общината са:

• 
  Газовете, които се получават в резултат от изгарянето на въглища и течни горива и които падат по формата на киселинни дъждове;
  
• 
  От транспорта – замърсявания свързани с дизеловите и бензиновите двигатели;
  
• 
  Комунално-битова дейност – включва изхвърлянето на отпадъци, които при неправилно съхранение водят до замърсяването на почвата и подпочвените води;
  
• 
  Изсичането на горите, водещо до унищожаване на почвата и засоляване;
  

На територията на общината няма констатирани замърсявания на почвите с нефтопродукти. Като цяло замърсяването с тях е много ограничен и в следствие на аварийни разливи и инциденти.

Ерозията на почвата представлява механичното разрушаване на повърхностния хоризонт, което води до силно намаляване на плодородието й.

Ветровата ерозия от своя страна е характерна за равнинните райони и засяга най-вече високопродуктивните земи в Добруджа и Лудогорието. Процесът показва негативни тенденции на развитие, особено след реституцията на земята и унищожаването на по-голяма част от изградените полизащитни пояси. Причините са и в използването на неподходящи тежки машини за обработка, които предизвикват деструкуриране и разпрашаване на почвата.

Териториите с хълмист и планински релеф заети с тъмно и светлосиви подзолисти песъчливо-глинести почви са най-податливи на ерозия и уязвими при горско-стопански дейности – сеч, гори, напояване, обработка почви. Голяма податливост на ерозия имат и карбонатните черноземи и тъмните горски почви, образувани върху кредоподобни скали. На територията на общината няма сериозни проблеми по отношение на почвената ерозия.

В участък Западен Балкан – обект „Говежда“ в миналото е извършен голям обем от геологопроучвателни дейности в района на с. Копиловци, с. Говежда, с. Дълги дел и с. Дива Слатина. В резултат на прокарване на хоризонтални и вертикални геологопроучвателни изработки са се формирали отвали – табани от скална маса. Наличните отвали-табани не се намират в опасна близост до населените места, а високо в пресечена планинска местност. Същите са с малка площ, площадките на повечето са се саморекултивирали с тревна и дребна храстова растителност. Откосите са стабилни и не се наблюдава свличане на скална и земна маса, както и опасност от развитие на процеси застрашаващи живота и здравето на хората и/или нарушаване на компонентите на околната среда.

Вкисляването на почвата представлява процес, който се дължи на емисии от промишлени процеси и/или природни биохимични реакции. За ограничаването на вкислените почви при обработката им е необходимо да бъдат използвани подходящи модели на торене или мероприятия като варуване или гипсуване.

Засолените почви от своя страна се получават при процеси, при които се увеличава съдържанието на водоразтворимите соли в количества влияещи негативно на техните свойства и респективно на репродуктивният им потенциал. Голяма част от засолените почви представляват изоставени земеделски земи, които не се обработват поради намалено плодородие.

Съгласно данни от годишни доклади за състоянието на околната среда на територията на РИОСВ – Монтана на територията на областта, респективно и на територията на общ. Георги Дамяново не са констатирани проблеми относно вкисляването на почвите.

Съгласно утвърдената програма за мониторинг – Функционална подсистема „Контрол и опазване на почвите от засоляване“ за 2015г. на територията на област Монтана няма утвърдени от ИАОС пунктове за засоляване на почвите.

Изводи и препоръки:

• 
  Общото състояние на почвите в общината се характеризира като добро, няма данни за наличието на ерозирали, заблатени или засолени почви;
  
• 
  Към настоящия момент не се извършва контрол върху състоянието на почвите, но е препоръчително да бъде извършен такъв.
  

5. 
   Ландшафт
   

Наличието на разнообразен релефа в общината, заедно с богатите морфоложи форми, създават предпоставки за развитието и оформянето на различни ландшафти. Главният фактор за формирането на ландшафтите е изменението, което настъпва в редица природни климатични елементи с промяната в надморската височина.

Съгласно районирането на ландшафтите в България (Система на регионалните таксономични единици при ландшафтното райониране на България), разглеждания район на общината попада в Старопланинска област (Б); Западностаропланинска подобласт (V).



Фиг.5 Ландшафтно райониране в България (по Петров 1997)

Легенда:

А – Севернобългарска зонална област на Дунавската равнина; I – Северна Дунавскоравнинна подобласт; II – Южна Дунавскоравнинна подобласт; III – Южнодобруджанска подобласт; IV-Поповско-Шуменска-Франгенска подобласт;
Б – Старопланинска област; V-Западностаропланинска подобласт; VI- Централностаропланинска подобласт; VII – Източностаропланинска подобласт; VIII – Приморско – старопланинска подобласт;
В – Южнобългарска планинско-котловинна област; IX – Витошко – Ихтиманска подобласт; X-Средногорско – Задбалканска подобласт; XI –Крайщенска подобласт; XII – Осоговско – Струмска подобласт; XIII – Южнострумска подобласт; XIV – Рилска подобласт; ХV – Пиринска подобласт; XVI – Средноместенска подобласт; XVII – Западнородопска подобласт; XVIII – Източнородопска подобласт;
Г-Междупланинска зонална област на южнобългарските низини; XIX – Горнотракийска подобласт; XX – Долнотракийска подобласт; XXI – Сакаро-Дервентска подобласт; XXII – Бакаджишко – Хисарска подобласт; XXIII – Бургаско-Айтоска подобласт; XXIV – Странджанска подобласт;

В община Георги Дамяново се наблюдават различни типове ландшафти като природни, които са се формирали под влиянието на природни фактори и съответно не попадат под въздействието на човешката дейност. Въз основа на различни характеристики като релеф, растителна покривка, природните ландшафти могат да се разделят допълнително на „равнинни” и „планински”.

5. 
   Защитени територии и биоразнообразие
   
   1. 
      Гори и горски стопанства
      

Горите в Р. България заемат 4,1 мил. xa или 37,4% от общата територия на страната и представляват важен елемент от формирането и поддържането на жизнената среда. Горите са от особено значение за устойчивото развитие на страната и имат важни икономически, екологични и социални функции.

В национално ниво преобладава държавната собственост върху горските територии – 74,5%, следвани от недържавните – 23,5%, като в т.ч. се включват общински – 12%, частни физически и юридически лица – 13%, на религиозни организации – 0,5% и гори създадени върху бивши земеделски земи – 2%.

Горския фонд на територията на община Георги Дамяново се разполага на 51.7% от цялата територия на общината. Община Георги Дамяново е една от трите общини в областта, на която горските територии са над 50% от общия размер на територията й.

Цялата площ на общинските гори попадат в зони по „Натура 2000“. Общата площ на защитените зони е 199,1 ха, от нея 197,2 ха е залесена, а 1,9 ха е незалесена. Разпределението на дървесни видове е както следва: бял бор – 19,9%, черен бор – 5,5%, др. иглолистни – 1,3%, бук -17,7%, черен дъб – 1,1%, зимен дъб – 34%, габър – 10,1%, мъждрян – 2,3%, келяв габър – 4,3% и други широколистни – 3,8%.



Фиг. 6. Разпределение на горския фонд на територията на община Георги Дамяново [%]

Горите собственост на община Георги Дамяново, попадат изцяло в държавно горско стопанство „Говежда“, а управлението на горските ресурси се извършва посредством изградено звено в отдел на общината. ДГЛ „Говежда“ се намира на северозапад и граничи с ДЛ „Чипровци“, на север и североизток с ДЛ „Монтана“, изток и югоизток с ДЛ „Берковица“. Лесничейството обхваща изцяло територията на община Георги Дамяново. В нея са включени землищата на следните кметства: с. Дълги дел, с. Дива Слатина, с. Говежда, с. Копиловци, с. Главановци, с. Еловица, с.Помеждин, с. Меляне, с. Георги Дамяново, с. Гаврил Геново, с. Чемиш, с. Видлица, с. Каменна Рикса.

Разпределението на горските територии по видове собственост е както следва: 13 409 ха – държавни, 3036 ха- частни, 157 ха – частни юридически, 31 ха – религиозни, 199 ха –общински и 225 ха – ССФ.

2. 
   Растителен свят
   

Горските масиви на територията на общината са разположени в два пояса и пет подпояса, а именно:

• 
  Долен равнинно хълмист и хълмисто – предпланински пояс на дъбовите гори (0 до 600 м.н.в.) – От създадените гори тук преобладават черен бор, следван от бял бор. От естествените растителност в този пояс участие в насажденията имат брезата, елшата, мъждрянът, трепетликата, кленът и яворът.
  
  • 
    Подпоясн на равнинно – хълмисти дъбови гори (0-400 м.н.в.);
    
  • 
    Подпояс на хълмисто-планинските смесени широколистни гори (400–600 м.н.в.)
    
• 
  Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни (600 -1800 м.н.в.) – Дървесния вид, който дава облика на пояса е букът. Голяма част от залесената площ в този пояс заемат и насажденията от смърч, цер, благун, габър. С много малка площ са насажденията от явор, ива, клен, леска, мъждрян, трепетлика, планински ясен и келяв габър. Културите са от бял и черен бор, бреза, зелена дугласка и други. Единично се срещат круша, киселец, джанка, череша, черна елша и др.;
  
  • 
    Подпояс на ниско планинските гори от горун, бук и ела (600 – 1000 м.н.в.);
    
  • 
    Подпояс на средно планинските гори от бук, ела и смърч (1000-1500 м.н.в.);
    
  • 
    Подпояс на горно планинските смърчови гори (1500 – 1800 м.н.в.)
    

Съгласно Закона за биологичното разнообразие защитените растителни видове, които се срещат на територията на общината са: сребрист папур, кълбест салеп, горска съсънка, нарцисова съсънка, стефчова, тлъстика, панчичен спореж, червенодръжково шапиче, българско шапиче, веленоскиев дебелец, ковачен зановец, нейчов зановец, грахова глушина, пълзяща телчарка, банатска телчарка, живениче, карпатско крайснежно звънче, планински явор, лудо биле, сръбска рамонда. Във влажните зони на р. Огоста виреят защитените видове дузка, блатно петльово перо, плаваща лейка и др.

По отношение на вековните дървета в регистъра на територията на общината са включени: секвоя – 1 брой, зимен дъб – 17 броя, благун – 5 броя и цер – 3 бр.

3. 
   Лечебни билки
   

Макар и в малки количества тези билки съдържат лекарствено - активни вещества, които влияят благотворно на човешкия организъм. Наред с тях съдържат и придружаващи вещества, които могат да подсилят ефекта на лечебното вещество или да окажат вредно влияние.

Във връзка с това е необходимо да бъдат опазени, както самите лечебни растения, така и техните естествени находища. За опазването им е приет Закон за лечебните растения (ЗЛР), който цели чрез контролирано и организирано използване на лечебните ресурси да се следи за тяхното състояние и количество. В обхвата на Закона е включен списък с лечебни растения, които подлежат на контрол и опазване.

Ежегодно със своя заповед Министъра на околната среда и водите, определя специален режим на опазване и ползване на лечебните растения. С последната заповед от №РД-77/09.02.2016г. се забранява събирането на следните лечебни растения подложени на специален режим на опазване:

• 
  Бенедиктински трън (Cnicus benedictus L.);
  
• 
  Волски език (Phyllitis scolopendrium (L) Newm);
  
• 
  Горицвет пролет (Adonis vernalis L.);
  
• 
  Дилянка лечебна, валериана (Valeriana officinalis L.);
  
• 
  Залист бодлив (Ruscus aculeatus L.);
  
• 
  Изтравниче, страшниче (Asplenium trichomanes L.);
  
• 
  Исландски лишей (Asplenium trichomanes L.);
  
• 
  Исоп лечебен (Hyssopus officinalisL. Ssp. aristatus);
  
• 
  Какула едроцвет (Salvia tomentosa Mill.);
  
• 
  Копитник (Asarum europaeum L);
  
• 
  Мечо грозде (Arctostaphyllos uva-uris (L.) Spreng);
  
• 
  Момина сълза (Convallaria majalis L.);
  
• 
  Оман бял (Inula helenium L.);
  
• 
  Папаронка жълта, жълт мак (Glaucium flavum crantz);
  
• 
  Пелин сантонинов (Artemisia santonicum L.);
  
• 
  Пирински (мусалски, алиботушки) чай (Sideritis scardica Grisb.);
  
• 
  Пищялка панчичева (Angelica pancici Vand);
  
• 
  Плаун бухалковиден (Lucorodium clavatum L.);
  
• 
  Риган бял (Origanum vulgare L. Ssp. Hirtum(link) Ierswaart);
  
• 
  Ружа лечебна (Althaea officinalis L.);
  
• 
  Салеп (Orchis sp. diversa);
  
• 
  Смил жълт (Helichrysum arenaruim (L.) Moech.);
  
• 
  Хуперция иглолистна, плаун обикновен (Huperzia inundata (L.) Bernh L.selago);
  
• 
  Цистозира (Cystoseira barbata (Good et Vood) Ag.)
  

• 
  Събирането на билки може да се извършва от находища на които лечебните растения не са подложени на отрицателно въздействие на естествени или предизвикани от човека дейности и фактори;
  
• 
  Обект на събирането са само растителните части, които се събират като билки;
  
• 
  Събирането на билките се извършва при подходящи атмосферни условия с оглед получаване на качествени билки;
  
• 
  Не се допуска увреждането на находища в резултат на дейността.
  
• 
  Не се допуска събирането на билки в замърсени с тежки метали, пестициди, други химични или минерални вещества райони;
  
• 
  Събирането се извършва след издаване на разрешително за ползване съгласно чл21. ал.2 от Закона за лечебните растения;
  
• 
  Не се допуска попадане на чужди примеси в т.ч. камъни, пръст или органични замърсители;
  
• 
  Съдовете използвани при събирането на билките се поддържат чисти и се съхраняват на места, недостъпни за домашни животни, гризачи или птици;
  
• 
  Транспортните средства с които се превозват билките се поддържат чисти и сухи и при нужда се застилат или покриват;
  

Отделни видове диворастящи лечебни растения се поставят по специален режим на опазване и ползване, като биологичното разнообразие или ресурсите им проявяват трайна тенденция към намаляване или има опасност за проява на такава тенденция.

Лечебните растения, които се срещат на територията на общината са:

• 
  Бял равнец (Аchilea millefolium);
  
• 
  Жълт равнец (Achillea coarctata);
  
• 
  Шипка (Rosa canina);
  
• 
  Мащерка (Т. Vulgarius);
  
• 
  Гълъбови очички (Аnemone hepatica);
  
• 
  Левурда (Allium ursinum L.);
  
• 
  Волски език (Аsplenium scolependrium);
  
• 
  Хвойна (Juniperuscommunis L.)
  
• 
  Кучешки дрян (Cornussanguinea L.)
  

Подобна оценка е съществено важна, тъй като чрез нея може да се определи ресурса на видовете билки и при драстично тяхно намаляване да се ограничи използването им.

Екологичните условия на общината създават предпоставка за разнообразното разпространение на животински видове в района. По-разпространените представители на животинския свят са: пепелянка, стенен гущер, лястовица, черен щъркел, гарван гробар, прилеп, белка, язовец, лисица, чакал.

В горските масиви се срещат: смок мишкар, горски гущер, синигер, горска сова, пъдпъдъци, кеклик, кълвач, заек, дива свиня, дива котка, вълк.

Водните екосистеми се обитават от речен кефал, черна мряна, уклей, каракуда, клен, сом, скобар, костур, шаран, пъстърва, балканска кротушка, европейска кротушкка, водна костенурка, видра и др.

От земноводните и влечугите се срещат жълтокоремна бумка, обикновен гребенест тритон, обикновен сечко, буков сечко, бръмбър рогач, обикновен паракалоптенус и др.

Защитените бозайници, които се срещат на територията на общината са: Щирокух прилеп, Европейски вълк, Видра, Рис, Добруджански хомяк, Дългокрил прилеп, всички видове нощници, всички видове подковоноси, Лалугер, Кафява мечка, Пъстър пор.

В по-ниските части на общината, поради по-голямата урбанизация са останали по-дребни бозайници – обикновена къртица, обикновена полевка, лисица, невестулка и др.

1.2.6.5. Обекти на ловен и риболовен туризъм

Природните дадености и характеристиките на околната среда създават предпоставки за развитието на сектор лов и риболов.

Животинския свят на територията на община Георги Дамяново е богат на представители от разнообразна фауна. На територията на ДГЛ „Говежда“ могат да бъдат видяни благородни елени, лисици както и някой видове птици. В горските масиви обекти на ловен туризъм са пъдпъдъци, заек, дива свиня и др. На територията на областта съществува и едно ловно-рибарско дружество – „Свидня“.

1.2.6.6. Защитени територии и зони

Опазването на биологичното разнообразие в Р. България е свързано с изграждането на Националната екологична мрежа. Националната екологична мрежа включва защитени територии съгласно българското законодателство и защитени зони като част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000“. „Натура 2000“ е общоевропейска мрежа, създадена от защитени зони, целяща да осигури дългосрочно оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договореност в областта на опазване на околната среда и биологичното разнообразие.

Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз - Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания (наричана на кратко Директива за местообитанията) и Директива 2009/147/ЕИО за опазване на дивите птици (наричана на кратко Директива за птиците).

Голямото биоразнообраие за общината се определя от факта, че голяма част територията й е заета от гори – иглолистни и широколистни гори. Около 95 % от територията на общината се намира в защитени зони по Натура.

Съществуват 5 категории защитени територии – национален парк, резерват, природен парк, защитена местност и природна забележителност.

На територията на общината се намира две защитени местности, обявени за такива по Закона за защитените територии (ЗЗТ), заемайки площ от 1,25% от територията й:

• 
  
  Изтегляне 1.72 Mb.
  
  Сподели с приятели: