Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години
Изтегляне 5.76 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на държавни нужди .Обезщетения. Правни последици на отчуждението и обезщетяването.
- Отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на общински нужди. Условия и ред. Обезщетения.
- Актове подлежащи на вписване
- Действия за вписването на актове за недвижими имоти.
- Действие на вписването по искови молби и съдебни решения.
- Действия по вписването на ипотеки
- Действие на вписване на откази от право на собственост
- 23. Търговци по Търговския закон: а) едноличен търговец; б) търговски дружества - видове, учредяване, управление; в) кооперации Едноличен търговец
- ВИДОВЕ ТЪРГОВСКИ ДРУЖЕСТВА - ЧЛ.64
- Събирателно дружество (СД)
- Фирма
- Неограниченост
- Субсидарност
- Командитно дружество (КД)
Права на подобрителя Законът урежда владението като факт не само, за да му даде защита. Той урежда отношенията и между владелеца и собственика на вещта. Това са преди всичко отношенията във връзка с разноските направени за чуждата вещ. Владелецът не е собственик, но той фактически упражнява правата на собственика. Той държи и ползва чуждата вещ като своя, събира плодовете, които тя му дава, но, за да получи добиви от вещта, владелецът прави разноски за нейното поддържане, за да може да получава плодовете от нея- храни, животни и др. Защо тогава владелеца прави разноски? Той прави всичко това, защото смята, че ще стане собственик чрез предобивната давност, защото вярва, че ЗС ще го направи собственик след 5 или 10 години на непрекъснато владение. Не винаги това става. Правото не позволява обаче неоснователно обогатяване. Всеки, който получил нещо без основание е длъжен да го върне – ЗЗД. От ЗС е видно, че право да иска разноските направени върху чуждия имот има не само владелеца. Неговата претенция е спрямо собственика. За да възникне правото на вземане е необходимо две условия – да са направени разноски (подобрения) и те да съществуват. Ако вещта е погинала след подобренията те не могат да се търсят от собственика. 2. Видове разноски, които владелецът може да иска от собственика :
ЗС не урежда възможност собственикът да иска от владелеца да вдигне, премахне направените подобрения. ЗС дава право на задържане само на добросъвестния владелец, като той има това право само до заплащане на подобренията и на разноските. Вземането за разноски и подобрения може да се предяви от владелците с първоначален иск, с насрещен иск, чрез възражения по предявен иск за връщане на вещта. Допустим е и възстановителен иск за съдебно установяване на вземането за разноски. 21. Принудително отчуждаване на недвижими имоти: а) отчуждаване за държавни нужди - Конст., ЗС, ЗДС, ЗУТ; б) основания и процедура; в) обезщетяване на правоимащите по ЗДС; г) отчуждаване за общински нужди - ЗС, ЗУТ, ЗОС; д) основания и процедура; е) обезщетяване на правоимащите Отчуждаване на недвижими имоти за задоволяване на държавни нужди.Обезщетения. Правни последици на отчуждението и обезщетяването. Имоти и части от имоти собственост на физически или юридичедки лица могат да се отчуждават принудително само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП) за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин след предварително и равностойно парично обезщетение. Основание за принудително отчуждаване може да бъде само влязъл в сила устройствен план, по силата, на който имотът е предназначен за задоволяване на държавни нужди и става публична държавна собственост. Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и министъра на РРБ. Към искането се прилагат: копие от устройствения план; данни за имота и данни за собствениците; оценка на имота и финансова обосновка на предложението за отчуждаване. Собствениците и ползвателите на имотите са длъжни да предоставят документите и да осигурят свободен достъп до имота. При отказ се търси съдействие на полицията. Министърът на финансите и Министърът на регионалното развитие и благоустройството одобряват или отхвърлят предложението в 14-дневен срок. Министърът на финансите се произнася относно финансовата обезпеченост, а министърът ра на регионалното развитие и благоустройството относно основанието за отчуждаване. Отчуждаването на имоти предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с решение на МС по предложение на двамата министри. Извън тези случаи отчуждаването се извършва от областния управител по предложение на двамата министри. В решението на МС се посочват държавната нужда, вида, местонахождението, размера, цената на обезщетението и собствениците на имотите. Решението за отчуждаване се обнародва в държавен вестник. В заповедта на областния управител се посочват вида, местонахождението, размера, цената, собствениците, търговската банка в която се внася обезщетението и датата, след която започва изплащането на правоимащите. Заповедта се връчва на собствениците на имотите по реда на ГПК. Решението на МС се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок. Заповедта на Областния управител се обжалва пред Административен съд в 14-дневен срок. В 7-дневен срок от получаване на жалбата, МС (областния управител) я изпращат със становище до съда. Съдът се произнася по допускане на жалбата и насрочва делото. В 7-дневен срок след последното заседание съда се произнася по жалбата. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Имотът се смята за отчужден от датата, когато се изплати определеното в заповедта (или в съдебното решение) обезщетение. Ако в 6-месечен срок собственикът не бъде обезщетен се отменя актът за отчуждаване. Обезщетението се внася от инвеститора на обекта в търговската банка по сметка на правоимащите. Инвеститорът побликува съобщение, с което уведомява собствениците на имотите в коя търговска банка е внесено обезщетението. Ако в 3-годишен срок от отчуждаването не са започнали мероприятия, бившият собственик може да иска отмяна на отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Държавата дължи на собственика обезщетение за нанесени вреди.
Недвижими имоти или части от тях собственост на юридически и физически лица могат да се отчуждават принудително само за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно парично обезщетение или друг равностоен имот. Така отчужденият имот се обявява за публична общинска собственост. Производството по отчуждаване се открива с решение на ОбС взето с мнозинство повече от ½ от общия брой на съветниците. Основание за вземане на решение от ОбС за принудително отчуждаване е влязъл в сила подробен градоустройствен план, по силата, на който имотът е предназначен за задоволяване нуждите на общината. Общинкият съвет мотивира нуждата и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин и конкретизира имота, който следва да бъде унищожен. Кметът на общината уведомява собственикът по реда на ГПК за откриване на производство по отчуждаване и оценка на недвижимият му имот. Собствениците и обитателите на недвижимите имоти са длъжни да осигурят свободен достъп до тях. При отказ се иска съдействието на МВР. Кметът на общината провежда преговори със собственика за покупко-продажба на имота, а при отказ, за начина на обезщетяване. За резултата кметът уведомява Общинският съвет. При постигане на съгласие относно размера и начина на обезщетяване се сключва договор за покупко-продажба или замяна, като производството по отчуждаване се прекратява. При не постигане на съгласие кметът по решение на Общинския съвет отнася въпроса пред Административен съд. Съдът се произнася по наличието на общинска нужда; спазване на процедурата по отчуждаване; съобразяване на начина на обезщетение; оценка на обезщетявания и отстъпения имот. Решението на съда е окончателно, то замества договора между страните. При отказ да се удовлетвори искането на общината производството се прекратява. Ако в 6-месечен срок от влизане в сила на решенето или на съдебното решене, собственикът не бъде обезщетен по негово искане Административният съд отменя акта за отчуждаване. Имотът се счита за отчужден, когато се изплати определеното обезщетение или когато се издаде нотариален акт за собственост на отстъпения обезщетен имот. Ако в 3-годишен срок от отчуждаването на имота той не бъде използван по предназначение, собственикът има право да иска от Административният съд да отмени отчуждаването и да постанови възстановяване на даденото от двете страни. Общината дължи обезщетение за причинени вреди на собственика. По отчуждителните производства не се събират данъци и такси. 22. Вписване в имотния регистър: а) подлежащи на вписване актове (ЗС, ЗКИР, ПрВп., Нар. № 2 ); б) действие на вписването; в) партиди на имотния регистър и части на партидата (ЗКИР, Нар. № 2); г) процедура при вписвания и заличавания в имотния регистър Понятие за вписване. Терминът вписване се ползва с две значения: първо като нотариално производство, развиващо се по правилата на ГПК и второ, като гражданско-правно вписване, в смисъл на държавен акт на компетентен орган по записване на обстоятелства по реда на извършването им или заявяване и подреждането на тези актове в специални книги, за да се даде гласност на извършените действия. В този смисъл вписването е юридически факт с гражданско-правно действие. Целта на вписването е да се даде гласност на подлежащите на вписване актове, като по този начин се даде и защита на преобретателя. Вписването прави придобивния акт противопоставим на всяко трето лице вписало или придобило вещно право след вписването на придобивния акт на първи преобретател. Вписването дава възможност на всеки гражданин, който придобива вещно право да провери дали праводателят е собственик, дали имотът не е обременен с ипотеки или други тежести и дали вече не е прехвърлен на друг. Актове подлежащи на вписване – правните субекти нямат свобода да определят кои сделки трябва да бъдат вписани. Съгласно ЗС се вписват всички актове, с които се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, договорите, с които се прехвърля наследство, в което има недвижими имоти, актове за отказване от право върху недвижими имоти, договори за делба на недвижими имоти, договори за наем на недвижими имоти за срок по-дълъг от една година от посоченото се вижда, че вписването обхваща четири групи актове: - Актове относно недвижими имоти; - Искови молби и съдебни решения по тях; - Ипотеки; - Възбрани и други обезпечения. Техника на вписването. Осъществява се чрез комплекс от действия от компетентен нотариус служебно или по искане на страните участващи в акта или на всеки, който има правен интерес от вписването и приключва чрез съответното отбелязване на съответните обстоятелства в нотариалните книги. Вписването се извършва от нотариус. При прехвърляне и учредяване на вещни права върху недвижими имоти вписването започва служебно от нотариуса. Вписването на други документи по договор за наследство, откази, делби, съдебни решения, наем, ипотека започва по искане на страните. Вписването се извършва в специални актови книги. Актовите книги се записват в специален входящ регистър, като се отбелязва върху самия акт номера, под който е записан в регистъра и номера в книгата, в която е подреден. След впиване в регистъра, нотариалният акт се подрежда в съответната книга. За да стане вписването известно на трети лица, то се нанася в партидна книга. В нея се записват имената на отчуждителя на недвижимия имот, а при вписването на искови молби и решения – имота на ответника. Проверката дали едно лице има партида при нотариуса става по азбучен указател. Книгите се заверяват от Министерство на правосъдието и се пазят при нотариуса. Със системата на записване се цели да се даде гласност на определени обстоятелства. Действия за вписването на актове за недвижими имоти. С него се цели преобретателят да провери дали праводателят е собственик и дали върху имота има тежести или вещни права. Вписването доказва, че вписаният договор е сключен и всеки може да узнае това. Вписването не е елемент от фактическия състав на акта (договора). Ако сделката има недостатък, вписването не го санира. Ако преобретателят не е бил собственик, въпреки че нотариалният акт е вписан, той не може да отблъсне искането на същинския собственик, като се обоснове само с вписването на нотариалния акт. Смисълът и значението на вписването е, че актовете до вписването не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещните права върху недвижимия имот. Нотариусът е длъжен да вписва всеки нотариален акт за прехвърляне на недвижим имоти, като случай на невписване, когато те се извършват не с нотариален акт, а със съдебно решение. В този случай, ако вещното право е прехвърлено няколко пъти, меродавен е редът за вписване на правото, което принадлежи на първия. С извършването на вписването, актът придобива действие спрямо всички, което не е само осведомително действие, но и може да се противопоставя на трети лица. Вписването има действие занапред от момента на вписването. Действие на вписването по искови молби и съдебни решения. Вписването се извършва от длъжностното лице по вписването при съответната Агенция по вписванията. Действието се състои в това, че ако след вписването трети лица придобият вещно право или наложат възбрана върху същия имот, те не могат да противопоставят тези свои права на ищеца. След постановяване на съдебното решене, ако искът бъде уважен в 6-месечен срок трябва да се поиска отбелязване в нотариалните книги, чрез прилагане на препис от решенето. Ако отбелязването не се извърши в този срок, вписването губи действието си. Ако пък се извърши след този срок, меродавно е новото с по-късна дата. Вписването на искови молби и съдебни решения по тях цели да даде гласност на решението. Това е неговото декларативно действие. Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея няма действие спрямо трети лица. Ако една сделка бъде обявена за нищожна или унищожаема, дори да не е вписана исковата молба тя си остава нищожна. Действия по вписването на ипотеки. Ипотеките биват два вида – договорни и законни. И двата вида ипотеки подлежат на вписване. Договорната ипотека се учредява с вписване на договор за ипотека сключен във форма на нотариален акт. Следователно вписването няма декларативно, а има конститутивно учредително действие. В случая вписването е фактически елемент от състава на договора за ипотека и ако не се извърши няма ипотека и договорът е нищожен. Подобно е положението и при законната ипотека. Те трябва да бъдат вписани по искане на кредитора. Вписването има действие в срок от 10-години от момента на извършването. То се заличава със съгласието на кредитора, дадено в писмена форма и с нотариална заверка на подписа или въз основа на влязло в сила съдебно решение. Действие на вписване на откази от право на собственост – отказът от право на собственост и други вещни права е един от способите за прекратяване на вещно право. Те подлежат на вписване. Отказът е едностранна сделка, която, за да произведе действие е необходима писмена форма и нотариална заверка. Отказът трябва и да е вписан. Той има декларативно действие, но като елемент от фактическия състав на подписа има и конститутивно действие - право на собственост върху недвижим имот се смята, че има от момента на вписване. То има действие занапред. Отказ от отказа е недопустим. Отказът може да бъде унищожен по съдебен ред, ако има пороци. 23. Търговци по Търговския закон: а) едноличен търговец; б) търговски дружества - видове, учредяване, управление; в) кооперации Едноличен търговец Съществува специален правен режим за търговците физически лица. Едноличният търговец е физическо лице. За да добие търговско качество, той трябва да отговаря на условията на чл.1 ал.2 и 3 от ТЗ, да бъде дееспособен и да има местожителство в страната. Еднолични търговци могат да бъдат всички физически лица навършили 18 год. и непоставени под запрещение. Лицата сключили граждански брак трябва да бъдат вписани в регистрите на населението на някое населено място на територията на България. За лицата, които не са български граждани е необходимо разрешение за постоянно пребиваване в България (то се дава от МВР по условия и ред, определени от закона за пребиваване на чужденци в Република България). Придобиване на търговско качество : лицето става от момента, в който започне да извършва някоя от изброените дейности в чл.1 от ТЗ. Вписването в търговския регистър само декларира едно съществуващо качество. Лицето е длъжно да се впише в търговския регистър, в противен случай носи административно-наказателна отговорност. За вписването е необходимо писмено заявление, придружено с подпис на лицето, че отговаря на изискванията на закона. За едноличният търговец се води отделен регистър. Вписването става в коръжния съд по местоживеенето. Индиведуализиращи белези : важат общите правила (име, седалище, фирма и пр.). Фирмата на едноличния търговец се състои от : - задължително съдържание : името на физическото лице (лично и фамилно или лично и бащинско); - допълнително съдържание (избира се свободно). Едноличният търговец може да прехвърля цялото си предприятие. При смърт на едноличния търговец наследниците на търговското предприятие могат да запазят фирмата, но са длъжни да впишат и своите имена в търговския регистър. Загубване на търговското качество : това става при - загуба на дееспособност (поставяне под запрещение); - заличаване в търговския регистър. Не се извършва производство по ликвидация.
а) събирателно дружество (СД); б) командитно дружество (КД); в) дружество с ограничена отговорност (ООД); г) акционерно дружество (АК); д) командитно дружество с акции (КДА). Събирателно дружество (СД) СД носи родовите белези на ТД : то има статут на юридическо лице; корпоративен характер; подлежи на режима на ТЗ. Спада към групата на персоналните ТД; определящо е личното участие и качества (дружество "интупта персона"). Чл.76 : СД е дружество, образувано от две или повече лица за извършване по занятие на търговски сделки под обща фирма. Съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Съществени характеристики : ® има статут на юридическо лице; образувано е от не по-малко от две лица. Не се допуска еднолично СД. Съдружници могат да бъдат физически лица (правоспособни) и юридически лица (това не се допуска във всички страни). ® учредява се с дружествен договор. Изисква се форма за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите. Чл.78 се отнася до минималното съдържание на дружествения (учредителния) договор. Той трябва да съдържа : - индивидуализиращите белези на съдружниците : име и местожителство, съответно фирмата и седалището , както и адреса им; - индивидуализиращите белези на СД : фирмата, седалището и предмета на дейност на дружеството; - вида и размера на вноските на всеки съдружник и оценката им (за да се формира имущество, а не капитал); - начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците; - начина на управление и представителство на дружеството. Фирма : тя трябва да съдържа името или фамилията на поне един от съдружниците с указанието "събирателно дружество" или "съдружие"("с-ие"). Отговорност на съдружниците : солидарно и неограничено, лична, субсидиарна, ex tunc (с обратно действие). По правило отделните физически лица не носят отговорност за задължения на юридическите лица. При СД имаме пробив в идеята за ограничената отговорност, тук тя е лична (всеки отговаря с личното си имущество, отделно от това на юридическото лице) и неограничена. Неограниченост : цялото лично имущество служи за удовлетворяване на кредиторите. Физическите лица могат да запазят само несеквестируемата си част. Солидарност : чл.88 - кредиторът може да насочи иска си към СД и към всеки един от съдружниците. Субсидарност : при принудително изпълнение на задължение кредиторът се удовлетворява първо от имуществото на СД, а след това от личното имущество на съдружниците. Ex tunc : всеки отговаря наравно с останалите; ако встъпиш в СД, отговаряш и за задължения, възникнали по-рано. Командитно дружество (КД) I. Характерът на отговорността на съдружниците е определящ за вида на търговското дружество. При КД има два вида съдружници : - с неограничена отговорност : комплементари; - с ограничена отговорност : командитисти. Комплементарите имат правата и задълженията на членовете на СД - отговарят лично, неограничено и солидарно за задълженията на КД. Командитистите отговарят ограничено, т.е. до размера на направената дялова вноска. Ако не са направили цялата си вноска, кредиторите могат да изискат остатъка. Командитистите отговарят с вноска, а комплементарите - с цялото си имущество. Нормативна уредба : специални правила в ТЗ. За неизяснени въпроси се препраща към СД (за неограничена отговорност, за членство и пр.). II. Учредяване. КД е договорно - създава се чрез договор с участието на всички видове съдружници. Формата за действителност е писмена с нотариална заверка на подписите. Съдържанието е сходно с това на учредителния договор на СД : съдържа основните елементи от съдружническите правоотношения и правоиндивидуализиращите белези. Възниква от момента на вписване в търговския регистър, което трябва да бъде изискано от комплементарите. Не се обнародва в Държавен вестник. III. Съдружнически правоотношения. Уредбата им е диспозитивна : съдружниците са свободни при учредяването или впоследствие да добавят нови права и задължения. Имаме два типа съдружнически правоотношения : ® на комплементарите - важат разпоредбите на ТЗ за СД ® на командитистите - върху съдържанието им оказва влияние тяхната ограничена отговорност. Те имат по-малко права и задължения. Права на командитистите : 1. Имуществени : - да получават дял от печалбата. За това е необходимо да има печалба от дейността. Ако командитистът не е направил цялата си вноска, печалбата му се задържа, докато тя бъде покрита. Едва след това участва равноправно в разпределянето на печалбите. Ако има загуби за минали години, в бъдеще не се разпределят печалби, докато тези загуби не бъдат покрити. - ликвидационна квота - да получи дял от имущетсвото на дружеството при ликвидация. Тези дялове се дават пропорционално на дяловата вноска, без значение дали е с ограничена или неограничена отговорност. Друго може да бъде изрично уговорено в учредителния договор. 2. Неимуществени : участие в управлението и представителството на КД. Извършва се от комплементарите при ограниченията за КД. Командитистите нямат право да управляват. Те имат право само да получават информация - да преглеждат търговските книги на КД и да получават препис от годишния счетоводен отчет. Само първото (за търговските книги) има някакъв смисъл, т.к. второто е публична информация. Ако тези права бъдат нарушени, следва съдебна процедура. Следователно управлението се осъществява само от комплементарите. Изтегляне 5.76 Mb. Сподели с приятели:
|