Дружество с ограничена отговорност (ООД)

Това е най-разпространеният вид търговско дружество у нас. При него всички съдружници отговарят ограничено за задълженията на дружеството : само с направената от тях дялова вноска. Ако са направили цялата си вноска, не могат повече да бъдат задължени.

I. Учредяване - най-прости изисквания.

ООД е договорно търговско дружество. Учредява се чрез съглашение на всички съдружници. Формата за действителност е само писмена. То е още капиталово дружество - при учредяване се регистрира капитал (стойността на първоначалното имущество). При процеса на учредяване трябва да е набрана някаква част от капитала. Определен е минимален размер на капитала за възникването : 2 лв. Капиталът е разделен на дялове , като стойността на един дял не може да бъде по-малка от 1 лв.

Едва след тези условия може да се изисква вписване в ТР, след което ООД вече възниква.

II. Съдружнически правоотношения.

Има само един тип съдружници. Възникването на съдружническите правоотношения става :

- със самото учредяване;

- с встъпване на нов съдружник в старо ООД. Това може да стане по реда на наследяване (при смърт на съдружник ООД не се прекратява); в резултат на прехвърляне на дялове от досегашен съдружник. Това става с формален договор - писмен, с нотариална заверка на подписите. Редът е следният :

1. прехвърляне с договор

2. молба за приемане на съдружника до общинския съвет

3. приемане на съдружника.

Трябва да се впише в търговския регистър. Освен това, ако не е стар член на ООД, трябва да отправи писмена молба до ООД, след което общото събрание решава дали да го приеме. Необходимо е съгласието на всички останали съдружници.

Когато прехвърлянето на дяловете е между стари съдружници и само се променя дела, не се изисква съгласие на общото събрание.

Трети начин за встъпване в ООД : при увеличаване капитала на ООД и издаване на нови дялове. Отново за нови съдружници е необходимо съгласието на общото събрание.

III. Управление на ООД.

Досега нямаше обособени органи. Тук вече не е така. Има два задължителни - общо събрание и управител - и един факултативен орган - контрольор. Контрольорът се определя само при изрично упоменаване в договора.

Общото събрание е колегиален орган на всички съдружници с право на глас. Съвещателен глас - лицето трябва да бъде изслушано на общото събрание. Управителят има съвещателен глас, ако не е съдружник. Ако наетите по трудов договор лица, наети в ООД, са повече от 50, те имат право на един представител в общото събрание със съвещателен глас.

АД е дружество на едрия капитал, то е най-ефективната дружествена форма за извършване на търговска дейност в почти всички области на икономиката, където се налагат големи инестиции. Така се създават транснационални компании за окрупняване на международния капитал.

Акциите и сделките на АД в развитите правни системи са отделен правен отрасъл. У нас не е така. Първите правни норми датират от XVI - XVII в. Първата компания, която емитира акции е Английската народна банка (1694 г.). Същественото развитие започва в края на XIX в. и началото на XX в. с необходимостта от окрупняване на капитал в определени начинания. Днес поради максимална концентрация на капитала АД са много популярни.

Предимства на АД :

1. Рискът от стопанската дейност се поделя между много хора, които могат да реализират огромни начинания.

2. Изцяло липсват задължения за лично участие и водене на дружествени работи.

3. Значително улеснено е прехвърлянето на участие в АД, което става чрез простото прехвърляне на акции. Няма друго дружество, където да е толкова лесно.

4. Няма никакви ограничаващи клаузи за участие в дружеството. ТД има управлението им.

5. Възможност да се запази в тайна притежателя на капитала. Поради това във Франция и Германия АД се наричат "анонимно дружество".

6. Чрез участието в АД може да се участва във вторичния пазар (търгува се участието в самото дружество). Акционерите в компанията печелят обикновено повече от печалбата на акциите, отколкото от дивидентите.

7. Възможността да се осъществява интернационална концентрация на капитала.

Правна уредба : в ТЗ гл.14. Отделни разпоредби за отделни видове АД се съдържат в Закона за банките; Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества (за ценни книжа, 1995). С него се правят съществени изменения в правната уредба на АД, особено що се отнася до ТЗ.

Чл.158 от ТЗ - АД е търговско дружество, чийто капитал е разпределен на акции и което отговаря за задълженията си със своето имущество.

Белези на АД :

® корпоративно юридическо лице (т.к. е ТД). ТЗ допуска (както при ООД) да се създава ЕАД, но режимът е много по-строг. ЕООД могат да се създават от държавата или от частни лица, докато ЕАД само от държавата или общината, или в други определени случаи.

® капиталово търговско дружество - АД е чистата форма на капиталовото ТД. Съществуват много слаби връзки между акционерите (те дори не се наричат съдружници), те може да не се познават.

® капиталово търговско дружество - АД е чистата форма на капиталовото ТД. Съществуват много слаби връзки между акционерите (те дори не се наричат съдружници), те може да не се познават.

® ограничена отговорност на АД за задължения на ТД - АД отговаря със собственото си имущество и нищо повече.

® особен състав на капитала - разпределен е на равни по размер акции. Участието в капитала на всеки един от акционерите се удостоверява и материализира с акциите.

® устройственият договор е устав. Той не се приподписва от акционерите, но те са длъжни да се съобразяват с него. Той е вътрешен нормативен акт на АД.

Създаване на ново ТД

Учредяване : по нормативната система. Съществуват две системи :

1. Симултанна - учредителите се събират и подписват изявления за вноските.

2. Сукцесивна - фактическият състав се съставя по-дълго време. Набирането на капитала става с подписка.

Учредителите трябва да са правоспособни и да не са обявени в несъстоятелност. Необходими са минимум две лица. Изключение: ЕАД се учредява с акт на ресорния министър или с решение на общинския съвет (не само на кмета). При сукцесивната система са необходими поне пет лица.

Закон за ценните книжа : промяна в сукцесивната система. Учредяването чрез публична подписка става по условията и реда изрично предвидени в закона. Предназначението на публичната подписка е да се набере капитала на учредяваното АД. При сукцесивната система минималният размер на капитала е 100 млн. лв.; за симултантната - 50 млн. лв. За извършване на банково дело - 450 млн. лв. за вътрешен лиценз и 800 млн. лв. за външен лиценз. По-голяма минимално сума ще се изисква за застрахователните дружества. Лицата, които подписват имат качеството на учредители. Не е задължително да запишат акции.

Това е последният вид дружество, което се дефинира в закона. Има хибридна форма между КД и АД, прилагат се три групи правила :

1. директно уреждащи КДА

2. уреждащи правилата на АД

3. уреждащи правилата на КД

I. Понятие : Подобно на КД, в КДА има две категории съдружници : неограничено отговорни (комплементари) и ограничено отговорни, за чиито дялове са издадени акции (командитни акционери). Те имат статута на акционерите в АД.

II. Учредяване : учредяването на КДА става по най-сложен начин. То минава през два етапа :

® само с участието на комплементарите

® с участието на командитисти .

1. Сключване на договор на комплементарите. Формата на действителност е писмена с нотариална заверка на подписите. Няма изискване за минимален брой комплементари, може да е само един.

2. Другата категория съдружници (командитистите) се набират съгласно правилата на АД - с подписка или без подписка

- с подписка : ролята на учредители се изпълнява от комплементарите, сключили вече договор помежду си. При набиране на акционери за АД, КДА чрез подписка се прилагат вече новите изисквания на специалния закон за ценните книжа.

- без подписка : учредяването става на учредително събрание, свикано от комплементарите, с участието на поканени от тях лица. Комплементарите имат винаги право на подбор (с или без подписка), докато при АД всички записали акции до набиране на капитала трябва да се приемат. Ако акционерите командитисти са направили вноска в набирателната сметка, то парите трябва да им се върнат с лихви.

На учредителното събрание участват бъдещите командитните акционери с право на глас, а комплементарите не участват с право на глас.

а) право на подбор : не извикват никой

б) предлагат проект на решение по два въпроса : учредяване на КДА и приемане на устава на КДА.

Командитните акционери могат само да гласуват с "да" или "не", но не могат да променят устава. На командитните акционери им е дадена възможонст да одобряват решенията. Учредителните документи са два - договор и устав.
КООПЕРАЦИИ

Кооперацията е организационна форма, която обединява дребни производители и търговци. Кооперацията е доброволно сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност. Кооперацията е юридическо лице.

Учредяване на кооперациите:

1) Провежда се УС-Кооперация могат да учредят най-малко 7 дееспособни ФЛ, които вземат решение на учредително събрание.

2) Кооперацията се вписва в търговския регистър.Кооперациите се учредяват по нормативната система и вписването както при ТД се счита, че има конститутивно действие.

Имуществото на кооперацията се състои от право на собственост и от други вещни права, вземания, права върху обектите на интелектуална собственост, ценни книги, дялови участия в дружества и от други права и задължения. Имуществото на кооперацията се управлява само от кооператорите чрез нейните органи.

Имуществото и капиталът се формират на базата на вноски, които са няколко вида:

1) встъпителни вноски – правят се, за да се покрият разходите по учредяването и не се включват в капитала;

2) дялова вноска – формира капитала и определя дяловото участие на всеки членкооператор;

Кооперациите задължително формират фонд “Резервен”, чийто размер не може да е по-малък от 20% от капитала (т.е. имуществото). Размерът на фонда се определя от ОС. Когато кооперацията приключи календарната година със загуба, тя се покрива по решение на общото събрание на кооперацията със средства от фонд "Резервен" или остава за погасяване през следващите години.

Членстевни правоотношения. Членове на кооперацията могат да бъдат само физически лица. Те трябва да бъдат дееспособни. Законът допуска лица, които са навършили 16 години да са членкооператори. Ненавършилите пълнолетие лица и поставените под ограничено запрещение могат да членуват в кооперация с предварително писмено съгласие на родител или попечител. За членува 2 лице в кооперацията то трябва де приеме устава й. Минимално необходими са 7 лица, за да се формира капитала на кооперацията. Едно лице може да членува в повече от 1 кооперация

Членственото правоотношение може да възникне по 2 начина:

1) при учредяването (оригинерно); 2) при приемане на нови членове (деривативно);

Права на членкооператорите.Имуществени права:

1) Право на дивидент. Особена е по-кратката давност за дивидента – 3 вместо 5 години.

2) Всеки членкооператор има право да получи дела си при прекратяване на членството. Това е вземане подобно на ликвидационния дял при ТД.

3) Всеки членкооператор има право на социално и здравно осигуряване.

Неимуществени права – управителни:

1) Всеки членкооператор може да участва в работата на ОС, лично или чрез пълномощник.

2) Всеки членкооператор има право на 1 глас, т.е. правото на глас се формира по глави като при персоналните ТД, въпреки че дяловете може да са неравни.

3) Всеки членкооператор може да бъде избран в управителните органи на кооперацията.

Неимуществени права – контролни:

1) Всеки членкооператор може да иска информация от за изпълнението на приетите решения, както и по въпроси, които засягат неговите интереси.

2) Всеки кооператор има право на постоянен достъп до книгата за регистриране на кооператори.

3) Всеки членкооператор може да иска отмяна на незаконните, противоуставните и неправилните решения и действия на управителните органи. Други права:1) Общо право на всеки кооператор да участва в дейността на кооперацията и да се ползва от нея.2) Особено право за членовете на кооперации, които имат за предмет на дейност производство на стоки с цел продажба – право на работа.

Задължения на кооператорите:

1) Задължение за вноски – встъпителна и дялова.

2) Задължение да спазват устава и да изпълняват решенията на кооперацията.

Прекратяване на членството – законът предвижда 4 хипотези:

1) Напускане на кооперацията;2) Изключване;3) Смърт;4) Прекратяване на кооперацията (при ликвидация или несъстоятелност).

1) обективна, при която особеностите на сделките правят лицата, които ги извършват, търговци;

2) субективна, при която извършването на една сделка от търговец в кръга на неговата дейност я прави търговска.

Нашият Търговски закон е възприел смесена система (обективно-субективна). В чл.1(1) са посочени обективните търговски сделки (‘абсолютни тъговски сделки’) т.1-15, които са търговски, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Субективната система се съдържа в чл.286(1): сделка, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, е търговска, т.е. тук сделките не са от посочените в чл.1(1) Напр. договор за наем:гражданско-правна сделка, но ако търговец наема сграда за извършваната от него дейност, тази сделка е търговска и последицата е, че към тази сделка се прилагат правилата на ТЗ.

Сделките по чл.1(1) могат да бъдат обособени в групи:

Търговска продажба = покупката на стоки с цел препродажба (вкл. ЦК, т.нар. спекулативни продажби); покупка, стоеж или обзавеждане на имоти с цел продажба.

Мандатните отношения = договорите по поръчки: комисионни, спедиционни и превозни сделки. Характерно е, че делегатът действа от свое име – налице е косвено предствителство.

Търговската сделка се урежда на първо място от правилата на търговския закон. Ако има неяснота, се прилага гражданското законодателство субсидиарно (т.е. помощно), най-често ЗЗД. Ако и там не е уредено, се прилага търговския обичай. Ако има различие между два търговски обичая, се прилага търговския обичай по местоизпълнението. Тази поредност важи изобщо за всички търговски правоотношения (би следвало тази норма да е в общата част на търговския закон).

В търговското право, ако става дума за злоупотреба, нужно е злоупотребата да е извършена с цел да се увреди другата страна (не е достатъчно обективно увреждане като в гражданското право, а е нужно да има и умисъл).

В търговския закон е уредено и публичното предлагане/публичната покана до неограничен кръг лица, като тя трябва да съдържа предложението, количеството и срока за приемане на предложението. Напр. каталозите в супермаркетите – в този случай търговецът е обвързан до изчерпване на количеството.

В търговския закон са уредени също сделките при общи условия. Тези сделки са уредени и в ЗЗД, но тук съществуват специални норми, при които общите условия стават задължителни за другата страна:

- ако тя писмено ги приеме;

- ако е търговец, знаела е или е била длъжна да ги знае и не ги е оспорила незабавно.
Изпълнение на задълженията (чл.302-305) в търговското право важат някои принципи като в гражданското право: трябва да се изпълни на кредитора или на негов представител. Задължен да го изпълни е длъжникът, но може да го изпълни и всяко трето лице, стига да е удовлетворен кредиторът. Ако няма уговорен срок за изпълнение, изпълнението може да стане по всяко време в работните часове на търовеца. Самият търговец също може да изиска изпълнение.

Особеност в търговското право: ако неколцина търговци са поели общо задължение по търговска сделка, те се смятат за солидарни длъжници, освен ако друго не е обявено в сделката (обратно на ЗЗД). Тук може да се иска изпълнение на цялото задължение от един от търговците.

Непреодолима сила = форсмажорни обстоятелства: непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което е възникнало след сключване на договора – природни бедствия, граждански размирици, стачки, налагане на ембарго и други. В този случай изпълнението на задължението се отлага докато трае непреодолимата сила, освен ако кредиторът вече няма интерес от изпълнението и съответно тогава той може да прекрати договора.

Особеност: Aко е уговорена неустойка между търговците, тя не може да бъде намалявана поради прекомерност (в ЗЗД, чл.92 – обратен принцип).

1. Транзитна продажба : Продавач - Купувач - Трето лице

При нея има уговорка, че продавачът ще предаде вещта или на купувача или на трето лице, посочено от купувача. Купувачът изпраща транзитно нареждане, в което уведомява продавача на кое трето лице да предаде вещта. Проблемът тук е кой става собственик на вещта ? В момента на предаване на вещта продавачът вече не е собственик. Приема се, че правото на собственост при предаване на вещта става притежание на получателя, а купувачът изобщо не става собственик.

2. Дистанционна продажба - Продавачът предава стоките на превозвач, който ги доставя на купувача. Преминаването на собствеността става в момента на предаване на стоката на превозвача (според ЗЗД). Друг проблем са разноските за товарене, превоз, разтоварване, митническа обработка, застраховане и т.н. Законът предоставя пълна свобода на договаряне, но когато страните не са уговорили нищо, ТЗ диспозитивно определя, че разноските са за сметка на купувача.

- винаги възмезден;

- отнася се за правна сделка, правни действия;

- комисионерът няма представителна власт за комитента.

Съглашението е обикновен договор за поръчка. За комисионния договор се прилагат разпоредбите за него в ЗЗД.

Спедиционен договор - доверителен договор, при който на спедитора се възлага да сключи договор за превоз на товар. Съществуват малко на брой правила в ЗЗД, затова се прилагат и разпоредбите на комисионния договор.

Задължение на спедитора е да изпълни показанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз.

Особено задължение на доверителя е да уведоми спедитора за особеностите на товара и да му го предаде.

При спедиционния договор съществува кратка спедиционна давност. Отговорността за вреди по принцип се погасява с три-годишна давност, но при спедиционния договор давността е една година.

В случай, че спедитора не получи вземанията си от доверителя, той не е длъжен да му предаде товара, а има право да го продаде и да се удовлетвори от сумата.

Договорът за превоз е съглашение, по силата на което едно лице - превозвач - се задължава да премести в пространството чрез превозно средство и срещу възнаграждение товар или лице. Дълго време са се прилагали правилата от договора за изработка, т.к. не е имало отделен закон. Съществуват при вида договор за превоз :

- за превоз на пътници;

- за превоз на товари;

- за превоз на багаж.

Договор за застраховка

Застрахователното правоотношение се характеризира с две съществени задължения :

- задължение на застрахования да заплаща застрахователната премия;

-задължение на застрахователя при настъпване на застрахователното събитие да заплати застрахователното обезщетение.

Застраховането бива 2 вида :

1. Задължително застраховане - тук застрахователното правоотношение не възниква от договора, а от друг нормативен акт, уреден в закона. То не зависи от волята на двете страни. Съществуват два нормативни акта - указ за застраховане на пътниците и персонала и Закон за застраховане на ичуществата. Като застраховател е посочен държавния застрахователен институт.

2. Доброволно застраховане - застрахователното правоотношение произтича от Договора за застраховка (ЗЗД). Договорът за застраховка се сключва при общи условия.

Страни по договора за застраховка - застрахован и застраховател. За застрахованият няма специални изисквания, докато за застрахователя има.

Сключване на договора за застраховка - той е формален, законът изисква писмена форма за действителност по два начина :

- или чрез издаване на застрахователна полица;

- или чрез вписване на приетото предложение в търговските книги на застрахователите.

Договора за застраховка се счита сключен в момента, в който на застрахования бъде предадена застрахователната полица, или той получи съобщение, че предложението е вписано в търговските книги.

Договорът за банков кредит произхожда от договора за заем, но е по-особен. Договорът за паричен заем е реален (сключва се с предаване на сумата), а договорът за банков влог е консенсуален.

С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне определена сума, а кредитополучателят - да я използва по уговорения начин и да я върне. Кредитополучателят може да осъди банката и да вземе парите, а след това да ги върне, ако банката не желае сама да му ги даде.

Банкова гаранция и банково поръчителство

За банковото поръчителство няма специална правна уредба. Важи общата уредба на поръчителство по ЗЗД.

Банкова гаранция - налице са три правни субекта : кредитор, длъжник и банка. Извършват се две правни сделки :

1. Договор за откриване на банковата гаранция - между длъжника и банката. Той е разновидност на договора за поръчка. Може да бъде и гарантиран с договор за кредит. Длъжникът не може да получи лично сумата, а банката само гарантира плащането на кредитора.

2. Договор меежду банката и кредитора на нейния клиент - това е банковата гаранция.

Менителница

Менителницата е едностранно волеизявление, с което едно лице - издател - нарежда на друго лице - платец - да заплати парична сума на трето лице - поемател или ремитент на менителницата. Менителницата е конститутивна ценна книга по своята правна форма. Тя материализира определени права (парични вземания). Съставянето на документа е елемент от правопораждащия факт. Формата за действителност е писмена.

По закон трябва да са налице и определени елементи от съдържанието (реквизити). Реквизитите, които менителницата трябва да съдържа са :

- наименование "менителница" в текста на документа (не само заглавие);

- нареждане да се плати определена парична сума. Трябва да е посочена сумата - с цифри, сдуми или и по двата начина. При разминаване важи изписаното с думи;

- трябва да е посочено името на платеца;

- падеж - дата на плащане;

- име на поемателя;

- дата и място на издаване;

- подпис на издателя (саморъчен). Не е нужно менителницата да бъде саморъчно написана, това се отнася само за подписа.

Липсата на някои от реквизитите води до недействителност, освен ако :

1. Менителницата не е с посочен падеж - счита се платима при предявяване от приносителя й.

2. Не е посочено мястото на плащане - неплатима в мястото посочено до името на платеца.

3. Не е посочено мястото на издаване - счита се посочена на мястото посочено до името на издателя. Важно е при международните менителнични плащания.

При записа на заповед се прилагат правилата за менителницата. Това е вторият вид менителничен ефект.

Понятие - едностранно волеизявление, с което едно лице - издател - се задължава да заплати определена парична сума на друго лице - ремитент или поемател на записа на заповед.

Реквизити на записа на заповед - същите, с изключение на името на платеца. От липсата на платец следва, че не се прилагат правилата за приемане от платеца. Най-голямата особеност е при връзката с преките и обратни вземания. С издаването на записа на заповед, издателят е менителнично задължен към поемателя, който може да джиросва записа на заповед. Когато настъпи падежа, последният джиратар става легитимиран носител на записа на заповед. Той има пряко вземане към издателя. Тече три-годишна давност. Когато издателят откаже плащането на носителя на записа на заповед, възникват обратни вземания спрямо джирантите, авалистите на издателя и авалистите на джирантите. Тези вземания се погасяват с едногодишна давност. Ако едно лице плати, за него на свой ред възникват регресни вземания към предходните и издателя, както и към техните авалисти. Погасителната давност е 6 месеца.

I. Понятие - в нашето право чекът е безусловно нареждане на издателя си, адресирано до банка или небанкова финансова институция, имаща право да извършва плащане на чекове, с които й се нарежда да плати определена парична сума. Чекът може да бъде два вида :

- на преносител - името не е посочено

- на заповед - името на лицето, което ще получи паричната сума е посочено в самия документ.

Елементи на издаването на чек :

- волеизявление на издателя - в писмена форма и съдържащо определени от закона реквизити

- предаване на документа на лицето.

Чекът се плаща в сравнително кратки срокове. Ако е издаден в една държава, а платим в друга държава, срокът за плащане е :

8 дни - в страната

20 дни - ако държавите са в една и съща част на света (на един континент)

70 дни - ако държавите са в различни части на света ( на различни континенти)

За Европа и всички средиземноморски държави чекът е дължим при предявяване, няма падеж.

II. Прехвърляне на чек :

1. Чекът на преносител се прехвърля с предаването. Може да бъде и джиросан. В такъв случай джирантът отговаря за регресно вземане.

2. Чек на заповед - прехвърля се по правилата за менителницата.

Предявяване на правата : чекът се учредява от легитимирания преносител на съответния платец. Банката, посочена за платец на един чек, маже да откаже да го плати. Тогава преносителят на чека не може да има искане към банката. В този случай за носителя има обратно вземане към издателя, джирантите и авалистите.