Законът изисква също физическото лице да е достигнало определена възраст-най-малко 14 години

Право върху дизайн се придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявка за регистрация.

Установителен иск /УИ/ е този , чиито петитум се ограничава с искането да се реши гр.правен спор със СПН. Спор може да възникне относно всяко гр.право, затова УИ е допустим относно всякакви гр.права или правоотношения, докато предмет на осъдителен иск могат да бъдат само притезания, а на конститутивен иск само потестативни права. Правоотношението предмет на УИ трябва да се твърди или отрича като едно конкретно вече възникнало решение, та дори и с модалитет /срок, условие/. По изключение и факти могат да бъдат предмет на УИ. С УИ може да се предяви цялото право или правоотношение, а може да се предявят и само част от тях. Той има най-широко приложение от гл.точка на правата. Предпоставки за УИ:

1. Трябва да са налице всички процесуални предпоставки;

2. При него интересът е специфичен, защото той ще е налице само ако няма друг път за защита на това материално право, ако има друг път за защита, то няма УИ. В практиката УИ са редки. Интересът при тях се предполага, той е евентуален. Когато бъде оспорен, трябва да се докаже интересът. Интересът при УИ най-добре се разкрива, когато по делото ответника оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Страни – надлежните страни по УИ са в чл. 97, ал.1. всеки, който има интерес от установяването на действителното правно положение може да предяви УИ. С правото на УИ се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на УИ, без да имат при това качеството на субституенти. УИ се характеризира спрямо другите искове с най-широк кръг надлежни страни.

Видове УИ.

1. Положителни – когато ищецът иска да се установи съществуването на едно право;

2. Отрицателни – когато ищецът иска да се установи, че не съществува едно право.

Един и същ правен спор може да даде повод за положителни или отрицателни УИ. Всичко зависи от това коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебно решаване на спора. Поеме ли този почин страната, която твърди съществуването на спорното право, нейният иск ще бъде положителен УИ. Предяви ли иск страната, която отрича съществуването на спорното право, ще бъде отрицателен УИ. Понеже са насочени към решаване на същия спор делата по двата иска ще бъдат тъждествени. Да се уважи половината иск, означава да се отхвърли отрицателния или обратното. Има и т.нар УИ за факти: фактите не са право. Тези факти може да са предмет на делото само с УИ и то само в предвидените от закона случаи /чл.97, ал.3 и 4 ГПК/; иск целящ да установи истинност или неистинност на документи; иск за установяване на престъпно обстоятелство; иск за произход – произхода е факт. Легитимирани ответници по чл.97, ал.4: а/ лицето, за което се претендира да е извършило престъпление, респективно неговите наследници, ако то е починало; б/ лицето, на което ще бъде противопоставено, като основание за права или отмяна на изгодно за него решение. УИ за други факти, които законът не е въздигнал изрично в предмет на УИ са недопустими. Важна особеност на всеки УИ е че тяхното предявяване е безсрочно. Макар и да не се погасява сам по давност УИ може да прекъсне погасителна давност относно материалното право, за което е предявен.

С него ищецът иска от съда да установи със СПН, че в негова полза съществува неудовлетворено гр.притезание и да се допусне принудително удовлетворяване на притезанието срещу ответника, т.е. ответника да бъде осъден. Съдържа в себе си един установителен иск плюс изпълнителна сила да съди ответника. Има ли възможност за осъждане, установителен иск е недопустим. Осъдителния иск има СПН. Задачата на ОИ е да отвори вратите на изпълнителния процес. Предмет на ОИ: а/ само изискуеми притезания за определена престация, за др. видове права не може; б/ ако ответника носи отговорност със своя вещ за чужди действия. Само тези права могат да бъдат предмет на ОИ, защото само те могат да бъдат предмет на търсеното с ОИ принудително изпълнение.

Според чл.97, ал.2 ОИ може да се предяви за повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на осъдителното решение. Може да се предяви ОИ за в бъдеще. Интересът от ОИ е предпоставка за неговата допустимост, липсата му налага да се прекрати делото по ОИ. Винаги трябва да има интерес , но самото притезание може да бъде оспорено. В ОИ може да няма оспорване на притезанието, но ако не се изпълнява задължението по това право се поражда интерес от ОИ.

Легитимиран да предяви ОИ по право е само носителя на неудовлетвореното притезание. И процесуален субституент може да предяви ОИ, но ще иска осъждане не в своя полза, а в полза на носителя на притезанието. Надлежния ответник по ОИ е само това лице срещу което се търси принудително изпълнение. Само този, който материално-правно е овластен да получи и на който материално-правно задължение е да даде – само те са надлежни страни по ОИ.

В редица случаи материалното право овластява един от субектите на гр.правоотношение да предизвика с едностранно свое волеизявление промяна в правната сфера на другия субект на правоотношението, която е независима от неговата воля. Тези права се наричат потестативни или преобразуващи. Такива са правото да се развали двустранен договор, да се прекрати брак, трудово правоотношение. Искът, с който се прекратява потестативно право, което може да се упражни само чрез съда, като се иска от него да го потвърди със СПН и да постанови следващата от него промяна на гр.правоотношение между спорещите страни се нарича конститутивен иск /КИ/. Тези потестативни права са изрично посочени в материално-правната норма. Потестативно право е да преобразуваш нещо. Защитата, която се търси с него, включва в себе си защитата която се търси нещо повече – промяна гр.правоотношения между страните по делото. По правило двете страни могат да предизвикат промени по взаимно съгласие, тогава КИ не е необходим, но когато в противоречие с действителното правно положение другата страна не дава съгласие за дължимата правна промяна се прилага КИ. Конститутивното решение удовлетворява потестативното право, едновременно с това го погасява, КИ е средство за принудително осъществяване.

Предмет на КИ могат д абъдат само потестативни права и то такива, които могат да се упражнят съдебно. Тяхното приложно поле е най-ограничено. Всякога, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения КИ. Надлежни страни са лицето, което претендира, че е носител на потестативното право и лицето, в чиято правна сфера ищецът цели да предизвика промяна. Типични случаи в съдебната практика за КИ са : а/ иск за развод; б/ иск за унищожаване на брак; в/ иск за делба; г/ иск за разваляне на двустранен договор; д/ иск за обявяване на предварителен договор за окончателен; е/ иск за унищожаване на сделка. КИ се издава за нищожни сделки.

За някои потестативни права се изисква съдебно решение за тяхното упражняване /типичен случай - брака/. Разлики между КИ и иска за спорна съдебна администрация – когато има спорна съдебна администрация, съдът решава въпроса по целесъобразност, тук няма потестативно право, съдът трябва да потвърди и когато го потвърди следва трансформация на съществуващите до този момент правоотношения /спорове на кого от съпрузите да се предостави семейното жилище/.

От гледна точка на органа е неговата компетентност да издаде държавен акт, от гледна точка на делото е когато този орган е задължен да го реши. Това е правото и задължението да се издаде държавен акт. Това е компетентността на съдилищата да извършат правораздаване. Това е юрисдикцията на съда. Има различни държавни органи и всички имат своята компетентност, т.е. те трябва да решават дадени въпроси, това е подведомствеността на съда. Трябва да има един орган, който е компетентен да решава даден въпрос, в противен случай ще има стълкновение между институциите. Подведомствеността на съдилищата обхваща гражданските, наказателните и административните дела.

Гражданския процес се интересува от подведомствеността по гражданските дела. Щом има спор за материално гражданско право, то те са в подведомственост на съда. Понятието гражданско дело трябва да се схваща в две насоки: а/ с оглед на компетентността /подведомственост или подсъдност на делото/; б/ с оглед на процедурата за разглеждане на делото. Гражданските, наказателните и административните дела не са подсъдни на едни и същи съдилища и не се разглеждат по един и същ съдопроизводствен ред. Гражданските дела се разглеждат по реда на ГПК, наказателните по реда на НПК, а административните по реда на ЗАП и ДПК.

Съдът преценява, дали делото е граждански спор относно гражданско правоотношение. Съдът сам решава дали едно дело му е подведомствено или не. Ако съдът реши дадено дело, което не му е подведомствено, то решението е недопустимо и ще се обезсили от по-горната инстанция. Подведомствеността на съдилищата по чл. 6 обхваща осъдителните и установителните искове относно граждански права. С Конституцията от 1991 г. се премахнаха всички особени юрисдикции. Не всички спорове обаче се решават от граждански съд, лицата с дипломатически имунитет са извън юрисдикцията на българския съд. Относно подведомствеността съдът следи служебно. По въпросите за подведомствеността съдът винаги се произнася с определение, което подлежи на обжалване по реда на ГПК в седемдневен срок с частна жалба и то не само когато прекрати делото поради липса на подведомственост, но и когато го приеме за разглеждане, докато при другите процесуални предпоставки подлежи на обжалване само определението, с което делото се прекратява. След прекратяване на делото съдът трябва да го препрати за разглеждане на компетентен орган.

Подсъдността е властта на съда да разгледа и реши граждански правен спор. Подобно на подведомствеността, подсъдността е от гледище на съда компетентността да разгледа така определената група дела, а от гледището на тези дела подсъдността е тяхното подчинение на правосъдната власт на съответния съд. Тези дела са му подсъдни. Подсъдността е производна на подведомствеността и предпоставя властта на съда да разгледа делото. Докато подведомствеността обуславя възникването на правото на иск, подсъдността обуславя неговото надлежно упражняване. Подсъдността може да произтича от разпоредбите на закона и тогава тя е законна (такава е родовата, местната и функционалната подсъдност). Но подсъдността може да бъде предвидена и в договор, тогава тя е договорна. Подсъдността може да се основава на неразпореждане на съда, по силата на което дело, което е подсъдно на един съд, става подсъдно на друг. До това се стига когато окръжния съд изземе дело подсъдно на районния съд. Всеки съд може да извърши валидно процесуално действие само на територията на своя район. Но по делото може да възникне нужда да се призоват лица, живеещи в друг район, или да се съберат доказателства в друг съд. В такъв случай се налага сътрудничество на съда, в чиито район трябва да се извършат процесуални действия.

Родовата (материалната, предметната) подсъдност определя на кой съд като първа инстанция е подсъдно делото. В България има районни, апелативни, окръжни съдилища и ВКС. Правилото е че всеки спор е подсъден на Районния съд като първа инстанция. Те са винаги първоинстанционни съдилища, но има и редица изключения: а) искове за установяване и оспорване на произход – първа инстанция е ОС; б) прекратяване на осиновяването – първа инстанция е ОС; в) поставяне под запрещение и неговата отмяна –г) искове по граждански и търговски дела с цена на иска 10 000 лева - първа инстанция е ОС; д) когато спорът е за вещни права, първа инстанция е РС, независимо от стойността на този вещен иск; е) исковете за екзекватура са подсъдни на СГС. Едно решение на чуждестранен съд за да се изпълни на Българска територия, трябва да се одобри от СГС. Ако РС разглежда дело, което не е в неговата компетентност, то решението му е недопустимо и се обезсилва. Ако дело на РС се разглежда от ОС, то съдебното решение е допустимо. Апелативния съд и ВКС никога не са първоинстанционни. Когато има обективно съединяване на искове и сборът от цената им е над 10 000 лева, то се разглежда от окръжния съд като първа инстанция, а ако е под 10 000 лева всеки един от тях трябва да се разглежда от районния съд като първа инстанция (според Любен Корнезов). Ако има обективно съединяване на искове с различна подсъдност – например за установяване на бащинство и за издръжка – разглежда се от ОС тъй като главният иск е подсъден на ОС, най-напред се установява бащинство а после се присъжда издръжка.

Тя определя на кой конкретен съд е подсъдно едно дело, кой съд има властта да реши един гражданско правен спор. Тя се определя от връзката на делото с териториалния район на съответния съд. Принципът при местната подсъдност е, че е компетентен съдът, в чиито съдебен район е местожителството на ответника /седалището на ЮЛ ответник/.

Изключения от този принцип: а/ при дела за издръжка, ищецът има право на избор, т.е. може да предяви иск по местожителството на ответника или по своето местожителство. Издръжката независимо то нейния размер е подсъдна на РС; б/ исковете срещу малолетни или поставени под пълно запрещение – пред съда по местожителството на законния им представител; в/ искове за вещни права върху недвижими имоти – компетентен е съда, в чиито район се намира имота. Съдът следи служебно за тази подсъдност; г/ когато се води иск за подобрение върху имота, той също се предявява пред РС по местонахождението на имота. Същото важи за разваляне на договор или обявяване на предварителен договор за окончателен. Когато предмета на договора е недвижими имоти в различни райони, тогава ищецът избира един от районните съдилища, където се намира един от имотите, независимо от стойността му; д) исковете за наследства, за наследяване или унищожаване на завещание, дялове на наследство – искът се предявава там, където е открито наследството. Ако наследодателя е български гражданин и по време на смъртта си не е имал местожителство в страната, искът се предявява по последното му местожителство в РБ или в района, където се намира имотът му; е) при непозволено увреждане, увредения (ищецът) има право на избор, може да предяви иск в чиито район е станало увреждането или пред съда, в чиито район живее ответника. Когато обаче едно увреждане е продължителен процес и е започнало в съдебния район на един съд а е приключило в района на друг съд, то искът се предявява в съда, в чиито район е приключил увреждането; ж) когато има ответник – студент, курсант, войник и т.н. и се касае за парични вземания, искът се предявява по местопребиваването на ответника.

Когато по делото има няколко ответника, които имат няколко местожителства, респективно седалища, ищецът избира по чие местожителство или местоседалище да предяви иск; з) когато лицето ответник няма местожителство, искът се предявява по местожителство на лицето, което го представлява, а ако няма такова по местожителството на ищеца същото важи за лицето, което няма местожителство в страната. Когато двете страни няма местожителство в страната, искът се предявява в СГС. Когато лицето няма местожителство се призовава в съда чрез ДВ; и) исковете срещу държавни учреждения, държавни предприятия, кооперации и т.н. – предявяват се по седалището им. Когато исковете са срещу държавата, те се предявяват в съда, в чиито район е възникнал спорът. Когато спорът е възникнал извън територията на България между граждани и държавата, компетентен е СРС и СГС.

По принцип подсъдността не може да се променя по съгласие на страните. Изключение от този принцип ГПК допуска те да уговорят различна от законово определената подсъдност и тя се нарича договорна. Този договор е процесуален. Чрез него се дава власт на съда, който не е компетентен, учредява се договорна подсъдност. Договорът важи само между двете страни, не обвързва трети страни. Договорът за подсъдност може да бъде сключен самостоятелно или като клауза на материално-правен договор, но и във втория случай има самостоятелно битие. Недействителността на гражданско-правния договор не пречи да се използва договорената подсъдност. От друга страна гражданско-правния договор може да е действителен, а да са нищожни уговорките за подсъдността.

Изисквания за договорната подсъдност:

договорът винаги трябва да е писмен

само за имуществен спор, тоест оценим в пари. Не може например за иск за развод да се сключи договор за подсъдност

конкретно да бъде описан предмета на спора

трябва точно да се определи (индивидуализира) съда

договорът може да бъде само за местна подсъдност, с изключение на дела, имащи за предмет вещни дела върху недвижим имот.

Договорната подсъдност не може да определя родовата подсъдност или функционалната подсъдност. Законът допуска да се уговори подсъдността по един индивидуален или вече възникнал спор, който още не е съдебно предявен. Той не допуска обаче да се променя подсъдността на едно вече заведено дело.

ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Процесуално представителство е налице, когато вместо страната и от нейно име едно друго лице извършва или приема извършени спрямо страната действия.

Процесуалният представител участва в процеса, правните последици от извършените от него процесуални действия не настъпват в правната сфера на процесуалния представител и не винаги настъпват в правната сфера на представляваното лице.

За да бъде едно лице процесуален представител, то трябва да бъде конституирано от съда. Поради съдебна грешка е възможно лице, което няма представителна власт да извърши действия на процесуален представител. Тогава действията не представляват действия в правната сфера на никого!

 Качества на процесуалния представител:

1) Процесуална дееспособност. При ограничено запретен родител той представлява детето, но е необходимо потвърждаване от попечителя. При конфликт се прилага чл. 16.

2) Представителят е само физическо лице (следва от горното).

3) Процесуално представителство може да се упражни само спрямо страна в процеса (не и спрямо някой друг участник).

4) Наличие на надлежна представителна власт.

Представителство от:

1) Лица в родствена връзка. 2) Лица с особена квалификация. 3) Лица, които представляват по силата на особени законови норми.

Според качеството на представлявания:

1) Физическо лице. 2) Юридическо лице. 3) Държава.

Според източника на представителната власт:

1) От закона - законово представителство. 2) От волята на представляваното лице - доброволно представителство.
СЪСТАВ НА СЪДА

Чл. 20. Първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия, а въззивните и касационните - в състав от трима съдии, единият от които е председател на състава.

Чл. 21. (1) Съвещанието и гласуването на съдебния състав се ръководи от председателя на състава и се провежда тайно.

(2) Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване.

(3) Членовете на състава гласуват в поредност според старшинството. Първи гласува младшият член, а председателят гласува последен.

(4) Когато при решаване на делото по същество съдът трябва да се произнесе по няколко иска, по всеки от тях се провежда отделно гласуване.

(5) Решенията на съда се приемат с мнозинство на гласовете на съдиите.

(6) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

ОСНОВАНИЯ ЗА ОТВОД

Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице:

1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;

2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;

3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;

4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;

5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото;

6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.

(2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата.
Процедура по отвода

Чл. 23. (1) Отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване.

(2) Съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането.

(3) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд

Подаване на писмена исковата молба има значение има в няколко насоки. От значение е за давностни срокове и преклузивните срокове. Исковата молба може да бъде подадена по два начина: 1. в съда /регистратура на съда, където се регистрира/; 2. по пощата - меродавна е датата на пощенското клеймо. Исковата молба трябва да има определено съдържание. Тя е от малкото формални процесуални документи. След индивидуализацията на страните се посочва цена на иска /чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК/ - от цената на иска зависи родовата подсъдност; цената на иска предопределя държавната такса. Не е задължително да бъде посочено правното основание, тъй като то не е задължитлено за съда. Последният има право и задължението да направи правна квалификация на спора /виж приложението/.

Последиците от предявяване на иска се делят на:

1. процесуалноправни последици:

-сезира се съда;

-възниква състояние на висящност; забрана за втори процес относно същото основание и страни, пред който и да е държавен съд – по-късно заведеното дело се прекратява;

- възникването на първото процесуално праоотношение между ищеца /придобива качество формална страна/ и съда; ако исковата молба е редовна и от момента на връчване на й между съда и ответника възниква второто процесуално правоотношение;

- предопределя се /а не определя се/ предмета на делото, защото окончателното определяне предмета на делото зависи и от онова, което ответникът ще направи в отговора на исковата молба;

- прекъсва се погасителната давност.

2. Материалноправни последици:

- правоувеличаващи – лихви; от момента на подаване на исковата молба добросъвестният владелец дължи плодовете от веща

-правозапазващи - прекъсва се придобивната давност /от гл.т. на ищеца подаване на исковата молба е правопредпазваща/.

Процесуалните последици настъпват винаги, когато е предявен независимо от това дали иска е основателе или не. Материалноправни последици ще има само тогава, когато иска е основателен.

Исковата молба е разпределена в състав. Съдът извършва в разпоредително заседание проверка на исковата молба – чл. 129 от ГПК. Ако тя е редовна, съдът с разпореждане насрочва делото за о.с.з., да се връчи препис от исковата молба и приложенията на ответника и му се съобщи, за възможността да подаде отговор и последиците да не подаде такъв; да се изпрати призовка за пъровото по делото заседание на ищеца.

Ако исковата молба е нередовна: с разпореждане се оставя без движение: да се изпрати съобщение на ищеца да поправи исковата молба в 7-дн. срок, която страда от следните пороци, съобщава се, че има възможност да поиска правна помощ, ако има правото на това. Ако не поправи в срок исковата молба, последвата се връща, като разпореждането подлежи на обжалване.

Ако в исковата молба не са посочени доказателства или не ги е представил – ако изискването на чл. 127, ал. 2 от ГПК /стар ГПК/ не е изпълнено – това не е нередовност на исковата молба.

Когато ИМ бъде поправена това валидира с обратна сила първото процесуално действие – подаване на ИМ.