Отново хаос във фонда за лечение на деца

В края на мандата здравното министерство предложи девет проекта на правилници и наредби, които правителството може да приеме до края на месеца и така да предизвика хаос в сектора. Предвижда се общественият съвет от представители на неправителствени организации, БЧК и медии вече да нямат право на глас при разпределяне на парите във фонда за лечение на деца. Ведомството предлага концепция да не се дават никакви пари на "Спешна помощ" до края на годината. С решение се предвижда закриването на Националния център по наркомании, който единствен следи лечението на зависимите.

Какво е нужно на администрацията, за да затвори устата на хората, които следят под лупа действията й и сигнализират при нарушения? За здравното министерство, оказва се, това е един набързо прокаран проект за промяна на правителствено постановление. В последните си седмици ведомството се активизира и започна да предлага спорни промени в сектора. Едни от тях предвиждат при взимането на решения за разпределението на средствата във "Фонд за лечение на деца" вече да не участват представителите на БЧК, неправителствени организации и медии. Разглеждането на молбите за финансиране вече ще се прави от комисия от медицински специалисти и представители на държавни институции. А гражданският и медиен сектор ще отговарят за набиране на дарения за фонда, което също е абсурдно - за лечението на децата трябва да са гарантирани държавни средства.

Досега представителите на неправителствени организации в обществения съвет на фонда бяха тези, които правеха работата на структурата прозрачна за обществото, оказваха натиск за подобрения и не се примиряваха с противоречиви управленски решения. През годините фондът на няколко пъти буксуваше заради лошо управление и родители на болни деца бяха принудени да търсят помощ от дарители. След създаването на обществения съвет и назначаването на Павел Александров за директор на фонда работата потръгна, докато правителството на БСП не реши да назначи своя бивш депутат Ива Станкова начело на структурата. По време на управлението на Станкова точно неправителствените организации сигнализираха за забавяне на дейността на фонда и настояваха за оставката й. Затова и отстраняването им от процеса на взимане на решения сега подозрително прилича на отмъщение и ограничаване на достъпа им до най-важните функции на фонда. А потърпевшите отново ще бъдат болните деца и техните родители
Капка кеш в морето

Дивидентите падат, но доходността на публичните дружества се стабилизира

Татяна Пунчева-Василева

Кaпитал  стр. 33,34  

Споделянето е труден бизнес. И инвеститорите на българския капиталов пазар го знаят много добре. Причината е политиката на сравнително спорадично даване на дивиденти от компаниите, които се търгуват на Българската фондова борса.

Разпределението обаче е бизнес, който като всеки друг занаят може да се овладее. Фактът, че все повече компании продължават за поредна година да разделят печалбите с инвеститорите си, говори, че бавно, но постепенно започват да мислят и за инвеститорите си.

Тази година 36 компании на Българската фондова борса гласуваха или съвсем скоро ще гласуват да разпределят част от печалбата си за 2013 г. Ресурсът, който ще отиде при инвеститорите, възлиза на около 180 млн. лв. и представлява 15% по-малко спрямо година по-рано. По-скромен е и броят - през 2012 г. 45 дружества са разпределяли печалба.

Добрата новина е, че над 90% от дивидентите през тази година са от активно търгувани компании на борсата. А това показва, че бизнесът отговаря на доверието, което инвеститори са му гласували, включително в трудните години на кризата.

Малко, но от сърце

Основната причина общата разпределена сума тази година да е по-ниска спрямо 2013 г. се крие не в драстичен спад в печалбите на самите компании, какъвто реално нямаше, а в липсата на достатъчно стабилна дивидентна политика на дружествата на капиталовия пазар.

Реално печалбите на дружествата, които раздават и са раздавали дивиденти последните десет години, не спадат значително през изминалата година. От около 100 изследвани компании (раздавали дивидент през последните десетина години) понижението в общия им нетен финансов резултат, подлежащ на разпределение, е около 4%. При по-активно търгуваните и съответно с по-сериозен инвеститорски интерес понижението е пренебрежимо - едва 1% до 243 млн. лв.

Спадът на дивидентите идва по-скоро от спорадичната политика в тази сфера. Така например миналата година "Булгартабак холдинг" раздаде рекорден дивидент за общо около 70 млн. лв., а тази година не разпределя такъв, въпреки че имаше поредна силна година. От тази една компания идва и голямата разлика. Тя обаче се компенсира отчасти с появата на нов играч сред дивидентните дружества на борсата. Става въпрос за първия трудно, но все пак извоюван дивидент от голямата енергийна и силно регулирана компания - "ЧЕЗ Разпределение България". Тя стана публично дружество благодарение на държавата, която през 2012 г. реши да продаде остатъчния си дял през борсата. Естествено интерес към пакета имаха както дребните, така и големите институционални инвеститори, които с влизането си започнаха да изискват повече прозрачност и споделяне на благата с по-широк кръг заинтересовани страни. Битката на инвеститорите беше трудна. Те активно застанаха против политиката на компанията в групата да сключват големи сделки без одобрението на дребните акционери - правило на капиталовия пазар. По казуса имаше заведен и съдебен иск за отмяна и обявяване в нищожност на сделките, сключени против законовото изискване. В крайна сметка в замяна инвеститорите получиха малко, но все пак някакво обезщетение под формата на дивидент. Общо "ЧЕЗ Разпределение" ще изплати тази година около 48 млн. лв. като дивидент, което прави по 250 лв. на акция.

Това дава и добра доходност за инвеститорите на фона на текущата цена на акцията на "ЧЕЗ Разпределение" - над 14%, или почти четири пъти над средната дивидентна доходност на ликвидните компании, дали дивидент тази година (виж графиките и таблиците). Средната доходност при ликвидните дружества всъщност се равнява на 4.4% при 6.3% година по-рано. Това понижение обаче идва на фона на значителен ръст в цените на акциите в края на миналата и началото на тази година и по тази причина може да се каже, че реалната средна дивидента доходност на българския капиталов пазар започва да се стабилизира в рамките на 4 до 6% (виж таблицата).

Тази доходност е съпоставима и със средните нива на лихвите по депозитите в българската банкова система, което означава, че инвестицията в компании, плащащи дивидент, е алтернатива на парите на депозит, но без гаранцията по главницата от 100 хил. евро.

Ако погледнем към сравнително слабо търгувани компании, т.е. неликвидните дружества, дивидентната доходност е значително по-висока. Тази година средното й ниво е над 30%, но тук от значение е и фактът, че тези компании рядко се търгуват, а изчислението на тази доходност зависи от последната цена, когато реално е имало сделка с акциите им.

Редовно на линия

Друга важна тенденция, която се наблюдава последните години, е установяването на постоянна дивидентна политика при определени, предпочитани от инвеститорите компании. Така например групата на "Софарма" - както самата "Софарма", така и търговското й дружество "Софарма трейдинг", показват последователност в дивидентната си политика няколко години поред. "Софарма" например разпределя по приблизително една четвърт от печалбата си сред инвеститорите, което е факт за последните четири година. Компанията прекъсна дивидента си само в двете най-тежки години на кризата 2008 и 2009 г. При "Софарма трейдинг" делът на разпределение пък гравитира в рамките на 80%, като това рефлектира в по-висок брутен дивидент на акция благодарение на ръста в печалбата, който тя отчита последните години.

Десет години поред не пропускат да разделят печалбите с инвеститорите си и други компании, които са част от една икономическа група. Например дружествата в групата на "Стара планина холд" или в които холдингът има голям дял като "М+С хидравлик" и "Хидравлични елементи и системи". "Албена" и "Албена инвест холдинг" също се зачисляват в тази графа. Общото между тях е и явлението, че основен акционери или няколко големи акционери контролират повечето гласове в общото събрание и съответно решението за разпределение на печалбата зависи от мажоритарните собственици, които в повечето случаи са и мениджъри на компаниите (виж таблиците).

Въпреки това единствените "сигурни" дивиденти идват от дружествата със специална инвестиционна цел, които по закон трябва да разпределят 90% от финансовия си резултат, ако той идва от реална дейност, а не от счетоводни преоценки. Това обяснява и защо например "Адванс терафонд", "Агрофинанс" и "Фонд за недвижими имоти България" споделят печалбите си с инвеститорите си вече пет поредни години. Тези компании натрупаха значителен портфейл от активи в годините преди кризата и сега той им носи приходи и печалби. В първите два случая става въпрос за портфейл от земеделски земи, които се отдават под аренда или се продават, а в третия става въпрос за диверсифицирано портфолио, което носи приходи и печалби от наеми и продажби и всичко това подлежи на разпределение.

Няма гаранция обаче, че даването на спечеленото ще се случва и занапред. Още повече че дори редовно разпределящите дружества се въздържат да оповестяват предварително каква дивидентна политика искат да водят - черта, характерна за развитите капиталови пазари. Постигнатото последните години обаче показва, че и малкото отношение към инвеститори все пак малко повишава доверието в съответното дружество. Това е и една от причините редовно разпределящите компании да са на върхови ценови нива. И дори значителна турбулентност като заплаха за цялата банкова система в страната не доведе до съществени сътресения в пазарната им оценка. Финансовият стрес тест от последните две седмици показа, че дори с малка капка дивидент бурното море може да бъде успокоявано.

***

(Критерият за ликвидност е през 2013 г. с акциите на дружеството среднодневно да има поне една сделка и 2000 лв. оборот към последна дата с дивидент. Ако още няма решение или ex-divident датата не е дошла, още е използвана текуща цена към 9 юли 2014 г. или последна налична цена)

ЧЕЗ Разпределение България

Адванс Терафонд АДСИЦ

Софарма

Химимпорт*

Софарма трейдинг

М+С хидравлик

Спиди

Агрофинанс АДСИЦ

Албена

Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ

Хидравлични елементи и системи

Булленд инвестмънтс АДСИЦ

Стара планина холд

ЕМКА

Българска фондова борса - София

Унифарм

Общо ликвидни

НЕЛИКВИДНИ

Дружба стъкларски заводи

Интерсолар Варна

ЦКБ риъл естейт фонд АДСИЦ**

Агроенерджи инвест

Куантум дивелопмънтс АДСИЦ

Златен лев холдинг

Супер Боровец пропърти фонд АДСИЦ**

Слънчо

ФЕЕИ АДСИЦ**

Трансинвестмънт АДСИЦ**

Зенит агрохолдинг

Складова техника

Делта кредит АДСИЦ

Дебитум инвест АДСИЦ

***

НАЙ-ЩЕДРИТЕ КОМПАНИИ

Дружество за 2013 г.

1 ЧЕЗ-Разпределение България

2 Адванс Терафонд АДСИЦ

3 Химимпорт

4 Монбат

6 Софарма трейдинг

7 Дружба стъкларски заводи

8 М+С хидравлик

9 Спиди

10 Трейс груп холд

12 Албена

13 Интерсолар Варна

14 ЦКБ риъл естейт фонд АДСИЦ*

15 Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ

16 Агроенерджи инвест

17 Албена инвестхолдинг

18 Куантум дивелопмънтс АДСИЦ

19 Хидравлични елементи и системи

20 Булленд инвестмънтс АДСИЦ

***

Кумулативен дивидент 2009-2013 (лв.)

2 ДЗИ**

4 Адванс Терафонд АДСИЦ

5 Химимпорш

6 Дружба стъкларски заводи

7 ЧЕЗ Разпределение България

8 Софарма

9 Благоевград БТ**

10 Корпоративна търговска банка

11 Монбат

12 Софарма трейдинг

13 Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ

14 БГагро

15 М+С хидравлик

16 Софарма имоти АДСИЦ

17 И Ар Джи капитал-2 АДСИЦ**

18 И Ар Джи капитал-1 АДСИЦ**

19 Каолин**

20 Кепитъл мениджмънт АДСИЦ

"Ако недофинансирането продължава и парите от здравната каса се бавят, ще се върнем в 90-те години, когато пациентите идваха в болницата с чаршафи и си купуваха лекарства и храна." Това заявиха лекари от болницата в Търговище, които излязоха вчера на протест. Близо 50 медици напуснаха кабинетите си предупредително, а те и колегите им от цялата страна са готови и на ефективни действия от вторник, ако правителството не одобри актуализацията на бюджета на НЗОК.

Болницата в Търговище има към 350 000 лв. неразплатени разходи, колкото касата им дължи за извършеното лечение през април, казаха от лечебното заведение. За юни пък били изработени 1,2 млн. лв., като над лимита са 400 000 лв.

Заради неразплащането на НЗОК в столичните болници като Пета градска правят списъци на чакащите за планово лечение. А излезлите пред Александровска болница лекари и сестри поискаха оставката на управителя на НЗОК д-р Румяна Тодорова. В "Св. Анна" и "Св. Екатерина" пък са готови и с оставки, ако не се гласува финансовата инжекция.

Здравната система в България е в постоянно задълбочаваща се криза. Криза не само във финансирането на здравните услуги, но и в правното обезпечаване, администрирането и морала. Поставих кризата в морала последна, но всъщност тя е най-страшната и последиците от нея ще траят най-дълго.

Единственият изход е реформата не на парче, на каквато се нагледахме в последно време, а всеобхватна и незабавна. Експертна, дългосрочна и с ясно определени приоритети.

Какви са основните проблеми в системата на здравеопазването:

1. То не е приоритет за никое правителство от 2000 г. насам.

2. Средствата за здравеопазване са недостатъчни - под 4,3% от БВП, или под 300 евро на човек от населението - най-ниските в Европа.

3. Доболничната помощ е неефективна, което води до ненужни хоспитализации.

4. Сгрешена е системата за финансиране както на доболничната, така и на болничната помощ, водеща до неефективно изразходване на и без това ограничените средства

5. Липса на ефективен експертен контрол на медицинските услуги.

6. Грешен е подходът при реимбурсирането на лекарствата за домашно лечение

7. Неравнопоставен е достъпът до квалифицирана медицинска помощ по местоживеене.

8. Безразборно и нерегулирано възникват заведения за болнична помощ независимо от нуждите на такива по места.

9. Законовата база е несигурна. В подкрепа на последното е фактът, че основни закони - за здравето, за лечебните заведения и за здравното осигуряване, са променяни съответно 30, 40 и 90 пъти.

10. Няма завършена система за продължаващо следдипломно образование, недостигат високоспециализирани кадри.

Какво трябва да се направи неотложно: А/ По отношение на приходите:

1. Осигуряваните от държавата групи граждани да бъдат осигурявани на 100% (деца, пенсионери, държавни служители и др.) и незабавно да се издължат невнесените вноски.

2. Създаване на законови механизми за събиране на вноските за задължителното здравно осигуряване.

3. Осигуряване на ниша за реално развитие на доброволното здравно застраховане (непосредствено свързано с пакета, който се покрива от задължителното осигуряване).

4. Създаване на резервен фонд за покриване на евентуален недостиг на средства от задължителното здравно осигуряване в случаи на непредвидени разходи.

Б/ По отношение на разходите:

1. В доболничната помощ да се заложи по-голям процент заплащане на общопрактикуващите лекари за дейност, отколкото за хоспитализация. Това ще доведе до увеличаване на бюджета за тази дейност с около 25%, но ще намали броя на хоспитализациите.

2. При реимбурсирането на лекарствата за домашно лечение съотношението генерици към оригинални лекарства да е 70% към 30% (сега е обратното). Да се въведе стойност по диагноза, например за лечение на хронична сърдечна недостатъчност х лв. Болният ще прецени дали да се лекува с генерици или с по-скъпи оригинални лекарства. 3. В болничната помощ:

3.1. Реално оценяване на клиничните пътеки (КП). Всеки месец от болниците изпращаме на НЗОК и Мф данни за средния разход на пациент по клинична пътека. Крайно време е тези данни да се обобщят.

3.2. Определяне на пакет за болнична помощ, който реално да бъде осигурен от бюджета на НЗОК съобразно реалните стойности на КП. Частните застрахователни фондове да предлагат застраховки за дейностите извън пакета от задължителното здравно осигуряване.

3.3. Приемане на национална здравна карта за потребностите от болнични услуги по специалности. Въз основа на нея - преструктуриране на болниците. Трябва да останат 130-150 болници за активно лечение, равномерно разпределени в страната и осигуряващи равнопоставен достъп за всички региони.

3.4. Осигуряване на законово право на НЗОК да сключва договори за необходимия брой услуги според националната здравна карта и на конкурсен принцип.

3.5. Преминаване към системата на диагностично свързаните групи (ДСГ) за заплащане на болничните услуги. За окончателното въвеждане е необходим период от 1,5 - 2 години. Като начало след обучение на съответните кодировчици да се започне с пилотни проекти в 5 или 10 болници. До окончателното въвеждане на ДСГ да се използва разработената методика в НЗОК за заплащане на КП с коефициент в зависимост от предоперативното състояние на пациента.

3.6. Да се легализират с подзаконов акт правилата за добра медицинска практика, изработени от научните медицински дружества по специалности. Да се създадат експертни комисии по специалности за контрол на спазването на тези правила и в частност -показанията за извършване на една или друга дейност. Да се въведе персоналната отговорност на лекарите за спазването на тези правила с възможност за определени поощрявания или санкции (включително отнемане правото за практикуване).

За оценка на поведението при заболявания, които изискват мултидисциплинарно лечение, да се създадат смесени комисии от съответните специалист.

3.7. Да се въведе ежегодна оценка на качеството на услугите в заведенията за болнична помощ по специалности с възможност за поощряване или санкции. Оценката на качеството да се възложи на експертните комисии към научните медицински дружества (по специалност).

3.8. Да се създаде свободен достъп за специализация на медицински кадри. Да се въведе системата за продължаващо медицинско образование с ресертификация на всеки три години на база количество и качество на извършената дейност.

В/ Всичко изброено по-горе не би могло да даде резултат без:

1. Изграждане на една съвременна, добре обезпечена с оборудване и подготвени кадри спешна помощ, отзоваваща се при нужда за 15-20 минути на мястото на събитието.

2. Въвеждане на електронно здравно досие (здравна карта).

Г/ По отношение демонополизацията на НЗОК има два пътя - "революционен" и "еволюционен". И двата имат предимства и недостатъци. "Еволюционният" има няколко варианта. Обсъждането им би отнело много място и може би би било обект на друга публикация.

Крайно време е МЗ да си влезе в ролята на собственик и активно да управлява своята собственост - държавните болници, като въведе единни структури, единно електронно отчитане и анализ по електронен път. Да осигури тотален превантивен контрол на дейността на болниците и най-важното - да разработи и осъществи програма за развитие на лечебните заведения, като определи къде и как ще се лекуват пациентите в регионалните болници. Да създаде структура, която да поеме незавършеното строителство на болнични сгради и да търси инвестиционни възможности за неговото оползотворяване и развитие.

Здравният министър д-р Таня Андреева е внесла в Министерския съвет в четвъртък предложението за актуализация на бюджета на здравната каса с 328 млн. лв. Това потвърдиха пред "Труд" от ведомството й. Точно толкова пари допълнително поиска Надзорният съвет на НЗОК още на 23 юни.

"Предложението няма финансова обосновка, затова не можем да кажем кога кабинетът ще го разгледа", коментираха от пресцентъра на МС. Източници от правителството допълниха, че в момента финансовото министерство се чуди как да намери пари за актуализацията. На дневен ред било търсенето на средства за излизане от банковата криза и чак след това - откъде да се вземат и за касата.

Премиерът Пламен Орешарски продължава да е против актуализацията. "Румяна Тодорова, която е начело на НЗОК, ми каза няколко пъти, че добри предложения не са одобрявани от Надзорния съвет“, написа вчера Орешарски във фейсбук. Според него, вместо да обявява мерки за стабилизиране, надзорът се фокусирали "само в предложението за актуализация, което не е добър подход". В същото време от здравната комисия в парламента заявиха готовност да разгледат актуализация дори в почивните дни.

Заради бавенето на допълнителните пари за здраве вчера лекари излязоха в половинчасов предупредителен протест. "Една година, когато всички протестираха всеки ден, те си мълчаха", коментира акцията им лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Учат ни как да си мием ръцете

Труд  стр. 6  

Как изглеждат замърсени ръце с вируса на хепатит А, ако се разгледат под UV светлина, и как могат да се наблюдават под микроскоп бактериите и паразитите, които сами си предаваме, ако не спазваме добра хигиена. Всичко това ще могат да научат днес и утре столичаните, които отидат в Южния парк и Борисовата градина. Образователната инициатива е на сдружението за борба с хепатита -"Хепасист". Експертите му ще изнесат и беседи в прохладни шатри как правилно да мием ръцете си.

Запълването на дефицита в бюджета на НЗОК да стане чрез икономии в разходите на всички министерства и ведомства. Това е един от основните варианти, над които умуват управляващите, стана ясно вчера от коментар по темата на финансист №1 Петър Чобанов. Той обясни, че актуализация на бюджета на касата най-вероятно ще има, тъй като това била политическата воля, изразена от партийните лидери.

Както "Монитор" писа, първоначално идеята беше дупката в хазната на НЗОК, която към края на годината се очертава да достигне близо половин милиард лева, да бъде закърпена със средства от фискалния резерв. Вместо това системата ще бъде подкрепена в рамките на съществуващия бюджет с орязване на средства от ведомствата, отбеляза Чобанов. Той обаче отказа да посочи сумата която ще бъде пренасочена към здравеопазването, тъй като решението се доуточнявало. Внесеното вече в МС предложение на МЗ е за отпускане на допълнителни 328 млн. лв., но върху него в момента се правят корекции. Очакванията са идната сряда МС да се произнесе по въпроса.

Вчера Чобанов защити позицията на премиера Пламен Орешарски, че вместо актуализация на бюджета на касата е необходимо предприемане на дисциплиниращи действия. "Ситуацията към края на май показва, че дефицитът в бюджета на НЗОК се отклонява с много малко спрямо това, което е било миналата година - разликата е около 20 млн. лв.", аргументира се, пресмятайки, министърът. Той обясни политическата воля за корекции с гарантиране на спокойствие в сектора.

Чобанов категорично опроверга съмненията, че е бил обсъждан сценарий за довеждане на НЗОК до фалит. "Това не може да се случи, тъй като става въпрос за система, която се подпомага с държавен ресурс", отсече той. По-късно министърът на здравеопазването Таня Андреева също опита да внесе успокоение за състоянието на НЗОК. "Нека не истеризираме, в момента в касата има пари и плаща за дейност", подчерта тя и добави, че актуализацията е необходима за края на годината. "Това, което за мен е важно, е да се осигурят средства за края на годината с уговорката - ако бюджетът на касата продължава да се управлява по същия начин", каза още Андреева. Тя се спря и на факта, че внесеното в МС от МЗ предложение е с цифрите, предложени от надзорния съвет на НЗОК. Въпреки че самата тя е поставила подписа си върху него, Андреева даде да се разбере, че има съмнения дали това реално е необходимата сума.

Министърът отчете все пак, че НЗОК не е заплатила част от надлимитната дейност, и поясни, че е изпратила запитване по въпроса. "Прави впечатление, че от това страдат предимно държавните болници, на които аз съм принципал", съзря тя атака към себе си и настоя за отговор до понеделник-вторник.