Отчитат ръст при полиците "Живот"

В болниците ескалира напрежение заради лимитите

Ако има сфери в обществения ни живот, в които кардинални реформи са незаобиколими, то в здравеопазването са екзистенциални. Още в програмата на правителството видяхме мъгляв и много далеч от належащите промени силует на реформа. Предложения в "насипно" състояние, без цели за конкретно дефиниран финал. Като знаем разноидеологическия профил на 4-те партии, предупредихме, че "реформите" ще са просто "приказки за реформи". Както и че всички мерки ще са функция на готовността за гъвкавост, конформизъм (заради партийната разнородност) и отстъпление. Видяхме и "пилотния" за реформата Закон за здравното осигуряване. Подходът на министъра на здравеопазването е смущаващ при представянето му. Няма координация с управляващите партии, а да не говорим за опозицията. Този законопроект не е очакваният, той предлага палиативни решения без ефективна визия за обозримо бъдеще. Това не е реформа, а реставрация на идеи от стари, отречени модели. Системата се нуждае от дерегулация, приватизация, конкуренция.

Това е похвална идея. Но какво правят там районните здравни инспекции и как ще оценяват "добра медицинска практика"? Ще контролират запрашеността ли? Друг е въпросът, че нерегламентираният контрол без критерии (такива няма в закона!), особено в малки населени места, би бил основание за пристрастно, назидателно отношение, а дори и за корупционен натиск.

В предложенията за проучване на пациентското мнение и прекратяване на договора при системна неудовлетвореност и некачествено обслужване има сериозен заряд популизъм. Без да се дефинират тези понятия и без детайлното им категоризиране, много е вероятно тези мерки да са предубедени и субективни не само от пациенти, а и от районните здравноосигурителни каси (РЗОК). Без ясни критерии ще има ръст на неоснователни жалби, клевети, дори опити за рекет. Само този факт не бива да е самостоятелно основание за прекратяване на договор.

Досега пакетът медицински услуги беше универсален - включваше всичко за внесените 8% осигуровки. Сега стават два: основен това уж ще са социално значимите болести, и допълнителен, който ще се заплаща от пациента и/или ще се покрива от здравнозастрахователен фонд. Тоест за същата сума осигурителни вноски ще се получават по-малко услуги. При тази ограничена достъпност тези, които досега са плащали същото, дали няма да бъдат демотивирани да се осигуряват? Ще се стигне до опорочаване на солидарността, ограничаване на равния достъп и качество, по-ниски нива на саморегулация и по-несправедлива система.

С това нововъведение лекарите императивно се задължават да поемат огромна, нова отговорност. Те трябва да преценяват кого да върнат, което означава и обременена съвест. Българският лекар не заслужава такова отношение! Ако се създаде тази листа, това няма ли да е "смъртна присъда" например за онкоболните, ако не са в пакета терапията при тях е ефективна, ако е системна и циклична.

Не. Поетапното повишаване на размера на осигурителния доход с 5% на година, върху който държавата ще внася вноски, като чак през 2025 г. ще се стигне до 100%, е лицемерие. В същото време лицата с прекъснати права ще ги възстановяват след 15 години вноски с лихвите. Държавата се утвърди като най-некоректния работодател и осигурител. С този текст за още 10 години си осигурява привилегирован статут и "законово" се легализира дискриминационно поведение по признака "заемана длъжност". С това предложение (определено от някои като най-бруталното!) се елиминира погасителната давност според Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и се погазват права и интереси.

Това ново положение, отчитайки статуквото и особено породените от него проблеми, ще се отрази благотворно и на мотивацията, и на обективните възможности на лекаря. Назначаването ще се извършва по реда на Кодекса на труда без изпит. Друго облекчение е това, че специализантът може да провежда теоретичното си обучение във всеки ВУЗ, в който реши, а практическото обучение ще е в базата. За да сме обективни, в здравеопазването трябва да отчитаме и позитивните решения. Наредбата е такова решение.

Вече се установи, че има пробив сканиращите устройства приемат и копия на лични карти. За една болница разходът за устройство е между 7000 и 20 хил. лв., а броят им е близо 400! Опасяваме се това да не са напразно изхарчени пари или някакъв "целеви търг". Главният проблем на лечебните заведения е съвсем в друга посока и аз очаквам скоро да се разгърне в пълна степен. Методиката за финансиране се промени вече има фиксирани бюджети и константни лимити. Не може да има лимити при стопанска дейност и толкова свръхрегулация. Логиката сочи, че фиксираните бюджети пораждат дефицити. А дефицитите освен до неудовлетвореност водят и до корупция. Очаквам много "бурни" пролет и лято в болниците на България, ескалиране на напрежението и чувството за безизходица в мениджърските им екипи, а паралелно с това - неудовлетворени и ругаещи пациенти. Всичко това смачква рейтинги.

Този законопроект, в по-различен вид, беше внесен в 42-рото НС още през ноември 2013 г. от Министерския съвет, но не беше финализиран. Той имаше за цел да транспонира две директиви на Европейския съюз в българското законодателство и страната става част от Обща европейска система за убежище. Аз внесох този текст като бивш председател на комисията по правата на човека, за да не остане напразен и неоценен трудът на всички изредени експерти и за да улесня МВР, предлагайки консенсусен текст. Иначе България може да навлезе в наказателна процедура заради неспазване на срокове. Въвеждат се доста корекции в ЗУБ: установяване на стандарти за определяне на лица, на които е предоставена международна закрила, уеднаквяват се правилата за предоставяне на международна закрила; въвежда се като родов термин думата "закрила" и терминът "международна закрила", който включва статут на бежанец и хуманитарен статут; прецизират се условията на приемане; гаранциите за правата на лицата, търсещи закрила, а също - предоставят се компенсиращи мерки за приемащата държава, които да обезпечат опазването на обществения ред, сигурността и здравето на населението.

Необходимо е да се намери балансът в решаването на проблемите там. Наистина хората имат основание да се оплакват. През миналата година имаше не едно и две оплаквания до Комисията по правата на човека и жалби на гражданите. Споменатият закон много ще улесни този баланс. Непременно трябва да подчертая обаче, че това трябва да стане в рамките на закона и отчитайки факта, че страната ни е част от една съвременна, европейска, цивилизована общност. В този контекст за мен е нелепо, а също приемам като липса на елементарно човешко отношение да се посочват няколко хиляди души бежанци от Сирия в нашата страна като бреме за България. Когато пък на този фон настойчиво и с омраза се говори за затваряне на граници, оценявам това като дълбоко антихуманен акт.