няма вина за нищо; нещата се случват, защото трябва да се случат Животът е като игра на
зарове - понякога печелиш, после прескачаш един ход или три, но никога не знаеш колко точки ще направиш, когато хвърлиш зара. Доброто и злото са братя, както бялото и черното.
Вините не съществуват, има само поуки. Ако си изпуснал вазата,
това означава, че си научил закона за гравитацията и следващия път ще пипаш по-внимателно. Разбира се, не те приканвам да започнеш да чупиш цялата къща - просто се отпусни, не се извинявай за всяко нещо и знай, че всичко, което се случва, има смисъл.
Ние може би не го разбираме, но ангелите - онези,
които са там, горе - положително го знаят Дишай спокойно и живей!
25. RED CHESTNUT (ЧЕРВЕН КЕСТЕН)Това е цветът, който прекъсва пъпната връв (а тя понякога и на четиридесетгодишна възраст още не е срязана) -затова е полезен при "отбиване", особено в комбинация с
Walnut.Има такива едни неспокойни деца, които непрекъснато питат кога ще дойде майка им,
безпокоят се при най-малкото й закъснение и се
чудят какво ли се е случило, като съчиняват какви ли не евентуални злополуки и наранявания. Макар и да знаят, че майка им винаги идва да ги вземе последна, защото работи далече или трябва първо да се преоблече, техният ум препуска бързо към възможни бедствия... а това означава, че прекалено често чуват да се говори за подобни неща. Тези деца живеят живота на другите като свой собствен. Те не се безпокоят толкова за себе си, колкото за околните. С по-малките се държат крайно покровителствено. Често се питат дали не
съществува някакво лекарство, което да направи скъпите им близки неуязвими за каквито и да са беди.
Във всички случаи на Едипов комплекс и майката, и синът би трябвало да взимат
RedChestnut, за да приемат спокойно собствената си идентичност.
Много важно за този тип деца е да бъдат научени на творческа визуализация. Посредством играта те ще могат наистина да изпращат позитивни енергии към този, когото искат да закрилят.
По този начин се обезврежда механизмът на модела, при който негативните мисли привличат действително най-нежеланите ситуации. В края на тази книга ще намерите едно симпатично и ценно упражнение по въпроса.
Надявам се да не изпадна в противоречие с досегашните си твърдения,
като кажа, че не бива да провокираме в децата и комплекса на "спасителя на света". Убедена съм, че е напълно възможно да се внесат подобрения чрез позитивна мисъл, но също така подчертавам, че не бива да се претоварваме с неща, които нямаме сили да реализираме.
Сподели с приятели: