души лекувани безплатно в Пазарджик

Българката ражда първото си дете на 26 години

- Всъщност данните за 2015 година все още не са достъпни, защото НСИ ги публикува през месец април. Изнесената информация в медиите е от регистъра на Министерството на здравеопазването, но тя трябва да бъде допълнена с раждания, които все още не са били отчетени през годината. Също така е необходима статистика и за децата, родени в чужбина. Но няма основание да се очаква, че ще има драстични различия от предходните години. Тенденцията е по-скоро към стабилизиране на нивата, които са достигнати до момента. Статистиката сочи, че у нас се падат 1,5 деца на една жена.

- През последните години всъщност раждаемостта се стабилизира около едно ниво, което е значително по-високо от това в кризисните ни години. Сегашният показател от 1,5 деца на една жена е близък до средноевропейския. Така че ако сравним данните от предишните години, тенденцията е по-скоро към оттласкване от тези ниски равнища. Но все още раждаемостта не позволява да се компенсира отрицателния естествен прираст.

- Точно така. Има стабилизиране през последните години, но все още не може да се балансира естественият прираст, който е отрицателен. А знаете, че загубата на население е следствие на високата смъртност.

- Зависи за кои прогнози става дума. Тези, които се предоставят от НСИ, Евростат и ООН, показват едни и същи тенденции в средносрочна перспектива. Данните сочат, че населението ще продължи да намалява, но с колко точно ще бъде спадът, зависи от много неща - от начина, по който е изработена прогнозата, как ще се изменят процесите и др. Но като цяло процесите, които наблюдаваме през последните 25 години, показват висока смъртност и раждаемост, която е по-ниска от равнището, което е необходимо, висока миграция.

Така че демографските загуби от тях не могат да бъдат компенсирани в средносрочна перспектива.

- Непрекъснато се обсъжда въпросът, че българката решава все по-късно да има дете. Кои са основните причини за това - икономически фактори, кариерата или има и нещо друго?

- Различни са. Като цяло икономическите фактори наистина влияят. Необходимо е повече време младите семейства да придобият финансова стабилност и да осигурят адекватни условия за отглеждането на деца. Някои се стремят към кариера, други искат да отидат да работят в чужбина. Факт е, че има такава тенденция.

- За 2014 година данните сочат, че тя се решава на тази стъпка на 26-годишна възраст.

- По-скоро сме близо до бившите социалистически страни, това е характерна особеност на Източна Европа.

- Много са факторите, свързани с историята на развитие на тези региони. Освен това в социалистическия период тази ранна раждаемост се е насърчавала. Жените преди са раждали на 22 години в тези страни.

- Франция е с относително висока раждаемост, но не е само тя. В скандинавските страни също е много висока. Ирландия също спада към тази категория.

- Имат добре развита семейна политика, но и мигранти, които са с висока раждаемост. Това влияе върху демографския профил на страната. В Ирландия пък например религията също оказва влияние. Поради силното влияние на църквата са забранени абортите и културата е насочена към подкрепа на семейството и жените, които искат да имат повече деца.

- Ако се разглеждат данните, тя наистина намалява. Но все още е по-висока в сравнение с другите етнически групи. Но искам да уточня, че е трудно да се анализира това, защото съдим за раждаемостта по преброяванията. Данните в тях сочат, аКо разгледаме как се изменя средният брой деца по поколения, че има такъв спад и сред ромското население.

- Все още миграцията е интензивна, като цяло тенденцията е повече млади хора да напускат страната.

- Този феномен съвсем не е непознат в Европа. В повечето страни от 60-те години насам има такава тенденция и безбрачните съжителства се превръщат в алтернативна семейна форма. Така хората ги приемат като форма на брачен съюз.

- Швеция, Холандия. Оттам започва тази тенденция през 60-те години и те са първенци по съжителства без брак. Нарастват и извънбрачните раждания. Този процес протича на няколко вълни в Европа и през 90-те години България също става част от третата вълна от този преход и безбрачните съжителства и у нас нарастват.

- Тенденцията е отчетливо възходяща спрямо предишния период през социализма. Тогава тази форма е била нелегитимна. Но сега България е сред първите места по раждания в алтернативни семейни форми.

- Няма универсална рецепта. Политиките трябва да са ориентирани към контекста. Трябва да се вземат предвид всички процеси, които формират демографското възпроизводство на страната. Би било добре, ако има мерки, които подпомагат семействата с деца. По отношение на смъртността - става дума за политики, свързани с подобряване на здравния статус на хората. Това е ключът, чрез който може да се намалят нивата на високата смъртност. Най-трудно може да се влияе върху миграцията, но като цяло тенденцията сочи, че страната ни не е привлекателна за голяма част от младите хора. Трябва да има стимули в това отношение, за да може младежите ни да искат да се реализират тук.

- Така е. В цяла Европа има такъв проблем - на демографско остаряване. Въпросът е, че при нас този процес е по-ускорен. Раждаемостта всъщност започна да намалява още през 60-те години, но през 90-те вече беше постигнато много високо ниво в това отношение. Що се отнася до мерките, се търсят различни варианти. Пенсионната реформа е част от отражението на този проблем. Процесът на стареене влияе на всички обществени системи, на пазара на труда. Затова се търсят начини възрастните хора да останат по-дълго на пазара на труда. Също така част от страните разчитат на външната миграция, те са привлекателни за хора в активна възраст и това стабилизира демографски дадена страна. А у нас все още хората предпочитат да напускат страната ни.

- Засега няма такива индикации. Няма модерна нация, която да е изчезнала. Прогнозите сочат друго - ще има население през следвапщте поне 30 години. Просто трябва да има дебати по темата и да се поставят тези въпроси, защото те са от изключително значение. Засега нямаме основание да се съмняваме в достоверността на научните разработки.

- Би било добре, но според мен регионалните различия в демографски план са отражение на социално-икономическите. Действително е важно да се търсят механизми за смекчаване на тези различия. От една страна, наблюдаваме изключително усложнена демографска картина в северозападните райони, в същото време, където има положителни тенденции, става дума само за големите градове.

***

Визитка

- Доц. д-р Елица Димитрова е ръководител на секция "Възпроизводствени процеси и структури на населението" към Института за изследване на населението и човека при БАН

- Тя работи в област на социално-демографските изследвания, свързани с раждаемост, семейството, социалната политика, здравния статус и стареенето на населението

- Специализирала е в област на демографията и демографските методи в редица престижни университети и институти в Европа и САЩ