1.4.Въздействие върху водите
1.4.1. Състояние
Повърхностни води
Ветроенергтиен парк Сакар е разположен по билните части на планина Сакар с височини между 650 м и 850 м, основно по протежението на път, свързващ селата Българска поляна и Планиново. Хидроложките условия в случая засягат трасето на пътя, което в някои участъци пресича изворните части на деретата, принадлежащи към реките Синаповска, Соколица, Левченска и Канаклийска.
Реките Синаповска и Соколица дренират северните и северозападни склонове на Сакар планина и се вливат съответно в Тунджа и река Сазлийка. Реките Левченска и Канаклийска отводняват южните склонове на Сакар и са леви притоци на Марица.
Обхванатите водосборни площи на деретата в местата на пресичане от пътя са твърде малки – от 80 дка до 120 дка. По тази причина не съществува пряка аналогия с хидрометричните станции, които разполагат с директни наблюдения на оттока. Съществуващите хидрометрични станции, отчитащи оттока от южните и северните склонове на Сакар планина, обхващат значителни водосборни площи – над 200 км2 и е не могат да се използват като аналози за билните части.
Средният отточен модул за района на вятърния парк е определен на 5 л/с.км2 въз основа на средния годишен валеж (632 мм) и отточния коефициент (0,25).
Средногодишното водно количество за деретата, пресичащи пътя в района на ветропарка, е в границите 0,4÷0,6 л/с в зависимост от големината на водосборните площи. Разпределението на тези водни количества в годишен аспект се характеризира със значителна неравномерност.
Отточният режим в района се характеризира с дъждовно подхранване и слабо устойчиво фазово подхранване. Пълноводието е с продължителност около 4-5 месеца, обикновено в периода януари-април, когато се оттичат около 69% от годишната водна маса. Маловодието се проявява в около 4 месеца – от юли до октомври. В този сезон оттокът намалява драстично, дори се наблюдава пресъхване на деретата с продължителност 80÷100 дни.
Високите води в тази част на Сакар се формират от интензивни валежи, които обхващат изцяло малките водосбори, каквито са тези на деретата, пресичани от пътя. Резултатите от анализа на регистрираните високи вълни при хидрометричните станции в този район показват, че максималните модули при обезпеченост 10% са в рамките на 0,5÷0,7 м3/с.км2. Високите води, формирани от водосборните области на деретата при обезпеченост 10%, са оценени в границите 60÷90 л/с в зависимост от големината на площите.
Подземни води
Установените скали в дълбочина в зоната на проекта предопределят формирането на пукнатинен тип подземни води. Същите са привързани към горните части на силно изветрелите, напукани гранити.
Подхранването им е изключително от валежите и снеготопенето. Дренирането на същите е основно към по-ниските нива на скалните разкрития в петата на склоновете, където се явяват като навлажнявания и малкодебитни извори.
В силно грусиралите гранити до грус през валежни периоди и снеготопене се очакват водни нива (В.Н.) с по-високи пиезометрични нива, но с временен характер.
Подземните води следва да се приемат, като пресни, меки с ниска карбонатна агресивност спрямо портландцимент.
За участъка на проучването по-силно са изразени изветрителните процеси в билните заравнености, където скалите прозират на повърхността. Формиран е слой от едрозърнест грус, на места заглинен с дебелина от 0,4 до 1,2 m.
Районът е залесен с тревна и нискостеблена растителност, на места с рядка дървесна растителност. Ровинната дейност на повърхностно стичащите се води е проявена основно в участъците, където няма залесяване на терена, с формиране на плитки оврази до 1,5-2,5 m с широки брегове.
1.4.2. Прогноза за въздействие
а) Строителство
Повърхности води
По време на етапа на строителство ще се изградят фундаментите на отделните ветрогенератори. При доставяне на готови бетонови разтвори няма да се генерират води или отпадъчни продукти, които да оказват негативно влияние върху екологичното състояние на повърхностните води.
Питейното водоснабдяване се предвижда да се реализира чрез осигуряване на минерална вода.
На етапа на строителство на строителната площадка ще се осигурят химически тоалетни. Изграждането на задържателен резервоар за събиране на битово фекални води не е удачно от гледна точка на разстоянието между отделните ветрогенератори.
Подземни води
При доставяне на готови бетонови разтвори няма да се генерират води или отпадъчни продукти, които да оказват влияние върху екологичното състояние на подземните води.
б) Експлоатация
Повърхности води
Експлоатацията на ветропарка, както е посочено по-горе, не е свързана с използване на вода и генериране на отпадъчни води.
Ще се използва вода за битови нужди на обслужващия електрическата подстанция персонал. Ще се изгради сградна водоснабдителна инсталация. Водата ще се доставя с водоноски или от собствен водоизточник.
При обслужването на подстанцията ще се генерират битово-фекални води. Предвижда се изграждане на задържателен резервоар от водонепропускливи елементи, която периодично ще се почиства и извозва със специализирана техника.
Подземни води
През този етап не се очаква въздействие върху режима, характера и запасите на подземни води
в) Закриване и рекултивация
По време на закриването и рекултивацията се препоръчва да се осигурят химически тоалетни.
През етапа на закриване и рекултивация няма да бъде повлиян режима на подземните води.
1.5.Въздействие върху земните недра и минералното разнообразие
1.5.1.Състояние
По-голямата част от Сакар е изградена от гранитен батолит с палеозойска възраст, който е ограден от метаморфна мантия (гнайси, амфиболити, шисти и др.), които са значително натрошени. Тази ниска планина, остатък от много стара суша, има добре заоблени очертания със слабо разчленено било и стъпаловидно спускащи се склонове, нарязани от доста гъста речнодолова мрежа.
В Сакар планина се добиват полиметални руди (с. Устрем, Тополовградско). Планината разполага и с находища на барит. Има и разработени кариери за добиване на скали и главно на мрамор.
Разнообразни са находищата на нерудни полезни изкопаеми. Гранит, мрамор и габро се добиват при Гранитово, Елховско, около Тополовград, Малкотърновско и др. Със стопанско значение са варовиците и пясъците.
1.5.2.Прогноза за въздействие
а) Строителство
През етапа на строителството ще се извършват изкопни дейности на 90 площадки с оглед монтиране на съоръженията. За тази цел въздействието върху геоложката основа ще бъде значително поради обствоятелството, че ще бъдат изградени 90 монтажни площадки - фундаменти. Незначителната дълбочина на фундиране не предполага намаляване на устойчивостта на геоложката среда.
б) Експлоатация
Не се очаква влияние върху здравината на фундамента, ако бъдат изпълнени предписанията относно метода на фундиране.
По време на реализиране на инвестиционното предложение няма да бъдат добивани строителни материали.
в) Закриване и рекултивация
На този етап не се предвиждат съществени въздействия върху земните недра.
1.6.Въздействие върху ландшафта
1.8.1.1.Състояние
„Зелена енергия - Сакар”, предвижда да се изгради ветрогенераторен парк, състоящ се от 90 вятърни генератора с мощност от 2 до 3 MW и прилежащата им инфраструктура. Ветрогенераторите ще са разположени линейно по билото на планина Сакар в посока изток – запад с приблизителна дължина 28 km.
Съгласно регионалното ландшафтно райониране на България обектът попада в:
Г. Междупланинска зонална област на Тракийската низина и югоизточнобългарските ниски планини.
ХХІ. Сакаро-Дервентска ландшафтна подобласт
117. Сакарски ландшафтен район
Обозначените буквени и числени индекси означават ландшафтна област, подобласт и райони и съответстват на възприетото Регионално ландшафтно райониране на страната.
Съгласно типологичното ландшафтно райониране на България обектът попада в следните ландшафтни структури:
4. Клас
|
Планински ландшафти
|
4.9.Тип
|
Ландшафти на субсредиземноморските нископланински гори
|
4.9.20. Подтип
|
Ландшафти на нископланинските ксерофитно-храстови гори
|
4.9.20.49. Група
|
Ландшафти на нископланинските ксерофитно-храстови гори върху мрамори и варовици
|
Числените индекси на ландшафтните таксономични рангове са от “Типологично ландшафтно райониране” на страната и отразяват ландшафтите от разглежданата територия.
1.8.1.2.Прогноза за въздействие
а) Строителство
По време на строителството на инвестиционното предложение ще се получат незначителни и частични изменения на ландшафтите. Измененията ще бъдат целенасочени и необратими и ще засегнат площите заети от фундаментите на генераторите, пътищата за тяхното обслужване за достъп до тях.
По време на строителството социално-икономическите функции на ландшафта като цяло няма да бъдат изменени.
б) Експлоатация
По време на експлоатацията на ветропарка структурата на ландшафтите ще се запази, с изключение на площта засегната от фундаментите на ветрогенераторите и новите пътища.
в) Закриване и рекултивация
При закриване на обекта и рекултивацията ще се използва комплекс от дейности, целящи възстановяване на естетическите качества на ландшафтите.
Извод
1.В регионален ландшафтен аспект от реализацията на инвестиционното предложение няма да настъпят значителни антропогенни изменения в ландшафта.
2. По-съществени ще бъдат измененията от ландшафтно-естетическа гледна точка, чрез комплексно сетивно въздействие (зрително и обемно-пространствено), тъй като генераторите ще се виждат от голямо разстояние и общият вид на ландшафта ще бъде частично променен. Във визуалния облик ще се появят елементи с антропогенен произход.
1.7.Въздействие върху природните обекти
1.7.1.Състояние
Територията на ветропарка не засяга защитени територии. Най-близко разположените защитени територии са както следва: ПЗ „Долмени“, ЗМ „Бакърлията“, ПЗ „Хайдушка дупка“, ПЗ „Дервишка могила“, ПЗ „Находище на див божур“.
1.7.2.Прогноза за въздействие
а)Строителство
Изграждането на ветропарка няма да има въздействие върху защитените територии.
б) Експлоатация
Както по време на изграждането, така и през периода на експлоатация ветропарка няма да има въздействие върху защитените територии, тъй като разстоянието между него и защитените територии е значително.
в) Закриване и рекултивация
На този етап не се очакват въздействия върху защитените територии.
1.8.Въздействие върху биологичното разнообразие и неговите елементи
1.8.1. Растителност и местообитания
1.8.1.1.Състояние
Територията на инвестиционното предложение попада в северната част на планината Сакар.
Според горско-растителното райониране, обхванатата територия попада в Долния равнинен, равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0–900 m н. в.), в т. ч., както в долната му част – в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори (0–600 m н. в.), така и в горната – в подпояса на хълмисто-предпланинските дъбови гори (600–900 m н. в.). Климатът е с преходноконтинентални и преходносредиземноморски, а в най-ниските части в този район на страната – най-вече по долината на р. Марица (на запад до планината) – и със средиземноморски характеристики.
Различните части на територията са заети, както от гори и храсталачни терени, така и от открити площи, в т. ч. и от обработваеми и необработваеми агроландшафти. Отделните части (дялове), както и планината като цяло, обаче, са преобладаващо с горски характер – заети са в най-силна степен от гори и храсталачни съобщества. Въпреки южното разположение на планината и характерните за района засушавания през топлата част на годината, както и бедните на различни места почви, тук са налице, както ниско-, така и високопродуктивни гори. Естествените гори са с основни лесообразуватели дъбовете (Quercus sp.), като не са рядкост и чистите дъбови насаждения. На различни места са налице и значителни по площ горски култури, в т. ч. от иглолистни, при това, както от по-подходящия за почвено-климатичните условия тук вид – черен бор (Pinus nigra Arn.), така и от по-неподходящия – бял бор (Pinus sylvestris L.), а също и от широколистни, в т. ч. както възрастни и средновъзрастни, така и млади (на места са налице млади горски култури най-вече от кедри (Cedrus sp.) и от дъбове). Дървенистата (от видове дървета и храсти) растителност, както като цяло, така и тази с естествен произход, в района на обекта и тази част на страната, е разнообразна по видов състав.
1.8.1.2.Прогноза за въздействие
а) Строителство
Растителност и местообитания
При строителството на ветропарка ще се изградят фундаментите на 90 вятърни генератора с обща площ около 65 дка. Фундаментите ще бъдат с кръгла форма, с диаметри 19 m и дълбочина на изкопа 2.60 m. Непосредствено до всеки фундамент ще се изгради площадка за кран с площ около 1,5дка, което ще засегне общо 135 дка. Подстанцията ще бъде с площ от 4 дка.
Общата засегната площ ще бъде 280 дка. От тази площ трайно ще бъдат повлияни 65 дка, поради циментиране. Останалата площ от монтажните площадки и пътищата – общо 215 дка ще бъдат засипани с инертен, водопропусклив материал - пясък и чакъл. От тях 135 дка (монтажните площадки) след приключване на строителството ще бъдат възстановени.
Върху тези площи ще бъдат засегнати и унищожени части от ценопопулации на характерни за района видове. На същата територия ще бъдат преобразувани и урбанизирани производни и вторични местообитания. По време на строителството се очаква и въздействие на растителността и местообитанията в съседни на площадките територии и покрай пътищата, по които ще се придвижват строителните материали. При строителството на ветропарка не се предвижда да се заемат други територии, освен посочените по-горе. Предвиденият терен за технологични нужди ще поеме обслужването на строителните работи, а при експлоатацията на територия – технологичното обслужване.
Нарушенията от изкопните работи са краткотрайни, временни и необратими на циментираните площадки. При рекултивирането на нарушените площи значителна част от нарушената растителна покривка ще се възстанови.
Други видове въздействия върху флората и растителността – от въздуха, водите и отпадъците няма да бъдат значими. Замърсяване на въздуха може да има в района на площадките само по време на строителните работи и монтиране на съоръженията. Отделяните прахови емисии от тези дейности не представляват опасност за флората и растителността. Източник на замърсяване на въздуха ще бъдат газовете, отделяни от двигателите с вътрешно горене – CO, NOx, въглеводороди. Въздействието от тях е незначително и временно – до завършване на строителните работи. Замърсяване на флората и растителността може да се получи при аварийни ситуации – разливане на нефтопродукти, което ще бъде локално, временно и незначително по обхват.
б) Експлоатация
По време на експлоатацията не се очакват съществени въздействия върху растителността и типовете местообитания. Анализът на инвестиционното предложение показва, че експлоатацията на обекта не е свързана с отделянето на емисии, отпадъчни води и отпадъци, които биха могли да въздействат отрицателно върху флората и растителността. Не се очакват разливи на нефтопродукти и замърсяване на почвата и чрез нея въздействие върху растителността. Съществува малка вероятност от авария, но и в този случай въздействието ще бъде локално и временно, до отстраняването на аварията.
в) Закриване и рекултивация
След закриване на обекта се предвижда рекултивиране на територията. При ликвидирането на постройките и съоръженията, извозване на строителните отпадъци и насипване с почва в направените изкопи ще се отделят прах и CO, NОx и въглеводороди от двигателите с вътрешно горене. Въздействието от тях е незначително и временно – до завършване на рекултивацията. Въздействието върху растителността ще бъде минимално.
Рекултивацията трябва да се проведе по проект, изготвен във връзка с бъдещото ползване на терена, с разработени техническа и биологична част, като при биологичната рекултивация се използват видове, които ще осигурят бърз ефект и ще са устойчиви къв променените условия.
1.8.2.Фауна
1.8.2.1.Състояние
Орнитофауната в района на обекта е от видове, характерни за ниски надморски височини, в т. ч. както за планински, така и за равнинни части на страната, вкл. и от видове, срещащи се или най-характерни за най-южните части на страната, в т. ч. за ниски планини или планински райони там – Източни Родопи, Сакар, Дервентски възвишения, Странджа.
В зоогеографски аспект орнитофауната е от видове, характерни за областта Палеарктика и по-конкретно от видове, обитаващи предимно умерените географски ширини, като в района се срещат и значителен брой видове с южно разположени върху територията на субконтинента Европа ареали, т. е. с ареали във или и в Средиземноморската подобласт на Палеарктика.
Регистрираните видове птици в района на инвестиционното предложение,по време на гнездовия период са 79.
За предимно гористия район, сред който попадат точките на обекта, този видов състав на гнездовата орнитофауна може да бъде оценен като богат.
Разгледани във фаунистичен аспект, 51 (62,96%) от видовете са пойни (разр. Ploceiformes (Passeriformes), подразр. Oscines), а останалите 30 (37,04%) – непойни (Nonpasseres)(при съотношение 1,7:1), т. е. при значително по-голям брой на пойните видове, което е нормално като резултат, особено за територии в страната, заети преобладаващо от гори и храсталачни съобщества, какъвто е и изследваният район. Тези видове принадлежат към 11 разреда, 28 семейства (12 при непойните и 16 при пойните) и 55 рода (23 непойни и 32 пойни).
По отношение на характера на присъствието им в района като постоянни могат да бъдат посочени 42 (51,85%), а като гнездещи прелетници – 39 (48,15%) от видовете. Поради южното му разположение и по принцип меките зимни сезони в района, тук през топли зими остават и са регистрирани да зимуват индивиди на някои от видовете гнездещи прелетници – като такива могат да бъдат посочени поне 7 (17,95%) от тях.
От видовете, серщащи се в района на инвестиционното предложение, откритогнездещите силно преобладават над типичните закритогнездещи – съответно 62 (76,54%) срещу само 19 (23,46%).
Разгледани в екологичен аспект – на първо място по екологични групи – тези видове могат да бъдат разпределени по следния начин:
-
дървесно-храстови – 32 (39,51 %);
-
наземно-дървесни – 21 (25,93 %);
-
наземни – 9 (11,11 %);
-
околоводни – 3 (3,70 %);
-
ловуващи във или от въздуха – 16 (19,75 %);
Като добре изявени петрофилни видове в различни части на страната могат да бъдат посочени само 3 от видовете срещани в района – черен щъркел, скален орел и гарван мършар, но поради липсата в изследвания район на подходящи (достатъчно високи и стръмни, т. е. непристъпни) скални масиви, тези видове тук гнездят по едроразмерни (и високи) дървета. Общо като гнездещи в каменисти терени и по скални масиви могат да бъдат посочени 13 вида. Липсата в проучвания район на достатъчно високи, стръмни и, поради това, недостъпни скални масиви е причината да не са в състояние да се изявят като петрофилни(скалолюбиви) или и като такива, т. е. като петрофилни и частично петрофилни, всички тези видове. Добри условия за гнездене при тази група от видове в различни части на обхванатия район има на практика само за видовете каменарчета (Oenanthe sp.), от които, както е посочено по-горе, като гнездещи тук са регистрирани само 2 вида.
Само в населените места в района е регистрирано присъствие и гнездене при 11 (13,58%) от видовете, без всички те да са от групата на завършените (пълните) синурбанисти (такива са само 5 от тези видове – бял щъркел, полудив гълъб, гугутка, селска лястовица, домашно врабче).
Регистрираните видове птици в района на ИП, по време на гнездовия период и сезонните миграции, са около 100.
На базата на направения по-горе анализ може да се заключи, че:
-
В изследвания район по време на гнездовия период са установени 79 вида птици;
-
В изследвания район по време на гнездовия период и сезонните миграции са установени около 100 вида птици. Този видов състав, като гнездова орнитофауна в горе описания предимно горист нископланински район, може да бъде оценен като богат;
-
С най-голям брой е представен разредът на пойните птици – 62,96% от общия брой на видовете;
-
Най-голям е процентът на видовете, свързани (при гнезденето или и при храненето си) с дървесна и храстова растителност, в т.ч. и с такава с горски характер, – над 75%, като това е следствие от гористия характер на тази част на планината.
По-долу в Таблица 1.8.2.1-1, са дадени видовете от Стандартния Натура 2000 формуляр за Защитена зона „Сакар-BG0002021“. Като срещу тези, които са регистрирани на терена, по време на теренните наблюдения, е посочен характерът на полета, както и броят на регистрираните индивиди.
Таблица 1.8.2.1-1Срещаемост и особености на полета на видовете, включени в Стандартния Натура 2000 формуляр за Защитена зона „Сакар-BG0002021“, в района на ИП
Код
|
Вид
|
Срещаемост
|
Особености на полета
|
ПТИЦИ, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC
|
A196
|
Chlidonias hybridus
Белобуза рибарка
|
−
|
|
A078
|
Gyps fulvus
Белоглав лешояд
|
+
|
|
A060
|
Aythya nyroca
Белоока потапница
|
−
|
|
A403
|
Buteo rufinus
Белоопашат мишелов
|
−
|
|
A075
|
Haliaeetus albicilla
Белоопашат морски орел
|
−
|
|
A433
|
Lanius nubicus
Белочела сврачка
|
−
|
|
A095
|
Falco naumanni
Белошипа ветрушка
|
−
|
|
A031
|
Ciconia ciconia
Бял щъркел
|
+
в населените места
|
Реещ (планиращ)
|
A097
|
Falco vespertinus
Вечерна ветрушка
|
−
|
|
A021
|
Botaurus stellaris
Голям воден бик
|
−
|
|
A090
|
Aquila clanga
Голям креслив орел
|
−
|
|
A439
|
Hippolais olivetorum
Голям маслинов присмехулник
|
−
|
|
A154
|
Gallinago media
Голяма бекасина
|
−
|
|
A027
|
Egretta alba
Голяма бяла чапла
|
−
|
|
A246
|
Lullula arborea
Горска чучулига
|
+
|
Активен (махащ)
|
A379
|
Emberiza hortulana
Градинска овесарка
|
+
|
Активен
|
A024
|
Ardeola ralloides
Гривеста чапла
|
−
|
|
A242
|
Melanocorypha calandra
Дебелоклюна чучулига
|
−
|
|
A077
|
Neophron percnopterus
Египетски лешояд
|
−
|
|
A229
|
Alcedo atthis
Земеродно рибарче
|
−
|
|
A224
|
Caprimulgus europaeus
Козодой
|
+
|
Активен
|
A131
|
Himantopus himantopus
Кокилобегач
|
−
|
|
A404
|
Aquila heliaca
Кръстат (царски) орел
|
+
|
Реещ
|
A020
|
Pelecanus crispus
Къдроглав пеликан
|
−
|
|
A402
|
Accipiter brevipes
Късопръст ястреб
|
−
|
|
A243
|
Calandrella brachydactyla
Късопръста чучулига
|
−
|
|
A084
|
Circus pygargus
Ливаден блатар
|
−
|
|
A122
|
Crex crex
Ливаден дърдавец
|
−
|
|
A511
|
Falco cherrug
Ловен сокол
|
−
|
|
A026
|
Egretta garzetta
Малка бяла чапла
|
−
|
|
A022
|
Ixobrychus minutus
Малък воден бик
|
−
|
|
A166
|
Tringa glareola
Малък горски водобегач
|
−
|
|
A393
|
Phalacrocorax pygmeus
Малък корморан
|
−
|
|
A089
|
Aquila pomarina
Малък креслив орел
|
−
|
|
A068
|
Mergus albellus
Малък нирец
|
−
|
|
A092
|
Hieraaetus pennatus
Малък орел
|
+
|
Реещ
|
A098
|
Falco columbarius
Малък сокол
|
−
|
|
A293
|
Acrocephalus melanopogon
Мустакато шаварче
|
−
|
|
A023
|
Nycticorax nycticorax
Нощна чапла
|
−
|
|
A080
|
Circaetus gallicus
Орел змияр
|
+
|
Реещ
|
A094
|
Pandion haliaetus
Орел рибар
|
−
|
|
A072
|
Pernis apivorus
Осояд
|
+
|
Реещ
|
A038
|
Cygnus cygnus
Поен лебед
|
−
|
|
A255
|
Anthus campestris
Полска бъбрица
|
−
|
|
A082
|
Circus cyaneus
Полски блатар
|
−
|
|
A442
|
Ficedula semitorquata
Полубеловрата мухоловка
|
−
|
|
A193
|
Sterna hirundo
Речна рибарка
|
−
|
|
A019
|
Pelecanus onocrotalus
Розов пеликан
|
−
|
|
A029
|
Ardea purpurea
Ръждива чапла
|
−
|
|
A234
|
Picus canus
Сив кълвач
|
−
|
|
A231
|
Coracias garrulus
Синявица
|
−
|
|
A429
|
Dendrocopos syriacus
Сирийски пъстър кълвач
|
+
в населените места
|
Активен
|
A091
|
Aquila chrysaetos
Скален орел
|
+
|
Реещ
|
A103
|
Falco peregrinus
Сокол скитник
|
−
|
|
A238
|
Dendrocopos medius
Среден пъстър кълвач
|
−
|
|
A083
|
Circus macrourus
Степен блатар
|
−
|
|
A081
|
Circus aeruginosus
Тръстиков блатар
|
−
|
|
A133
|
Burhinus oedicnemus
Турилик
|
−
|
|
A320
|
Ficedula parva
Червеногуша мухоловка
|
−
|
|
A338
|
Lanius collurio
Червеногърба сврачка
|
+
|
Активен
|
A236
|
Dryocopus martius
Черен кълвач
|
+
|
Активен
|
A030
|
Ciconia nigra
Черен щъркел
|
+
|
Реещ
|
A073
|
Milvus migrans
Черна каня
|
−
|
|
A197
|
Chlidonias niger
Черна рибарка
|
−
|
|
A533
|
Oenanthe pleschanka
Черногърбо каменарче
|
−
|
|
A339
|
Lanius minor
Черночела сврачка
|
−
|
|
A307
|
Sylvia nisoria
Ястребогушо коприварче
|
−
|
|
A198
|
Chlidonias leucopterus
Белокрила рибарка
|
−
|
|
A048
|
Tadorna tadorna
Бял ангъч
|
−
|
|
A005
|
Podiceps cristatus
Голям гмурец
|
−
|
|
A165
|
Tringa ochropus
Голям горски водобегач
|
−
|
|
A164
|
Tringa nebularia
Голям зеленоног водобегач
|
−
|
|
A017
|
Phalacrocorax carbo
Голям корморан
|
−
|
|
A041
|
Anser albifrons
Голяма белочела гъска
|
−
|
|
A155
|
Scolopax rusticola
Горски бекас
|
−
|
|
A459
|
Larus cachinnans
Жълтокрака чайка
|
−
|
|
A053
|
Anas platyrhynchos
Зеленоглава патица
|
−
|
|
A123
|
Gallinula chloropus
Зеленоножка
|
−
|
|
A052
|
Anas crecca
Зимно бърне
|
−
|
|
A059
|
Aythya ferina
Кафявоглава потапница
|
−
|
|
A061
|
Aythya fuligula
Качулата потапница
|
−
|
|
A056
|
Anas clypeata
Клопач
|
−
|
|
A118
|
Rallus aquaticus
Крещалец
|
−
|
|
A168
|
Actitis hypoleucos
Късокрил кюкавец
|
−
|
|
A125
|
Fulica atra
Лиска
|
−
|
|
A055
|
Anas querquedula
Лятно бърне
|
−
|
|
A152
|
Lymnocryptes minimus
Малка бекасина
|
−
|
|
A183
|
Larus fuscus
Малка черногърба чайка
|
−
|
|
A004
|
Tachybaptus ruficollis
Малък гмурец
|
−
|
|
A163
|
Tringa stagnatilis
Малък зеленоног водобегач
|
−
|
|
A162
|
Tringa totanus
Малък червеноног водобегач
|
−
|
|
A086
|
Accipiter nisus
Малък ястреб
|
+
|
Реещ (и активен)
|
A036
|
Cygnus olor
Ням лебед
|
−
|
|
A087
|
Buteo buteo
Обикновен мишелов
|
+
|
Реещ
|
A230
|
Merops apiaster
Обикновен пчелояд
|
+
|
Активен
|
A099
|
Falco subbuteo
Орко
|
−
|
|
A136
|
Charadrius dubius
Речен дъждосвирец
|
−
|
|
A179
|
Larus ridibundus
Речна чайка
|
−
|
|
A088
|
Buteo lagopus
Северен мишелов
|
−
|
|
A043
|
Anser anser
Сива гъска
|
−
|
|
A051
|
Anas strepera
Сива патица
|
−
|
|
A028
|
Ardea cinerea
Сива чапла
|
−
|
|
A153
|
Gallinago gallinago
Средна бекасина
|
−
|
|
A509
|
Aquila nipalensis
Степен орел
|
−
|
|
A130
|
Haematopus ostralegus
Стридояд
|
−
|
|
A058
|
Netta rufina
Червеноклюна потапница
|
−
|
|
A096
|
Falco tinnunculus
Черношипа ветрушка
|
−
|
|
A054
|
Anas acuta
Шилоопашата патица
|
−
|
|
Мотивация
|
|
C
|
Южен славей
Luscinia megarhynchos
|
+
|
Активен
|
C
|
Блед бързолет
Apus pallidus
|
−
|
|
C
|
Домашна кукумявка
Athene noctua
|
+
в населените места
|
Активен
|
C
|
Обикновено конопарче
Carduelis cannabina
|
+
|
Активен
|
C
|
Зеленика
Carduelis chloris
|
+
|
Активен
|
D
|
Чавка
Corvus monedula
|
+
в населените места
|
Активен и реещ
|
C
|
Пъдпъдък
Coturnix coturnix
|
−
|
|
C
|
Сивоглава овесарка
Emberiza cia
|
−
|
|
C
|
Зеленогуша овесарка
Emberiza cirlus
|
+
|
Активен
|
C
|
Черноглава овесарка
Emberiza melanocephala
|
+
|
Активен
|
C
|
Червеногръдка
Erithacus rubecula
|
+
|
Активен
|
C
|
Обикновена чинка
Fringilla coelebs
|
+
|
Активен
|
C
|
Качулата чучулига
Galerida cristata
|
+
|
Активен
|
C
|
Полска чучулига
Alauda arvensis
|
+
|
Активен
|
C
|
Въртошийка
Jynx torquilla
|
−
|
|
C
|
Поен дрозд
Turdus philomelos
|
+
|
Активен
|
C
|
Сива овесарка
Miliaria calandra
|
+
|
Активен
|
C
|
Планинска стърчиопашка
Motacilla cinerea
|
−
|
|
C
|
Испанско каменарче
Oenanthe hispanica
|
−
|
|
C
|
Чухал
Otus scops
|
+
|
Активен
|
C
|
Син синигер
Parus caeruleus
|
+
|
Активен
|
C
|
Жалобен синигер
Parus lugubris
|
+
|
Активен
|
C
|
Лъскавоглав синигер
Parus palustris
|
−
|
|
C
|
Зелен кълвач
Picus viridis
|
+
|
Активен
|
C
|
Торбогнезден синигер
Remiz pendulinus
|
−
|
|
C
|
Черногушо ливадарче
Saxicola torquata
|
+
|
Активен
|
C
|
Голямо черноглаво коприварче
Sylvia atricapilla
|
+
|
Активен
|
C
|
Червеногушото коприварче
Sylvia cantillans
|
−
|
|
C
|
Кос
Turdus merula
|
+
|
Активен
|
C
|
Селска лястовица
Hirundo rustica
|
+
|
Активен
|
Както може да се види от таблицата, с реещ (или и с реещ), в това число и с бавен полет, са 10 от изброените видове - белият щъркел, кръстатият орел, малкият орел, орелът-змияр, осоядът, скалният орел, черният щъркел, малкият ястреб, обикновенният мишелов и чавката. От тези видове, чавката и малкият ястреб са доста по-дребноразмерни (най-дребноразмерните) от тази група видове, а освен това имат твърде маневрен и бърз полет. Останалите осем вида летят с по-бавен полет, но при необходимост (при нападение от други видове, в близост до различни препятствия и др.) са в състояние и са наблюдавани да предприемат резки маневрирания в различни посоки (надолу, нагоре, в страни).
Останалите от регистрираните видове (от включените в Стандартния формуляр) летят с бърз или с достатъчно бърз махащ (активен) полет и различните препятствия не представляват проблем за тях.
От бозайниците широко разпространени са различни видове земеровки, мишки, къртицата (Talpa europaea), катерицата (Sciurus vulgaris), сърната (Capreolus capreolus), дивата свиня (Sus scrofa), дивият заек (Lepus europaeus), лисицата (Vulpes vulpes), дивата котка (Felis sylvestris), белката (Martes foina), язовецът (Meles meles), вълкът (Canis lupus). Особено характерен е чакалът (Canis aureus), който обитава гористи местности, най-често близо до открити пространства.
За този район е характерна богата херпетофауна. Срещат балкански гекон (Cyrtodactylus kotschyi), змиегущер (Ophisaurus apodus), ивичест гущер (Lacerta trilineata), змия червейница (Typhlops vermicularis), турска боа (Eryx jaculus) и други видове със средиземноморско разпространение. Широко разпространени са зелен гущер (Lacerta viridis), скален гущер (Podarcis muralis), медянка (Coronella austriaca) и др. Типично планински елементи липсват.
От насекомите са характерни бръмбарите от семейството на чернотелите, представени тук от множество видове. Пеперудите са редки, сред тях има ендемични видове Doritis apolinius и др. Най-богатата и характерна група насекоми са скакалците, което е свойствено за степния характер на района (Pachitilus migratorius, Acridium aegyptium). Разпространени са и термитите (Reticulitermes lucifugus), които добре подчертават субтропичния характер на отделните фаунистични елементи.
От другите членестоноги най-голямо значение имат паякообразните (скорпиони, паяци и др.), които са добре представени и отчасти проучени. От скорпионите е известен Euscorpius italicus, който е един от елементите на средиземноморската фауна. Типичен степен елемент е единственият от най-едрите паякообразни – сулпугата Galeodes graecus, която е присъща на района със северозападна граница на разпространение до Дервишка могила. От паяците със степен произход трябва да посочим тракийският отровен паяк (черната вдовица) Latrodectus tredecimguttatus, широко разпространен в района.
1.8.2.2. Прогноза за въздействие
Потенциалните въздействия се изразяват главно в нарушаване на естествените територии. Изграждането на ветрогенератори в ЗЗ или в периферията им може да създаде безпокойство, пряка загуба на местообитания или фрагментация от изгражданата инфраструктура. Създава се значителен кумулативен ефект върху флора, фауна, биологично разнообразие и по-специално върху птиците. Ефектът се засилва с увеличаване на броя на ветрогенераторите.
а) Строителство
Настъпва прогонване на птици и други видове животни причинено от безпокойство от визуални, шумови и вибрационни въздействия, както и в резултат на движение на превозни средства. Възможна е и пряка загуба на индивиди и местообитания.
б) Експлоатация
Основно въздействие се оказва върху птиците. То се изразява с безпокойство, прогонване от местообитания и риск от сблъсък, което се отнася до голяма степен за реещите се птици.
в) Закриване и рекултивация
Очаква се прогонване на птици и други видове животни причинено от безпокойство от визуални, шумови и вибрационни въздействия, както и в резултат на засилено движение на превозни средства.
1.9. Въздействие върху защитените територии и единични и групови паметници на културата
1.9.1.Състояние
В Република България Националният институт за паметниците на културата (НИПК) декларира за паметници на културата, на основание чл. 7, ал. 1, т 1. от Правилника за устройството и задачите на Националния институт за паметниците на културата, приет с Постановление на Министерския съвет N 38 от 27 март 2000 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 2000 г). и по смисъла на чл. 6, ал. 4, т. 1 от Наредба N 5 на Министъра на културата (обн. ДВ, бр. 60 от 1998 г., изм. 2001 г.) всички археологически обекти на територията на страната.
В близост до територията на ветропарка за производство на електроенергия има паметници на културата от различни исторически епохи.
Състоянието на културно-историческото наследство в обхвата на територията на ветропарка ще бъде представено чрез декларираните и регистрирани паметници на културата.
Очаква се отговор на Националния институт за паметниците на културата за наличието на паметници на културата в разглеждания териториален обхват.
1.9.2.Прогноза за въздействие
а)Строителство
Предвид големия брой на ветрогенераторите, инвестиционното предложение е възможно да включи терени с наличие или терени в близост до паметници на културно-историческото наследство.
Възможностите за опазване на археологическото наследство, разположено в близост до територията на ветроенергийния парк, и мерките за предотвратяване, намаляване или компенсиране на отрицателните въздействия върху културно-историческото наследство включват:
-
Извършване на проучвания с цел идентифициране на място на съществуващи археологически паметници, евентуално откриване на нови и включването им като елемент от общата ландшафтна структура на територията с научно-познавателна стойност. Това налага теренно археологическо проучване, извършено от археолог, по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) и на Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България (обн. ДВ, бр. 12 от 1997 г.).
-
Опазване на паметниците на културата и зоната около тях по време на строителството на ветроенергийния парк. Организацията и извършването на строителните работи следва да бъдат подчинени на опазване и съхраняване на паметници на културата, особено по време на изкопно-насипните работи и извозване на земните маси – дейности, които крият риск от увреждане и създават опасност от разрушения върху вече разкрити и изявени, или все още неразкрити археологически паметници на културата.
-
При евентуално разкриване на нови археологически паметници на разглежданата територия, при реализирането на проекта за ветроенергийния парк, следва незабавно да бъдат информирани съответните органи и институции, и предприети действия, съгласно нормативната уредба в Република България.
-
За всички други действия, засягащи археологически паметници на културата, се носи административна или наказателна отговорност в съответствие с действащото в страната на съответния етап законодателство.
б)Експлоатация
Не се очакват преки въздействия върху археологическите обекти на територията по време на експлоатация на обекта, при положение, че по време на строителството са спазени препоръките на базата на анализите и оценките.
в) Закриване и рекултивация
Не се очакват преки въздействия върху археологическите обекти на територията при закриване и рекултивация на обекта, при положение, че по време на строителството и експлоатацията са спазени препоръките на базата на анализите и оценките.
Изводи:
На базата на анализа, оценката и прогнозата за предполагаемите въздействия върху околната среда и конкретно върху паметниците на културно-историческото наследства могат да се направят следните изводи:
Изхождайки от факта, че по данни на науката от предполагаемите паметници на културата в Република България са разкрити едва около 20 – 25 % (от 1/5 до 1/4) от тях е законово регламентирано, че при разкриване на археологически паметници при извършване на строителни и други работи е задължително да бъдат информирани веднага най-близкия Археологически музеи и Националния институт за паметниците на културата (чл. 18 от Закона за паметниците на културата и музеите, обн. ДВ, бр. 29 от 1969 г., с последвалите многократно изменения и допълнения).
1.10. Въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси
Инвестиционното предложение по своя характер не предполага въздействие от естествени вещества и процеси, както и на антропогенни процеси. В етапите на строителство, демонтаж и рекултивация се предвижда използването на строителна техника и механизация. В резултат на нейната работа се очаква отделянето на неорганизирани прахо-газови емисии, чиито състав и въздействие на отделните компоненти е даден в Таблица 1.10-1.
Сподели с приятели: |