Зелена енергия сакар”

Ветроенергтиен парк Сакар е разположен по билните части на планина Сакар с височини между 650 м и 850 м, основно по протежението на път, свързващ селата Българска поляна и Планиново. Хидроложките условия в случая засягат трасето на пътя, което в някои участъци пресича изворните части на деретата, принадлежащи към реките Синаповска, Соколица, Левченска и Канаклийска.

Реките Синаповска и Соколица дренират северните и северозападни склонове на Сакар планина и се вливат съответно в Тунджа и река Сазлийка. Реките Левченска и Канаклийска отводняват южните склонове на Сакар и са леви притоци на Марица.

Обхванатите водосборни площи на деретата в местата на пресичане от пътя са твърде малки – от 80 дка до 120 дка. По тази причина не съществува пряка аналогия с хидрометричните станции, които разполагат с директни наблюдения на оттока. Съществуващите хидрометрични станции, отчитащи оттока от южните и северните склонове на Сакар планина, обхващат значителни водосборни площи – над 200 км² и е не могат да се използват като аналози за билните части.

Средният отточен модул за района на вятърния парк е определен на 5 л/с.км² въз основа на средния годишен валеж (632 мм) и отточния коефициент (0,25).

Средногодишното водно количество за деретата, пресичащи пътя в района на ветропарка, е в границите 0,4÷0,6 л/с в зависимост от големината на водосборните площи. Разпределението на тези водни количества в годишен аспект се характеризира със значителна неравномерност.

Отточният режим в района се характеризира с дъждовно подхранване и слабо устойчиво фазово подхранване. Пълноводието е с продължителност около 4-5 месеца, обикновено в периода януари-април, когато се оттичат около 69% от годишната водна маса. Маловодието се проявява в около 4 месеца – от юли до октомври. В този сезон оттокът намалява драстично, дори се наблюдава пресъхване на деретата с продължителност 80÷100 дни.

Високите води в тази част на Сакар се формират от интензивни валежи, които обхващат изцяло малките водосбори, каквито са тези на деретата, пресичани от пътя. Резултатите от анализа на регистрираните високи вълни при хидрометричните станции в този район показват, че максималните модули при обезпеченост 10% са в рамките на 0,5÷0,7 м3/с.км2. Високите води, формирани от водосборните области на деретата при обезпеченост 10%, са оценени в границите 60÷90 л/с в зависимост от големината на площите.

Установените скали в дълбочина в зоната на проекта предопределят формирането на пукнатинен тип подземни води. Същите са привързани към горните части на силно изветрелите, напукани гранити.

Подхранването им е изключително от валежите и снеготопенето. Дренирането на същите е основно към по-ниските нива на скалните разкрития в петата на склоновете, където се явяват като навлажнявания и малкодебитни извори.

В силно грусиралите гранити до грус през валежни периоди и снеготопене се очакват водни нива (В.Н.) с по-високи пиезометрични нива, но с временен характер.

Подземните води следва да се приемат, като пресни, меки с ниска карбонатна агресивност спрямо портландцимент.

За участъка на проучването по-силно са изразени изветрителните процеси в билните заравнености, където скалите прозират на повърхността. Формиран е слой от едрозърнест грус, на места заглинен с дебелина от 0,4 до 1,2 m.

Районът е залесен с тревна и нискостеблена растителност, на места с рядка дървесна растителност. Ровинната дейност на повърхностно стичащите се води е проявена основно в участъците, където няма залесяване на терена, с формиране на плитки оврази до 1,5-2,5 m с широки брегове.

1.4.2. Прогноза за въздействие

а) Строителство

Повърхности води

По време на етапа на строителство ще се изградят фундаментите на отделните ветрогенератори. При доставяне на готови бетонови разтвори няма да се генерират води или отпадъчни продукти, които да оказват негативно влияние върху екологичното състояние на повърхностните води.

Питейното водоснабдяване се предвижда да се реализира чрез осигуряване на минерална вода.

На етапа на строителство на строителната площадка ще се осигурят химически тоалетни. Изграждането на задържателен резервоар за събиране на битово фекални води не е удачно от гледна точка на разстоянието между отделните ветрогенератори.

При доставяне на готови бетонови разтвори няма да се генерират води или отпадъчни продукти, които да оказват влияние върху екологичното състояние на подземните води.

Експлоатацията на ветропарка, както е посочено по-горе, не е свързана с използване на вода и генериране на отпадъчни води.

Ще се използва вода за битови нужди на обслужващия електрическата подстанция персонал. Ще се изгради сградна водоснабдителна инсталация. Водата ще се доставя с водоноски или от собствен водоизточник.

При обслужването на подстанцията ще се генерират битово-фекални води. Предвижда се изграждане на задържателен резервоар от водонепропускливи елементи, която периодично ще се почиства и извозва със специализирана техника.

През този етап не се очаква въздействие върху режима, характера и запасите на подземни води

По време на закриването и рекултивацията се препоръчва да се осигурят химически тоалетни.

През етапа на закриване и рекултивация няма да бъде повлиян режима на подземните води.

1.5.Въздействие върху земните недра и минералното разнообразие

1.5.1.Състояние

По-голямата част от Сакар е изградена от гранитен батолит с палеозойска възраст, който е ограден от метаморфна мантия (гнайси, амфиболити, шисти и др.), които са значително натрошени. Тази ниска планина, остатък от много стара суша, има добре заоблени очертания със слабо разчленено било и стъпаловидно спускащи се склонове, нарязани от доста гъста речнодолова мрежа.

В Сакар планина се добиват полиметални руди (с. Устрем, Тополовградско). Планината разполага и с находища на барит. Има и разработени кариери за добиване на скали и главно на мрамор.

Разнообразни са находищата на нерудни полезни изкопаеми. Гранит, мрамор и габро се добиват при Гранитово, Елховско, около Тополовград, Малкотърновско и др. Със стопанско значение са варовиците и пясъците.

През етапа на строителството ще се извършват изкопни дейности на 90 площадки с оглед монтиране на съоръженията. За тази цел въздействието върху геоложката основа ще бъде значително поради обствоятелството, че ще бъдат изградени 90 монтажни площадки - фундаменти. Незначителната дълбочина на фундиране не предполага намаляване на устойчивостта на геоложката среда.

Не се очаква влияние върху здравината на фундамента, ако бъдат изпълнени предписанията относно метода на фундиране.

По време на реализиране на инвестиционното предложение няма да бъдат добивани строителни материали.

в) Закриване и рекултивация

На този етап не се предвиждат съществени въздействия върху земните недра.

„Зелена енергия - Сакар”, предвижда да се изгради ветрогенераторен парк, състоящ се от 90 вятърни генератора с мощност от 2 до 3 MW и прилежащата им инфраструктура. Ветрогенераторите ще са разположени линейно по билото на планина Сакар в посока изток – запад с приблизителна дължина 28 km.

Съгласно регионалното ландшафтно райониране на България обектът попада в:

Г. Междупланинска зонална област на Тракийската низина и югоизточнобългарските ниски планини.

ХХІ. Сакаро-Дервентска ландшафтна подобласт

117. Сакарски ландшафтен район

Обозначените буквени и числени индекси означават ландшафтна област, подобласт и райони и съответстват на възприетото Регионално ландшафтно райониране на страната.

Съгласно типологичното ландшафтно райониране на България обектът попада в следните ландшафтни структури:

Числените индекси на ландшафтните таксономични рангове са от “Типологично ландшафтно райониране” на страната и отразяват ландшафтите от разглежданата територия.

По време на строителството на инвестиционното предложение ще се получат незначителни и частични изменения на ландшафтите. Измененията ще бъдат целенасочени и необратими и ще засегнат площите заети от фундаментите на генераторите, пътищата за тяхното обслужване за достъп до тях.

По време на строителството социално-икономическите функции на ландшафта като цяло няма да бъдат изменени.

б) Експлоатация

По време на експлоатацията на ветропарка структурата на ландшафтите ще се запази, с изключение на площта засегната от фундаментите на ветрогенераторите и новите пътища.

При закриване на обекта и рекултивацията ще се използва комплекс от дейности, целящи възстановяване на естетическите качества на ландшафтите.

1.В регионален ландшафтен аспект от реализацията на инвестиционното предложение няма да настъпят значителни антропогенни изменения в ландшафта.

2. По-съществени ще бъдат измененията от ландшафтно-естетическа гледна точка, чрез комплексно сетивно въздействие (зрително и обемно-пространствено), тъй като генераторите ще се виждат от голямо разстояние и общият вид на ландшафта ще бъде частично променен. Във визуалния облик ще се появят елементи с антропогенен произход.
1.7.Въздействие върху природните обекти

1.7.1.Състояние

Територията на ветропарка не засяга защитени територии. Най-близко разположените защитени територии са както следва: ПЗ „Долмени“, ЗМ „Бакърлията“, ПЗ „Хайдушка дупка“, ПЗ „Дервишка могила“, ПЗ „Находище на див божур“.

Изграждането на ветропарка няма да има въздействие върху защитените територии.

Както по време на изграждането, така и през периода на експлоатация ветропарка няма да има въздействие върху защитените територии, тъй като разстоянието между него и защитените територии е значително.

На този етап не се очакват въздействия върху защитените територии.

Територията на инвестиционното предложение попада в северната част на планината Сакар.

Според горско-растителното райониране, обхванатата територия попада в Долния равнинен, равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0–900 m н. в.), в т. ч., както в долната му част – в подпояса на равнинно-хълмистите дъбови гори (0–600 m н. в.), така и в горната – в подпояса на хълмисто-предпланинските дъбови гори (600–900 m н. в.). Климатът е с преходноконтинентални и преходносредиземноморски, а в най-ниските части в този район на страната – най-вече по долината на р. Марица (на запад до планината) – и със средиземноморски характеристики.

Различните части на територията са заети, както от гори и храсталачни терени, така и от открити площи, в т. ч. и от обработваеми и необработваеми агроландшафти. Отделните части (дялове), както и планината като цяло, обаче, са преобладаващо с горски характер – заети са в най-силна степен от гори и храсталачни съобщества. Въпреки южното разположение на планината и характерните за района засушавания през топлата част на годината, както и бедните на различни места почви, тук са налице, както ниско-, така и високопродуктивни гори. Естествените гори са с основни лесообразуватели дъбовете (Quercus sp.), като не са рядкост и чистите дъбови насаждения. На различни места са налице и значителни по площ горски култури, в т. ч. от иглолистни, при това, както от по-подходящия за почвено-климатичните условия тук вид – черен бор (Pinus nigra Arn.), така и от по-неподходящия – бял бор (Pinus sylvestris L.), а също и от широколистни, в т. ч. както възрастни и средновъзрастни, така и млади (на места са налице млади горски култури най-вече от кедри (Cedrus sp.) и от дъбове). Дървенистата (от видове дървета и храсти) растителност, както като цяло, така и тази с естествен произход, в района на обекта и тази част на страната, е разнообразна по видов състав.

Общата засегната площ ще бъде 280 дка. От тази площ трайно ще бъдат повлияни 65 дка, поради циментиране. Останалата площ от монтажните площадки и пътищата – общо 215 дка ще бъдат засипани с инертен, водопропусклив материал - пясък и чакъл. От тях 135 дка (монтажните площадки) след приключване на строителството ще бъдат възстановени.

Върху тези площи ще бъдат засегнати и унищожени части от ценопопулации на характерни за района видове. На същата територия ще бъдат преобразувани и урбанизирани производни и вторични местообитания. По време на строителството се очаква и въздействие на растителността и местообитанията в съседни на площадките територии и покрай пътищата, по които ще се придвижват строителните материали. При строителството на ветропарка не се предвижда да се заемат други територии, освен посочените по-горе. Предвиденият терен за технологични нужди ще поеме обслужването на строителните работи, а при експлоатацията на територия – технологичното обслужване.

Нарушенията от изкопните работи са краткотрайни, временни и необратими на циментираните площадки. При рекултивирането на нарушените площи значителна част от нарушената растителна покривка ще се възстанови.

Други видове въздействия върху флората и растителността – от въздуха, водите и отпадъците няма да бъдат значими. Замърсяване на въздуха може да има в района на площадките само по време на строителните работи и монтиране на съоръженията. Отделяните прахови емисии от тези дейности не представляват опасност за флората и растителността. Източник на замърсяване на въздуха ще бъдат газовете, отделяни от двигателите с вътрешно горене – CO, NOx, въглеводороди. Въздействието от тях е незначително и временно – до завършване на строителните работи. Замърсяване на флората и растителността може да се получи при аварийни ситуации – разливане на нефтопродукти, което ще бъде локално, временно и незначително по обхват.

б) Експлоатация

По време на експлоатацията не се очакват съществени въздействия върху растителността и типовете местообитания. Анализът на инвестиционното предложение показва, че експлоатацията на обекта не е свързана с отделянето на емисии, отпадъчни води и отпадъци, които биха могли да въздействат отрицателно върху флората и растителността. Не се очакват разливи на нефтопродукти и замърсяване на почвата и чрез нея въздействие върху растителността. Съществува малка вероятност от авария, но и в този случай въздействието ще бъде локално и временно, до отстраняването на аварията.

След закриване на обекта се предвижда рекултивиране на територията. При ликвидирането на постройките и съоръженията, извозване на строителните отпадъци и насипване с почва в направените изкопи ще се отделят прах и CO, NОx и въглеводороди от двигателите с вътрешно горене. Въздействието от тях е незначително и временно – до завършване на рекултивацията. Въздействието върху растителността ще бъде минимално.

Рекултивацията трябва да се проведе по проект, изготвен във връзка с бъдещото ползване на терена, с разработени техническа и биологична част, като при биологичната рекултивация се използват видове, които ще осигурят бърз ефект и ще са устойчиви къв променените условия.

1.8.2.Фауна

1.8.2.1.Състояние

Орнитофауната в района на обекта е от видове, характерни за ниски надморски височини, в т. ч. както за планински, така и за равнинни части на страната, вкл. и от видове, срещащи се или най-характерни за най-южните части на страната, в т. ч. за ниски планини или планински райони там – Източни Родопи, Сакар, Дервентски възвишения, Странджа.

В зоогеографски аспект орнитофауната е от видове, характерни за областта Палеарктика и по-конкретно от видове, обитаващи предимно умерените географски ширини, като в района се срещат и значителен брой видове с южно разположени върху територията на субконтинента Европа ареали, т. е. с ареали във или и в Средиземноморската подобласт на Палеарктика.

Регистрираните видове птици в района на инвестиционното предложение,по време на гнездовия период са 79.

За предимно гористия район, сред който попадат точките на обекта, този видов състав на гнездовата орнитофауна може да бъде оценен като богат.

Разгледани във фаунистичен аспект, 51 (62,96%) от видовете са пойни (разр. Ploceiformes (Passeriformes), подразр. Oscines), а останалите 30 (37,04%) – непойни (Nonpasseres)(при съотношение 1,7:1), т. е. при значително по-голям брой на пойните видове, което е нормално като резултат, особено за територии в страната, заети преобладаващо от гори и храсталачни съобщества, какъвто е и изследваният район. Тези видове принадлежат към 11 разреда, 28 семейства (12 при непойните и 16 при пойните) и 55 рода (23 непойни и 32 пойни).

По отношение на характера на присъствието им в района като постоянни могат да бъдат посочени 42 (51,85%), а като гнездещи прелетници – 39 (48,15%) от видовете. Поради южното му разположение и по принцип меките зимни сезони в района, тук през топли зими остават и са регистрирани да зимуват индивиди на някои от видовете гнездещи прелетници – като такива могат да бъдат посочени поне 7 (17,95%) от тях.

От видовете, серщащи се в района на инвестиционното предложение, откритогнездещите силно преобладават над типичните закритогнездещи – съответно 62 (76,54%) срещу само 19 (23,46%).

Разгледани в екологичен аспект – на първо място по екологични групи – тези видове могат да бъдат разпределени по следния начин:

• 
  дървесно-храстови – 32 (39,51 %);
  
• 
  наземно-дървесни – 21 (25,93 %);
  
• 
  наземни – 9 (11,11 %);
  
• 
  околоводни – 3 (3,70 %);
  
• 
  ловуващи във или от въздуха – 16 (19,75 %);
  

Само в населените места в района е регистрирано присъствие и гнездене при 11 (13,58%) от видовете, без всички те да са от групата на завършените (пълните) синурбанисти (такива са само 5 от тези видове – бял щъркел, полудив гълъб, гугутка, селска лястовица, домашно врабче).

Регистрираните видове птици в района на ИП, по време на гнездовия период и сезонните миграции, са около 100.

На базата на направения по-горе анализ може да се заключи, че:

• 
  В изследвания район по време на гнездовия период са установени 79 вида птици;
  
• 
  В изследвания район по време на гнездовия период и сезонните миграции са установени около 100 вида птици. Този видов състав, като гнездова орнитофауна в горе описания предимно горист нископланински район, може да бъде оценен като богат;
  
• 
  С най-голям брой е представен разредът на пойните птици – 62,96% от общия брой на видовете;
  
• 
  Най-голям е процентът на видовете, свързани (при гнезденето или и при храненето си) с дървесна и храстова растителност, в т.ч. и с такава с горски характер, – над 75%, като това е следствие от гористия характер на тази част на планината.
  

Както може да се види от таблицата, с реещ (или и с реещ), в това число и с бавен полет, са 10 от изброените видове - белият щъркел, кръстатият орел, малкият орел, орелът-змияр, осоядът, скалният орел, черният щъркел, малкият ястреб, обикновенният мишелов и чавката. От тези видове, чавката и малкият ястреб са доста по-дребноразмерни (най-дребноразмерните) от тази група видове, а освен това имат твърде маневрен и бърз полет. Останалите осем вида летят с по-бавен полет, но при необходимост (при нападение от други видове, в близост до различни препятствия и др.) са в състояние и са наблюдавани да предприемат резки маневрирания в различни посоки (надолу, нагоре, в страни).

Останалите от регистрираните видове (от включените в Стандартния формуляр) летят с бърз или с достатъчно бърз махащ (активен) полет и различните препятствия не представляват проблем за тях.

От бозайниците широко разпространени са различни видове земеровки, мишки, къртицата (Talpa europaea), катерицата (Sciurus vulgaris), сърната (Capreolus capreolus), дивата свиня (Sus scrofa), дивият заек (Lepus europaeus), лисицата (Vulpes vulpes), дивата котка (Felis sylvestris), белката (Martes foina), язовецът (Meles meles), вълкът (Canis lupus). Особено характерен е чакалът (Canis aureus), който обитава гористи местности, най-често близо до открити пространства.

За този район е характерна богата херпетофауна. Срещат балкански гекон (Cyrtodactylus kotschyi), змиегущер (Ophisaurus apodus), ивичест гущер (Lacerta trilineata), змия червейница (Typhlops vermicularis), турска боа (Eryx jaculus) и други видове със средиземноморско разпространение. Широко разпространени са зелен гущер (Lacerta viridis), скален гущер (Podarcis muralis), медянка (Coronella austriaca) и др. Типично планински елементи липсват.

От насекомите са характерни бръмбарите от семейството на чернотелите, представени тук от множество видове. Пеперудите са редки, сред тях има ендемични видове Doritis apolinius и др. Най-богатата и характерна група насекоми са скакалците, което е свойствено за степния характер на района (Pachitilus migratorius, Acridium aegyptium). Разпространени са и термитите (Reticulitermes lucifugus), които добре подчертават субтропичния характер на отделните фаунистични елементи.

От другите членестоноги най-голямо значение имат паякообразните (скорпиони, паяци и др.), които са добре представени и отчасти проучени. От скорпионите е известен Euscorpius italicus, който е един от елементите на средиземноморската фауна. Типичен степен елемент е единственият от най-едрите паякообразни – сулпугата Galeodes graecus, която е присъща на района със северозападна граница на разпространение до Дервишка могила. От паяците със степен произход трябва да посочим тракийският отровен паяк (черната вдовица) Latrodectus tredecimguttatus, широко разпространен в района.

1.8.2.2. Прогноза за въздействие

Потенциалните въздействия се изразяват главно в нарушаване на естествените територии. Изграждането на ветрогенератори в ЗЗ или в периферията им може да създаде безпокойство, пряка загуба на местообитания или фрагментация от изгражданата инфраструктура. Създава се значителен кумулативен ефект върху флора, фауна, биологично разнообразие и по-специално върху птиците. Ефектът се засилва с увеличаване на броя на ветрогенераторите.

Настъпва прогонване на птици и други видове животни причинено от безпокойство от визуални, шумови и вибрационни въздействия, както и в резултат на движение на превозни средства. Възможна е и пряка загуба на индивиди и местообитания.

Основно въздействие се оказва върху птиците. То се изразява с безпокойство, прогонване от местообитания и риск от сблъсък, което се отнася до голяма степен за реещите се птици.

Очаква се прогонване на птици и други видове животни причинено от безпокойство от визуални, шумови и вибрационни въздействия, както и в резултат на засилено движение на превозни средства.

В Република България Националният институт за паметниците на културата (НИПК) декларира за паметници на културата, на основание чл. 7, ал. 1, т 1. от Правилника за устройството и задачите на Националния институт за паметниците на културата, приет с Постановление на Министерския съвет N 38 от 27 март 2000 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 2000 г). и по смисъла на чл. 6, ал. 4, т. 1 от Наредба N 5 на Министъра на културата (обн. ДВ, бр. 60 от 1998 г., изм. 2001 г.) всички археологически обекти на територията на страната.

В близост до територията на ветропарка за производство на електроенергия има паметници на културата от различни исторически епохи.

Състоянието на културно-историческото наследство в обхвата на територията на ветропарка ще бъде представено чрез декларираните и регистрирани паметници на културата.

Очаква се отговор на Националния институт за паметниците на културата за наличието на паметници на културата в разглеждания териториален обхват.

1.9.2.Прогноза за въздействие

а)Строителство

Предвид големия брой на ветрогенераторите, инвестиционното предложение е възможно да включи терени с наличие или терени в близост до паметници на културно-историческото наследство.

Възможностите за опазване на археологическото наследство, разположено в близост до територията на ветроенергийния парк, и мерките за предотвратяване, намаляване или компенсиране на отрицателните въздействия върху културно-историческото наследство включват:

1. 
   Извършване на проучвания с цел идентифициране на място на съществуващи археологически паметници, евентуално откриване на нови и включването им като елемент от общата ландшафтна структура на територията с научно-познавателна стойност. Това налага теренно археологическо проучване, извършено от археолог, по реда на чл. 15, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) и на Правилника за провеждане на теренни археологически проучвания в Република България (обн. ДВ, бр. 12 от 1997 г.).
   
2. 
   Опазване на паметниците на културата и зоната около тях по време на строителството на ветроенергийния парк. Организацията и извършването на строителните работи следва да бъдат подчинени на опазване и съхраняване на паметници на културата, особено по време на изкопно-насипните работи и извозване на земните маси – дейности, които крият риск от увреждане и създават опасност от разрушения върху вече разкрити и изявени, или все още неразкрити археологически паметници на културата.
   
3. 
   При евентуално разкриване на нови археологически паметници на разглежданата територия, при реализирането на проекта за ветроенергийния парк, следва незабавно да бъдат информирани съответните органи и институции, и предприети действия, съгласно нормативната уредба в Република България.
   
4. 
   За всички други действия, засягащи археологически паметници на културата, се носи административна или наказателна отговорност в съответствие с действащото в страната на съответния етап законодателство.
   

Не се очакват преки въздействия върху археологическите обекти на територията по време на експлоатация на обекта, при положение, че по време на строителството са спазени препоръките на базата на анализите и оценките.

Не се очакват преки въздействия върху археологическите обекти на територията при закриване и рекултивация на обекта, при положение, че по време на строителството и експлоатацията са спазени препоръките на базата на анализите и оценките.

На базата на анализа, оценката и прогнозата за предполагаемите въздействия върху околната среда и конкретно върху паметниците на културно-историческото наследства могат да се направят следните изводи:

Изхождайки от факта, че по данни на науката от предполагаемите паметници на културата в Република България са разкрити едва около 20 – 25 % (от 1/5 до 1/4) от тях е законово регламентирано, че при разкриване на археологически паметници при извършване на строителни и други работи е задължително да бъдат информирани веднага най-близкия Археологически музеи и Националния институт за паметниците на културата (чл. 18 от Закона за паметниците на културата и музеите, обн. ДВ, бр. 29 от 1969 г., с последвалите многократно изменения и допълнения).

1.10. Въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси

Инвестиционното предложение по своя характер не предполага въздействие от естествени вещества и процеси, както и на антропогенни процеси. В етапите на строителство, демонтаж и рекултивация се предвижда използването на строителна техника и механизация. В резултат на нейната работа се очаква отделянето на неорганизирани прахо-газови емисии, чиито състав и въздействие на отделните компоненти е даден в Таблица 1.10-1.